:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 403,899,188
Активни 117
Страници 15,660
За един ден 1,302,066
Истинската история

„Колкото малко ум имаше правителството, и него изгуби”*

Университетската криза в България през 1907 г., изглежда, винаги може да се повтори
Илюстрация: автора
Народният театър, изобразен върху пощенска картичка с надпис "Поздрав от София", 1907 г., частна сбирка. Вдясно - силует на княз Фердинанд (1887-1918; цар от 1908 г.) по портретното му изображение върху корицата на френското седмично списание L'Illlustration от 14 октомври 1905 г. Снимката и текстът към нея са по повод официалното посещение на княза в Париж от 16 до 19 октомври същата година.
Добре е, че така чаканото декемврийско отпускане започва още в началото на месеца. Първи запразняват студентите и преподавателите, горещи спомени нахлуват отвсякъде и става хубаво на душата без значение дали си студент или от 5, 10 или 50 години вече не си.

Обичайно през декември настава време да си припомним за ония, които без страх и жал към себе си имаха за свой свещен дълг да учат младите - от Климент Охридски и Наум Преславски та чак до съвременниците ни. Може би трябваше да е по-празнично днес, но май нямаме особени поводи за ликуване в измъченото ни битие, впрегнати в ярем с един безумен режим. Вероятно ще е добре да видим за поука какво предците ни са правили в една много сходна с днешната политическа обстановка преди 105 години, без да ни е страх, че може да съсипем празничното си настроение.

Такова ни е времето, непразнично. А да се лъжем в розово един друг пък съвсем не върви.

* * *

На 3 януари 1907 г. великолепната нова сграда на Народния театър в София трябва да бъде тържествено открита. Приповдигнатото настроение е и поради очакваното присъствие на княз Фердинанд. А и как иначе, няма хилав и самовлюбен политик или владетел, който да не се опита да си припише несъществуващи заслуги с рязане на ленти. Славата, дори и мимолетна, ги привлича като муха на мед, инак съвсем няма с какво да се опитат да останат в историята - освен с някое забавно скудоумие.

При пристигането на княза обаче мощно студентско освиркване слага край на празника. Нелечимо засегнат от нарцисизъм, изпитващ непреодолимо и възторжено възхищение от себе си, княз Фердинанд се засяга тежко. Може би всичко би се разминало само с мъмрене през тежко сключени вежди, ако няколко години по-рано в Русе князът не става свидетел на съвсем подобна случка. В очакване на румънския крал Карол I (1866-1914) голяма група гимназисти преминават покрай царското височество и не само не му засвидетелстват очакваната почит, но проявяват и явно нехайство и враждебност (в. "Нов век", 14/27 март 1907 г.). Тогава князът ги спрял и им казал сигурно с благост "Аз ви прощавам това". Според официоза "Нов век", орган на управляващата Народно-либерална партия, учениците се поклонили и се разотишли. Това обаче съвсем не е краят на тази история. Още на следващия ден директорът на русенската гимназия провел продължителна възпитателна работа с младежите от всеки клас поотделно, като наблягал на почитта, която се дължи на държавния глава, а и на всички по-възрастни.



Болезнената чувствителност на Фердинанд



по отношение на собствената му значимост е отдавна обект на всеобщ присмех още у неговите съвременници. Същевременно князът е "лаком и ленив" (екзарх Йосиф, "Дневник"). Трябва да прибавим задължително - и крайно отмъстителен. Цялото това съчетание от личностни качества, така присъщо за малозначителните люде, за жалост ще срещаме доста често и в цялата последвала история на България, та чак до наши дни. Ето защо, мисля си, няма нужда да търсим други обяснения за последвалите студентското освиркване злощастни събития. Обиденият княз стига до крайност, за да наложи формално волята си по един толкова незначителен инцидент. Макар същите тия последствия да идат от името на услужливото към двореца правителство на Народно-либералната партия и лично на министър-председателя Димитър Петков, то не може да има никакво съмнение, че те са приети под диктовката на княза.

Малко е странно обяснението на студентската акция от 1907 г., която с учудване открих у някои съвременни източници. Оказва се, че студентите били, видите ли, недоволни, че не ги поканили на откриването на Народния театър.Такова обяснение ще срещнете доста често, ако се разтърсите из мрежата. Нямам друго обяснение освен крайно нескопосания опит да бъдат омаловажени събитията от първата половина на 1907 г. Обясняването на подобни исторически събития едва ли не с лошо домашно възпитание е само признак за слабост, няма кой да му повярва.

В края на февруари 1907 г. студентските събития от 3 януари продължават да се обсъждат, те остават главна тема в българското общество чак до убийството на министър-председателя Димитър Петков на 26 февруари (11 март по нов стил). В същия тоя ден сутринта, преди убийството на министър-председателя в "5 часа след пладне" (в. "Нов век", 26 февруари/11 март 1907 г.), князът дал своето обяснение за случката от 3 януари. Очевидно за да смекчи острото обществено възмущение от затварянето на Софийския университет, от уволнението на преподавателите, от приемането на редица нови тиранични закони, владетелят съобщил, че за тази студентска акция "виновни сме всички ние, защото в миналото ние всичкото си внимание бяхме съсредоточили в друго направление и съвсем пренебрегнахме възпитанието на нашето юношество в духа на националните интереси".

Нямаше как да пропуснем горните думи, те са толкова показателни за личността на Фердинанд. Той единствен, разяден от пороци, алчност и мързел, бил, видите ли, изразител на "духа на националните интереси". А когато са засегнати националните ни интереси, както е известно, всички средства са не само допустими, но и задължителни. Последвалите събития от 3 януари мерки са окачествени от опозиционните партии като "почти държавен преврат". Може и да звучи попресилено, но главно поради университетската криза народно-либералите скоро падат от власт и, обезглавени, остават още малко в българския политически живот, но само като второстепенна политическа партия.



* * *



Ако събитията, които следват студентската акция от 3 януари 1907 г., са изцяло плод на болезненото честолюбие на владетеля, съчетано умело с фантазиите на превитите винаги в нисък поклон министри от правителството на Димитър Петков, то причините за тези събития ще трябва несъмнено да търсим в политическата атмосфера у нас в началото на миналия век. Един случаен, невеж, лицемерен, алчен, отмъстителен и мързелив, с една дума ярко неспособен монарх, успява да разедини дотолкова българската политическа класа, че да е готова да му се продаде за колкото дадат. Впрочем тая класа никога не е била единна, още от времето на Учредителното събрание, по нито един политически въпрос. Била е винаги единна обаче по въпроса за собственото си обогатяване, само по него.

Зловонната атмосфера на личния режим на княз Фердинанд снабдява студентите със свирки, по думите на опозиционния вестник "България" (вж. Извори), за да изразят възмущението си от политическата обстановка в страната. Подобна атмосфера днес снабдява всеки, който го поиска, не само със свирки, а и с доста по-тежки предмети, но май няма кой да ги използва. Силни сме само в приказките, изглежда.



(Следва)

_______________



* В. "България", 9 януари 1907 г.



Извори



"1 май [1904 г.] [Григор] Начович [българският дипломатически представител в Цариград] се завърна от София... Видял се с княза. Той каза, че князът много пътува и малко се занимава с работите [на държавата]. Сега го намерил на Чам кория [Боровец] - ходел на лов. Министрите му [от правителството на Народно-либералната партия] се занимавали с гешефтарство, особено първият министър [ген. Рачо Петров; вж. къщата му в София на ул. "Хан Крум" и разкошната вила до Белово]. Сам князът казвал, че министрите му са такива...

Принципът в България е личният интерес, партийният интерес, династичен интерес, никой искрено не работи за държавния или народния. От първия до последния спекулират с македонския въпрос... печална картина...

14 август [1906 г.], понед[елник]. Начович дохожда за сбогом. Князът е, казва, чужденец, не го боли сърцето за българския народ; взима по сто хиляди фр[анка] на месец [всъщност само по 1 милион годишно], [а] не харчи [и] по 10 хиляди, събира пари да се обогати, за да може да се оттегли в случай на нужда...

15 октомври [1907 г.], понед[елник]... Князът е, който води политиката си в България, политика лична - да си е с всичките дворци добре, виден и в това сполучи; обляга се на армията, поддържа разделението на партиите, изучи народа, че не е нищо, а партиите още по-нищо, и си управлява както [му] иде на хесапът [ар.-тур. сметката]..."

Из личния дневник на българския екзарх Йосиф (1877-1915)



"София, 5 януарий 1907 год.

По случай тържественното отваряние на Народния театър академическата младеж освирка държавний глава.

Ще оставим настрана назидателното зрелище, което се изпречва пред очите ни: хората около правителството [на Народно-либералната партия] си дават изглед да се възмущават от развалата на младото поколение, а обществото с удоволствие си потрива ръце...

Като оставим настрана докачените честолюбия... треба да признаем, че демонстрацията пред Народний театър е била насочена чисто и просто против личний режим [на княз Фердинанд], тъй както се практикува той у нас.

Пред общественото мнение личний режим е вече фалирал всецяло. Неговото проваление се чувствува всъде в политическата атмосфера. Е, добре! Тая атмосфера и само тя е снабдила академическата младеж със свирки..."

В. "България", 5 януари 1907 г.
23
18411
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
23
 Видими 
05 Декември 2012 20:10
Бог, Цар, Отечество!!!

Няма как "историк-материалист" и догматик като Петрински да не охули държава и народ. Такива гнусни внушения и пропаганда могат да се преподават само в АОНСУ!!! Заради такива като този "псевдо-историк", тържествува нихилизма и отричането на всякакви постижения на България. Ако имахме барем един президент от ранга на Фердинанд, щяхме да бъдеме горди европейци!
05 Декември 2012 20:17
Kotka
05 Декември 2012 20:24
Г-Н ПЕТРИНСКИ,
След като познавате добре историята, моля обяснете, какво означава "Шизмът на Фотий".Ползвам латинското произношение, не българското, че се получава схизъм, нищо не значещо за българина. А шизъм, вече се усеща че присъства във ФА-шизъм, и прочее.
05 Декември 2012 20:44
Котка -
-------------------------
Блогът на Генек
05 Декември 2012 21:53
Иван Петрински
05 Декември 2012 22:35
Ако имахме барем един президент от ранга на Фердинанд, щяхме да бъдеме горди европейци!
Ами... имахме един цар от ранга на Фердинанд и той ни вкара във войни с всичките ни съседи, а после и с половината свят. И логично ни навлече две национални катастрофи и смъртта на стотици хиляди българи - всеки един от тях по качествен и по-достоен от стотици като него.
05 Декември 2012 22:52
имахме един цар от ранга на Фердинанд и той ни вкара във войни с всичките ни съседи...

Обратното е. Всички съседи започваха войни с нас. Само, че Царство България имаше сили и възможности да побеждава на бойното поле: турци, гърци, сърби, румънци, руснаци, англичани, французи, италианци и т.н. Все в името на обединението на България. Сегашната ни хилава република може ли дори да си мечтае за такова нещо? Или пък за огромното икономическо и културно израстване на Царство България?
Изобщо, Петрински и дума не обели по повод Независимостта на България. Пак по същите партийно-идеологически причини. Да не би по някакъв начин да се каже нещо добро за Кобурга.
05 Декември 2012 23:04
Виж акъла на ЩУРЧО че му мери шапка.
Слава Богу че все пак щурите са малко.
05 Декември 2012 23:24
Неверния Тома 05 Декември 2012 23:04
Виж акъла на ЩУРЧО че му мери шапка.
Слава Богу че все пак щурите са малко.


Така е. Малко са щурите. Много са нихилистите без знания и аргументи.
06 Декември 2012 02:07
Ааа-а ,наш щурчо си е много добре биля ...сичко знай и за сичко аргументи има.
Верно...га цвърчи - цвърчи с трибуквието си,ама това да му е кусурът.
По е важно,че изобще не е нихилист.


Kotka,
06 Декември 2012 04:00
Аде Кобурга поне е бил Княз, по конституция итн. А Цецка с извинение каква е да се зъби на студентите, че я освиркали, понеже им спрели топлото? Или и тя таковата със синя кръв?
А за президент, питайте Симеончо, мисля че е навит.
06 Декември 2012 06:05
Няма как "историк-материалист" и догматик като Петрински да не охули държава и народ. Такива гнусни внушения и пропаганда могат да се преподават само в АОНСУ!!! ...Ако имахме барем един президент от ранга на Фердинанд, щяхме да бъдеме горди европейци!

Хубавото на интернета е, че можеш да прочетеш всякакви идиотии... Иначе как да разбереш колко глупост е събрана у индивидите...
06 Декември 2012 07:19
Що всичко това ми се струва познато?!
06 Декември 2012 07:25
Като четем за нарцисизъм, отмъстителност и рязане на лентички само на мен ли ми се привижда някаква налогия с по-съвременни политически фигури?
06 Декември 2012 08:51
" Може би трябваше да е по-празнично днес, но май нямаме особени поводи за ликуване в измъченото ни битие, впрегнати в ярем с един безумен режим."
"А и как иначе, няма хилав и самовлюбен политик или владетел, който да не се опита да си припише несъществуващи заслуги с рязане на ленти. Славата, дори и мимолетна, ги привлича като муха на мед, инак съвсем няма с какво да се опитат да останат в историята - освен с някое забавно скудоумие."[/orange]

Все пак не е ли малко пресилено?
06 Декември 2012 09:02
Обратното е. Всички съседи започваха войни с нас. Само, че Царство България имаше сили и възможности да побеждава на бойното поле: турци, гърци, сърби, румънци, руснаци, англичани, французи, италианци и т.н.
Абе Щурчо, що сипеш глупости на килограм. Я се консултирй кой е започнал Междусъюзническата война и докъде са стигнали румънците, дето сме имали сили да ги победим. И в след Междусъюзническата и след 1-та и след 2-та световна война сме разгромени и това са национални катастрофи. Ако търсите причини за озлоблението на народа след 1944г. към предишните управници - там трябва да го търсите. В рамките на едно поколение 4 войни завършващи с катастрофа, 3 преврата, 2 възстания - Юнското и Септемвеийското, всичко това свързано с огромни жертви.
06 Декември 2012 09:43
„Колкото малко ум имаше правителството, и него изгуби”

Писано 1907 г., а колко актуално звучи!!!
06 Декември 2012 10:41
Ловец, казвате? Интересно, колко ли са трофеите с министър-председатели по онова време, ако приемем, че става въпрос единствено за премиери, разбира се? Понеже и за некои държавни преврати в България, струва ми се, има достатъчно, което сочи именно към техната фамилия
06 Декември 2012 12:26
Ако имаше малко ум Петрински, трябваше да пише за хората строили, проектирали и финансирали Народния театър. Както и много други сгради-символи на София. Ама него го интересуват "геройствата" на разни нехранимайковци с претенции.
06 Декември 2012 12:37
Kotka
06 Декември 2012 13:15
Натисни тук
06 Декември 2012 17:12
Това е интересен проблем - може ли да плюеш ръката която те храни? Може ли човек да освирква и оплюва безнаказано шефа?

Следващ казус - оправдано ли шефът да наказва всички заради глупостта на няколко?
07 Декември 2012 00:26
Бог високо(Боко го замества),Цар далеко(е дойде и ни "оправи за 800 дни) Отечеството (на тезгяха) защото ни управляват "щурчовци!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД