:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 408,886,826
Активни 96
Страници 15,713
За един ден 1,302,066
Развитие в застой

Родните партии траят от ден до пладне

Формации еднодневки за лична употреба доминират политическия пейзаж. Така и ще бъде, докато гражданите не спрат да бягат от реалната политика.
Снимка: "Сега"
Кунева и Борисов се доказаха като достойни ученици на Симеон Сакскобургготски в партийното строителство
С наближаването на изборите българската политика започна да се оживява като Женския пазар в петъчен ден. Стари/нови муцуни взеха да разпъват сергии на политическото тържище с викове "Айде на новата партия!". Политически номади бясно се завтекоха към новооткрити тучни и зелени партийни пасища.

По избори е все така. Новите партии никнат по-бързо от гъби след дъжд, а избирателят като някой гъбар аматьор се чуди коя става за ядене и коя ще го гътне.

Проблемът е, че започнахме да гледаме на създаването на партии като на нещо твърде банално и обикновено. Прекалено бързо и лесно свикнахме с идеята, че всеки има правото да направи политическо сдружение, стига да изпълни това, което законът изисква от него. И след това да го използва, както намери за добре, дори и да е колкото за едни избори. Нещата твърде много заприличаха на създаването на фирма - регистрираш, ползваш, а като прецениш, че вече не върши работа, изоставяш. И както Търговският регистър се задръсти от фирми фантоми, употребявани за неясни сделки и схеми, така и политическото пространство



преля от партийки за еднократна употреба



Колко му е, събираш хора с опит в партийното строителство, подаваш документите, измисляш име, за предпочитане включващо думата "национално" или "гражданско", и работата е опечена. Е, трябва и някой сенчест кръг да удари едно рамо, но никой не е казал, че тази работа е за всеки.

А как гледат на създаването на партии на Запад, накъдето все се обръщаме за пример и насока? В дебелите книги там пишат, че това е процес на обединяване на идеи и интереси в една сравнително монолитна структура, която във времето се превръща в трайна политическа организация. Ключовите думи тук са три - процес, време, трайност. Иначе казано, партийният градеж е едно бавно, трудно и често болезнено напасване на хора, възгледи и интереси. Резултатът обаче е формация, която отразява нещо реално и значимо - някаква разделителна линия в обществото, конфликт, мирогледна идея или представа. Именно това гарантира на партията трайно присъствие на политическата сцена. Типични примери са Лейбъристката партия във Великобритания и Социалдемократическата партия в Германия.

---

Разбира се, в старите демокрации не липсва пъстра палитра от нищо незначещи политически субекти. Вижте в Германия Екологическата демократическа партия, Семейната партия, Марксистко-ленинска партия, партия Свобода, Християнски център, Баварска партия и т.н.

В Америка положението също не е по-различно. Там има партии като "Свобода и мир", Партия на труда, Партия на справедливостта, Националсоциалистическо движение, Партия за гражданските права, Обединена партия. Поне от 50 години има Партия на свободните социалисти и Партия на социалното равенство. Има и регионални партии. В Аляска отдавна има партия за независимостта на Аляска. В Делауеър също има партия за независимостта на щата. В Хаваите има партия Алоха, разбира се.

В Англия има Партия на обединените хора, Научна партия, Народен алианс, Либертарианска партия и т.н.

---

Ако изключим конспиративната версия, че БКП си е създало опозиция, в началото на прехода нещата в България изглеждаха, сякаш се развиват в тази посока. През 90-те години народът се беше надлежно разцепил на две - комунисти и антикомунисти. По-голяма разделителна линия от това, здраве му кажи. Съответно и две партии - БСП и СДС. Неслучайно те съществуват и до днес и остават единствените политически сили, в които се наблюдава някакъв вътрешнопартиен живот и идеологическа жар, каквито човек би очаквал от една истинска партия. Като не броим и "старата" партия ДПС.

Днес вече не е така. Сега партиите започват като нечий личен проект, почти като бизнес инициатива. Някаква персона, набрала политически капитал под формата на популярност и авторитет в обществото, както и подкрепа сред явните и сенчестите управленски кръгове, регистрира партия и ударно започва да громи статуквото с надеждата, че така ще привлече протестния вот на омерзения избирател. Тук ключовите думи са проект, личност, протест. А партията се прави отгоре надолу, гради се на авторитета на някаква личност (и съответно, разчита за оцеляването си на него) и разчита на недоволството на избирателя, за да победи съперниците си за властта. Вътрешнопартийна динамика в подобни формации фактически липсва, тъй като няма какво да я породи. Всички партийни функционери дължат кариерата си на лидера, така че



нямат интерес да клатят лодката



Идейната платформа се ползва до изборите, колкото да се отличи партията от конкурентите си, и се забравя по време на управлението. Пръв въведе тази схема ексмонархът Симеон Сакскобургготски с НДСВ. По същия начин навлезе в политиката бившият главен секретар на МВР Бойко Борисов с ГЕРБ. Сега по този път пое и бившата еврокомисарка Меглена Кунева с "България на гражданите".

Очевидно е, че от подобни структури, които отразяват само нечия частна амбиция, не може да се очаква да имат трайност във времето. Няма как да получаваш постоянна подкрепа от електората, ако можеш да го раздвижиш само като възбудиш негативните му емоции срещу тези, които досега са били на власт. Затова, съвсем естествено, такива формации се ползват, за да се хване някаква власт, пък после, колкото изтраят. НДСВ на Симеон Сакскобургготски, който промотира този модел, засега остава и най-показателният пример. Партията беше водеща в едно коалиционно правителство от 2001 до 2005 г., а до 2009 г. беше партньор в друго, благодарение на набраната в началото инерция. Днес бавно гасне, произвеждайки междувременно нови и нови политически субекти от собствената си тъкан, сред които настоящият премиер Бойко Борисов и кандидатът за бъдещ такъв Меглена Кунева. И това е пример на национално ниво. В страната положението е отчайващо и в това може да се увери всеки, който си направи труда да проследи рояците нови партийки на всеки местни избори.

Големият въпрос тук е къде са обществото и гражданите във всичко това. Очевидният отговор е: няма ги. Ако партийното строителство е частен проект на неколцина обществено значими фигури, тогава единствената политическа функция на гражданите остава пускането на бюлетини в урните. Така и ще бъде, докато хората не спрат да бягат от реалната политика, защото била "мръсна работа". Но няма как, тъй като политика се прави с партии. А ако искаме нещо да се промени, не можем да я оставим на тези, които досега с такова желание се занимават с тази мръсна работа.
11
2260
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
11
 Видими 
09 Юли 2012 20:29
Либертариански гювеч има и тук. И даже либераст си имаме...
-------------------------------------------------
Блогът на Генек

09 Юли 2012 20:29
Кунева и Борисов се доказаха като достойни ученици на Симеон Сакскобургготски в партийното строителство

09 Юли 2012 21:15
Очаквах да прочета нещо за Архонта и невинния военен министър от миналото. Ама на тях пък кой им "бръсне сливата", дето викаше една рускиня, стараеща се да говори български.
09 Юли 2012 22:00
Авторе , . Политическият ни модел е ялов ...
09 Юли 2012 22:44
Така и ще бъде, докато хората не спрат да бягат от реалната политика, защото била "мръсна работа".
Лашкане в 15та глуха е този извод. Реалната политика си е работа за политиците. Работата на хората е да оценят работата на политиците. Трябва да се въведе праг за закони избори - над 60% от избирателите да гласуват при много-партийни избори и 50% при мажоритарни. Едва при такъв праг за законност политиците ще се сепнат и ще почнат да предлагат стойностна политическа стока. И държавни дотации само за онези партии които влизат в Народното Събрание.
Ако не се достигне този праг на законност, изборите се обявяват за незаконни и се назначава служебно правителство. Също така, не се отпущат дотации на нито една партия.
10 Юли 2012 05:02
Проблема е,че трябват пари,за да се влезе в политиката.А тези пари са в определени хора.Те си правят проекти,за да подлъжат наивниците,че идва нещо ново и някакъв нов месия!В панталон или рокля..все тая!Как да има пазар на идеи като единствената идея е да се налапаме от далавери и от държавни поръчки и да уредим нашите хора с постове?!За целта ще се местим в партията/проекта,който е на мода.Притеснителното е,че се върви към едноличен модел на управление,което е в разрез с демокрацията и че новите партии са човек=партия.Е,да,подобни субекти по-лесно се дирижират от оня,който поръчва музиката и е дал парите за изборите и купуването на медии и социолози,но вони все по-силно на диктатура.Има граждански активни хора,има и идеи,но те не са допускани нито до медии,нито могат да се конкурират с проектите на олигархията.Я вижте дебатите...допускат се само онези,които са в парламента вече и другите,които са си купили рейтинг и телевизионно време.За това граждански проект на хора с идеи няма шанс.До властта се добират само клики,които могат да намерят милиони,за да участват в състезанието.
10 Юли 2012 06:35
Нашите партии са като бизнеса ни - еднодневни. Вземат работещ завод, превръщат го в коли, пари, жени и до тук. Партиите също- за един мандат каквото може да се открадне- открадне, и след нас потоп.
10 Юли 2012 06:57
"Ах вий мои, мили, партии любими,
аз ще съм със таз, която е на власт!"
("Клуб НЛО"
10 Юли 2012 07:48
В Делауеър също има партия за независимостта на щата.
Ега си големиот щат. Двата бряга на река Делауеър и град Уилмингтън.
10 Юли 2012 10:18
"Но няма как, тъй като политика се прави с партии" - а защо пък да се прави само с партии - защо например в Парламента да няма, примерно, 50 места задължителна гражданска квота, която да се запълва от граждански сдружения или други непартийни субекти. Против съм партиите да имат монопол върху политиката. Все се интересува от политика в смисъл, че се интересува от държавно управление, но наистина много малко хора се интересуват от партии. Трябва да се разбие монопола на партиите върху политиката в смисъл върху управлението.
10 Юли 2012 11:42
"Ако изключим конспиративната версия, че БКП си е създало опозиция..."

Е‌ееее, как да я изключим, като това не е версия, а една голяма истина, и точно от нея тръгна трагедията на България след преврата на Лукановата банда на 10.11.1989 г. ? Не така, авторе !

annetaz - много точно казано (диагностика на болестта "демокрация на мафиотския преход в РБ" ) - !
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД