:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 397,264,597
Активни 93
Страници 11,239
За един ден 1,302,066
ПАНАИР

Няма такова село

1700 души живеят в родопското Момчиловци. Къщите са големи и чисти, народът е богобоязлив и задружен, а безработицата - сравнително ниска. Е как става така?
Снимки: Иво Хаджимишев
----

Все повече стават българските села, в които има трима, двама или един човек. Медиите силно любят селища със самичък жител - веднага наобикалят завалията и почват да го питат за житието.

Подобни места - уви - все по не са екзотика в родината. Екзотика са българските села като Момчиловци. То кипи от живот. Деца и младежи в него - колкото щеш. Църквата му "Св. св. Константин и Елена" е претъпкана по време на служба, а наоколо му са накацали двайсет и четири (24) китни параклиса. Хората му са приветливи и работливи, не се оплакват от сиромашията и не злословят срещу комшиите.

За кражби изобщо не се чува.

Направо за читанка изглежда, не е за вярване.

----

Тия хора по Родопите не са като навсякъде. Ако си от равнината, ако погледнеш Момчиловци отвисоко и мислено извадиш къщите от пейзажа, ще си кажеш: "Красоти дал Господ, но за поселение не става." Баиресто е без милост.

Но не само са се заселили тук още към 14-и век, ами и днес усилено се строи. Къщите са на по два и три ката, накацали са една връз друга като в Търново. Отначало отвсякъде гледката мяза на рекламна дипляна - прекалено нагласено е някак. После свикваш.

Към Момчиловци екипът ни пое от един леко нездрав интерес - как така



страната пъшка и нарежда,



демографията плаче и въздиша, икономиката хълца и се вайка, а Момчиловци - нищо, пасе си кравките, пали си свещици из параклисите и гледа в бъдещето по един нетипичен за нас начин?

Не гарантирам, че знам със сигурност кой е типичният начин, но ми се струва, че нашият поглед се отличава с един важен нюанс. Нашият поглед най-често излъчва непоклатимото убеждение как някой някога подло ни е прецакал. И продължава да ни прецаква.

Момчиловци са по-различни, изглежда без такива убеждения го карат.

Още като пристигнахме, веднага уловихме първия човек на селото - кмета, да го изпитваме. Кметът Атанас Коченджиев си седеше в скромния кабинет и въпреки че не подозираше за идването ни, не се измъкна, а храбро се захвана да отговаря. Основния ни философски въпрос той деликатно заобиколи - самата му служба не е философска. Но откъм сведения не се поскъпи.

Със своите 550 къщи и 6 частни хотела Момчиловци е голямо село с набиращи мощ туристически амбиции. Базата още не е голяма - 220 легла имат за гости, но все по-често пристигат да отмарят мераклии от далечни чужбини. Да не говорим, че и наши хора го предпочитат - по-евтино излиза от Пампорово, пък си има



всички родопски екстри



(Чест гост му е политикът литературовед Михаил Неделчев - обича селото заради вегетарианските гозби и природните хубости.)

Кметът Коченджиев, наследил друга тачена в Момчиловци кметица - Дора Янкова, се похвали с пословичното трудолюбие на съселяните си. Около 140 жени работят в трикотажната фабрика на селото - шият на ишлеме дрехи за Германия, Италия и други страни. Добре действа голямата селска кооперация и не фалира ежегодно, за разлика от другаде. Развива се още една малка кооперация - за производство на елитни картофени семена по българо-холандска програма. Номерът е, че тези семена се сеят там - на височина над 1300 м, а после се пресаждат в полето или се изнасят в чужбина. Установено е, че първоначалното засяване в планината повишава добива и качеството на "пататите".

Другото е животновъдство, търговийка, туризъм.

Животът в Момчиловци не е богат, но е много далеч от замиране. Безработицата е горе-долу колкото и в страната - около 18%. Обаче някак не бързат хората да се оплакват - сигурно време не им остава. Изглежда още от векове момчиловци знаят, че за да се изхранят, не е достатъчно да отворят уста, за да капне банан или нещо друго в нея...Ни климатът, ни Съдбата поддържат такива илюзии тука. И ни банан, ни жито кой знае колко може да се събере от околните хълмища. Затова открай време



гурбетът тук е основно перо в бюджета



Прочути са местните дюлгери - ходели са да строят по Сливен, по Казанлък, по Филибе... Много от изящните каменни мостове наоколо, че и по-надалеч, са дело на момчиловски майстори. Другият поминък е кехайъкът. Докато е можело да се ходи свободно на Бяло море, по Гръцко - преди 44 г., още през октомври подкарвали стадата. Връщали се напролет. В добрите си години селото е отглеждало по над 40 000 овце...

Има едно нещо, което си е за дивене. Тия хора от сърцето на планината, дето вода виждат само или в кладенчето, или във вид на дъжд, миналия век се изхитрили да създадат голяма рибарска кооперация. И не става дума за улов на пъстърва в Чая, ами за морски риболов, на Бяло море. Отивали наесен по Беломорието, мятали мрежите пет-шест месеца, продавали рибата, осолявали, което не могат да продадат, а като мине зимата, пак дощапуквали по родните баири. И така - години. Чудото не е в това, че са вървели до морето пеш натам и насам - около 160 километра е, какво му ходиш. Не е и в това, че са овладели абсолютно екзотичен за планината занаят.

Чудото е, че винаги се връщали, а не оставали там, където са намерили новия поминък. "Ами защо да остават, нали тука са им домовете", коментира кметът.

Той е наясно, че Момчиловци може да е образец за нас,



но пред побратимите си от Гърция и Франция е бедничко



Момчиловци поддържа тесни връзки с гръцкото село Авдира и френското Пюивер. Коченджиев канил гръцката кметица, ходил при тях и има представа за сиромашията си. "Като видях техния музей, плачеше ми се", съкрушава се той. Французите пък подарили 10 компютъра и сега в училището са оборудвали център. Но е реалист човек, и знае, че нещата не стават като във филмите. Първата му грижа сега е да оправи въпроса с водата - през зимата често има проблем, защото водоизточниците замръзват - и да асфалтира разбитите улици. И двете неща са много важни за туризма. Работна ръка се намира, хем не е скъпо. В Момчиловци има още един феномен - хората охотно и често полагат доброволен труд. Ей така - събират се, решават нещо и действат. С доброволен труд са построени и ремонтирани тези прословути 24 момчиловски параклиса...

Към целебното Аязмо и параклиса "Св. пр. Илия" ни повежда местният свещеник - о. Николай. Той е поел службата си от починалия о. Константин Канев, който е автор на дебел том с изследване за момчиловските родове. За издаването на книгата много помогна навремето Николай Хайтов. Заради рвението си в службата и богатата просветителска дейност свещеникът Канев и до днес е много уважаван в Момчиловци. Гробът му е в двора на църквата "Св.св.Константин и Елена".

Докато пъшкаме към



въпросното целебно Аязмо,



си припомняме и историята му. В самото начало на миналия век едно момчиловско семейство си нямало деца. Велика и Анастас отнемайкъде яхнали две мулета и се спуснали до бачковското аязмо, за да дирят помощ от небесните сили и да се сдобият с рожба. От голямото си желание жената получила т. нар. "лъжлива" бременност. Съобщила, че е забременяла, коремът й започнал неудържимо да расте. Мъжът, комшиите били сигурни, че чака дете. Когато дошъл деветият, а след това и десетият месец, настанали тревогите. Велика не раждала. Някои баби я посъветвали да чака дванайсетия месец - имало поверие, че ако е яздила бременна кобила, може и тя да носи 12 месеца, както кобилите. Но когато безрезултатно се изтърколил и дванайсетия месец, тръгнали да дирят помощ. И къде-къде - при някоя си ясновидка Кортеза от Борисоград, Сливенско. Фамозната Кортеза, още щом зърнала семейството, викнала на другите чакащи да се разстъпят. А после обяснила, че дете няма и няма да има, но за сметка на тази мъка двамата богобоязливи съпрузи ще бъдат възнаградени с друго.



Ще открият целебно аязмо на връх "Св. Илия".



И им заръчала къде да копаят. Така и станало. Аязмото било осветено навръх Илинден, през 1910 г., тогава поканили и Кортеза. А после захванали да идват хора, да се целят успешно. Потокът не секва и днес.

Малко над аязмото е самият параклис "Св. пророк Илия". Седим с поп Николай горе, откъдето гледката е чудна. Мястото е добро за почивка, дори за вечна такава. Двама немски пилоти са погребани точно тук. 23-годишният Херберт Клой и 24-годишният Герхард Бергер намерили смъртта си край Момчиловци на 24 април 1941 г. Авионът им бил ударен над Гърция от съюзниците. Момчиловци ги погребали по християнски, а падналия авион разглобили на дребни парчета и прибрали по дворовете си. И днес могат да се открият "сувенири" от авиона по къщите. Преди няколко години се намерили и близките на загиналите - те пристигнали от Германия и изразили благодарността си към христолюбивите момчиловци, които погребали така достойно солдатите.



Изобщо момчиловци са религиозни люде -



по време на църковните празници църквите и параклисите се пълнят с народ. Отецът тогава вижда бая работа. Той самият е пловдивчанин и е доволен от службата си. Кметът е дал разрешение да се строи църковна къща, отецът с гордост ни показа чертежите. Освен това към 1000 декара земя и гора притежава момчиловската църква, което си е сериозен имот. Има и три щерки човекът, което е повод да кажем: в Момчиловци демографска криза засега няма. 140 деца се учат в местната прогимназия, над 80 са децата в детската градина. Семействата с по три деца не са малко. И общо взето се работи здраво - още в 5 часа сутринта прозорците започват да светят. Към 8 площадът се пълни от хора, които тикат колички с бидони - дневният млеконадой се предава в един от четирите изкупвателни пункта. Почти всеки двор има крава, две или три. Но уви, тенденцията е животните да намаляват - млякото е по 30 стотинки, а през дългата зима животните изяждат много фураж. Без топлото Беломорие животновъдството се оскъпява. Може би затова



младежта гледа другаде - в туризма



Съвсем отскоро в селото е създаден Център за планински спорт и туризъм. Неговите активисти Богдан Кабасанов, Еманоила Величкова и Мария Тодорова са организирали създаването на ски-влек. Ще има и ски-писта, и сноуборд парк. Правят го със собствени средства, кандидатстват по различни програми, а голямо съдействие им оказват местните хотелиери. Около тях има голяма банда съмишленици, млади хора, които знаят по няколко чужди езика и без проблеми общуват с туристи от Великобритания, Франция и Германия. Сега си правят страница в Интернет, а наборът от услуги, които предлагат, вече има номенклатура от над 20 вида. Например - можете да обиколите параклисите с информиран гид - ще ви струва нищо пари. А можете за 10 лева да си направите голяма разходка с бране на гъби. Първо - ще ви води човек, който знае къде са гъбите. Второ - ще е познавач на гъбите. И трето - ще е млад и симпатичен.

- Добре де, не се ли поскарвате, не се ли разпада работата, щото нали - при много хора... - интригантствам аз.

Еманоила е непоклатима:

- Това в Момчиловци е фамилна традиция - работим заедно, много се поддържаме. То затова и не се краде тук - хората не заключват. Наскоро беше едно английско семейство; първо трепереха и си държаха чантите с две ръце - в Англия се бяха

начели за "българските разбойници"



Накрая се чудеха и маеха.

- А не ви ли се обикаля, да идете другаде, да видите свят, да печелите по-добре?

- Аз ходих в Англия, можех и да остана там на работа. Но си ме тегли тук, тук се чувствам прекрасно - отвръща Еманоила. И със запъване добавя нещо, сякаш взето от афиш: България има нужда от нас, има нужда да направим нещо за нея.

Звучи ми толкова искрено, че ме налягат мисли. Нещо като че не е наш човек тази момчиловка Еманоила. Как пък не се намери един човек така да ми замирише репортажът на мила родна картинка?

Докато вътрешно изнемогвам, виждам човека. Поразвеселил се е и гледа присмехулно.

- Как е, как е? - питам.

- Никак - отвръща.

- Добре е тука, в Момчиловци, а?

- Какво му е добрето?

- Ами красиво, хора има много, не е като другаде.

- Абе хора за е...е има, ама за работа няма.

Успокоявам се. Наше село си е, поне един човек показва критицизъм. Георги Чевермеджията се казва.

Потърсете го, ако идете в Момчиловци - ще ви извърти чудно чеверме. Ако Момчиловци не ви е достатъчно за чудото.
 
Село Момчиловци има с какво да зачуди родината.
 
Гробът на немците е на едно от най-красивите места в Родопите.
 
Всеки бута дневния млеконадой към пункта.
 
И тази зима няма да уплаши никого - поне дървата тук не свършват.
 
Еманоила Величкова и Калин Кабасанов не искат да живеят никъде другаде; "Тук си имаме всичко - и приятели, и дискотеки, а най-вече точно тук се чувстваме най-добре".
 
Почтените старци на Момчиловци сутрин сядат на кафе и раздумка, а после тръгват по работа - кой към "пататите", кой - с кравата...
 
Всеки квадратен метър в планината се използва за нещо.
 
Кметът Коченджиев не смята, че селото му ще се обезлюди някога. "Тука хората са други."
 
От площада се вижда църковната камбанария, градена от местни дюлгери. Наскоро отецът е турил нов кръст.
3459
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД