"Зад кадър" разказва действителна история, истината зад която остава неясна. Бил ли е прочутият български оператор Христо Тотев ("Осъдени души", "Адаптация", "Баща ми бояджията") доносник на ДС, или само нейна жертва и "куха бройка" в списъците? Филмът не се занимава да отговаря на този точно въпрос. Темата е дълга и спорна и извън изкуството.

Режисьорът Светослав Овчаров, който има слабост към документалния сюжет в игралното кино, попада на сценария, над който 73-годишният днес Тотев и Руси Чанев са работили с години. Той обаче го преработва, после го снима. "Зад кадър" всъщност е завършен 2010 г., показван е тогава и на "София филм фест", но сега са решили да го разпространят по кината.

Историята: бракът на оператора върви уж гладко, докато съпругата му не решава да замине при майка си в Западен Берлин - заедно с детето, което има астма. Там то се чувства по-добре, а тя - в свои води; социалистическия живот не й понася. По телефона и в писма убеждават героя (във филма той е със сменено име) да си плюе на петите и да побегне към бленувания Запад. Той обаче обича работата си, а и паспорт не му дават, нещо повече - започват оперативна разработка върху семейната му драма. В ролята на Тотев е обикновено чудесният Иван Бърнев. Съпругата му - невъзвращенка, е Деса Красова, която не пропуска сгоден случай да се покаже дибидюс. Красимир Доков е оперативният работник, Гергана Плетньова - неговата помощничка и любовница. И накрая, ветерани като Цветана Манева, Валентин Ганев и Стефан Мавродиев осигуряват втория план.

Въпреки всичко изброено "Зад кадър" е невероятно скучен и безцветен филм, без сърце и без физиономия. Той се лута между документално и игрално, без да принадлежи към добрите традиции на нито един от двата жанра. По темата можем да си спомним поне един скорошен шедьовър - немския "Животът на другите", който се ровеше в папките на ЩАЗИ, макар и под формата на чиста фикция. Вижте обаче какво казва самовлюбеният български режисьор: "Впрочем "Животът на другите" е средноват филм, направен от човек, който никога не е живял в системата на комунизма." Ама това, че "Животът на другите" има "Оскар" и още 64 награди, че хора от всички краища на света са били очаровани от него (включително авторката на този текст) - какво ти, Светослав Овчаров ще им покаже кое как се прави! В резултат той набутва в творението си всичките си по-пикантни спомени за соца, от Ванга до Людмила Живкова и станцията на ЦК в курорта "Дружба", за да го направи сиво, тягостно и с неясен финал. (Финалът всъщност е бил друг, но Овчаров отрязал последните 20 минути от първоначално заснетия материал.) В едно свое интервю режисьорът признава, че основното, което го занимава в "Зад кадър", е съдбата на българската интелигенция - и тогава, и сега - пълна с компромиси, нерешителност, страх, с липса на единна цел. Е, такъв е и филмът му.

В крайна сметка единственият, който си е свършил работата добре в "Зад кадър", е операторът - Рали Ралчев, не Тотев.