:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 401,482,954
Активни 86
Страници 13,692
За един ден 1,302,066

Религията е стъпка към олимпийска титла

Състезатели, които се уповават на Господ, придобиват по-голяма увереност, но това е само предпоставка за успех
СНИМКИ: ЕПА/БГНЕС
Един от най-ревностните вярващи в спорта - Джонатан Едуардс, има голям авторитет във Великобритания и дори е част от организационния комитет на игрите в Лондон.
За да изпъкне един спортист на олимпиада, трябва да има необходимите физически данни, които да му бъдат в услуга в точния момент. Но има и комбинация от други фактори, които често са подценявани или не се взимат под внимание. Бен Оукли от Оупън Юнивърсъти, Милтън Кейнс, говори съвсем сериозно за един от тези фактори - религиозната вяра.

"Смятам, че Господ има голяма роля в спортните събития, по-специално когато контузените искат да се възстановят по-бързо или когато нещата не вървят според очакванията. Мисля, че Той може да те държи на правилния път", твърди Оукли.

И това не са само проповеднически думи. Примери в подкрепа има в изобилие. Състезателят на 400 метра с препятствия Джехуе Гордън от Тринидад и Тобаго е на 20 г. и в последните 2 г. е обсебен от мечтата да се представи успешно на игрите в Лондон. Той твърди, че религията играе огромна роля в живота му. Същото смята и американската гимнастичка Шон Джонсън (20 г.).

"Моята религия и вяра заемат голяма част, да не кажа най-голямата част от моята кариера. Те ми дават сила и увереност да вярвам в това, което върша, и да виждам как моите мечти и цели се сбъдват. Те значат повече, отколкото един медал или резултат може да ми донесе. Моля се преди всяко състезание, а понякога дори и преди всеки опит", казва олимпийската шампионка от Пекин`08 на греда.

Тези двама спортисти намират своето обяснение за успехите си във вярата си. Но как в действителност религията въздейства върху атлетите? Матю Сайед в своята книга "Отскок" твърди, че вярата може да има ефект, подобен на плацебо. Тя може да намали притесненията, да повиши увереността, да помогне на спортистите да контролират изпълнената със стрес атмосфера преди състезание.

Докато религията намира все по-малко последователи във Великобритания, в спорта положението е доста по-различно. Достатъчно е да се види колко състезатели се прекръстват, преди да стъпят на терена, или пък колко футболисти отправят благодарствени думи към небесата след вкаран гол. Дори повечето клубове в английската Висша лига разполагат със свещеник, към чиито услуги се прибягва непрекъснато.

Една от най-популярните и авторитетни книги за треньори от XX век е "Вътрешната игра на тениса" (1974). Сред основните изводи от нея е, че оптималното представяне идва, когато се довериш на интуицията си и играта ти се поведе от това. В момента, когато един спортист започне да разсъждава твърде много върху начина, по който играе, се появяват и съмнения, които в крайна сметка се отразяват сериозно на психиката, а оттам и на представянето. Въпросната книга препоръчва на атлетите да избягват възможността от подобни вътрешни противоречия, като се фокусират върху други неща - като звука при отскачането на топката по време на тенис мач. Религията също може да блокира успешно подобни колебания. Това се случва на две нива. Първо - някои спортисти използват религиозните ритуали да получат усещане за контрол върху това, което се случва преди или по време на състезание. Някои може да казват молитва, други си я изричат наум, а трети - като боксьора Ивендър Холифийлд, имат върху екипа си изписани или избродирани вдъхновяващи стихове от Библията.

Един от най-типичните примери в това отношение е Джонатан Едуардс, олимпийски шампион в тройния скок. Той дори отказва да се състезава в неделя, защото е в противоречие на религията му. Заради това дори губи възможност за отличие на световното първенство по лека атлетика през 1991 г.

"Моята вяра бе основата на моя успех в спорта. Да вярваш в нещо извън себе си има огромно и полезно психологическо въздействие, дори и убежденията ти да не са много искрени. Аз придобих огромно чувство на увереност, защото приех, че резултатите ми са в Божиите ръце и че Господ е с мен. Това блокира всякакви съмнения, преди да извършвам скоковете", твърди Едуардс.

В неговия случай се получава ирония - той придобива контрол върху себе си, като прехвърля на друг отговорността за това, което се случва.

Второто ниво е, че религията има способност да придава смисъл на елитните спортове. Тези, в които егоизмът е на преден план. Ако един състезател приеме, че е в Божиите ръце, това оправдава трудностите и помага на съответния човек да укрепи своята идентичност по време на състезания. А идентичността помага да се преодоляват и други съпътстващи трудности - фатални загуби, контузии или оставане извън състава.

В материалния свят на професионалния спорт все още могат да се открият такива спортисти, чиято вяра е пътеводната им светлина в живота. Според психолози дори в комерсиалната английска Висша лига по футбол има толкова много състезатели, които казват, че се мотивират и фокусират в трудни моменти, като си припомнят за безусловната любов на Господ към тях.

Разбира се, за тези, които не вярват, остават и други похвати - като суеверни ритуали, а те могат да изиграят сходна роля в несигурния свят на спорта. "Религията от само себе си не може да спечели състезания, тя е само символ на шампионската вяра в способностите и е малка част от спортната психология. Тя е само един от факторите, които влияят върху изграждането на един шампион", изтъква в заключение Бен Оукли.
 Молитвата на Хавиер Ернандес е задължителна гледка преди всеки мач на "Манчестър Юн", в който мексиканецът участва.
 За някои спортисти първото задължение след успех е да отправят благодарствена молитва. Като Рашид Рамзи от Бахрейн при спечелването на титлата на 800 м на световното първенство по лека атлетика в Хелзинки през 2005 г.
1
1382
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
27 Юли 2012 16:41
Не знам дали е само с вяра, но рекорда на Едуардс е нещо феноменално!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД