:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 420,072,320
Активни 81
Страници 19,517
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Изпит за паметта и сърцето

Калин Донков
Една телевизия излъчи кратка анкета: на софийската уличка "13 март" агресивна репортерка засичаше минувачите с въпроса какво е станало на тази дата. Хората се смущаваха, изплъзваха се, не бяха само минувачи, някои живееха там. Един човек знаеше: на този ден преди 99 години е бил щурмът на Одрин. Мъжът не беше нито млад, нито възрастен, вдигнал бе капака на колата си и въртеше в ръцете си топка парцали за бърсане. Въпросът си беше с повишена трудност - събитията са вече позабравени, да не говорим за датите. Такива анкети са с предизвестен резултат. Правили сме ги неведнъж в спряното при това правителство списание "Български воин". Спомням си същия успех от подобно препитване на ул. "Булаир" - трагична картина. Беше по повод 90-годишнината от Балканската война. Не виждам причина забравата и безразличието да са се смалили през изминалото десетилетие. Направихме ли нещо, за да се разсеят?

Странното и двусмислено отношение към мъжете от фронтовете на 1912-1913 г. не е от днес.



Затъмнението върху техния подвиг е разпростряно



и въпреки съпротивата на запленените от него поколения от миналото. Станало е по волята на едно кърваво столетие, на велики сили и големи братя, на страхливи и користни управници, на изтъканата от неправда и цинизъм българска съдба. Онези, които паднаха в окопите и в атаките "на нож", се осъществиха величаво и трагично. Тяхното безсмъртие потиска кандидатите за място в историята, тази пълна с авантюристи и самозванци българска история - може би затова споменът за героите бе неглижиран, често и запрещаван, а не само заради заповедния интернационализъм и истеричната съседска ревност. Така



една спечелена война бе загубена в паметта на нацията



Загубени бяха за националното бъдеще техният подвиг и техният пример. А и великите дела не са на мода. С усилията на изредилите се през нашия живот режими и правителства този народ бе отучен да сънува велики дела.

Но съвсем сигурно не е само това. Веднъж академик Георги Марков ми разказа за детския си потрес от грубата и несправедлива, но печално разпространена фраза: "Баламите ги убиха през Балканската война." Как обидата го изгорила завинаги - дядо му е паднал в онези боеве. И как това избухнало в детството възмущение го е "венчало" завинаги за тази тема, за да го превърне в един от големите познавачи и тълкуватели на тази война. Но това е и едно невинно човешко свидетелство колко отдавна обществото ни вече не е било единно по отношение на подвига на собствените си герои. И



как консуматорските нагласи се противопоставят на подвига



и саможертвата - най-естествените им антиподи.

Занемаряването на спомена, заглушаването на гласовете от българската история задълбочават драмата на нашето поколение. Изгубваме съзнанието, че тяхното дело, примерът им са най-чистата част от националното ни съкровище. Там, където това съзнание е запазено, то присъства мощно и въздействащо.

Ето за какво става дума. В сградата на Българската народна банка има изискан мемориал на падналите за отечеството във войните за национално обединение банкови служители. Няколко десетки мъже, загубили живота си по фронтовете през 1912-1913 и 1915-1918. Отбелязани са бойните полета, където са срещнали смъртта, и длъжностите им в банката: инспектор, деловодител, касиер, агент, прислужник, помощник-секретар, броец. Последната дума е изчезнала от езика, дори не зная как се пише в множествено число. Това са мъжете, които преброяват монетите и банкнотите, правят пачките, подреждат и сортират звонка. В онези времена в страната извън левовете са били в обращение и всякакви други монети - лири, франкове, рубли - сребърни и златни. Имало е много за броене, та тази професия е била скромна, но отговорна и стабилна. Както и всяка друга работа в банката. И тези мъже, с едни от най-мирните професии на света, са отишли под знамената и са оставили костите си в пламтящите точки на полуострова. По варварския добросъседски обичай гробовете на мнозина от тях най-вероятно са заличени. И



имената им върху тази стена са техният последен адрес



Мемориалът е проектиран заедно с днешната сграда на банката и е открит заедно с нея през 1939 г. - две десетилетия след края на последната война. И стои на стената - непокътнат повече от седемдесет години. (Може би именно защото е в банката, инак знаем какво се случи на толкова паметници и паметни плочи през това време, та дори и на плочите с имената на падналите от 1-ви и 6-и пехотен полк в центъра на столицата.) Остава въпросът: защо националната банка, която има грижа и отговорност за стабилността на лева, на икономиката и на самата държава, която съхранява златния запас на страната, както и други ценности и произведения на изкуството, така грижливо пази имената на своите герои от войните? (Така в нейната сграда стоят окачени портретите на всичките й управители от създаването й до днес!) Не са ли и те част от традицията и стабилността - а и от честта! - на институцията, от съкровището на нацията? Не е ли многозначително това присъствие там, какво идва да ни подсети то?

С тази "банкова" метафора искам само да кажа, че наследството, оставено ни от храбростта и страданията на предците през Балканската война, трябва строго да се съхранява и в трезора на националната памет. Но като гледам как и днешната власт вяло, някак неохотно се размърдва все пак да отбележи тази стогодишнина, като знам от опит, че нихилистичното и невежествено отношение на върхушката не може да бъде нито преборено, нито компенсирано, опасявам се, че и последният морален резерв, резервът от пример и историческа гордост, натрупан за нас от безсмъртните наши прадеди, ще има съдбата на фискалния.

Дано с паметта и сърцата си смогнем някак да предотвратим това. И то ще е за нас изпитанието на тази година.

Но как?

25
6279
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
25
 Видими 
15 Март 2012 19:22
една спечелена война бе загубена в паметта на нацията


Много страшно звучи, поете. Сигурно защото е истина.

15 Март 2012 19:38
Чудесна статия на Калин Донков
15 Март 2012 20:19
Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.

Г-н Донков!
15 Март 2012 20:34
.
15 Март 2012 21:38
Вълнуващ текст, наистина трябва да почетем героите от Първата балканска война! И друго - в училище децата поне да изучават имена на улици, които са свързани с нашата история. Поздравления!
15 Март 2012 21:40
Когато бях тийнейджър, във Френската гимназия гостуваха френски ученици, момчета, от мъжки колеж, които присъстваха на наш урок за Френската революция... След урока казаха, че едва тук са разбрали за какво е била тази революция, тъй като във Франция по история учели наизуст само датите, без да се задълбават в причините, предизвикали събитията...

Допускам, че човек, който помни някои дати на събития, вероятно помни и причините за същите събития, но не всички, които помнят причините и събитията, помнят и датите им...

Подходът да се помнят дати, обаче, е чисто европейски или, както му казват европейците, окцидентален...

Преди време, докато гледах шоуто "Умна и красива", с огромна изненада установих, че иначе глуповатите девойки, вероятно в резултат и на образователната система, не знаеха къде е роден и погребан Иван Вазов, но пък можеха да подредят хронологически българските ханове и царе.
От какъв зор им е да ги подреждат правилно? Не е ли малко сбъркан подходът "ни" към миналото "ни"?

Не сме забравили, че дядо ни е бил в Америка, но баща ми не го е питал на коя дата е заминал, нито кога се е върнал, и ей на, не знаем... Не разбирам какво общо може да има паметта на сърцето с тази на... ума?
15 Март 2012 22:48
"А и великите дела не са на мода. С усилията на изредилите се през нашия живот режими и правителства този народ бе отучен да сънува велики дела."
Но пък беше научен на много други неща, например: да употребява "тази страна" вместо "родина", да не му пука, че държавата не отделя лев за лечението на тежкоболните деца, да издига в култ паравенютата, а истинските хора да брои за несретници и с възходящо градиращ мазохизъм да избира управниците си.
15 Март 2012 23:25
Господин Донков удобно е объркал паметта за датата с паметта за събитието. Изпитал е поредната си нужда да бъде назидателен, този наркотик за интелектуалците от селски тип на късния соц.....
Жалко за нелепата статия, тя просто не е забелязала, че България е осеяна с войнишки паметници на падналите в тази война, пак заради удобството .
Жалко!
16 Март 2012 00:10
Калин Донков
Из блога на http://samvoin.blog.bg:
От стенограмата на последното правителствено заседание узнаваме, че Финансовото министерство саботира честването на Балканската война, а Николай Младенов не взема никакво отношение по темата.

Зам.-финансовият министър Владислав Горанов безцеремонно отхвърля искането за извънбюджетни средства за отбелязване на годишнината. Накрая се стига до соломоновско решение: военните и историците ще почнат мероприятията си, а след това ще мислим откъде да намерим пари.

Този лицемерен ход закопава Националния инициативен комитет по една проста причина: ръцете на организаторите са вързани, защото не могат да планират сериозни вътрешни и външни прояви за юбилея, след като не знаят с какви средства разполагат. Видим ли какво планират за стогодишнината Анкара и Белград, ще установим, че имитиращото спестовност финансово министерство и покрилата се дипломация се държат като турски и сръбски лобисти.

През 2011 г. турският външен министър Ахмет Давутоглу обяви, че Турция готви достойно отбелязване на Балканските войни и най-вече на военната победа през 1913 г. За да уязви България, която е главен участник в първата и единственият губещ във втората балканска война, Давутоглу предложи на сръбския президент Борис Тадич „всички да забравим миналото и заедно почетем юбилея“.

Идеологът на неоосманизма иска заинтересованите страни да направят „исторически отчет на балканските войни и сложат чертата“. Само не уточнява дали слагането на черта означава, че Турция няма да върне милиардния дълг за тракийските бежанци, а Сърбия ще продължи да асимилира българите в Западните покрайнини.

16 Март 2012 00:17
Наследството, оставено ни от храбростта и страданията на предците през Балканската война, трябва строго да се съхранява и в трезора на националната памет.
16 Март 2012 00:21
Поздравления за статията на К. Донков!
16 Март 2012 08:41
И аз се присъединявам - поздравления г-н Донков!
Какво да очакваме, когато сред имената на достойни български офицери и генерали от онези времена сега се редят имената на мутро-генерали?!
16 Март 2012 09:05
Не съм съгласен, че трябва да се помнят дати. Да помниш събитието, не значи да помниш датата. Да не говорим, че имаше промяна на календара - та по нов стил или по стар стил трябва да помним датите?
16 Март 2012 09:13
А някой помни ли кога е избухнало въстанието в Батак и кога е било потушено?
16 Март 2012 10:10
България е осеяна с войнишки паметници на падналите в тази война

Вярно е. И някои от паметните плочи с имената на загиналите във войните са поставени преди 10-15 години. Няма значение в коя война са загиналите, на всички от тях България дължи еднаква почит и признание.
16 Март 2012 11:34
Калин Донков !
Със забравата все пак някой трябва да се бори, нали!? ..." По волята на велики сили и големи братя, на страхливи и користни управници, на изтъканата от неправда и цинизъм българска съдба. ... Тяхната величавост / на Героите на България/, тяхното безсмъртие потиска кандидатите за място в историята, в тази пълна с авантюристи и самозвани българска история.... Затова споенът за героите бе неглижиран, често запрещаван." - Чудесно формулирано от Калин Донков обяснение за духовната и нравствена нищета на огромна част от българския политически елит, управлявал през цялата нова история на България.
И на фона на тези думи на автора, омерзително е дребнавото заяждане тип "иворадев". В такива случаи винаги си спомням едно стихче, от един голям поет: "Винаги е имало звезди! И кучета, лаещи по тях."
16 Март 2012 11:46
длъжностите им в банката: инспектор, деловодител, касиер, агент, прислужник, помощник-секретар, броец. Последната дума е изчезнала от езика, дори не зная как се пише в множествено число.

Малко встрани от темата, но все пак по статията.
Длъжността "броец" не е изчезнала от езика и поне до 1997-ма си съществуваше. За след това не знам.
16 Март 2012 11:51
Помним или не разни дати и събития.
Едно е, когато съвременниците на дадено събитие са живи, съвсем друго е, когато си слушал от родителите си за него или от дядо си и т.н.
Нормално е Балканската война да значеше едно преди 30-40 години и съвсем друго сега. Примерно 10 ноември 1989 все още се помни, но деня 10-ти вече избледнява, скоро и ноември ще отпадне от спомена и ще остане само 1989-та, а след 30-40 години, едва ли ще си спомнят какво е станало през 1989-та година.
16 Март 2012 13:57
Калин Донков,
Събитията винаги се запомнят и оживяват чрез произведенията на изкуството. Натисни тук
Натисни тук
16 Март 2012 22:59
Много силен текст, но е само за души камбани, а не за тенекета.
Оригиналът на Прощание славянки Натисни тук
17 Март 2012 11:21
за автора, че се е сетил да напише тази статия. Да не се забравя обаче, че вече 23 години едни сили , купили и "уж" българските медии, неправителствени организации, отворени и затворени общества , Хелзински комитети и т.н. работят много усилено за изтриването на паметта на нацията. Думите чест, родина и патриот са обявени за мръсни думи и грях.
21 Март 2012 20:44

Както винаги!
Но имаше и една анкета в началото на 80-те на 20 в - на плакат с надпис Христо Петков и нарисуван познатият ни Христо Ботев доста хора от различни възрасти се затрудниха да отговорят. Сред отговорите имаше ... да не би да е баща му; да не би да е брат му; и всякакви други глупости. Винаги съм мислел, че тогава образованието беше на по-добро ниво. Но явно си е до хората. То ... прасе и в смокинг да го облечеш, пак си е прасе. Една възрастна дама на около 60 тогава отговори - Това е Христо Ботев, по баща Христо Ботев Петков.
Бях ученик, но се ужасих от неграмотността. Поне задължително и при всеки случай съм се старал да съм далеч от нея.
Така че нищо чудно подвигът на достойни наши деди да е забравен. Ако се огледате наоколо - пълно е, преобладава потребителската нагласа и вакуумът в главите.
Поклон пред паметта на героите!
21 Март 2012 20:46
Господин Донков удобно е объркал паметта за датата с паметта за събитието. Изпитал е поредната си нужда да бъде назидателен, този наркотик за интелектуалците от селски тип на късния соц.....


Странно как едно събитие трябва да се свързва само с името или само с географското понятие. Разбира се, че трябва да се помни и датата.
Или ... според автора на горната глупост - руснаците са ни освободили от турско робство в руско турската война.... през 12 век - Нито година, нито дата?
Ей, аман от заяждачи и псевдоинтелектуалци!
21 Март 2012 21:57
Чудесна статия! Моите адмирации!
24 Март 2012 08:40
Бих желал тази статия да я прочетат съвремените български политици и всички там уж обществени и отговорни дами и господа и дано поне малко се позамислят.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД