:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 393,013,033
Активни 122
Страници 3,378
За един ден 1,302,066
Ретроскоп

Кратка история на /не/българските девизи

Най-популярните ни девизи от зараждането на съвременната ни държава имат дълга история
Илюстрация към баснята на Езоп от Уолтър Крейн, 1887 г.
Всеки от нас още от малък научава за лозунга на въстаниците "Свобода или смърт" и на девиза, изписан и на сградата на Народното събрание, "Съединението прави силата". Но макар и тясно свързани с новата ни история, тези фрази имат своята дълга и забулена в миналото история.



Свобода или смърт



Няма българин, който да не е виждал знамената от Априлското въстание през 1876 г. с извезаната фраза "Свобода или смърт". Но откъде се появява там? Наша хрумка ли е, или е заемка от други?

За първи път изразът "Свобода или смърт" се среща в поемата "Горски пътник" на Георги Сава Раковски от 1857 г.: "Златна зелена светла хоръгва//С' една странъ "Свобод' или смърт!!!"//Страшны вид лъвов изобразява// С' друга странъ "Бог с' нами напред!!!" Най-вероятно е зает от популярния лозунг от гръцката борба за освобождение от 1820 г., който по-късно става и национален девиз на Гърция. Нещо повече - гърците приемат, че деветте ивици на знамето им символизират деветте срички на фразата - на гръцки ????????? ? ???????.

Но тази фраза не е и гръцка - те също я заемат. Възможно е да идва от вестника на френския революционер и публицист Камий Демулен. Първият брой на Le Vieux Cordelier ("Старият кордилиер") от 5 декември 1793 г. носи заглавието Vivre Libre ou Mourir (Живей свободен или умри). По това време и прословутият лозунг, приписван на Антоан Франсоа Моморо, "Свобода, равенство, братство" е четирисъставен - "Свобода, равенство, братство или смърт". По-късно обаче думата "смърт" отпада заради асоциациите с якобинския терор.

По-вероятно обаче е фразата да вдъхновена от финала на прословутата реч на Патрик Хенри - политик и губернатор на Вирджиния, произнесена в Ричмонд на 23 март 1775 г. "Дайте ми свобода, или ми дайте смърт" (Give me Liberty, or give me Death!). Любопитно е, че самата реч е публикувана чак през 1816 г. от юриста Уилям Уърт - 17 години след смъртта на Хенри. Поради това има немалко съмнения дали наистина Хенри е произнесъл тази фраза, или е добавена като ефектен финал от самия Уърт. От друга страна, през 1775 г. фразата "Свобода или смърт" се появява за първи път и върху знаме - това на минитмъните от Кулпепър, Вирджиния, през 1775 г.

Корените на фразата "Свобода или смърт" обаче като че отиват още по-далеч в годините. Някои учени предполагат, че изразът от речта на Хенри може да е парафраза на реплика от пиесата "Катон" на английския писател и политик Джоузеф Адисън, създадена през 1713 г.: "Не е време да се говори за каквото и да е друго освен за окови и завоевания, свобода или смърт" (действие II, картина 4). Тази пиеса е била популярна тогава и е била позната на дейците от американската война за независимост. А само година след появата й - през 1714 г., Барселона е обсадена от испанския крал Филип V. Защитниците на града издигат черно знаме с надписа Viurem lliures o morirem (Ще живеем свободни, или ще умрем).

Иронично е, че подобен е и девизът на тези, срещу които са се бунтували българите - по време на войната за независимост 1919-1923 г. турското съпротивително движение издига лозунга Ya istiklal ya olum - "Независимост или смърт".





Съединението прави силата



Националният ни девиз се появява малко след освобождението на България през 1878 г. Още в първите пробни монети, отсечени през 1880 г. от английската фирма "Ралф Хийтин и синове" на гърба е изобразен герб с надпис "Съединението прави силата". Това става по силата на "Закон за правото за резание монети в Княжеството" от 1880 г., където в чл. 8 е записано: "...На другата страна на опакото те (монетите) ще показват стойността на монетата и отдолу леточисленето всред венец от житни класове, ружеви цветове и дафинови листове, и отдолу една лента, на която ще бъде написано: Съединението прави силата". Тази лента е добавена по предложение на младия депутат от Либералната партия Стефан Стамболов. Още тогава той предлага тази лента да стане и част от герба, но това първоначално не се осъществява.

В същото време авторът на монетите е гравирал и герб, наподобяващ белгийския, с буквален превод на техния девиз L'Union fait la force ("Съединението прави силата") . Вероятно е следвана аналогията с конституцията, която също е създавана по образец на белгийската. Въпреки че девизът се среща в различни варианти на герба в следосвобожденските години, официално е част от него през 1927 г.

В герба на Белгия пък този девиз се появява след революцията от 1830 г., когато южните провинции на Нидерландия се отцепват и образуват държавата Кралство Белгия. А самите белгийци го вземат от... холандците. Първите провинции, които по-късно започват 80-годишна борба за независимост и стават основа на Нидерландската република, го възприемат в далечната 1568 г. и той остава техен девиз по падането им под властта на император Наполеон I през 1795 г. г. За първи път при тях се среща в книга с пословици от 1550 г. В нидерландския вариант той е на латински език: concordia res parvae crescunt, и се появява и на нидерланските монети след 1586 г.

Този израз обаче е много, много по-стар. За първи път може да бъде открит в съчинението на римския историк и писател Салустий от I век пр.Хр. "Югуртинската война" (Bellum Iugurthinum). В 10 глава той пише: ...Nam concordia paruae res crescunt, discordia maximae dilabuntur... ("Защото малките работи се създават със съгласие, а големите пропадат от несъгласие").

"Съединението прави силата" освен като девиз извиква на живот и една изключително популярна легенда, която с годините неусетно се превръща едва ли не в историческо събитие - за завета на хан Кубрат към неговите синове.





Снопът пръчки



Тази история е изключително популярна у нас и едва ли има учебник за началното училище, където да не е разказана, или пък да не е илюстрирана с прословутата картина от 1926 г. на Димитър Гюдженов "Заветът на кан Кубрата". Само дето това е измислица, в която се смесват различни сюжети. За първи път се появява в "Кратък учебник върху българската история, от най-старо време и до днес", издаден в Пловдив през 1882 г. Негов съставител е Стефан Савов Бобчев, който именно и вмъква този сюжет. Той изрично пише, че учебникът е създаден по историята на Константин Иречек, но "внесъл малко ново нещо от себе си, тъй като е имал пред вид, че пише учебник, а не историческо изследване".

В наличните извори обаче такава история с хан Кубрат няма. Едно от най-ранните споменавания за него е "Хронография" на Теофан Изповедник от IX век, където ханът завещава на своите петима синове да не се разделят и да пазят държавата силна. Същата история описва и патриарх Никифор. Всички, които по-късно пресъздават този момент от българската история, не споменават нищо за сноп пръчки. Откъде се е появила там?

Отговорът като че ли се крие в... "Рибния буквар" на Петър Берон. Там е разказана притчата "Братска любов" - за царя на скитите Скилур и неговите 80 синове, но снопът пръчки там е копия (маждраци). Същата история е разказана и в "Славеноболгарское детоводство за малките деца" на Неофит Бозвели и Емануил Васкидович от 1835 г., само че копията вече са пръчки. И тъй като нерядко прабългарите са били отъждествявани със скитите, вероятно С. С. Бобчев е решил, че е приемливо да смеси легендата с историята.

Тази легенда обаче е много, много по-стара. Историкът Плутарх от I. в. сл.Хр. в произведението си "Изречения на царе и пълководци" пише за Скилур и неговите 80 синове, където пресъздава този сюжет - бащата кара синовете си да пречупят сноп стрели. Но историята има още по-стар източник в миналото и нищо чудно и самият Плутарх да я е заел оттам. И така достигаме като че ли до първоизточника, а това са басните на Езоп. Легендарният роб баснописец се предполага, че е живял през V век пр. Хр. И една от неговите басни съдържа именно търсения от нас сюжет - "Несговорните деца на земеделеца". В нея старият човек иска от синовете си да счупят сноп пръчки и след като не успяват, той им дава да опитат да ги счупят поединично. Така им показва защо трябва да са сговорни и да бъдат винаги заедно.

 Картината на Димитър Гюдженов "Заветът на кан Кубрата".
 Пробните монети от 10 сантима - 1880 г.
 Гербът на Белгия (вляво) и стар герб на Нидерландия.
 Знамето на защитниците на Барселона от 1714 г.
 Знамето на минитмъните от Кулпепър от 1775 г.
 Първоначалният вариант на лозунга на Антоан Франсоа Моморо.
 Първият брой на Le Vieux Cordelier на Камий Демулен.
 Знаме на панагюрските въстаници, ушито от Райна Княгиня.
45
12204
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
45
 Видими 
25 Ноември 2012 19:06
За снопа и пръчките в по-ново време:
Приготвил Симеон Сакскобурготски един сноп пръчки, извикал синовете си и казал на първородния:
- Опитай да счупиш този сноп пръчки!
Напънал се синът, и - не щеш ли - счупил всички пръчки, както си били навързани.
- Ееее.... ммммм... мдааа... - казал Симеон. - Добре, браво... бях замислил да ви разкажа една много поучителна притча, ама... хайде, друг път...
25 Ноември 2012 19:23
Иво Ников

Още веднъж! Поздравления за твоя милост. Правдив и обективен изследовател. Дано да има повече като тебе, за да научиме повече неща.
25 Ноември 2012 19:51
Извикал царят синовете си и им поиказал сноп пръчки. Те се понамръщили:
- Ииии, бе тате, аман от твоите измишльотини! Знаем го това, и госпожата в детската градина още ни го е разказвала...
Но все пак грабнали снопа. Опитал най-големият с една пръчка - не се чупи. Гъне се, но не се чупи. Пробвал вторият, третият се напъвал...Нищо! Пръчката устояла.
Тогава царят рекъл на най-големия да вземе снопа. Оня се напрегнал, обаче снопът веднага леко и бързо изпраскал и се счупил.
Зяпнали синовете.
- Те това е народът - рекъл царят - Поотделно не можеш ги убеди в нищо, ама вкарай ги в стадото...и веднага са твои...Дръжте ги в тълпата, синове мои, не им давайте да мислят поотделно...И ги поливайте често с манерката, та да са по-лесни за трошене...А после ги обвържи с няколко здрави обещания и надежди - и стават на чудесна метла, с която можеш всичко да замиташ след себе си...
----------------------------------------------
Блогът на Генек

25 Ноември 2012 19:59
Първите провинции, които по-късно започват 80-годишна борба за независимост и стават основа на Нидерландската република, го възприемат в далечната 1568 г. и той остава техен девиз по падането им под властта на император Наполеон I през 1795 г. г. За първи път при тях се среща в книга с пословици от 1550 г. В нидерландския вариант той е на латински език: concordia res parvae crescunt, и се появява и на нидерланските монети след 1586 г.
Центърът на борбата е бил Брюксел. На централния площад се намира сградата, където са съдени Егмонт и другият го забравих и след това обезглавени.
Снопът пръчки е и в митологията на фашизма - фашио означава сноп. Скоро гледах един ирландски филм и там имаше сноп пръчки.
25 Ноември 2012 20:08
Република Ориентал дел Уругуай има за девиз Либертад ор муерте !
Повече за тези работи има в масонските книги !
25 Ноември 2012 21:02
Да не би четвъртъците да се се преместили в понеделник? Котката май се е пенсионирал....
25 Ноември 2012 21:15
Нуждата от националистически идеи след Освобождението изгражда такива митове, които тази статия само описва и нищо.
Ако човек не го мързи и има достъп до повечко документи може всеки ден да пише такива статии.
Петрински се клонира
Котка
25 Ноември 2012 21:26
Полезна е тази тенденция на СЕГА веднъж месечно да уравновесява седмичните фантазии на Петрински с добросъвестно написани статии. Наистина, парчетата информация по въпроса могат да бъдат изровени из интернет, но авторът заслужава поздравления, че е ги систематизирал и организирал за широката публика.
25 Ноември 2012 22:40
И на Хаити имат съшия девиз като кралство Белгия
https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/flags/flagtemplate_ha.html target=_blank id=url>Натисни тук
25 Ноември 2012 23:09
Сетих се нещо там и за римските ликтори със сноп пръчки с брадва.
И за вица "Баяне, Баяне, прост си беше и прост ще си останеш..."
26 Ноември 2012 00:33
И аз подкрепям авторът. Хубава статия.
Само това:
Но историята има още по-стар източник в миналото и нищо чудно и самият Плутарх да я е заел оттам.

Тук авторът допуска че Плутарх е чел съчиненията на Езоп което се съмнявам да е вярно.
26 Ноември 2012 00:51
Много добра статия .
Кубинците казват: "Социализъм о муерте" (обаче не на сериозно).
Ние обаче най-сериозно вярваме, че "Храната прави борбата" (Рънътъ прай бурбътъ)
и още "Партията рани - ний борим" - думи на великия борец Петко Сираков (баща на Наско Сираков).
26 Ноември 2012 01:40
Да, там жените не са като тукашните робини. Във Франца, а именно в Париж, жената е тъй свободна, както и мъжът. Една демуазела там зема си кавалерина, когото обикнала, па са разхожда с него, където си ще. Да, голяма свобода.
26 Ноември 2012 02:24
Моя девиз е Свобода или СССР
26 Ноември 2012 02:24
Иво Ников
Известни неща, но е добре да се припомнят.
26 Ноември 2012 02:37
Снопът пръчки е и в митологията на фашизма - фашио означава сноп.

Същият сноп сега е и в герба на Франция Натисни тук.
26 Ноември 2012 03:07
Мен ми харесва, като дивиз:
ОТ НАРОДА, НА НАРОДА, ЗА НАРОДА !

Това типично кратко описание на демократичната държава, достойно за девиз на всяка република, се оказва, че вече е казано в Гетисбъргското обръщение на Ейбръхам Линкълн :
Ние тържествено заявяваме, че тези покойници не са пожертвали живота си напразно; че тази нация, благословена от Бога, ще изживее ново възраждане на свободата, а управлението на народа, от народа, за народа няма да изчезне от лицето на Земята.
26 Ноември 2012 03:33
Братко генек,не знам дали горенаписаното от тебе е лично твое творение,но ...при всички случаи е добро попадение.
26 Ноември 2012 05:28
Братко, мой, Хасане, кажи нещо за"Свобода или смърт". Га беше малък много се стряскаше от балканският лев.
26 Ноември 2012 08:09
"Рънътъ праи борбътъ" го каза Осман Дуралиев - вечно сребърен медалист.
Бай Хасане,
патентовал съм си го, благодаря!
-------------------------------------------------
Блогът на Генек

26 Ноември 2012 09:21
Естествено че историята с Кубрат и снопа пръчки е измислена, нямаше я и във филма "Хан Аспарух", най-малкото именно Кубрат взема решение синовете му да се дазделят всеки с част от народа, за да оцелее поне малка част от него.
А откъде идва израза "Пари нема, действай!"? - Преди около век изпратили един дипломатически агент в Истанбул да проучи възможностите за подобряване на дипломатическите отношение с (все още!) Османската империя. Агентът докладвал след месец в София "Тук политика се прави или с пари, или с дупе!" Получил депеша от София: "Пари нема, действай!"
26 Ноември 2012 09:28
"Съединението прави силата" е красив и уместен девиз за Белгия - обединение на фламандци и валонци. Какъв е смисълът му за България -какво обединяваме? Маймунсевдалии? Така е и с герба - 4 корони в Република България!
26 Ноември 2012 10:14
най-малкото именно Кубрат взема решение синовете му да се дазделят всеки с част от народа, за да оцелее поне малка част от него.

И това е измислица. Даже и името Кубрат е измислено. Този български княз се казва Хувратис.
26 Ноември 2012 10:19
Така е и с герба - 4 корони в Република България!

Парадокс получил се след разпада на съветският блок, който вече се преодолява. Ето вариант без корони Натисни тук .
26 Ноември 2012 10:21
АМИНАЛИ,...Белград. Пашич...
26 Ноември 2012 10:32
Е туй с пръчките = на съединението прави силата. Що се разглеждат като отделни девизи? А корените нас тез (пък и други) девизи, могат да се търсят далеч...даже в праисторически времена, неандерталеца още не могъл да говори-и се е чатнал, че една пръчка се чупи по-лесно от 20.
А "свобода или смърт"-със сигурност се е пръкнало в главата на първия роб.....
А защо беше таз история???
26 Ноември 2012 11:38
"Естествено че историята с Кубрат и снопа пръчки е измислена, нямаше я и във филма "Хан Аспарух", най-малкото именно Кубрат взема решение синовете му да се дазделят всеки с част от народа, за да оцелее поне малка част от него."

Ами щото е по сценарий на Вера Мутафчиева - "Предречено от Пагане". Още в училище, когато изучавахме това произведение, учителката специално наблегна на това, че има и друга хипотеза освен онази за снопа пръчки и именно от тази книга ще научим за нея.
А Вера Мутафчиева е учен - османист доколкото знам, дъщеря на известен историк - Петър Мутафчиев. Така че, знае какво пише.
26 Ноември 2012 11:52
Генет да те поправя но думите" Рънътъ праи бурбътъ" са на Лютви Ахмедов ,световен шампион тежка категория много преди Осман Дуралиев. Думите са изречени по повод храната в стола на един лагер, тогава на масата са били един от леките категории и той и на двамата сервирали по тройка кюфтета и той възмутено възкликнал че и на двамата са по 3 кюфтета, а не може така(похапвал си е човека , но природно много як , харесали са го на едни местни борби в разградско и е бил голям добряк ) , то раната праи борбата . Това ми го е разказвал моя треньор Въльо Костов, който по това време е на бил на лагер с тях .
26 Ноември 2012 12:18
Генек,
първо се засмях,но после ми стана тъжно от творението ти.
26 Ноември 2012 13:15
Мамут,
може. Аз го зная от едно радиопредаване - баща ми слушаше и се засмя, когато Дуралиев каза това, аз го попитах, тъй като не слушах и той ми повтори израза, та остана в паметта ми.
-------------------------------
Блогът на Генек

26 Ноември 2012 13:55
бьлгарската нация нация техническа нация социалистическа
дела дела и пак дела

26 Ноември 2012 14:03
***


Бел. на модератора: Пишете на кирилица!

26 Ноември 2012 14:06
***
26 Ноември 2012 14:11
Първите провинции, които по-късно започват 80-годишна борба за независимост и стават основа на Нидерландската република, го възприемат в далечната 1568 г. и той остава техен девиз по падането им под властта на император Наполеон I през 1795 г.

Малка поправка - през 1795 г. не е имало "император Наполеон I", а само "генерал Наполеон Бонапарт." Завоюването на Нидерландия не е негово дело, а на Моро. Е, трансформацията на тези земи в "Кралство", начело с един от родата, е дело на "императора", но доста по-късно.
26 Ноември 2012 14:12
Извинете, някой ме е преварил.
26 Ноември 2012 14:15
За потушаването на роялисткия бунт през вандемиер - наистина забележителна страница от биографията на Бонапарт. Благодарение на бързината и смелостта на един неизвестен капитан от кавалерията, на име Жоаким Мюра, докарал под проливния дъжд оръдията пред Тюйлери.
26 Ноември 2012 14:18
А после същият този Мюра в Сен Клу през събитията на 18 и 19 брюмер 1799 г.: "Изхвърлете тези ла*на през прозорците!".
26 Ноември 2012 14:29
На остров Мадагаскар има едно животно наречено Фоса, което удивително прилича на котка но всъщност няма нищо общо със семейство Котки. Просто за мястото което обитава, тялото му е еволюирало до най-подходящата форма за да заеме дадената хранителна ниша. А връзката със тази статия е, че не е задължително да има някаква връзка или заемка между идейте на хора от различни епохи, просто сходството в средата в която живеят ги е довела до сходни изводи.
26 Ноември 2012 16:00
Полезна е тази тенденция на СЕГА веднъж месечно да уравновесява седмичните фантазии на Петрински с добросъвестно написани статии.

Хайде сега! Ще наричаме професионално написаните (може понякога и малко пристрастни) статии на археолога и историка Петрински с компилацията на обикновен блогър. Критериите за подобна оценка са на ниво Бонго-Бонго от Нгоро-Нгоро.
26 Ноември 2012 18:00
Донкихот
В статията изобщо не се доказва че има връзка между девизите там където са се появили за първи път и българският им вариант. И все пак те са си български.
26 Ноември 2012 18:49
"и всекиму своето"-1871-". Така ще е в наша България. Ние не гоним турския народ, ни[то] вярата му, а - царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и сами[те] тур[ци].В Българско не ще има цар, а "народно управление" и "всекиму своето". Всеки ще си служи по вярата и законно ще се съди както българинът, така и турчинът. Свобода и чиста република."
Левски до чорбаджията Ганчо Милев" Натисни тук
27 Ноември 2012 00:29
Снопът с пръчки ( фашио ) се появява в древният Рим и е веществен символ точно на тази идея - Съединението прави силата.
Сега може да го срещнете в гербовете на няколко държави и в монумента пред Бъкингамскио маймундарник ( вдясно от седящата Британия ).
От друга страна прословутият лозунг, приписван на Антоан Франсоа Моморо, "Свобода, равенство, братство"
наистина само е приписван на Момро.
Истинският му автор е англичанин ( не ми се рови в нета за името ) . Той , разбира се , е знаел че такваз простотия нема начин да мине пред сънародниците му и не я прокламира в Англия.
Обаче когато работата опира до активното мероприятие " Френска революция " лозунгът върши прекрасна работа.
27 Ноември 2012 03:43
генек - и от мен.
27 Ноември 2012 12:45
Съгласен за "Рънътъ прай бурбътъ". Но има и още:
"Партията рани - ний борим".

Някой знае ли кой е авторът?
05 Март 2014 15:06
Осман Дуралиев
По ми харесва:Дела,Дела и пак Думи!
Пасва и на сегашните шебеци!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД