:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,890,440
Активни 176
Страници 37,408
За един ден 1,302,066
Хайде да помислим

Нефт

11 ноември 1918 бил голям празник (България капитулирала на 29 септември, Турция - на 30 октомври, Германия - на 11 ноември).

Отсам и отвъд Атлантика се леели питиета, Чърчил казал, че не пие такъв пенкилер (колата тогава се считала за pain killer). Казал още, че сигурността е в множествеността (имперският флот минавал от въглища на петрол).

Сега видни умове в САЩ дебатират и споменават онази епоха. Адвокатите на американския световен ред са наричани "неоуилсонианци".

- Г-да неоуилсонианци, спомнете си за Германската империя, прокламирана през 1871 в Огледалната зала във Версай. За "плана Фон Шлифен" и за кайзера, който си създавал врагове по-бързо, отколкото ги унищожавал.

- Да, но САЩ са повече от империя. Рим не владеел света - съществували Персия, Китай. Британската империя поддържала флот, леко превишаващ сборния флот на следващите две най-силни морски държави, докато сега американският военен бюджет превишава бюджетите на 8-те следващи страни; САЩ единствени могат да воюват на всяка точка от земното кълбо. Е, може би и терористите го могат.

Но дали същественото не е в това, че се прекроява световната енергийна карта? Понеже "сигурността е в множествеността" на източниците, както казал Чърчил. Предстои световен енергиен форум в Хюстън, Тексас.

Предлагам да помислим върху предположението: В ИРАК НЯМА ДА ИМА ВОЙНА. НИТО ДЕМОКРАЦИЯ.



Кокошката и...



Войната в Залива тласна цената на барел петрол на $ 42 - "северно" от $ 40, както казват.

Шейх Заки Ямани беше саудитски министър на петрола през седемдесетте, когато ОПЕК вдигна 4-кратно цените. Сега той каза, че ако САЩ нахлуят в Ирак, а Саддам удари Кувейт и Саудитска Арабия, цената може да хвръкне NORTH OF $ 100.

Забележителното на свободния пазар е, че няма такъв. ОПЕК (картелът на износителите) си знае урока: да продаваш скъпо е като да заколиш кокошката със златните яйца. Един барел (плюс разходите за предварителни сондажи) струва между $ 1 и $ 2 в Саудитска Арабия (първа по резерви), Ирак (втори) и в емирствата. При свободен пазар (немислим, разбира се) другите производители едва ли биха имали шанс да изнасят, а някои от тях - и да добиват нефт.

Сега САЩ внасят над половината от течното гориво, което употребяват. Те не могат да допуснат зависимост от някой износител или група износители. "Сигурността е множествеността."

Утрояването на петролните цени в кратък отрязък от време и обстановката в Чечения и Иран дадоха шанс на проекта за тръба Баку-Джейхан. Той изключва Русия, но тя трябва да е благодарна за завишените цени. Те предизвикват (не за $ 1-2, a за $ 10-12) увеличен добив от Аляска, под руската вечная мерзлота (the permafrost), от дълбоките води на Мексиканския залив, от плиткото, но студено море около Норвегия и от размирен Кавказ.

Ръстът на цените е противопоказен за страните с евтин нефт. Днес получават повече пари, утре виждат, че са заклали кокошката. Три години ОПЕК удържаше цената на барел "южно" от $ 18. Но високите цени вече бяха задействали разработването на още и още находища. А имаше и политически момент - "сигурността е в множествеността". Вкарани бяха в експлоатация залежи, даващи 2.6 млн. bpd (barrels per day). Инвестира се и в други, които ще се влеят в енергийния баланс на света към 2008 с 5.2 bpd.



...Макс Франкел



Един демократизиран Ирак, освободен от сегашното ембарго, ще се възстановява след американска военна интервенция чрез петролен износ. Това е опасно за цените, квотите и инвестициите. Вярно, рано или късно Ирак ще бъде върнат в "множеството". Но засега се прави обратното:

Миналата година Ирак изнасяше 1.7 млн. bpd (по програмата храни срещу петрол); в началото на 2002 - 1.2 млн. bpd, а понастоящем - 265 хиляди bpd.

Иракският износ се осъществява чрез посредници (много от тях руски). Препродаващите даваха под масата допълнителни 25 цента на барел. Вече не - отскоро ООН определя цената post factum и купувачът, като не знае колко ще плати, не купува. Въпреки това пак изтичат 400 хиляди bpd през Залива и към Йордания, Сирия и Турция, които печелят от трафика и не са заинтересувани той да секне.

Основателно ли е предположението: СЕГА САЩ СЕ ПАЗАРЯТ С РУСИЯ ЗА ПЕТРОЛНАТА Й КОНЦЕСИЯ В ИРАК. ВОЕННАТА ПСИХОЗА Е ДА ОТКЛОНИ ВНИМАНИЕТО НА АМЕРИКАНЦИТЕ* ОТ ФИНАНСОВИТЕ СКАНДАЛИ, ПОНЕЖЕ ПРЕДСТОЯТ ИЗБОРИ.

Не зная. Но се сещам за книгата на Макс Франкел от 1999. Той беше кореспондент на "Ню Йорк таймс" в Москва при Хрушчов, после пое вестника и го оглавяваше до 1994 г. Казва, че успял да премахне сегрегацията между новината и анализа. Разрушил "преградата между фактите и търсенето на техния смисъл". И обяснява техниките на "интерпретативното новинарство".

То ли ни подведе, че ще има война?

----------------------------------

* Те са глупави - спират колата пред пешеходец на зебра.
1442
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД