:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 400,711,752
Активни 82
Страници 12,908
За един ден 1,302,066

Паметта за Андрей Луканов

Изглежда, са прави онези, които смятат, че историята в известен смисъл не съществува. Че тя е вид разказ, дискурс, начин на разказване.
Години наред вече ние следим какво се случва с паметта на българите за Андрей Луканов. Резултатите ни съдържат парадокс, който впрочем е обясним.
Вижте отговорите на един и същ въпрос, задаван години наред. Въпросът е: "Според вас с цялата си дейност Андрей Луканов е допринесъл за развитието на България или напротив - нанесъл е вреди на страната?" А възможните отговори са:
- допринесъл;
- и двете, но положителното е повече;
- и двете, но отрицателното е повече;
- нанесъл е само вреди;
- не знам, не помня, нямам определено мнение.
А ето и динамиката на тези, които смятат ролята на Андрей
Луканов за положителна (т.е. първите два отговора):
1996199720012002
59%56%63%67%
Но нота бене! Това не е процент от всички българи, а процент само от онези, които имат мнение!
Ако погледнем същото като процент от всички българи над 18 години, числата са:
1996199720012002
46,3%43,7%43,3%43,2%
Излиза, че хората, които одобряват Андрей Луканов и го смятат за положителен герой в историята, нито съществено намаляват, нито се увеличават!
Динамиката на картината се дължи на факта, че намалява броят на хората, които го смятат за злодей. Отслабва сатанизацията на Луканов - нещо, което го сполетя в края на 1990 година и не го остави до смъртта му.
Какво пък. Ако върви така, ще се окаже, че историческите личности постепенно губят противниците си, докато положителната памет, която се съхранява, ги изведе в безспорния пантеон на нацията.
Не е ли впрочем станало същото с такива фигури на нашата история като Стефан Стамболов и Борис III?
Вечна му памет на Андрей Луканов. И лека му пръст.
823
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД