:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 400,711,759
Активни 84
Страници 12,915
За един ден 1,302,066
Хипотеза

Войната срещу Ирак - вътрешна борба за власт в САЩ?

В геополитическо отношение е възможно тя да доведе до ликвидирането на редица режими и дори до изчезването на цели държави
Снимки: Ройтерс
Когато президентът Джордж Буш-баща бе начело на САЩ по време на кризата в Ирак и Кувейт преди десетилетие, сегашният президент Буш-син трябваше да изслуша критиките срещу своя баща, че не е успял да завърши военната операция, като влезе в Багдад и свали режима на Саддам Хюсеин. Още тогава той разбра, че една от най-важните причини за намаляване популярността на баща му се крие в Багдад.

Що се отнася до Дик Чейни, който тогава беше министър на отбраната, а днес е вицепрезидент, той също си спомня уроците от онази война, тъй като също бе обвинен, че е проявил колебание, недостатъчна решимост и дори "заиграване" с противника.

Командващ на американските въоръжени сили по време на "Пустинна буря" бе Колин Пауъл, тогава с мундир на генерал с пет звезди. Изглежда, че той извлече от войната срещу Саддам съвсем други уроци. Не трябва да забравяме, че опитът му за разлика от опита на други негови колеги бе придобит на бойното поле, а не в политическите салони.



Приоритетът му тогава бе намаляване на жертвите



в редиците на съюзниците и преди всичко сред американските войски.

Колкото до министъра на отбраната Доналд Ръмсфелд, чието име тогава не блестеше, иракският му опит датира от дните на президента Рейгън. Тогава Ръмсфелд бе политически съветник в Белия дом и от края на 1983 г. и началото на 1984 г. изигра ключова роля за възстановяване на дипломатическите отношения между Багдад и Вашингтон. Под негов контрол бе открито американското посолство в Ирак. С други думи, най-изявеният ястреб в сегашната американска администрация има незавидната репутация на "кръстник" на сближаването между САЩ и Ирак през 80-те години. Днес той се стреми да компенсира тази своя грешка. Омразата му към Саддам е съвсем лична, тъй като се чувства излъган от иракския диктатор.

Сегашната американска кампания срещу Ирак си поставя съвсем друга цел - свалянето на режима. Това ще бъде



тотална война по суша, море и въздух



Ще бъдат използвани три оси за нахлуване на иракска територия - от Кувейт, от две други заливни страни, където ще се базира Петият американски флот - Бахрейн и... евентуално от Йордания. Четвърт милион морски пехотинци, стотици самолети, въоръжени с най-новите видове ракети и бомби, ще участват в иракската кампания. На среща, състояла се на 9 август т. г. във Вашингтон лично Ръмсфелд информира лидерите на 6 иракски опозиционни партии за следното: "Очакваме режимът да падне още след първия удар, тъй като ще използваме много повече "умни бомби" с голям тонаж, които ще осигурят безпрецедентна гъстота на пораженията. За сравнение 20% от използваните в Афганистан бомби бяха от този тип и само 15% от бомбардировките в Югославия имаха подобни поражения. В Ирак делът на "умните бомби" ще достигне 50% от предвидения за използване арсенал. Ако първият удар не успее, имаме други алтернативни планове."

Според някои наблюдатели стратегическата цел на американската администрация е



промяна на политическата карта на Близкия изток



чрез окупирането на Ирак и поставянето на проамерикански режим подобно на Афганистан. По такъв начин Ирак ще бъде изваден от контекста на арабско-израелската конфронтация и ще бъде установен американски контрол върху петрола в тази страна. Заедно с това ще бъде използвано стратегическото предимство на Ирак като съседна държава на Иран. Ще бъде довършено обкръжаването на Иран с проамерикански режими, каквито има в Афганистан и в Турция. По същия начин съседна на Ирак Сирия ще бъде изолирана и от изток, след като бъде изолирана от север и от юг. Така американските позиции ще се простират от Кавказ до Персийския залив и Балканите и ще бъде наложена абсолютна американска доминация в този район.



Очаквани последствия и предизвикателства



1. В геополитическо отношение е възможно войната да доведе до ликвидирането на редица режими и дори до изчезването на цели държави. Като минимум вътрешното единство на някои държави ще бъде поставено под въпрос и ще се засили опасността от етнически и религиозни противоборства. Тази опасност заплашва страни като Иран, Пакистан и съседните им държави от Централна Азия, които са особено богати на природен газ и нефт.

2. В икономическо отношение военната акция срещу Ирак ще доведе до спиране на нефтените доставки, които достигат до 5 млн. барела дневно. Това на свой ред ще даде предимство на руския петрол - факт, който противоречи на стремежа на американците да държат Москва в подчинение чрез системата на заемите и руския дълг. Войната вероятно ще причини петролна криза, тъй като световният пазар няма да може да получава редовно нужните количества суров нефт и природен газ. На свой ред това ще засили търсенето на тези суровини с всички произтичащи от това последствия.



Хипотезите преди войната



Редица наблюдатели започнаха да говорят за новата гъвкавост в позицията на президента Буш, като се позовават на речта му пред Общото събрание на ООН. Те обясняват това като резултат на комбинирания натиск на международното обществено мнение, позициите на Европа и на Арабския свят, както и в рамките на Съвета за сигурност. Всички опоненти на твърдата линия по отношение на Багдад изтъкват опасните последствия от евентуален военен конфликт в Близкия изток.

Дали обаче изобщо е уместно да се говори за гъвкавост в позицията на американския президент? Нека припомним, че Буш постави пет важни условия пред Багдад, които иракският режим трябва да изпълни не в течение на години и дори не месеци, а за броени седмици. Тези условия са следните: цялостно ликвидиране на забравените с международни конвенции оръжия за масово поразяване; освобождаване на кувейтските военнопленници; прекратяване насилията над иракския народ и угнетяването на малцинствата и съставяне на ново правителство в резултат на общи демократични избори под международно наблюдение. Всичко това означава едно - доброволното оттегляне на Саддам Хюсеин от властта. Всички, които добре познават нрава на този диктатор и схващанията му за държавното управление, знаят, че това е невъзможно. Впрочем той вече е обявил, че е готов да жертва 17 млн. граждани на тази страна за оцеляването и благоденствието само на един милион иракчани. С други думи, Саддам Хюсеин е готов да жертва целия народ с изключение на себе си и обкръжението си. Друга крилата фраза на иракския диктатор е, че ако се наложи да напусне властта, ще остави една безлюдна държава.

Оставянето на иракския режим на власт при сегашните условия - т. е. изолация и санкции срещу страната - може би е приемливо не само за иракския президент, но и за някои американски среди. Другата алтернатива е войната. За да се направи рационален избор обаче е нужна мъдрост, чужда на иракския президент, който би трябвало да разбира, че единствено оставката му ще спести на страната унищожения и разрушения. Саддам обаче не разсъждава по този начин. Вместо това е възможно да се съгласи със завръщането на международните оръжейни инспектори без никакви условия. Дали обаче това ще е достатъчно за осуетяване на войната?

Действително американската администрация предостави исторически шанс на Ирак да се подготви за войната. Може би никоя друга държава не е имала възможността да се възползва от подобен период, за да организира своята отбрана като Ирак. От година американската администрация размахва плашилото на войната, заявявайки и нейната цел - свалянето на иракския режим. Мнозина експерти в сферата на външната политика въоръжените сили и разузнаването смятат, че това е голяма стратегическа грешка. По време на операцията "Пустинна буря" Багдад не използва оръжия за масово поразяване, тъй като иракският диктатор добре разбираше, че не е на прицел на американците. Сега обаче целта на Буш-син е премахването на режима на Саддам, а това е достатъчна причина той да използва химически и биологични оръжия под лозунга "След мен и потоп". Именно това накара бившия президент Клинтън да предупреди за опасността Саддам да използва оръжия за масово поразяване срещу Америка и нейните съюзници, въпреки че се разграничи от опасенията на кюрдите на север и шиитите на юг, че диктаторът отново ще използва подобни оръжия и срещу тях (както го направи в Халабча, където загинаха 5 хиляди кюрди).



Войната срещу Ирак през призмата на проблемите на Америка



Редица европейски наблюдатели и влиятелни среди на Запад посочват вътрешното противоборство между различните икономически, военни и политически центрове в САЩ. Целта на тази борба е предефиниране самоличността и ролята на Америка, както и отношенията й с останалия свят. Който успее да надделее в нея, ще наложи контрол върху САЩ и ще определи насоката на тяхната политика. Скандалните разкрития около злоупотребите на ръководството на "Енрон" и на други американски гиганти според тях са върхът на айсберга на една война, противопоставяща групировки със сходни интереси.

Новата борба е от по-различен вид и ще промени вътрешната и външната политика на Америка. Онова, което САЩ искат да постигнат в Ирак, е налагането на доктрината на Буш-син за "превантивна интервенция". Тя противоречи на тезата за ограниченото използване на сила единствено за самоотбрана, както и на принципа на ненамеса във вътрешните работи на суверенни държави. Последствията от една американска кампания срещу Ирак вероятно ще имат траен ефект. Остава открит въпросът: ще успеят ли САЩ да свалят Саддам и да освободят Ирак, дали ще допринесат за утвърждаването на демокрация и автономия за кюрдския народ в тази страна; или интервенцията ще донесе нови страдания на земята на Двата притока.
 
Президентът на САЩ Джордж Буш няколко пъти разговаря напоследък от Овалния кабинет с ръководителите на Франция, Русия и Китай, за да ги убеди да не налагат вето над нова резолюция срещу Ирак на Съвета за сигурност на ООН.
917
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД