-------------

Ст. н. с. I ст., д-р арх. Христо Генчев е роден на 28. IV. 1934 г. в Габрово. Основните му занимания са в областта на градоустройството, проблемите на София, проблемите на културно-историческото наследство. В последните години публикува геополитически анализи и прогнози.

Женен за арх. Елена Петрова-Генчева. Синовете им са близнаци. Единият работи като архитект, а другият е лекар.

-------------



- Г-н Генчев, във връзка с Деня на София как ще коментирате като специалист работата на кмета Софиянски ?

- Кметската работа е далеч по-сложна, отколкото всяка друга работа в държавата. В едно и също време вие трябва да организирате бита на хората на ежедневно равнище и да имате поглед върху генералното развитие на града, тоест да гледате 20-30 години напред, с перспектива поне две поколения.

-------------

Софиянски не беше подготвен за тази работа. Но в онези времена беше достатъчна една усмивка, едно по-малко зверско изражение, за да изскочиш в първите редици. Според мен поначало това са лоши времена за София.

------------

Онова, което стана например - отдаването на концесия на софийските води, е необяснимо. Въпреки че вероятно има своето несложно обяснение. И сега наблюдаваме как ресурсите на града изтичат в чужбина.

Второ уязвимо място на Софиянски е изключително екстензивното развитие на София, усвояването на нови терени, което е фундаментална грешка. Първият градоустройствен план на проф. Мусман си постави именно за цел да намали екстензивното усвояване на нови терени, за да съсредоточи ограничените ресурси на София в едно прилично благоустрояване на града. Сега тъкмо това не става. Виждате как се усвояват терен след терен, и то зелени терени, паркови площи. По моя преценка това, което в момента замисля новият план като усвояване на нови територии, е с 50 на сто повече от това, от което действително има нужда София.

----------

Но тук кметът се поддава на натиск на спекуланти: на хора, които купуват нива, след това я превръщат в регулиран терен и я продават на цена, 20 пъти по-висока от първоначалната. Това е елементарен и много бърз начин за печелене на пари.

----------

Трябва да знаете например, че в минали времена никой не е имал достъп до проектиращите общия градоустройствен план. Респектът пред тази дейност е бил огромен и не е била допускана никаква користна намеса в нея.

Дълбоко ме възмущава повсеместната корупция, която завладя града. И на която вече се гледа с лекота. В основата на този упадък лежи обстоятелството, че идеалът априори беше отречен като мотивация. Смени го егоизмът, себичността, жаждата за обогатяване. Аз смятам, че управлението на Софиянски оставя тежко наследство за София. Той занемари онова, което е очевидно за всеки един от нас - реда. Смятам, че през тези 8 години София, която и по комунистическо време беше един европейски град, се ориентализира непоправимо.

- Какво е мнението ви за статуята на Чапкънов и за опитите да бъде наложена като символ на София?

- Там, на това място от градската среда, доминират острите ръбове. Появата на един акцент, и то на женска фигура, е благоприятно. Женската фигура облагородява, успокоява, омекотява. В този смисъл аз я приемам. Има и други интересни неща - това е многоцветието на самия метал. Има и дефекти. Смятам все пак, че статуята обогатява средата.

- Около нея се завърза дебат, свързан с езическото й внушение...

- С основание. Не може да се говори за тази статуя като за Света София. Просто не е редно. Това говори за невежество. Приемам тази фигура по-скоро като Света Софиянска...

- Във ваши анализи доста силно атакувахте управлението на Костов. Едновременно с това развивахте дейност с фондацията на Елена Костова във връзка с възстановяването на древния храм "Св. Йоан Предтеча" в Кърджали. На самото откриване на храма точно преди две години обаче вие не почетохте официалната трибуна, а останахте в автобуса. Защо?

- Госпожа Костова обсеби този проект. Той се оказа много интересен - първо, с древността му, със запазени свидетелства отпреди схизмата - 1054 г. Със запазени и неразкрити стенописи. С местоположението му. И с неговата наново придобита актуалност. Всичко това беше точно разбрано от нашата фондация за християнска архитектура и изкуство "Никола Фичев-Захарий Зограф". Фондацията започна работа върху проекта няколко години преди госпожа Костова да го забележи. Ние, разбира се, с радост приехме сътрудничеството, като си дадохме сметка и за рисковете, които крие. За нас обаче най-важно беше възстановяването на храма.

Но когато тържеството около откриването изведнъж се превърна в една ярко изразена политическа манифестация, аз сметнах, че с моето присъствие не мога да подкрепя подобен акт.

----------

Изведнъж там застанаха фаланги от политици и министри, напълно безучастни към паметника. Изведнъж ги видях наредени като врабчета един до друг по бордюрите в очакване на Боса.

----------

Важното е в крайна сметка, че паметникът бе възстановен и даже се превърна в място за поклонение; излязоха наяве стенописи от XI в., които ние реставрирахме, станахме причина да се открие и гробът на митрополита - може би е на патриарх Евтимий. Пролича старата, древна, и то култивирана християнска традиция на Кърджали. Така че делото беше завършено. Вън от съмнение, принос за това има и г-жа Елена Костова. Макар че не съм съгласен с това алчно обсебване на труда, на инициативата на нашата фондация. Като се замисля, си казвам: ако не беше г-жа Костова, може би откриването щеше да закъснее с 2-3 години. Но ако не беше нашата фондация, такова откриване въобще нямаше да има.

Вече не съм начело на фондацията, между другото казано. С помощта на софийски улични активисти на общината фондацията беше завзета. Нахлуха шейсетина души; гласуваха против мен и цялото старо ръководство, свършиха си работата и повече не се появиха във фондацията. Сега начело на фондацията е г-н Петър Митанов. Той е сред близките хора на Стефан Софиянски. Поръчката беше изпълнена. Това се случи само 6 месеца след откриването на "Св. Йоан Предтеча".

- Каква е равносметката ви за българския преход?

- Не бих казал, че картината е нерадостна. Тя е пълна с опасности, пълна е с поражения, и по-лошо, с унижения. Има примери за недостойно поведение навсякъде. И в същото време виждам, че народът ни успява да премине през горнилото на една много тежка ситуация, без морално да деградира.

-----------

Тоест това е едно жестоко изпитание, от което със сигурност народът ни ще излезе укрепнал. Ако едно изпитание не те убие, то те закалява. Беше ужасно това, което ставаше у нас през 1990, 1991, 1992, 1993 г.; когато лумпенът определяше всичко,

-----------

пък и беше подкрепян от президентската институция; една вакханалия на бездуховност, на простотия, на комплексираност. Струва ми се, че сега се забелязват кълновете на явна, много силна съпротива срещу това. То личи от много на брой отделни факти - организираната защита на "Козлодуй", явното нежелание на България да се включи в една опасна война в Близкия изток... Всичко това говори, че народът ни не е изгубил трезвата си преценка. Народът ни просто събира силите си. Аз смятам, че следващите години на България й предстои да направи голям скок напред.

- Свързвате ли по някакъв начин появата на тези нови кълнове с личността на царя?

- Вън от съмнение - независимо дали сте ляв, десен, монархист, републиканец. Той внесе едно ново поведение в начина на общуване, в начина на преодоляване на конфликтите. Внесе спокойствие и премереност, за които бяхме зажаднели. Помните политическите битки с всички възможни средства - да окаляш политическия противник, да го направиш смешен. Нещо повече, да триумфираш над него, да се радваш на неговото унижение - това се беше превърнало в политическа практика. Забелязвам, че това вече го няма. За да се стигне дотам, че Надежда Михайлова и Сергей Станишев да си подадат ръка като дечица в детската градина и да тръгнат в една посока, значи нещо действително се е променило в политическото поведение. А доброто поведение си остава основното - това, което ние наричаме "първите седем години". Не може да се отрече, че при Симеон II са първите седемстотин години.

- Как гледате на апокалиптичните представи за бъдещето на българската нация: драстичният спад на българското население, нарастването на ромите, активизирането на мюсюлманските фондации, поставили си за цел да припознаят над 4 млн. население, изповядващо исляма...

- Трябва да знаете, че ние сме част от едно по-общо развитие. Ние не сме единствените в Европа, които са изправени пред подобни проблеми. Няколко милиона турци в Германия, 6-7 милиона мюсюлмани във Франция... Да не говорим за Русия с нейните южни области. Демографският възход на християнството бе преди 100-200 години, когато мюсюлманите просто бяха пометени.

През 1944 г. обединена, Велика България е с 10 млн. население, а Турция има 12 млн. население. За една бивша поробена страна и за една бивша империя тези цифри са много показателни. Сега живеем във време, когато, обратно, на ход е мюсюлманската идея. Но в историята тези вълни постоянно се сменят. В действителност идеята, която обединява света, все пак е християнската ценностна представа. Това не са мюсюлманските представи за семейството, за жената, за труда, за отношението към друговерците. Нещо повече,



-----------

мюсюлманското общество възприема християнското отношение към жената. Днешните модерни, съвременни мюсюлмани де факто практикуват един живот, който е много по-близо до християнската ценностна система, отколкото до мюсюлманската. ------------



И това не важи само за отношението към жената - което е основният белег, разделящ двете цивилизации. Колкото до циганите (които също са от арийската раса) - това наистина е проблем. Той е разрешен единствено в тези общества, които не са разрешили неговата поява. При циганите трябва да се акцентира не толкова върху правата и привилегиите, колкото върху задълженията, които те имат към обществото.

- Синовете ви се радват на успешна кариера в чужбина. Кое беше основното, на което заложихте при възпитанието им?

- Ние винаги сме живели задружно, винаги сме споделяли нашите проблеми с децата, не сме ги пазили от опасни мисли. Внушихме им нашата ценностна матрица - човек има отговорност спрямо семейството, близките, града, страната. Той е длъжен да направи възможното според силите си да облекчи живота им и да го направи радостен. С такава философия се живее много по-лесно.