Откриването на библиотеки в моловете e eдна от мерките, които Евросъюзът предлага срещу неграмотността. В 80-страничен доклад, подготвен от експертната група на високо равнище към ЕС, се цитират данните от изследването за грамотността PISA 2009 за дела на учениците със слаби резултати. В България 41% от 15-годишните не успяват да покрият критичния праг на грамотност по четене. По стандартите на PISA учениците под това ниво не успяват да изпълняват по-сложни задачи в областта на четенето и се справят само с най-елементарните въпроси.

Страната ни запазва лидерството в непрестижната класация, въпреки че от 2006 до 2009 г. делът на неграмотните е намалял с цели 10%. Броят на учениците, които нямат основни умения за четене, е двойно повече спрямо средните нива на държавите от ЕС, където делът на неграмотните е средно около 20 %. Румъния е плътно зад нас с 40.4 %, като за тригодишния период броят на неграмотните там е намалял с рекордните 13 %.

Привличането на повече мъже учители, които да са пример за подражание на момчетата, е друга препоръка на Брюксел. Експертите от групата на високо равнище припомнят, че момчетата четат по-малко от момичетата - 13.3 % от момичетата са със слаби резултати спрямо 26.6 % от момчетата. Различията между половете са най-големи в България, Малта и Литва. В същото време учителската професия у нас от години е силно феминизирана. По данни на НСИ от учебната 2011/2012 г. 84.5% от общия брой на учителите са жени.

Всеки пети сред 15-годишните и почти 75 млн. възрастни в ЕС нямат основни умения за четене и писане. Това им създава трудности при намиране на работа и ги излага на по-голям риск от бедност и социално изключване, констатират експертите от ЕС. "Свидетели сме на парадокс: докато в контекста на цифровия свят, в който живеем, четенето и писането са по-важни и значими от всякога, грамотността ни не е на необходимото ниво. Необходим е спешен обрат в тази крайно обезпокоителна ситуация", казва комисарят по въпросите на образованието Андрула Василиу.

Министрите на образованието в ЕС са си поставили за обща цел до 2020 г. делът на 15-годишните със слаби умения по четене да бъде намален от настоящите 20 % на 15 %. Българското министерство на образованието изпълнява две национални програми, чиято цел е допълнителна помощ за деца, които срещат трудности в обучението. Първата е за малчугани в предучилищна възраст. Бюджетът на програмата е 200 000 лв. и е достатъчен за допълнителни занимания за около 1000 деца. Втората програма е насочена към ученици от началното училище. Тя е с бюджет за 1 млн. лв., които са за около 5000 ученици. Тези мерки обаче едва ли ще са достатъчни, за да се постигнат целите, поставени от ЕС за намаляване на дела на неграмотните ученици.



ДЕЖА ВЮ

ЕК е отправяла и други препоръки към България, за които обаче управляващите си правят оглушки. В края на м.г. например комисията сериозно разкритикува липсата на реформи в образованието и за първи път постави конкретни срокове, в които трябва да бъде приета законодателната рамка за тях. До средата на 2012 г. страната ни трябваше да разполага с два закона - за предучилищното и училищното образование и за висшето образование. Проектът на просветен закон е вече на второ четене в комисията по образование в парламента, а за проект на закон за висшето образование вече дори не се споменава от ресорния министър Сергей Игнатов. Преди няколко месеца Андрула Василиу отново напомни на държавите членки, че в контекста на кризата и нарастващата безработица сред младежта е необходима спешна модернизация на висшето образование. В края на май Брюксел отново препоръча на страната ни да ускори реформата на законодателството, с която се урежда дейността на училищата и на вузовете, и мерките за модернизация на учебните програми, обучението на преподаватели и подобряване на достъпа до образование на групите в неравностойно положение.