:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 405,508,165
Активни 49
Страници 4,850
За един ден 1,302,066
Полемика

Ще оставим ли Румъния да формира малцинство у нас

Претенциите на северните ни съседи не са случайни. Те дойдоха след заплахи към Сърбия и Молдова. В България наистина има отделни влахоезични групи, които ние с търпение и такт трябва окончателно да приобщим
СНИМКА: ИМПАКТ ПРЕС ГРУП
Игнатиево, което миналата година придоби статут на град, е селище край Варна. Румънският се изучава факултативно като официален малцинствен език в местното училище.
Едно изказване на румънския външен министър Кристиян Дяконеску хвана българската дипломация неподготвена, впрочем, за кой ли път. В интервю за регионална румънска медия той заяви, че Румъния ще постави официално пред България въпросите за делимитацията на морската граница, както и за статута на румънското малцинство на юг от Дунав. В кратката суматоха, настъпила след това изявление, за пореден път пролича пълната липса на професионализъм във външното ни ведомство. Почти седмица беше нужна на Николай Младенов, за да се ориентира как да реагира. В крайна сметка румънският посланик беше извикан, за да дава обяснения по въпроса за границата, от които стана ясно, че Румъния нямала териториални претенции към нас. Няма и как да бъде другояче, защото всъщност



претенциите не са за територия, а за акватория



Дотук нищо ново. Проблемът е, че скандалът се фокусира върху граничния спор, докато за Румъния напоследък е много по-важен въпросът за малцинството. Неслучайно на последните разговори със Сърбия за получаване на статут на кандидат-член на Европейския съюз северните ни съседи откровено заплашиха сърбите, че ако те не дадат правото на местните румънци да използват майчиния си език в администрацията, Румъния ще се възползва от правото си на вето върху по-нататъшните преговори със страната. В още по-ултимативен тон вървят разговорите с Молдова. Само преди няколко седмици президентът Траян Бъсеску обяви, че Румъния не признава границата с Молдова по река Прут, защото била наложена със сила от СССР през 1940 г.

На фона на тази нарастваща твърдост при отстояване на своите интереси в съседните страни мълчанието на българските институции към румънските претенции буди тревожност. В България действително има наличие на отделни групи влахоезично население, което румънците през последните години правят неимоверни опити да превърнат в консолидирано румънско малцинство.

На първо място сред тях са власите. Те населяват предимно селата в Северозападна България около градовете Видин, Брегово и Кула, както и някои села в Централна Северна България и Балкана (около градовете Севлиево, Плевен и Правец). Броят им прогресивно намалява във времето. Ако през 1880 г. те са общо 42 000, или около 4.5% от населението на България, то преброяването от 1992 г. отбелязва само 5959, или 0.06% от общия брой. През 2001 г. те обаче са вече 10 566 (0.13% от населението).



Техният етногенезис е повод за спор



между българските и румънските етнолози. Според първите това са българи от Влашката равнина, приели влашкия език и преселили се по десния бряг на Дунав в средата на XIX век (бягайки от румънските чокои към обезлюдената след въстанията Северозападна България). Според румънските учени власите в България са коренно население, което живее по тези земи още отпреди идването на славяните през VI-VII век. Силната доброволна асимилация (благодарение на която власите непрекъснато намаляват), множеството сходни черти между влашката и българската култура, липсата на подобни паралели с румънската култура и най-вече чувството за общност с българите, правят първата теория по-вероятна. Отношенията между българи и власи винаги са били подчинени на взаимната толерантност.

Това не може да се каже за сродните на власите цинцари (или още наричани куцовласи). Те са потомци на коренното влахоезично население в Македония, Епир и Тесалия. В миналото те населяват разпръснато отделни селища в Родопите и Пиринска Македония и са известни като силно гърчеещи се и антибългарски настроени, особено до 1912 г. След тази дата част от тях се изселва в Румъния, друга в Гърция, а останалите се асимилират почти напълно от българите. Днес от цинцарите (или армъни, както е техният етноним) са оцелели само малки групи в София, Дупница и Пещера. Въпреки че сред тях се развива



движение за обособяване от влашката общност,



изключително малкият им брой ги прави неспособни за самостоятелно етническо развитие, а и хората, владеещи армънски език, са предимно в пенсионна възраст.

На трето място в България освен власи статистиката отчита и присъствието на румънци - 2491 през 1992 г., и двойно по-малко през 2001 г. - 1088. Любопитното обаче е, че най-сериозният демографски резерв на румънското малцинство представляват т. нар. копанари. Това е влахоезично християнско население с черти както от българската, така и от циганската битова култура, населяващо Източна България. В началото на XXI век то се обособи в две съперничещи си организации - Асоциация на власите в Източна България и Асоциация на власите-рудари в България. И двете организации обаче са единни в мнението, че представляват румънското малцинство. Освен това представители на копанарската общност сформираха и политическа партия - "Родолюбие 2000". Почти невъзможно е да се определи колко точно са копанарите, говорещи влахо-румънски диалект у нас, но броят им със сигурност надхвърля 50 000. Произходът на тази общност е от времето на румънското робство в Южна Добруджа. След възвръщането на областта през 1940 г. към България румънските колонисти се изселват в Румъния,



но не и копанарите, които са докарани от румънската власт



в 20-те и 30-те години на XX век. Парадоксално е, че днес копанарите, които са демографски най-активни в Добричка и Варненска област, възвръщат влахо-румънския говор в Добруджа.

Българските власи имат собствена културно-просветна организация и собствен вестник Timpul ("Време") във Видин. Те се опитват да въздействат и над румъноезичните цигани, населяващи част от Добруджа и Варненско. Общият брой на цялото влахоезично население в България - власи, армъни, румънци, власи-рудари и копанари е доста сериозен и доближава 60 000 души. То обаче не е хомогенно нито в езиков, нито в културен, нито в етнически план. Отделните влашки диалекти са силно еволюирали през годините под влияние на българския език. Днес не само че отделните влахоезични групи се разбират трудно помежду си, но и самите румънци трудно могат да говорят на един език с тях. Това разбира се не пречи на Румъния да развива активна дейност в България, особено след влизането и на двете страни в ЕС през 2007 г. Нашите северни съседи използваха падането на границите, за да правят пропаганда и да създадат свое монолитно малцинство на юг от Дунав. Резултатите са спорни. На някои места те успяха да направят сериозни пробив, като например във Варненско, където дори наложиха румънския като официален малцинствен език за факултативно преподаване в училището на град Игнатиево. От друга страна обаче



активната пропаганда по време на преброяването в Мизия

сред това население да се определи като румънско очевидно се провали. Данните от 2011 г. сочат следните резултати: 3598 лица, определили се като власи, и 866 - определили се като румънци. Като майчин език румънския са посочили 5454 лица, а влашкия - 1815. Копанарското население, на което румънските агитатори възлагат най-големи надежди, масово се изясни като българско.

Основно на две неща следва да наблегне българското правителство, ако иска да отвърне на румънските попълзновения. Първо, да не забрави да напомни на северните ни съседи, че на тяхна територия живеят повече от 500 000 българи, които далеч не се радват на същите права, на които се радват малцината "румънци" в България. И второ, че много малко усилия са нужни, за да се приобщят окончателно към българския народ отделните влахоезични общности. С внимание, търпение и такт след само едно поколение е възможно, благодарение на доброволната асимилация населението, което сега е обект на румънска пропаганда, да се влее окончателно в състава на българската народност. Изоставим ли го обаче, никой няма да ни е крив, ако след години се обособи, освен тюркоезичното и циганското, трето голямо малцинствено ядро - румънското.



*Авторът е зам.-председател на ВМРO
24
8732
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
24
 Видими 
05 Април 2012 20:34
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/08/Bulgarian-church-St-George-Tulcha.jpg
05 Април 2012 20:48
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/97/Tulcea_-_Bulgarian_Exarchate_Cathedral.jpg
05 Април 2012 20:57
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b1/Bulgarian-church-and-school-Konstanta.jpg
05 Април 2012 22:11
Ще оставим ли Румъния да формира малцинство у нас

От години в Бг, като че ли стана вече традиция, външните ни м-ри да са с небългарски корени и съответно открито и последователно да си лобират за чужди интереси. Така че, докато в Бг имаме външни министри с небългарски етнически произход, напълно е възможно тези чужди лобисти да инсценират изкуствени проблеми и да подпомогнат с бездействието си изкуственото формиране на малцинство у нас.
05 Април 2012 22:43
Почти седмица беше нужна на Николай Младенов, за да се ориентира как да реагира.

Ами чакал е инструкции. Той решения не взима.
Със същия успех може да се справи едно 12-годишно дете на неговия пост.
05 Април 2012 22:53
Към какво бе, да ги приобщим. Че ние към какво сме приобщени - към данъчното ли? Че то така е било и по турско време. лафове само. и политика.
05 Април 2012 23:58
Казват българина бил толерантен ??!!
Асимилация ??!!
06 Април 2012 04:31
Румъния не от вчера се опитва да намери румънско малцинство в България, но все не успява.

Румънският етнос в Румъния е съвсем нов - носи това име от средата на 19 в. насам и е сформиран в обединените Дунавски княжества, приели исторически меко казано не съвсем оправданото име "Румъния", в условията на насилствена асимилация на големи инородни маси, подмяна на езика (на 50% от речниковия му фонд), и на масирано фалшифициране на историята. Влашкото население в днешна северозападна България не е било поставено в такива условия и не се е преобразувало в румънски етнос.

За произхода на власите в Тимошко съм на мнение, че това е старо местно население, по-старо от власите в самата отсрещна Румъния. На друго място съм обяснявал защо и няма да се разпростирам. В Сърбия от другата страна на границата (по р. Тимок) от нея до Железните врата и нататък власите са много повече. В докладите на бълг. експедиция от 1916 г. (когато България контролираше цяло Тимошко и Моравско почти до Бялград вкл. с гр. Пожарево - Пожаревац) се изтъкваше, че тези околии са били тогава почти изключително влашки (не сръбски).

Огромното мнозинство "власи" в България са "влашки цигани", вкл. и в северозапада по мои наблюдения, вкл. и в Козлодуй. Постоянно слушаме от колегите от Враца за циганския тормоз над самотните стари хора в северозапада. Изтичането на всичко с пулс към София и чужбина и лошите ни отношения със Сърбия и Румъния (не по наша вина най-вече) опустошиха северозапада, някогашната ни врата към Европа. Но тук ни занимава това, че циганите, които според колегите са мнозинство в много села и даже значителни градове (може би и Лом?), а също в СИ Б-я в Омуртаг, са предимно "влашки" цигани, каквито са изобщо повечето цигани в Северна България.

Влашките цигани наистина са по произход от Влашко, където са били държани като роби в мините и в земеделските мушии на чокоите до средата на 19 в. (показвал съм в друга плакат за продан на роби циганещ във Влашко: тук) и научили влашки с примес на български и унгарски. Влашките цигани дошли в България след освобождаването им от робство във Влашко в 1848 г. Стотици хиляди, може би милиони цигани бивши роби се пръснали накъдето им видят очите. Оттогава още, а не само от 1919-40 г., датират и влашките цигани в Добруджа и Варненско. Във Варненско има цели големи села с 95% влашко циганско население (пример Л. Каравелово), а Игнатиево има циганско население отскоро и почти "по случайност". Влашките цигани, както казва авторът, масово се българеят. Нямат никаква мислима полза да се румънеят - Румъния винаги е била - и реално, и в представите на двата народа - по-бедна, по-несвободна и по-дива от България (вкл. под турско). Те затова са в България.

Стремежът на Румъния да изкара влашките цигани извън границите си "румънци" е нож с две остриета. От една страна Букурещ изглежда се стреми към някаква своя изгода, неизвестно за мене каква. От друга страна това потвърждава убеждението на почти всички необразовани европейци, вкл. италианци и французи, нагнетявано най-вече от Унгария, че Ромъния е родината на ромите. България също трябва да подкрепя това убеждение, вкл. с примера на румънските претенции бълг. "влашки цигани" да бъдат признати за румънско малцинство. И наистина, не само в Румъния има най-голямото ромско население в света (според мене е трудно да се каже наглед кои са повече и как се различават), но и най-много роми емигранти в другите европейски страни са с произход от Румъния - от всяка отделно взета друга страна. Букурещ разбира клопката, в която сам се е насадил, и наскоро терминът "роми" беше снет от официална употреба там и върнат старият - цигани.

Що се отнася до българите в Румъния, оценени от автора на половин милион - България трябва не само да защитава правата им, но и да настоява по всички линии цивилизована Румъния - член на ЕС - да се откаже от грубите фалшификации на езика и историята си и да признае истината за собствените си славянобългарски корени - на езика и писмеността си, на голяма част от населението си. Засега ми е известен само един рум. историк, Лучан Боя (History and Myth in Romanian Consciousness, 2001), който малко от малко се престраши да повдигне завесата над рум. исторически митове. Българската история на Влашко, Ардял (Седмоградско), че и на Молдова (а Добруджа изобщо пък няма влашка история до 1878 г.) трябва да се изучава един ден съвместно от бълг. и рум. историци. Българското население на днешна Румъния е много древно - при идването си в Карпатския басейн в края на първото хилядолетиея от н.е. унгарците заели много думи от български език, но и в по-ново време, след падането на Търново под османлиите и до самия край на османското големи маси мизийски българи постоянно бягали във Влашко. В 14-17 в. във Влашко се разви напълно независимо от Търново нова среднобългарска книжнина, най-ценното наследство на българщината от този период изобщо. Старобългарският език остана като свещен език на влашката православна църква почти до наше време. И до наши дни голяма част от населението на Влашко разбира и дори говори български, макар да крие съзнанието за българския си произход от румънските власти.
06 Април 2012 05:35
Failed states с изкуствени недоправени титулни етноси ca голям проблем в по-"традиционните" части на света, но а съжаление и в нашия европейски регион. За съжаление и ние се стремим със стъпки бързи към редицата на failed states с избора си на примат.
06 Април 2012 06:58
Авторът е СИЛНО НЕЗАПОЗНАТ С ТЕМАТА.
МВРО вреди на България!
06 Април 2012 08:23
защо не

мвнр започва с николай младенов, катар е успех.

защо да се караме с мамалигарите?

/из кратки разсъждения "Как се прави външна политика по народну му: подобрено и допълнено издание 2012 година, посветено на 3 години от управлението Му/
06 Април 2012 09:24
Румъния не от вчера се опитва да намери румънско малцинство в България, но все не успява.
06 Април 2012 09:29
В Сибиу съм срещал българи изселени от чаушеску, от Добруджа.
Говореха един звучен български език.
Копанари има и в Пловдивско - Йоким Груево/Каратиир/.
06 Април 2012 09:50
Румъния от години води такава политика, а ние се правим, че не забелязваме - "Ако не гледаш към проблема, него все едно го няма". Но, хайде, нека разгледаме проблема, но да сменим "България" със "Сърбия", а "Румъния" с "България". Ау-у-у, ще се дигне вой: "Ама това изобщо не е така, в "Западните покрайнини" (този израз ми е любим, представяте ли си Турция да започне да нарича Хасково и Кърджали свои "Северозападни покрайнини" живеят ЧИСТИ БЪЛГАРИ!" Няма да споря дали това е така, но нашето е "Каквото повикало, такова се обадило". Щом искаме да ни признават български малцинства в бившите страни от СССР, Македония, Косово, Сърбия, Румъния, Турция и... къде ли не, сега не трябва да се чудим, че ни отвръщат със същото.
06 Април 2012 09:51
Хайде, хайде - пак се заловихте с Диньо. Оставете човека на мира. Мълчал бил, чакал седмица време инструкции... Ма вие как си мислите, може ли чиляк без да е получи правилен наклон да припка насам - натам?

Не може!

Инак Фичо хубаво ги е наредил, трябва му още малко напредък в Правилната посока и е готов за Външен министър (да попрочете статийте на Д. Уйлкоок малце)! Пиша го без шега, ще е 1000 пъти по полезен на България от колкото разни други тинтири-минтири...
06 Април 2012 11:38
"Влашките" цигани се делят на рудари, копанари и други изчезнали вече подгрупи (например урсари, лингурари и т.н.). Делението е според занаятите. Аристокрацията на влашките цигани са калдерашите, известни най-вече с това, че краденето е основен бизнес. У нас е имало няколко поселения и авторът очевидно ползва данни за калдерашите от началото на 20 век. Иначе първите вълни за поселение на цигани от групата на влашките цигани започват в края на 18 век - това е т.нар. Първа келдерерска инвазия. Както и да е - тия наистина говорят влашки език и досега не е известно да са имали каквито и да е афилиации към румънската държава. Известно е обаче, че румънски емисари обикалят и разправят, че принадлежат към румънския народ. Особено много в областите Силистра и Русе. Във видинско става въпрос за друга група и тя е сравнително малобройна.
06 Април 2012 12:27
Чичо Фичо, това, което казваш за Козлодуй въобще не е вярно. В Козлодуй живеят 4 групи хора: власи, торлаци, цигани и хора дошли от цяла България да работят в АЕЦ. Между власите и циганите няма нищо общо. Същото е положението и в околните села където има власи: Хърлец, Софрониево, Цибър, Остров Вадин. Власите се различават от българите само по това, че говорят и влашки, който в по-голямата си част е от български думи. Но с течение на времето влашкия се чува все по-малко и по-малко да се говори. Според някои изследователи тукашните власи са наследници на българи избягали през турско в Румъния и завърнали се по-късно.
06 Април 2012 14:05
Защо - казвам, че има власи и влашки цигани, но циганите наглед са повече (имап ли данни колко са? - нали се броят за българи). Преди 1989 г. бяха устроени добре.
06 Април 2012 14:33
С идиоти като Мутропожарникарина и Командира Костов, които заявиха, че в България е имало "етническо прочистване", може да се очакват претенции и за други "малцинства".
06 Април 2012 14:39
Автора е написал доста неверни неща , обаче колегата Чичо Фичо е подобрил постижението му значително.


Власи има по-цялото поречие на Дунав.Но влашките цигани (доколкото ги има) са съвсем малка част от тях.
Говорят румънски диалект с много български думи.
Но най-важното е че 99% от тях се определят като българи.
И освен традиционните шегички никога не е имало никакъв проблем на "етническа основа".

Какво интегриране , какви 5 лева...

Букурещ от години се пъне да създаде такова "малцинство" и в товя няма нищо странно - всяка държава си гледа интересите , какво странно че някой вижда по-далеч от носа си..
Странна е позицията на нашите лайна , и ако продължи да бъде такава странна като нищо ще излезе някой проблем.
Идиоти има навсякъде , само си предствете един шепа "български румънци" да тръгнат да протестират за права ,да се счепкат с полицията и някой да бъде набит - братя румънци от северния бряг на Дунав ще изпаднат в делириум.И ето ти го повода "румънското малцинсто" да придобие гражданственост.
Чудя се как не са го организирали до сега.
06 Април 2012 15:14
с търпение и такт трябва окончателно да приобщим
Как ще приобщиш някого към по-нискостойнтостна култура? еле при положение, че страната майка е съседна. а беше време, когато за братята румънци българия беше почти запад, пък сега ни водят с обиколка.
06 Април 2012 15:34
От дълги години общувам с власите покрай Дунава. Имам многобройни и близки приятели между тях. Никога не съм чул някой да се самоопредели като румънец. По никакъв повод.
06 Април 2012 17:36
И аз мога да кажа нещо по въпроса за опитите на Румъния за формиране на собствено малцинство. Например, има стипендии за студенти, чиито предшественициса родени в Румъния. Парадоксът е, че последние са се изселили от С. Добруджа, като българи по Крайовската спогодба пр1з 1940 г.
Но разбира нашите управници си затварят очите и ушите с довода "може ли такива неща да се случват през 21 век". Ама то наистина може и не само такива.
07 Април 2012 09:08
Не е правилно да се казва, че власите в България говорят румънски диалект. Те говорят влашки. Румънският език е изкуствен креолски език, създаден в Румъния на основата на влашкия език, обезбългарен колкото може и латинизиран колкото може с правопис и особено с лексика, взета направо от латински, френски и италиански. Ученик на румънски е "елев", вода - "апъ", а воден - "акуатик". Българските власи не са живели в Румъния и сигурно не са научили румънски.

И власите, и особено влашките цигани най-често се самоопределят като българи (има и румънеещи се власи от Съюза на власите в България, които са на румънска стипендия, нещо като ОМО Илинден). Затова няма данни от преброяването колко са едните и другите. Но според мене наглед влашките цигани са повече или поне са по-видими и по-разпространени. Във Варненско, пише в статията и аз казах, има цели влашки цигански села. Има и историческо османотурско име на село Влахлар (Долище). Това са влашки цигани, най-вероятно потомци на освободени роби, дошли у нас някъде след 1848 г. Но и в северозапада - не съм ходил там след 1989 г. - колегите все се оплакват от "циганизацията" - българите заминават за София или чужбина, циганите остават и вече нямат поминък, няма ТКЗС, няма ТПК, няма строителни и жп войски, няма соц строителство и т.н. Тези цигани не са ли главно влашки?

Разликата между власите и влашките цигани е явна - власите са власи, старо балканско население, потомци на романизирани траки или други стари жители на нашите земи, и то най-вероятно с произход южно, а не северно от Дунава. Власите имат важно място в средновековната бълг. история - те се появяват в изворите около 11 в. и малко по-късно играят важна роля във въстанието на Асеневци, когато ромеите наричат дн. северна България "Влахия" (Калоян се титулува пред папата "крал на българи и власи" или "на България и Влахия", т.е. на Охрид (тема България) и Търново (Влахия). По това време още няма власи в дн. Влашко. Те най-вероятно идват там в 13 в. от земите южно от Дунава (официалната рум. версия е, че идат от Карпатите, дето са се крили в течение на хиляда години, без да оставят никаква следа и без да поемат никаква следа от преминалите оттам пред това време други народи).

Другите са си цигани, заробени във Влашко около 14-15 в., научили там влашки език и после изселили се у нас. Официалната рум. версия за наличието на робство (влашки: робие) и цигани роби (роби или склави) във Влашко чак до средата на 19 в. е, че циганите били роби и във "Византия", и в България и Сърбия преди падането им под османско. Аз не съм чувал такова нещо, но кой знае. Факт е, че във Влашко циганите са били роби до най-ново време, а в никоя друга съседна страна не са били, че във Влашко има повече цигани от всяка друга европейска страна (но не от Индия, дето са 80 млн) и че много цигани в други европейск страни са по произход от Влашко.

Терминът "торлаци" не е етнически - това са си българи, говорещи северозападни бълг. говори, разположени северно от шопските. Торлаци например са др. Льиьлов от Граничак, Видинско и др. П. Младенов от Урбабинци, Видинско.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД