:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 404,440,271
Активни 60
Страници 6,477
За един ден 1,302,066

Журналистите си отиват, посрещайте пиарите

В медийния капан информацията е безплатна
Светослав Терзиев


АCТА умря, преди да се излюпи. Гневът на народите смаза змийчето още в яйцето, снесено от властите в полога на свободния от контрол интернет. За какво беше борбата? За безплатния и безнаказан достъп до филми и музика, които иначе струват скъпо, както и за пресичане на мерака на властите да надничат в интимния свят на личната комуникация.

Филмите, музиката, литературата и другите художествени произведения са защитени с авторски права. Заедно с това те не попадат в сферата на основните човешки права. Ето два аргумента, които позволяват на властите да се чувстват с развързани ръце. АCТА не мина, но след нея ще има други опити. Все някой ще успее. Ще се намери благовидна форма, която да гарантира финансирането на художественото творчество. Иначе народите ще се върнат към народното творчество, т.е. към художествената самодейност.

Хората преживяват болезнено заплахата да им се отнеме правото на безплатно развлечение. В същото време те не забелязват как



губят нещо много по-важно,



от което зависи самото им съществуване - основното си човешко право на информация. То не е защитено с авторски права, но за сметка на това фигурира в конституциите на всички демократични държави, както и във важни международни конвенции. Мнозина си мислят, че го имат като някакво гарантирано обществено благо - като правото на здраве, на сигурност, на правна защита и пр., без които не само демокрацията, но и всяко общество би било обречено. За да бъдат гарантирани обаче основните права, някой трябва постоянно да бди за тях и съответно да му се заплаща за труда: за здравето - лекарят, за сигурността - полицаят, за правната защита - юристът и пр. Кой бди обаче за правото на информация?

Изглежда, че това е работа на журналистите, но е на отживяване. Самата професия е заплашена да изчезне, защото вече все по-малко потребители са склонни да плащат за нейните продукти. Не че нямат интерес към тях. Напротив, неслучайно живеем в ерата на информацията. Но липсата на механизъм за самофинансиране на медиите направо от обществото, както бе до появата на интернет, ги обрича на гибел.

В България вече няма вестници, които да се самоиздържат от продажби и реклами. Класическата журналистика изчезна само за няколко години и



бе заменена от корпоративна журналистика,



при която издатели с достатъчно приходи от друга дейност си позволяват да издържат и медии (или поне да им доплащат разликата, която не им достига за оцеляване от собствените приходи). Само от добрата воля на издателя и от неговата представа за обществена полза зависи какво издание ще се поднесе на обществото.

Най-лошото е, че зад частните издатели нерядко стоят държавни пари и фактически медиите скришом са одържавени. Нищо чудно, че значителна част от тях се грижи за безупречния образ на властта. С чувство на самодоволно превъзходство премиерът Бойко Борисов посъветва неотдавна журналистите да си направят свои вестници, щом не им харесва да работят за медии, зависими от властта. Това беше не просто цинизъм, а гавра с професията, която е изправена пред избора да изчезне или да приеме правилата на публичното коафьорство.

Каквито и етични правила да се внушават на журналистите, те няма как да ги спазват, лишени от пряката си опора в обществото. Заедно с това и обществото не може да бъде взискателно към тях, щом като не желае да ги подкрепя финансово. Всеки опит за въвеждане на абонамент и платени сайтове пресича интереса на широката аудитория към съответната медия в интернет. Изключение правят само специализираните икономически и научни издания, за които плащат професионалисти с мисълта, че използваната информация ще им служи самите те да си вършат работата и съответно да печелят от нея.

Не става дума за специфичен български проблем, а за



обща медийна криза,



която засяга както бедните, така и богатите държави, както малките, така и големите издания. Преди две седмици спря парижкият икономически всекидневник "Трибюн", уволни две трети от персонала си и се пренесе с остатъците от редакцията си в интернет. Месец преди това изчезна хартиеното издание на именития "Франс соар". Авторитетният "Монд" пожертва независимостта си и се превърна в корпоративно издание като българските си посестрими, купен от трима големи икономически играчи. На ръба на оцеляването са "Фигаро" и "Либерасион". На червено са даже влиятелният "Лез еко" и най-тиражният всекидневник във Франция - спортният "Екип". Въпрос на време е кога ще се понесат и те към виртуалното пространство.

Същото е положението и в други големи държави. Тази година в Италия се очаква да спрат поне стотина вестника, защото заради финансовата криза държавата им отказа някои помощи. В Испания от началото на януари всекидневникът "Публико" е спрял всякакви плащания. В Гърция изчезнаха два водещи всекидневника, сред които и големият "Елефтеротипия". Дори американският печат е в упадък. След 2007 г. в САЩ са закрити 13 000 работни места за журналисти. За шест години приходите от реклама са намалели двойно в печата. В интернет рекламата е евтина и осигурява само 9% от доходите на половината американски издания. Единственият вестник, който просперира в интернет, е икономическият флагман "Уолстрийт джърнъл", който има 1.3 млн. абонати. Не по-малко авторитетният "Ню Йорк таймс" обаче едва крета с 324 000 абонати в интернет, които му носят 14% от приходите. Във Великобритания пионерът на интернет журналистиката "Гардиън", чийто сайт е вторият по посещаемост в Европа, получава от мрежата само 15% от приходите си. На първо място е булевардният "Дейли мейл" с 15.7 млн. посетители, но и той изкарва от интернет само 37 млн. лири при оборот 221 млн. лири.



Медиите се държат като динозаврите,



изчезват масово и не осъзнават защо. Журналистите и досега си мислят, че информацията е стока, с която търгуват. В действителност информацията е основно човешко право, което няма цена и не може да се продава, а медиите търгуват с информационни продукти и информационни услуги. С появата на интернет информационната стойност на новините не намалява, а намалява стойността на информационните продукти, тъй като могат да се копират и тиражират много лесно. Медиите не притежават информациите, които произтичат от обществото и са предназначени за неговата собствена ориентация. Те притежават само своята запазена марка, която се носи от текстовете, така както са написани. Информацията обаче може лесно да се прехвърля върху различни носители (текстове) и да запазва стойността си. За разлика от художествените произведения, при които ценна е и уникалната им форма, в журналистическата продукция ценно е съдържанието, макар че то е невъзможно без своя носител (формата).

Медиите като посредници (за което говори и самото им название) обработват и пренасят информацията там, където е невъзможна пряката комуникация. Заплаща се само трудът им и материалните разходи, а не съдържанието на информацията. На село хората общуват безплатно и без медии, защото комуникацията е пряка. В световното село, създадено от интернет, има широки възможности за пряка комуникация. Всеки може да бъде източник и потребител на информация. По същия начин всеки може да хвърли послание в бутилка в морето и да се надява някой да го прочете. Поради изобилието от информация обаче няма как всеки да се занимава с нейното пресяване, издирване и обработка, защото няма да му остане време за друго. И в ерата на интернет са необходими специалисти, които да се посветят само на тази работа. Бедата е, че не е измислен начин за заплащане на труда им. Рекламата не е решение, защото поради огромната свобода на потребителя в мрежата да я игнорира тя е слабо ефективна и не струва много.



Какво е бъдещето?



Не е нужно да се гадае, трябва само да се наблюдава. Покрай академичните ми занимания се налага да посещавам журналистически факултети и катедри в България и навсякъде забелязвам ясна тенденция студентите да предпочитат пиар (съвременното название на платена пропаганда) вместо журналистика. Съотношението е две към едно в полза на пиара. Той е с гарантирани доходи, защото задачата му е да разкрасява образа на онзи, който плаща (правителство, фирма, партия и пр.). От журналистите обществото очаква да защитават неговите по-широки интереси и да му дават обективна картина (включително и негативна) за хора, събития и институции. Главната полза от медиите е да функционират като нервна система, която реагира, когато в някой от органите настъпят промени - добри или лоши. Тук се включва и усещането за болка, което може да бъде животоспасяващо, защото предупреждава да се вземат мерки (ето защо журналистите "обичат" лошите новини). Пиарът има дрогираща функция, защото трябва да излъчва постоянно оптимизъм, радост, удоволствие и пр., но никога не може да бъде носител на "лоши новини".

В момента обществото (в най-широк аспект) върви безгрижно към своето масово дрогиране. То ще има всички удоволствия, за които е готово да се бори в интернет, но няма да има представа за действителното си състояние. Най-важната информация ще циркулира по затворени канали само за кръгове, които ще имат интерес да я плащат и да я използват за управленски и други свои цели. Колко още време ни остава да се срещаме - журналисти и читатели? Не смея да прогнозирам, но медийният упадък е бърз и всичко ще се разбере в близките години.



 Редакциите се изпразват
 На пишещи машини се пишеше само допреди 20 години. Вече не се прави никъде. Технологичното развитие постави под въпрос съществуването на журналистиката.
65
13834
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
65
 Видими 
13 Февруари 2012 20:05
Хората преживяват болезнено заплахата да им се отнеме правото на безплатно развлечение. В същото време те не забелязват как
губят нещо много по-важно,
от което зависи самото им съществуване - основното си човешко право на информация.

Миии - не, според скромното ми мнение. Няма нищо общо. Хората, или поне част от тях, си искат безплатното развлечение - търсят си го, набавят си го и протестират, ако им се пречи да си го набавят. Обаче печатни медии не искат толкова силно. Интернет издания на същите печатни медии - също. Ако са евтинки вестниците, купуват се криво-ляво - може да дадеш малко стотинки, за да си купиш вестник - хем да почетеш нещо в трамвая, хем после можеш да си постелеш вестника под нещо или да си увиеш нещо в него. Обаче за малко стотинки, за толкова ги оценява публиката. За повече хем ще спре да ги купува, хем и никой няма да пуска торенти с вестници, както се прави с филми, книги и музика. Аз на времето си купувах понякога вестник, за да прочета нещо, а после да белим картофи в къщи върху тях. Откакто пускат в пощенските кутии безплатни рекламни вестничета, те са ни достатъчни вкъщи за белене на картофи.
Та да повторим - печатните медии и интернет изданията им ще загинат, защото хората не ги ценят толкова високо, че да дават прилична цена за тях, не за друго. Пък за информиране ще му намерим начина някак си, да не се притеснява авторът.
13 Февруари 2012 20:05
Трудно ми е да се съглася с автора.
По специално с намека, че ако го нямаше безлатният достъп до информяцията, то медиите биха били по-богати и респективно по-независими.
Не смятам, че е възможно да има независими медии.
Също така не смятам, че някой трябва да пресява новините, за да ги предостави на обществото в "сдъвкан вид".
Пресяването на информацията всеки трябва да го прави индивидуално.
И последно - лично за мен, коментарите на форумниците са ми по-интересни от самата новина.
13 Февруари 2012 20:19
Филми и музика . Хайде , Светльо мили ... Знаеш , че те обичам , а повече от песа , "въртиш опашка".За пиар ли го гласиш ???...
13 Февруари 2012 20:20
Пиарът има дрогираща функция, защото трябва да излъчва постоянно оптимизъм, радост, удоволствие и пр., но никога не може да бъде носител на "лоши новини".

eee!!!
eдин доктор по журналистика не може да не е чувал за "черен пиар" (negative public relations, also called dark public relations) .
всъщност достатъчно е да прочете статии на някои свои колеги, за да открие явлението "черен пиар".
13 Февруари 2012 20:43
Продуциран , а не черен пиар , Вятърче мило ...
13 Февруари 2012 20:43
Чини ми се, че този път авторът е попрекалил с плача си по журнавистическата задруга.
Един колега, по горе, му напомня за "черния PR", но напразно се хаби, той си го владее доста добре и ние, от форума често му вдигаме прастче.
13 Февруари 2012 20:49
Технологичното развитие постави под въпрос съществуването на журналистиката.
Не бях обърнал внимание на този надпис под симката, но не мога вече да не отбележа, че ми звучи, хем глупаво, хем противно.
13 Февруари 2012 20:54
А има много просто решение което се прилага от много научни журнали. За да получиш достъп до някоя статия (в интернет) трябва да си платиш. Това е по-евтино от колкото да си купиш хартиено издание. Ако вестникът или даден автор работи като "цедка" за информацията, няма да си дам стотинките. Ние, читателите, ще показваме всеки ден "рейтинга" на всеки журналист и вестник.
13 Февруари 2012 20:55
В България вече няма вестници, които да се самоиздържат от продажби и реклами. Класическата журналистика изчезна само за няколко години и



бе заменена от корпоративна журналистика,



при която издатели с достатъчно приходи от друга дейност си позволяват да издържат и медии

Светльо, то бива, бива самокритика, ама така направо да го изплескаш това изречение на страниците на вестник...
13 Февруари 2012 21:12
В книгата на Майкъл Конъли "Плашилото", журналистът Джак Макавой споделя подобни мисли за журналиситиката и сигурно е така. Ето и Светослав Терзиев е сложил еполетите и се представя като доктор, което преди не е правил, а може би е доктор от скоро. Светът се променя, какво да се прави и за съжаление нуждата от умни хора, какъвто безспорно е Терзиев, намалява в корпоративните партньори (така да ги наречем).
13 Февруари 2012 21:55
@Неверния Тома
А има много просто решение което се прилага от много научни журнали. За да получиш достъп до някоя статия (в интернет) трябва да си платиш. Това е по-евтино от колкото да си купиш хартиено издание.

Я пак колега? 10 прочетени статии Х 20 стотинки = 2 лв. А колко струва целия вестник? А колкото до това с платените научни статии -- един вид ограничение върху знанието.
13 Февруари 2012 21:59
Изключително тъпи изводи. Авторът казва, че медиите са като динозаври, но сам разсъждава като такъв. А дефиницията му на ПР-професията като "съвременното название на платена пропаганда" показва, че е поредния глупав журналист, на който само залповете на Аврора му кънтят в главата. И развитието му е спряло там някъде. Няма си и понятие от социални мрежи, лайф-стриймове, споделяне и т.н. И няма и как да има, като не полага усилие да се научи...
13 Февруари 2012 22:06
"В България вече няма вестници, които да се самоиздържат от продажби и реклами."

Това са пълни глупости. Първо, защото абсолютно нищо не им пречи да публикуват реклами и в електронните си издания. Дори така разширяват собствената си аудитория, а оттук и аудиторията, която ще се "радва" на тези реклами. Второ, защото единственото, което губят са преките приходи от продажби. В замяна на това обаче си спестяват огромна част от разходите за отпечатване и разпространение. Така че журналята, вместо да мрънкат, да вземат да се пренесат в 21-ви век и да се нагодят към новите реалности, както би направил всеки един разумен човек.
13 Февруари 2012 22:10
Гадно, деба ... Едни лоши хора изкупили вестниците и те взели да подкрепят правителството, пиарите му недни. Добре, че авторът работи в истински независимо издание, характерно със своя професионализъм, обективност и политически неутралитет.
13 Февруари 2012 22:13
в бг /софия/ да си джърналист означава да си п*т*ка..
никаква съвест никаква позиция.
малцината които се четат не с ажурналисти..
13 Февруари 2012 22:18
Това на снимката не са пишещи машини.
Тези устройства в България ги прескочихме.

13 Февруари 2012 22:24
В България вече няма вестници, които да се самоиздържат от продажби и реклами.

Ако заменим второто "реклами" с общото "фирмено финансиране", то можем да попитаме - а имало ли е някога в България вестници, които да се издържат само от продажби ? Може би с изключение на 1990-1991 г. - не.
-
Независимо дали фирменото финансиране е пряко или под формата на реклама, то е едно и също и защото винаги всеки вестник е имал един или няколко основни рекламодатели, които са пускали реклами в него не щото много имат нужда да се рекламират, а за да го финансират.
-
Изходите са два:
1. Собствен - реклама - евтина, много, но информативна, а не лъжлива и нахална. Поне за разлика от хартиеното издание или от телевизия обемът на сайта не е ограничен.
2. Публично финансиране на публичната информация, което може да стане ако се въведе електронна дистанционна система с електронен подпис за гласуване по Интернет. Тази система може да се използва, както за разпределение на местата в Парламента, така и за разпределение на определена държавна субсидия. Просто всеки гласува кой е любимият му вестник, медия, журналист, режисьор, артист, филм и т.н. и на базата на резултата се разпределя субсидията.
13 Февруари 2012 23:07
Смешен плач.
Хората, които имат какво да кажат, винаги ще има кой да ги слуша. Дори и платено.
Хората, които нямат какво да кажат, в корпоративните издания ще описват фикуса.
13 Февруари 2012 23:08
Вестник "Аз и ти" се издържа само от продажби.
13 Февруари 2012 23:19
И аз ще се хвана за репликата
В България вече няма вестници, които да се самоиздържат от продажби и реклами.

Не е вярно. Има доста издания - предимно жълти и най-вече ориентирани към третата възраст - които се самоиздържат.

Но иначе в статията има доста верни неща.
13 Февруари 2012 23:27
А колкото до това с платените научни статии -- един вид ограничение върху знанието.


Така си е. Досъпът до една статия, често струва колкото годишния абонамент за печатното издание.
И точно тук, тезата за това колко безплатният достъп до материали ощетявал творците се пропуква най-сериозно.
Най-често авторите на статии в научни списания получват за труда си няколко бройки от списанието в което са
отпечатли и няколко отпечатъка. Да оставим настрана, че скоро един автор отказа да ми изпрати копие на публикуван
от него материал, защото "нямал право без разрешение на издателя".
Друг автор, когото познавам лично, пък трябваше да плати за електронен достъп до собствената си статия, чийто текст затрил.
13 Февруари 2012 23:32
Принципно авторът е прав Снабдил е позицията си с убедителни доказателства. Мракобесието настъпва.
13 Февруари 2012 23:36
Решението на проблема е модела на Уикипедиа - безплатен и свободен достъп, но с възможност за дарения - кой колкото и когато реши. Плюс статии и материали като този, които да напомнят, че все пак, няма безплатен обяд.

Брайтман също е дал добра идея - 22:24.
13 Февруари 2012 23:54
Трябва да е платено писането във форуми. Пишеш нещо - щрак от дебитната карта, да ти стане драго на сърцето.
14 Февруари 2012 00:10
За какво става дума? Ние не плащаме на часовника за това, че ни показва времето, нито времето се съдържа в часовника. Защо тогава да си купуваме вестници, уважаеми съдии? За картофи.
14 Февруари 2012 01:23

Главоломно невежество цари. Закупуването на статия от научно списание струва най- малко двайсет евро парчето. Що се отнася до социалните мрежи и споделянията- те просто гърмят от пошлост. Мда, тревожните изводи на автора се потвърждават веднага.
14 Февруари 2012 01:38
Авторът е безкрайно прав за опасностите от колапса на традиционните медии, които се самоиздържат от новини (вкл. и жълти) и реклами.
Колегите, които вярват в безграничните възможности на Интернет да осигурява нужната информация са или много наивни, или просто не си дават труд да се замислят малко. Не ми се щеше много да то кажа, но някои се държат като бичетата, дето повеждат стадото към скотобойната, а точно преди кланицата ги отбиват да поведат следващото стадо....
Класическата журналистика не може да бъде заместена. Тя може да смени носителя си - от стандартния досега хартиен на електронен, но не и статута си - търсеща информация, вкл. и на ръба на закона, разследваща болни проблеми, престъпления, вкл. и политически. Абсолютно е вярно, че тази работа не става без пари, а тези пари не могат да идват от другаде, освен продажбата на въпросните новини (и съпътстващите реклами).
Да разчиташ само на случайна информация по интернет - безплатна, разбира се - е наивно до глупост чак. Все едно да събираш безплатните хартишки дето ги раздават на всеки ъгъл и да се информираш от тях. Вместо да си купиш вестник, да кажем. Ще речете, то па едни вестници, и е вярно, но това е друг въпрос.
Личното ми мнение е, че ако / когато вестниците се прехвърлят в Интернет, начинът е - платен абонамент на разумна цена. Това, което си платил - трябва да можеш да си го запазиш, както от хартиеното копие можеш да си изрежеш). Разбира се, ако има свестни вестници. За сегашната помиярщина не си заслужава да се плаща.
14 Февруари 2012 01:50
Авторе, я по-бодро! Спомни си примерно разказа "Бай Ганьо журналист" и ще установиш, че нищо не се е променило - и днес си е същото, само че в нова опаковка. Масата издания продължавата да печелят чрез обслужване на тщеславието на силния на деня (ибрикчилък), чрез слугуване на низките страсти на читателите (жълтите издания), раздухване на техните страхове и мании (здравни, суеверни, окултни и прочие), чрез скрита-недоскрита реклама на разни неща (специализираните спортни, модни, лайфстайл и т.н. издания), и само тук-там по някой се опитва да информира, да предупреждава, да образова по актуални теми.

Винаги е имало PR, имало е и журналистика, и ще продължи да ги има под някаква форма, защото всеки обича както да говори добре за себе си (PR), така и да вади кирливите ризи на опонентите си (журналистика). Много журналисти примерно се спасиха в блог-сферата. Не им е лесно, но са свободни да бъдат журналисти, а не да станат насила PR-и.

Разбрираема е носталгията на последното поколение печатни журналисти, че занаята във вида в който са го работили голяма част от живота си си отива, но изборът е само един: в крак с времето, или на бунището на историята!

Желая късмет и успех!
14 Февруари 2012 02:18
Авторът е прав, платената професионална журналистика си отива. Интернетът направи света на писаното слово "плосък" (по Т. Фридман) и го комодитизира.

Правата на човека се гарантират от държавата, така ще е и с правото на информация. Държавата в бъдеще ще създава свои (независими от изп. власт и под надзора на обществеността) и ще финансира независими, некомерсиални източници на качествена информация.

Идеологията на компютърните гийкс е общо взето либертарианска, инфантилна и реакционна. Но влиянието на компютърните гийкс в обществото е от ден до пладне. В един съветски дисидентски роман за 30-те години пишеше как според един прогресивно мислещ студент в бъдеще летците щели да управляват страната (времето на Чкалов). Сега още е времето на Гейтс, Брин, Джобс и Цукерберг, но утре те ще имат обществена тежест колкото сега имат летците и даже космонавтите. А още по-преди жепейците и телеграфистите управлявали - Томас Едисон, Езра Корнел, Андрю Карнеги почнали като телеграфисти (нещо като сегашните компютър гийкс).
14 Февруари 2012 02:29
За какво беше борбата? За безплатния и безнаказан достъп до филми и музика, които иначе струват скъпо, както и за пресичане на мерака на властите да надничат в интимния свят на личната комуникация.


Ако някой смята, че АСТА е вредна, защото забранява пиратското точене на филми и музика, той е или неинтелигентен, или твърде млад. Основата вредност на АСТА е в това, че за да защити едно вторично право (авторското), нарушава първични права (като това на личен живот, кореспонденция, и т.н.). Накратко -- целта оправдавала средствата, според авторите на АСТА.
14 Февруари 2012 02:45
Правата на човека се гарантират от държавата, така ще е и с правото на информация. Държавата в бъдеще ще създава свои (независими от изп. власт и под надзора на обществеността) и ще финансира независими, некомерсиални източници на качествена информация.


И как си представяш уикилиикс в такава медийна среда?
14 Февруари 2012 03:26
И как си представяш уикилиикс в такава медийна среда?



Като един-единствен аутор, обикалящ Нев Ъорк с велосипед и набиращ спорадично текстове на някаква машинка. Байк гийк.
14 Февруари 2012 03:41
За 22 години свободната журналистика така и не успя да публикува списъка на тези които ни скроиха капата на нас и държавата. Голям професионализъм, голяма свобода. Какво толкова да ревем, че изчезвали.
14 Февруари 2012 05:56
Бонго, това, което описваш в поста си, ми се е случвало и на мен, и на мои колеги - отказан безплатен достъп до собствените ни произведения и до критика за тях И си платихме като попове доста повече, отколкото бяха ни платили за прословутите ни "авторски права".
А що се отнася до воя за загиващата преса - жалко, че по времето на Гутенберг не е имало форуми, та да се види какъв вой са надавали преписвачите на книги
14 Февруари 2012 06:03
Има журналисти и джурналя...Все повече нарсатва броят на вторите. Според търсенето. На публиката не й трябва информация - нужни са й страсти, клюки, забавления.
Или - както казва един стар умен човек: "Трите С - сълзи, секс и смърт".
----------------------------------------------------------
Блогът на Генек

14 Февруари 2012 06:23
А, стига бе. това докато го четох като панахида ми прозвуча направо.
Такава меланхолия, такава вселенска тъга.
Споко сега. Има накъде да се развиват медиите.
Само че трябва да се виждат правилните посоки, и правилните решения.
И най-важното - нещо да се прави, не само да се разчита на движение по инерция.
14 Февруари 2012 09:57
Светльо е абсолютно прав! Сериозната журналистка вече заприличва на бяла врана и е време да бъде записана в "Червената книга". Вместо това потребителският разгул и всемирната чалгизация (рапизация) завладяват обществата. И наивната до дебилизъм вяра в интернет като панацея на какво ли не. То така и Андрей Райчев вярва, че интернет щял да стане бъдещата форма на образование и от учители щяло да има все по-малко нужда. Очевидна е тенденцията сериозните издания силно да пожълтяват, а също и масово да изчезват и фалират.
От целия всекидневен потоп от информация в сериозните медии излиза не повече от десети от процента. Останалите повече от 99% биват отсети от журналистите. Ако го няма това сито, с което, разбира се, може и да се злоупотребява, ние ще сме осъдени да се петлаем като патета в кълчища сред всякакви ненужни и тъпи новини. Да не говорим за коментарната и аналитична част, която за мен дори е по-интересна. Кой ще я доставя? Набедените блогъри ли? Господи, упази! Същото е и с разследващата журналистика.
Журналистиката освен информационен е и културен феномен. Ама какво да говорим? То "култура" вече стана мръсна дума.
14 Февруари 2012 09:58
Авторът не е прав! На пример, аз хартиени издания не чета, по простата причина, че ги намирам за скучни. Там новините са от вчера, а аз съм ги прочел в Интернет още предният ден! В българските вестници няма истински анализи, и статиите са писани по скоро точно за метрото или автобуса. Да можеш да запълниш времето докато около теб тълпата шуми и не се налага много да се задълбаваш.

Не си купувам вестници и защото, чета важните новини на мобилният си телефон. Отварям, преглеждам спешните новини от мобилната версия на даден сайт и продължавам нататък, през работният ден, времето ми е ценно, нямам възможност да чета дълги статии.

А сега за заплащането - абонат съм на няколко издания чужди в електронният им формат, и само на едно българско издание, просто защото няма повече.
И чинно си плащам между 2,99 и 4,99 евро на месец за тях. Само, че сутринта като стана въпросните издания са вече върху таблета ми. Преглеждам статиите които са ми интересни, отбелязвам ги и в събота ги чета със сутрешното си кафе, тихо и на спокойствие.
Сега на правим проста сметка - средно плащам по 3,99 евро за издание - абонат съм на четири - или средно плащам по близо 16 евро на месец за вестници или по около 30 лв. т.е. всеки ден давам толкова колкото бих плащал и за хартиено издание и то ако си го купувам всеки ден!
А тук вече влиза и това, че мога да направя страхотно издание от мнението на много блогъри! И то ще е независимо, и до голяма степен обективно! Това ли е вашият страх? Че хора, който не са журналисти, ще имат много по голяма тежест пред обществото? Че няколко независими човека, ще могат да направят издание, което да е по интересно и по продавано от хартиен вестник?
Моля Ви, отговорете ми какво мислите по този въпрос!

14 Февруари 2012 10:06
Хе, като чета последните постове, се убеждавам колко съм бил прав наистина.
Не става дума за средата и носителите, а за професионалната журналистика - новинарска, разследваща.
Че даже един колега нощес каза да не се притесняваме, то държавата щяла да осигурява "независими" источници на информация (!?).
Вярата в Интернет е просто трогателна.
Технически погледнато, интернет е толкова лесно проследима и контролируема среда! При това с несравнимо по-малко средства отколкото в реалния живот. Колеги, бъдете рахат, на всеки един, щастливо пърхал из Интернет за нула време може да се състави най-подробно досие с всички връзки, намерения, планове, мераци и отклонения даже. Това може да го направи всяка по-голяма оганизация, но най-лесно държавата, защото тя може да отдели средства и човечета за тази работа.
14 Февруари 2012 10:12
Би било добре авторът да беше изброил вкратце заслугите на т.н. докторска журналистика пред обществото за времето на прехода. Да знаем за какво да ревем.
Инак ревем от чалгаризация на медиите и оскотяването на езика в тях, пълната им липса при ограбването на страната и прочие.
Неща поради които човек се сеща за приказката, всите вкупом съгрешиха и непотребни станаха.
А празни места няма. Кадърните, умните и обективните винаги ще се търсят. Другите ще реват че отмирали.
14 Февруари 2012 10:23
dogbrand, на пианото ли ч.каш жена си, която без съмнение е манекенка? Да не си близнак на бизнесмена Мо.дохай?
14 Февруари 2012 10:26
dogbrand,

Прав си за хартиените и електронните издания и за скоростта на информацията.
Прав си и за българските и чуждите вестници.
Не си прав за професионалната журналистика.
Можеш да публикуваш най-умните, честни и почтени мнения на света, но това ще са само коментари без реална нова информация в тях.
Без професионална журналистика, търсеща сензации, разследваща криминални и политически случаи, ровеща из мръсното бельо, преследваща силните на деня - и забележи! - с права, гарантирани ѝ от обществото и закона - просто няма как да стане.
Това, че една голяма част от нашата журналистика сега е помиярска не значи, че трябва лековерно да пожертваме цялата.
14 Февруари 2012 10:29
По класическому или по корпоративному, ама лошия Бойко и в тая статия пак е на всяка манджа мерудия.
14 Февруари 2012 10:31
Абсолютно е вярно, че тази работа не става без пари, а тези пари не могат да идват от другаде, освен продажбата на въпросните новини (и съпътстващите реклами).

Не съм съгласен с втората част от твърдението.
Освен от продажби, парите могат да идват от спонсори.
Обикновенно, такива които имат изгода да се направи конкретно журналистическо разследване.
14 Февруари 2012 10:55
Какво друго се очаква, след като журналистите се превърнаха в пр-и на рекламодателите. Под давлението на западните медии, не само вестник "Труд" стана вестник "Труп". В момента сериозен анализ, може най-вече да се прочете в някой блог. Истината е че журналистиката се самоуби в преследване, на така модерния финансов интерес.
14 Февруари 2012 10:58
Автора е пропуснал една важна особеност на електронните издания, която ще се окаже ключова за възстановяването на бранша - това, че са безкрайно по-динамични от печатните издания и могат цял ден да те засипват с информация (т.е. цял ден да държат вниманието ти под контрол), а покрай информацията и с пропаганда и реклама, а не като едно време - прочиташ вестника и го хвърляш, с което приключва облъчването ти.

Импресиите на рекламите, които читателите на електронните вестници получават, са в пъти повече от тези на които е бил изложен хартиения читател, защото сега при зареждането на ВСЯКА статия тя е обградена плътно от реклама и препоръки какво друго да прочете потребителя. Освен това тези реклами не са просто неподвижна картинка, която може лесно да се пренебрегне, а има анимации, музики и какво ли още не, за да грабне вниманието. Значи успоредно с покачването на броя хора ползващи интернет ще расте привлекателността на интернет рекламата, а оттам и на различните и видове носители, включително новинарски сайтове.

Такова нещо няма даже в телевизията, която иначе е пълна с продуктово позициониране и с досадни дълги рекламни блокове.

Така че смъртта на хартиените издания е просто това - смърт на физическия носител и на печатарите, а не смърт на журналистиката като цяло.
14 Февруари 2012 11:08
Понеже СМИ са "четвърта власт" ще направя аналогия с другите три.
Управлението трябва да се повери на знаещи, можещи, честни и демократично мислещи хора. Всички сте съгласни, предполагам. Лошото е че ще бъдат съгласни и Хитлер, и Сталин, и Чърчил, и Обама, и Волен. Цялата работа е че не е уточнено кой и как решава кои са знаещи и пр.
А сега за журналистиката. Нужна е обективна, честна и пр. информация. Нужна е неподкупна журналистика. В допълнение журналистът трябва да яде (да не говорим че и малка ракия не е лукс). Е кой да преценява че даден журналист изпълнява тези условия? Ами те са вътрешно противоречиви! Принципно не може да искаш държавата или фирмата да "храни куче да те лае". При това да искаш професионалните журналисти да имат монопол върху информацията и интерпретацията й.
Смятам че новите носители на информация и в частност Интернет показват изход. Интернет демократизира информацията. Когато чета блог аз знам че материала не е платен (защото не е нужно). Аз мога спокойно да преценявам качеството му. Ако ми харесва аз съм готов да плащам разумна цена (не волни пожертвования) за достъп. А безплатните издания да си публикуват реклами и PR.
14 Февруари 2012 11:15
Така че смъртта на хартиените издания е просто това - смърт на физическия носител и на печатарите, а не смърт на журналистиката като цяло.

Пак ще кажа - миии, не, но само отчасти. Смъртта на хартиените издания е смърт на кастовата професионална журналистика. В хартиено издание работеха и работят хора, принадлежащи към повече или по-малко затворен клуб на журналисти. Да си журналист, звучеше гордо, а и материално беше доста добре. Защото хартиено издание не може да направи всеки. Докато блог или новинарски сайт може да направи всеки или безплатно за нещо дребно, или с минимални в сравнение с хартиените издания разходи. Професията се отваря. Съответно печелилите досега от затвореността на професията вият на умряло.
14 Февруари 2012 11:20
Честито на доктора! Да е жив и здрав професор да стане!
14 Февруари 2012 11:42
Смърта на журналистиката се дължи на безраборното роене на издания - какви ли не. Тук се вижда колко е безсилен пазара срещу тази лавина. Вижте колко издания има и сравнете отпреди 1989г. През тези издания се перат пари, наливат се пари, които след това отиват за други цели (например Батков да дърпа от "Стандарт" за "Левски". Що хартия (и що изсечени дървета за нея), що печетарски и журналистически труд се изсипва, за да се представят едни и същи новини. Да не говорим за Интернет сайтовете, където също се препират пари. Факултетът по журналистика бълва кадри, защото журналистиката е привлекателна, а и лесно се следва. Не като природните и технически науки. Това води икономиката вместо към производство, към голямото писане и говорене.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД