Хинкли е градче с около 2000 жители в пустинята Мохаве в Калифорния. Край него компанията PG&E слага в напорните кули хексавалентен хром, за да предпазят съоръженията от ръждясване. Веществото е канцерогенно. Отпадъчната течност след това се излива в незащитени хвостохранилища и заразява подпочвените води на Хинкли. Вследствие на това огромна част от жителите заболяват от рак. В PG&E знаят за отровата, но си мълчат. Опитват се тихомълком да изкупуват къщите на болните и да ги гонят от градчето, за да не им припишат вина за рака.

През 1993 г. разведената майка на три деца Ерин Брокович, която работи като асистентка на калифорнийски адвокат, забелязва, че нещо в Хинкли не е наред. Разследва случая, без да има юридическо образование. С безценната й помощ през 1996 г. PG&E са осъдени да заплатят на заболелите от рак в малкото градче общо 333 милиона долара - най-голямото обезщетение в американската история. През 2000 г. този случай бе разказан във филма "Ерин Брокович", а Джулия Робъртс спечели "Оскар" за главната роля в него.



Село Бисер е малко населено място с около 800 жители



в Хасковска област, България. През февруари 2012 г. стената на намиращия се наблизо язовир "Иваново" се скъсва, залива селцето и в резултат на това загиват 11 души, а 57 семейства остават без дом. За това, че съоръжението е повредено, се е знаело от поне 6 години. Цялото правителство се изсипва в Бисер, министри гледат мрачно от телевизионния екран, клатят глави, прегръщат пострадалите. После в пликове и на ръка раздават обезщетения за удавените животни. Дарителска сметка набира средства за строеж на нови къщи. Семействата на убитите хора взимат по 10 хил. Плащат и по 1200 за загинал кон, 94 лв. за прасе.

Да си представим, че



някъде в България живее подобна Ерин Брокович



и работи за наша адвокатска фирма. Тя би се запитала - кой е виновен за скъсаната язовирна стена? Би си спомнила, че 6 години преди нещастието е било ясно, че съоръжението е опасно повредено, и в три от тях са управлявали министрите, които се изсипаха след бедствието. Би отишла в Бисер и би посъветвала хората да не взимат мизерните помощи, които повече приличат на гузен подкуп за мълчание. А след това щеше да им помогне да осъдят в граждански процес нехайния собственик на язовира - българската държава - за смъртта на техните близки и за разрушените им домове. Хайде, нямаше да им спечели 333 милиона лева, но 33 милиона - със сигурност. И когато на държавата й се наложи да се бръкне с 33 милиона за обезщетения, следващия път ще помисли много добре, преди да остави 6 години язовир с пукната стена. Финансовото й одрусване ще има и превантивна роля. Но някой трябва да направи прецедента. Трябва да спрем да очакваме възмездие само в наказателни процеси, а да се научим, че ако някой ни кара да страдаме, това има и финансови измерения и можем да си търсим правата и по граждански път. Защото човекът е така устроен, че трудно се задвижва да направи нещо, ако не му бръкнеш в джоба или ако не го е страх, че ще трябва да плаща. Същото важи и за институции, фирми, управления.



Прокуратурата се сезира след наводнението,



за да търси виновни, но и досега не е успяла да установи кой точно е собственикът на язовира - дали общината, дали военното министерство или някоя държавна фирма. Досъдебното производство боксува с тенденция към затихване. Ако съдебната система не може или не желае сама да раздаде правосъдие, нищо не пречи да се заведе гражданско дело и адресатът на обвинението да е правителството, лично министър-председателят или регионалното ведомство - все субекти, който не би трябвало да допускат подобна убийствена безстопанственост.

Странно отношение имат българите към бедствията и то се потвърждава в последните дни покрай земетресението в Перник. Ние непрекъснато се опитваме да управляваме неуправляемото, да предвидим как ще се държи природата, да надникнем в бъдещето. Затова вярваме на всякакви врачки, баячки и жени сеизмографи. Но се отказваме да управляваме управляемото - отношенията ни с държавата. Тя не е свещена крава, която не се закача. Нито е майка хранилница, която ще даде по 325 лв. в трудна ситуация. Не е й личен психотерапевт да изслуша мъката ни и да ни каже топла дума в тежък миг. Държавата не можеше да спре водата в Бисер, но можеше да поправи язовира и сега 11 души щяха да са още живи, а 57 семейства да си имат дом. А като се е отнесла нехайно, е редно да си плати, и то солено, а не да се измъква с по 10 000 лв. на загинал.



Хората в Перник в момента са силно уплашени



Никой от тях не е в състояние да мисли трезво и прагматично. Обиждат се лесно, ако подцениш бедата им. И твърдят, че искали само топла дума и съчувствие. А държавата прави още повече Браунови движения и от тях и личи, че няма никаква представа как да действа в подобна ситуация. Ту ще дава обезщетения по 325 лв., после парите нямало да са за всички. Реши да ни известява за бедствия чрез мегафони, след като при предишното правителство започна изграждане на система за ранно оповестяване и тя вече е покрила 30% от територията на страната. Вместо да я довърши, това правителство се опитва да ни върне в по-миналия век с глашатаи на мегдана. После се закани да прави списъци с доброволци, които да помагат при бедствия, но защо, след като тези списъци са готови още от 2008 година - пълна мистерия.

Не ме е страх от земетресенията.



Каквото има да става, ще стане



Страх ме е от тези, които трябва да ме пазят от бедствия, а не знаят как. Даже на моменти и сами ги предизвикват. При това положение не ни остава нищо друго, освен сами да се погрижим за безопасността си или да принудим съответните институции да си поемат отговорностите. Ако има срутена къща при не чак толкова силния трус от 5.8 по Рихтер, то значи някой е дал разрешително за строеж извън правилата, или е строил, пестейки от материалите, или е приел обекта с едно затворено око, или не е поддържал сградата по закон. Все някъде по веригата има виновен, който трябва да бъде принуден да си плати. Ако, разбира се, сградата е узаконена.

Как досега не се намери адвокат, който да посъветва пострадалите при бедствия да анализират добре ситуацията и да заведат граждански искове срещу виновните?! В Бисер ще стане най-лесно. Може и из Пернишко да се намери кой да плати за лошо строителство или незаконни сгради. Ако някой се реши да почне такъв процес, нека си спомни и финала на "Ерин Брокович", когато героинята получи чек за 2 млн. долара. Това й беше комисионната от извоюваните обезщетения. Хем ще се прочуе, хем ще изкара добри пари. А може и филм един ден за него да направят.