:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 421,030,207
Активни 116
Страници 17,990
За един ден 1,302,066
Интервю

Ченгетата вече не са фактор в българското кино

Подозрително е, че авторските права в интернет се защитават от хора, които на практика обират авторите, смята режисьорът Людмил Тодоров
снимка: БГНЕС
Людмил Тодоров

Людмил Тодоров е роден на 12 януари 1955 г. в Горна Оряховица. Завършва режисура във ВИТИЗ, в класа на Георги Дюлгеров и Младен Киселов. Сценарист и режисьор е на филмите "Шивачки", "Емигранти" (заедно с Ивайло Христов), "Любовното лято на един льохман", "Приятелите на Емилия", "Бягащи кучета". Работи и в театъра. Автор е на книгата с разкази "Да изгубиш Мечо Пух", романите "Хроника на една любов" и "Хроника на едно пропадане".
-------------------
- Вашият нов филм "Миграцията на паламуда" нашумя с това, че няма да се разпространява в киномрежата заради непосилните условия, които поставят двете големи фирми, собственици на киносалони в България. Как и къде разчитате публиката да го види?
- Филмът ще може да бъде видян в кината, които са извън киноверигите на големите собственици. Такива кина в София са Домът на киното, кино "Люмиер", Евро-български център, кино "Одеон". Отделно от това чрез "Пътуващо кино" ще покажа филма в над 50 населени места в страната - там, където няма кина. През есента филмът ще може да бъде изтеглен срещу заплащане от една платформа за българско кино в интернет. През следващите две години ще бъде излъчен четири пъти по Нова телевизия, която ни е медиен партньор. В края на годината ще излезе на DVD. Има много начини в днешно време един филм да бъде разпространен.
- Вече вдигнахте шум по проблема при премиерата, но все пак - кое точно не е наред в схемата? Можете да говорите направо в цифри, те са доста убедителни.
-Собствениците на киносалони, които визирам, вземат близо 70% от приходите на един български филм, а след посредничеството на техни сателитни разпространителски фирми, този процент стига 90-95%. За създателите на филмите и институциите, които са ги финансирали, остават между 5 и 10%. Отделно от това киносалоните прибират такси от 1500 лева на екран, което за 20 екрана прави 30 000 лева. Това е за десерт.
Пребройте колко автори и изпълнители има във филма, които трябва да получат пари за труда си. Има и толкова институции, които го финансират - включително българската държава, която също трябва да получи някакви отчисления. А като казвам българската държава, не трябва да забравяме, че това сме ние, че става дума за нашите пари. И това върви отдавна, не е тръгнало от моя филм. Аз просто реших, че е време да извадя наяве този проблем, за да може да се реши.
- Като потърпевша в събирането на отчисления от филми, които субсидира, как би трябвало да реагира държавата в лицето на Министерството на културата? Има ли начин тя да защити инвестицията си?
- Има начини. Но засега не виждам да има воля. Рефлексът на всеки един чиновник е да не си усложнява живота. Министерството на културата трябва да регулира разпространението на български филми и да създаде правила, които всички да спазват. Както става в електроразпределителните дружества, в топлофикациите - които също са частни дружества в монополно положение - и държавата е сложила регулаторни органи да контролират и да следят работата им, така трябва да се постъпи и тук. Тази намеса се налага от монополното положение на двете фирми, собственици на киносалони, както и на факта, че те злоупотребяват с него. Не става дума да се регулира разпространението на всички филми, а на българските филми. Те са национален културен продукт.
- Имате ли надежда и други колеги да се присъединят към своеобразния ви протест? Влади Въргала също имаше трудности с разпространението на "Операция Шменти капели", но все пак го показа в моловете, пожъна и завидни приходи.
- Рано или късно колегите ми ще узреят за мисълта да не се примиряват с унизителните условия на киносалоните. Очаквам тяхната реакция.
- Вашата акция съвпадна с масовите протести срещу АСТА, които имаха успех. А един от най-яростните защитници на АСТА в медиите беше собственикът на едната от фирмите монополисти, срещу които се опълчихте. И все пак бихте ли гледали спокойно на ваш филм, който се предлага в Zamunda?
- Разбира се, че не. Целта на моята акция не беше да коментирам АСТА, а да обърна внимание на факта, че един от нейните най-големи защитници в България е човек, който говори за защита на авторските права в интернет, а на практика обира авторите в своите киносалони. Това ми се струва крайно подозрително - че точно такива хора защитават АСТА.
- Преди 3 години разпространихте в медиите открито писмо, в което задавахте въпроса "Ченгетата в българското кино продължават да поръчват музиката - докога?". Посочихте и имена - Людмил Стайков, Александър Грозев, Божидар Манов, Иван Ничев. Настъпила ли е оттогава някаква промяна?
- Те вече не са фактор. Спряха да пречат. Това е достатъчно.
- Вашите филми са правени със субсидия от Националния филмов център, а българското кино, макар и в ритъма на тангото (една напред-две назад), все пак прогресира. Доволен ли сте от сегашното състояние на нещата?
- Няма друга рецепта за появяването на хубави филми, освен да има производство. Така е навсякъде по света. И ако правителството започне най-сетне да изпълнява Закона за филмовата индустрия, хубавите български филми ще стават все повече.
- От малкото наши сценаристи и режисьори сте, които разказват прости човешки истории на екрана. От какви истории смятате, че има нужда българското кино?
- Едно кино се развива добре, ако в него има разнообразие от истории, стилове и жанрове. В киното трябва да има всичко - драми, комедии, кримки, комерсиални филми, артфилми.
- Знаем, че сюжетът и героините в предишния ви филм "Шивачки" са вдъхновени от реални лица и събития. Доколко използвате преживяно в "Миграцията на паламуда" и доколко измисляте?
- От 10 години малко или много присъствам в района на габровските села, познавам много хора оттам. Чувал съм техни истории, трупал съм впечатления и се случи така, че в един момент тези неща се събраха и стана филм.
- Какво имат да кажат тези провинциални герои на зрителя?
- Прекалено дълго време ние сами себе си измъчваме с начина, по който гледаме на живота си. Валят изследвания от какви ли не социологически агенции, медиите много помагат в това отношение - българинът никога да не забравя, че по всички изследвания, по всички показатели той е най-нещастният човек на света. Непрекъснато потиснат, непрекъснато мрънкащ, мърморещ. Това не е истина. Това е една изкривена представа за нас самите, която често пъти сами си създаваме. В разговорите ни, в нашите взаимоотношения има някаква странна зомбираност, нещо, което изведнъж казва "О, нещастни сме!" - и започва разговорът на тема колко страшно е всичко. Истината е, че когато реших да направя следващия си филм извън големите градове, с хора, които живеят в периферията - веднага разбрах, че това не е така. Духът, радостта от живота са неща, които са изконни. Те са вътре в човека и не могат да изчезнат просто така, щото имало криза или имало 20 години преход. Ето това гледане по-едро на нещата ми отвори очите и ми се прииска да избера героите за филма си "Миграцията на паламуда" такива - истински, натурални. Те живеят трудно, но изпитват радост от живота. Това е изведено и в заглавието на филма, защото паламудът не мигрира, то дори не е и паламуд. Опитах да извадя тази жизненост в националния характер, която ние по най-различни причини или не виждаме, или не отчитаме, или не искаме да отчетем.
- В "Миграцията на паламуда" ще видим Велко Кънев, който почина скоро след това, и Христо Мутафчиев, който получи инсулт по време на снимките. Какви спомени имате от работата с двамата?
- Велко боледуваше отдавна. По време на снимките беше в ремисия и се чувстваше много добре. Той внесе във филма не само своя актьорски талант, но и присъствието си. При Христо мога да кажа, че малкият дявол ни беше на гости - защото Христо оцеля, едно, и второ - това нещастие с него стана съвсем в края на филма, та бяхме заснели почти всичко. В противен случай то нямаше да може въобще да бъде монтирано. Какво да кажа? Съдба.

11
4134
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
11
 Видими 
04 Март 2012 19:32
Този не може да се мери и на малкия пръст на Людмил Стайков или Иван Ничев. Те оставиха след себе си история и шедьоври на българското кино, школа , а такива като този , които си мислят , че киното започва с тях след 10-ти - оставят само едни паламуди или макарите на филми като "Шивачки" .....
Май прав ще се окаже Тато , че в тази гилдия никой не може да се справи с интригите им - "ни 6-то, ни 16-то" , както казваше правешкия хитрец.
04 Март 2012 20:24
Ченгетата вече не са фактор в българското кино


Но пък са фактор в икономиката, властта и почти навсякъде. След още 22 г. няма да са фактор самите ченгета, а синове, дъщери, внуци и внучки. Което може да е за добро.
04 Март 2012 20:49
Що , бе? Джордж Буш, Путин, Саркози, Ципи Ливни, Клаус Кинкел, днешния румънски президент- Унгаряну , Кисинджър и т.н . - те не са снимали филми за паламудите , ама са силни държавници и умни хора. От ченгета до ченгета - разлика огромна . Както от режисьор - до режисьор . По презумция никой не обича начело на държавите да застават хора от интелигентните служби, вместо лаици , защото първите са винаги с един аналитичен ход напред, не можеш да ги баламосваш и винаги може да те сритат, ако се опиташ да крадеш или правиш на неразбираемо велик. Затова е тази омраза към тях от тарикатите .
04 Март 2012 21:43
Универсален, май се четкаш твърде неприкрито Трябва да ти е ясно, че Бонд, Джеймз Бонд, Боев Емил, Еркюл Поаро и останалите са заменени от Един сал, от което очарованието рязко клони към 0.
04 Март 2012 21:49
Вестник "Сега" трябва да даде трибуна и на засегнатите. Нека разкажат тяхната версия. В противен случай редакцията се наема да раздава правосъдие.
Не казвам, че човекът не е прав. Но нека проведат един задочен спор с Хърсев в съседната статия, който твърди, че цената винаги е честна, след като си намерил кой да ти я даде. По разбирането на Хърсев, след като големите притежатели на салони са готови да дадат най-много 5-10 процента на продавачитена филма, значи това трябва да е честната цена.
04 Март 2012 21:59
Суек. Докато ченгетата са били фактор, правело се е и кино от добра класа. Включително и той нещо свестно е оставил. Сега що не остави при димукратити? Отвратни хорица
04 Март 2012 23:16
цената винаги е честна, след като си намерил кой да ти я даде.

Гозамбо, това няма как да е вярно при наличие на монопол, т.е. при липса на перфектна конкуренция. Затова ЕС, САЩ пък и ние си имаме институции, които гледат под лупа всякаки сливания, изкупувания и пр., за да не се придобие монополна сила на пазара. А ако такава съществува по естествен начин, има институции, които да контролират цените (както при нас с електроенергита, газта и др.).
Този не може да се мери и на малкия пръст на Людмил Стайков или Иван Ничев

Скеле, нали се сещаш, че това е нищо повече от твое лично мнение. Людмил Стайков направи огромна боза като "Време разделно", една трилогия с много-много пари "Аспарух", която ако се гледа в момента ще събуди единствено умилително снизхождение, един сериал "Допълнение към ЗЗД", силно ангажиран с онази власт, и два филма претендиращи за арт-кино - "Обич" и "Илюзия". Наскоро гледах "Илюзия", за когото имах добри спомени от преди тридесет години и останах изключително разочарован - просто Стайков не може да прави добро кино.
Иван Ничев е същата история - "Царска пиеса" стана известен не с добрата си кинематография, а със скандала покрай историята и алюзиите с Т.Ж. "Бумеранг" е сносен филм, но останалите му неща са гола вода. Хеле, пък от последните години.
Докато "Бягащи кучета" и "Любовното лято" са си много добре заснети филми, още повече като се сетиш, че това беше в ония мътни времена малко преди и около 1989 г.
И сега, като ти пиша цялата тази бележка, напълно съзнавам, че това е мое субективно мнение за изброените режисьори. Ни най-малко не искам да ти го налагам. Целта ми е да ти покажа, че подобна негативна категоричност не е добър тон. Предизвиква агресия в тия, които не са съгласни с тебе.
05 Март 2012 00:44
Миткало, след като прочетох , че за теб "Време разделно " било боза .......просто нямам какво да си кажа с теб.
И това доживях. Ти кой искаш да снима филма , че да стане силен като киреч поне - Осман паша ? Или Соломон Паси с оператор Гергана Грънчарова ?
И Ничев и Людмил са класа , от която такива като оплакващия се от пазарните механизми, могат само да се учат. Угода нямат - капитализмът ги дърмунил, демек лош, щото ги мачка с финансови инструменти ; социализма ги потискал - пак лош, макар , че имаха субсидии , за които могат да мечтаят.
05 Март 2012 01:38
Малко мнения ще има тук !! Пък и на кой му пука за българското кино !!
Музиката е по-важна , киното беше важно за Ленин и за Сталин !!
За сегашните - музика да има !!
05 Март 2012 10:01
***
05 Март 2012 11:56
Хуу де. Аз пък не съм във възторг нито от Людмил Стайков, нито от Людмил Тодоров като режисьори. Ама тука думата е за друго. Човекът казва напълно верни и много важни неща в интервюто си. Не стига че кината изчезнаха от българските градове, не стига че изчезнаха от центъра на София, ами и собствениците им се наслаждават на необезпокояван монопол, който неминуемо води до вредна алчност и прогресивно натрупване на тъпотия. Тук дори пропазарните шарани, на които им се свиди всяка стотинка публични средства, би трябвало да видят проблема.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД