:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 416,287,824
Активни 70
Страници 6,472
За един ден 1,302,066
Интервю

С фестивален филм трудно се избиват парите

Да се появи наш филм в Кан или Венеция е въпрос на целенасочена културна политика, смята продуцентката Мартичка Божилова
Снимка: Агитпроп
Мартичка Божилова
Мартичка Божилова завършва НГДЕК, богословие и право, за кратко е собственик на бар и куратор на изложби. Основател на продуцентската компания "Агитпроп" (заедно с Борис Мисирков и Георги Богданов), която стои зад едни от най-качествените нови български филми: "Георги и пеперудите", "Проблемът с комарите и други истории", "Коридор №8", "Момчето, което беше цар", "Бетонни фараони" и др., с общ сбор от над 70 фестивални награди. Тя е продуцент от българска страна и на музикалния филм "Балканска мелодия", който заедно с концерт на хор "Мистерията на българските гласове" ще открие тазгодишната "Киномания". От 3 г. преподава продуцентство във френската програма Euro Doc и пражкия Institute of Documentary Film.

----



- Какво точно е продуцентът на филми?

- Трудно е да се каже с няколко думи. Американското клише е - дебелият чичко с пурата и уискито, който седи и говори по телефона. Всъщност за мен продуцентът е човек, който свързва всички звена в един филм: хората, парите, идеята и нейното превръщане в реалност; накрая да го завърши, да го предаде на когото е обещал. Накратко, той е човекът, който носи отговорност.

- В България свързваме понятието "продуцент" и "продуцентска компания" предимно с областта на рекламата и телевизията, киното е по-скоро странично занимание.

- Това е съвсем нормално - телевизионният и рекламният пазар са много по-динамични и по-доходни, много по-лесно е да направиш име по този начин. От кино в България не се забогатява, това, мисля, е ясно на всички. То е по-скоро кауза.

Когато започнах да продуцирам преди 11 години, нямаше такава специалност, въобще нямаше и такава професия у нас. Хората, които през соца са били директори на продукция, след прехода започнаха да се опитват да упражняват професията продуцент. Също и немалко режисьори и хора с други творчески професии. Към днешна дата още се броим на пръсти, въпреки че в България има 3-4 асоциации на продуцентите.

- Защо документално, а не игрално кино?

- Когато започвахме, българското кино беше обявено за мъртво, даже по вестниците пишеха "киното умря". И наистина нямаше пари. Благодарение на Андрей Паунов, който дойде със свежи идеи след дълго странстване в чужбина, решихме да стъпим на добрата традиция в българското документално кино. Беше достъпно, беше по-евтино. Тогава все още можеше да се снима с малко пари истински филм на лента. "Георги и пеперудите" е изключително евтин. Но ето, "Балканска мелодия", с който ще открием "Киномания", е копродукция на три държави, и има един добър европейски бюджет. Всъщност предстои ни и игрален филм - дебюта на театралния режисьор Галин Стоев.

От друга страна, нишата, в която работим, събуди интерес у западните телевизии, които са наши клиенти от години. Сега правим по 2-3 филма годишно, над 50% от бюджетите ни идват от чужди източници. Още сме любопитни за западния пазар, макар че заради кризата и редица други процеси в Европа нещата стават все по-трудни. Продуцентите и телевизиите не са по-бедни, но са все по-националистично настроени, предпочитат да изхарчат парите в собствената си страна. Ние пък разчитаме това да се случва и в България и да се появят повече възможности за родна филмова продукция, включително в програмите на българските телевизии.

- Документалното ни кино винаги е поддържало по-високи професионални стандарти от игралното - като започнем от по-старото поколение на Адела Пеева, Елдора Трайкова и стигнем до "Агитпроп". Но някак е по-известно в чужбина, отколкото у нас.

- Дори и след промените документалното кино си остава най-успешното българско кино. И като награди по фестивали, и като продажби за излъчване навън. По цял свят е клише, че документалното кино е нещо скучно. Вероятно в нашето съвремие, което е доста агресивно, му липсва лобиране и адекватно представяне пред публиката. Въпреки това, ако трябва да сравним ситуацията тук с положението в обществените телевизии на Запад, излиза, че при нас почти няма документално програмиране, а при тях всеки ден има слот за документално кино, даже по няколко - за пълнометражно, за късометражно, тематични, docusoap - документални сериали и риалити формати, които са много информативни и образователни. Документални програми като "Без цензура" по HBO или Storyville по Би Би Си са непоклатима класика, те са имиджови за телевизиите.

- Доколко разчитате на субсидия от държавата?

- Направили сме 15 пълнометражни филма, от които един е филм омнибус, състоящ се от 15 късометражни. От тях 6 са с 0 процента подкрепа от държавата. Останалите имат субсидия, но тя е в рамките на 30-50% от бюджетите. Сътрудничим си и с БНТ - тя е копродуцент в "Правилата на ергенския живот", предстои излъчването му. "Балканска мелодия" също е наша обща копродукция.

- Какви са алтернативите от гледна точка на един продуцент?

- За момента държавната подкрепа е незаменима, особено за игралното кино. Друг е въпросът, че тя се случва по изключително неадекватен за съвремието ни начин. Отдавна трябваше да се появи фонд за кино, който да акумулира средства от нормални пазарни бизнеси, свързани с аудиовизията. Тъкмо това позволява непрозрачността, лобизмите, скандалите и т.н. Иначе един продуцент трябва да бъде доста креативен, за да събере пари. Нито един филм на "Агитпроп" не си прилича с друг по начина на финансиране. Понякога, макар и рядко, се е случвало да снимаме изцяло с частни средства.

- Напоследък се появиха и доста игрални ленти без държавна субсидия. Обаче смущаващото е, че повечето са със спорни художествени качества ("Корпус за бързо реагиране", "Пистолет, куфар и три смърдящи варела" и т.н.). Какво мислиш?

- Според мен това е нормален бизнес модел, колкото и смешно малък да е. Неслучайно темите, които тези кинаджии подбират, са такива - идеята е да си избият парите. С високохудожествени, фестивални филми това трудно се постига. Но според мен киното е процес - и няколко години след началото на тези опити е възможно да стигнем до тотален хит. Както през соца филмите са се гледали от милиони хора. Това, разбира се, е утопия в момента...

- Имаше голям луфт в гледането на кино у нас през 90-те, закриха се киносалони, българското кино намаля до изчезване и т.н.

- Да, там много публика се изгуби. Но аз съм много далеч от мисълта, че цивилизованото съвременно общество може без кино. В крайна сметка кино се гледа вече по какъв ли не начин, дори и от телефон.

- Кога можем да очакваме наш филм в селекцията на голям фестивал?

- Това е като хвърляне на боб - доста непредсказуемо. Като гледам напоследък как се развива българското кино - това би било абсолютна случайност. Преди няколко години се усети еуфория поради спорадичните успехи, но за съжаление липсва целенасочено усилие в тази посока. Имаме примери, които гонят кинематографично качество, изследват нов киноезик - "Подслон", филмите на Камен Калев, "Аве" и т.н. Но трайният успех на българското кино е въпрос на културна политика, нарочно взимане на решение дали е важно киното ни да се появи в официалните селекции на Кан, Венеция, номинациите за "Оскар", както стана с румънското.

- Освен от Европа имате копродуценти от САЩ и Канада; как се приемат българските филми от северноамериканския зрител?

- Това е много интересна тема. Изключително трудно е филм, в който не се говори на английски, да пробие на тези пазари. Това, с което сме израснали в Европа - културното многообразие, любопитството към съседа, при тях го няма. Въпреки това имаме някои успехи - "Георги и пеперудите", "Проблемът с комарите", "Момчето, което беше цар" на Андрей Паунов и "Омлет" на Надежда Косева - всичките продукции на "Агитпроп" - са копродуцирани и показвани по "Сънданс ченъл" и Пи Би Ес в САЩ, по Си Би Си в Канада. Рядкост е и да попаднеш и на кинофестивала в Торонто - "Проблемът с комарите" беше първият български филм изобщо, селектиран в програмата; после и "Момчето..."; а след това - "Дзифт" на Явор Гърдев и "Цветът на хамелеона" на Емил Христов. "Омлет" е първият български филм в състезателната програма на "Сънданс". Америка е земята на търговския успех. Там никой друг успех не значи нищо.

- А като цяло в чужбина как приемат по-екзотичните ви, локални теми и сюжети?

- Киноезикът се състои много повече от визия и по-малко от говорене. "Проблемът с комарите" например има толкова исторически конотации, че човек трябва да е прочел доста, за да ги разбере. Но в крайна сметка филмът работи на първично, интуитивно ниво, убедили сме се в това в много държави. Разковничето е в това да възприемаш един филм емоционално. Въпреки че има изключения на хубави филми с много говорене, киното е за очите и за сърцето. Чак след това идва информацията.

15
2376
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
15
 Видими 
02 Ноември 2012 19:27
Има ли тук някой, който се интересува от подобни щуротии??
02 Ноември 2012 19:33
Не.
02 Ноември 2012 19:51
Да.

PS Много талантливи момчета и момичета - нестандартни, ерудирани, с невероятно чувство за хумор. Част от продукциите са наистина великолепни. Успех!
02 Ноември 2012 20:15
Не выходи из комнаты, не совершай ошибку.
Зачем тебе Солнце, если ты куришь Шипку?
За дверью бессмысленно все, особенно -- возглас счастья.
Только в уборную -- и сразу же возвращайся.


Бродский, де. Що няма филми по него?
02 Ноември 2012 20:33
Да, аз също се интересувам от тези неща. А трябва ли да се чуствам неловко заради залитането ми към "щуротии"?
02 Ноември 2012 20:53
Дорис, за Бродский, де...
02 Ноември 2012 21:16
Комар, мерси. За теб - цялото стихотворение. Прилично е. (Но наистина мяза на модерен български филм със стремеж към таквоз... Не не намирам думата. Мъка, мъка, мъка.)

Не выходи из комнаты, не совершай ошибку.
Зачем тебе Солнце, если ты куришь Шипку?
За дверью бессмысленно все, особенно -- возглас счастья.
Только в уборную -- и сразу же возвращайся.

О, не выходи из комнаты, не вызывай мотора.
Потому что пространство сделано из коридора
и кончается счетчиком. А если войдет живая
милка, пасть разевая, выгони не раздевая.

Не выходи из комнаты; считай, что тебя продуло.
Что интересней на свете стены и стула?
Зачем выходить оттуда, куда вернешься вечером
таким же, каким ты был, тем более -- изувеченным?

О, не выходи из комнаты. Танцуй, поймав, боссанову
в пальто на голое тело, в туфлях на босу ногу.
В прихожей пахнет капустой и мазью лыжной.
Ты написал много букв; еще одна будет лишней.

Не выходи из комнаты. О, пускай только комната
догадывается, как ты выглядишь. И вообще инкогнито
эрго сум, как заметила форме в сердцах субстанция.
Не выходи из комнаты! На улице, чай, не Франция.

Не будь дураком! Будь тем, чем другие не были.
Не выходи из комнаты! То есть дай волю мебели,
слейся лицом с обоями. Запрись и забаррикадируйся
шкафом от хроноса, космоса, эроса, расы, вируса.


03 Ноември 2012 05:57
Да има, аз гледам с удоволсвие документални филми. "Коридор #8" е хубав. Чудя се какво стана с филма за циганите с участието на Борис Мисирков, мисля, че Мартичка и в него беше продуцент. Говореха за този проект преди 3-4 години. И снимки бяха правени.

03 Ноември 2012 11:53
И аз също се интересувам ...
Срамно, но факт - човещинка... Сега политиканите ще ме награчат, малиий!
Даже напоследък гледам само документални филми. От 3-4 години.
Интересно ми е, защо не се правят повече такива за участието на Бг. в двете войни, за режимите на Стамболийски, Цанков, за превратаджиите, за буржоазните партии преди 1944-та, за големите политически афери по това време, за българското масонство, за българската външна политика тогава, за бомбандировките на София и още, и още... Има доста любопитни и двузначни теми.
Относно парите - мисля че с едни 100 - 200 хиляди лева може да се направи приличен филм на нивото на "Хистори ченъл". Понеже съм доста изкушен от тия теми, съм си и мислил и за финансирането. Става по моята аритметика, но да не ви занимавам с това сега.
03 Ноември 2012 12:11
Нели,
Предполагам имаш предвид "Хотел "Рай" - излезе и печели награди. А ако пък говориш за онзи с гробниците, „Бетонни фараони”, той също излезе и също събира овации в чужбина Малкият Мисирков заедно с Г. Богданов са оператори и на двата.
03 Ноември 2012 20:44
Има надежда. Поздрави на Мартичка!
03 Ноември 2012 21:04
Аз се интересувам. "Коридор No 8" и "Бетонни фараони" определено си струват. Искам да гледам и "Момчето, което беше цар" (биографичен за Симеон Сакскобурготски).
"Агитпроп" са спечелили уважението ми и браво на СЕГА, за интервюто с М. Божилова.
04 Ноември 2012 00:45
Веднага си записах заглавията на тези които не съм гледал(даже и преди да прочета форумните"умо-заключ-ения" на някои непропускащи списвачи),и при първа възможност ще ги потърся и намеря и бих ги гледал с удоволствие.Преди 2-3 години гледах Проблемът с "комарите.."в Созопол,уникално направен филм,но това може би ще го оценят(разберат) хора които са от района , попрочели повечко или поне с чувство за хумор, филмът за момчето-Цар тази година го прожектираха отново там в читалището,но за съжаление не можах да го гледам,макар че бях по същото време в Созопол и по отзиви на мои познати(позната) си е заслужавал гледането,макар и да не е бил на нивото на "Комарите",Агитпроп си наложиха уникален стил на работа ,който все повече ще се харесва и оценява мисля аз,е не масово, но може би и за добро.
04 Ноември 2012 01:13
много приятни изненади тъдява - газетата намерила време и ум над линията, а дорис ни почерпил(а) с бродски отдоле.
07 Ноември 2012 16:06
ablepsia, ще се опитам да видя и двата. От тях знаех, че този за циганите беше сниман в истинска циганска махала в Сливен (и може би не само там). Мисирков ходеше преоблечен сред тях (не трябваше да знаят кой е) и по моя преценка рискуваше живота си за да снима някои от кадрите.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД