:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 420,880,384
Активни 74
Страници 2,931
За един ден 1,302,066
Съседи

Войната на знамената

По-малка, но по-сплотена Македония би се справила успешно с предизвикателствата на бъдещето
EPA
Къде се веят гордо тези албански знамена? Да, в Скопие - столицата на Македония. Така македонските албанци отпразнуваха на 28 ноември м.г. 100-годишнината от обявяването на независимостта на Албания.
Не знам какво още трябва да се случи в БЮР Македония за да се убедят тия, дето държат поводите на най-малката международно призната балканска държава, че славянското и албанското население там няма да могат да съжителстват повече. След тежкото въоръжено противопоставяне от 2001 г., след подписаното под външен диктат Охридско споразумение, което македонските албанци май вече получиха указание да изоставят, след зверското убийство на рибарите на Железарското езеро до Скопие миналия април, след истеричното честване на Деня на албанското знаме през ноември 2012 г. не знам дали още някой се съмнява в правилността на точно такова разрешаване на етническата криза в Повардарието. По всичко личи, че славянското и албанското население в БЮР Македония или ще се разделят мирно сега, или ще го направят по-късно принудително.

Идеята за мирно разделяне на Македония между албанците и славянското население не е нито нова, нито е моя. Вероятно мнозина помнят как тия думи на Любчо Георгиевски от Благоевград предизвикаха преди няколко години малка революция в БЮР Македония.

Впрочем, двете главни етническите общности и досега съжителстват само по необходимост. Те са все по-обособени териториално, македонските общини са все по-чисти етнически. Общините в северозападната и в западната част на държавата, населени с албанци, са на практика почти напълно обособени - там дори знамената по общинските сгради най-често са албански, а не държавни. Съществуват населени места, охранявани от местни милиции, където славянски крак не би могъл да стъпи даже. Надявам се да не е съвсем вярно, но от източник от централната банка в Скопие знам, че от албанските общини не постъпват дори данъци в държавния бюджет, или те са в пъти под очакваните. Какво по-голямо доказателство за фактически разпад на държавността да търсим, щом е налице и стопанско разделение?!



* * *



Ако си позволим тук да хвърлим съвсем бърз поглед назад във времето то ще трябва неизбежно да установим, че разширяването на албанското землище става за сметка на околните славянски народи и, както е обичайно от времето на Великото преселение на народите та чак до днес, то е винаги насилствено.

Археологическите свидетелства за Повардарието от IV-VII в. в много отношения са сходни със синхронните данни за поречията на Струма и Места. Известно време славянските племена само преминават през тези земи, без да се установяват там.*

До края на VI в.-началото на VII в. в поречието на трите реки все още съществуват значителни маси от старото отдавна латинизирано или грецизирано балканско население. Това население е събрано в големите градски селище или в близост до какво да е укрепление, като броят му намалява непрекъснато в резултат на разорителните набези на всякакви варварски племена между IV в. и VI/VII в. Поради твърде честите славянски нахлувания след началото на VII в. в поречието на трите реки вече става невъзможно да се обитават отначало равнините, а после и по-високите земи към вододелните области. Всъщност цялата тая земя опустява за век-два, чак докато славяните започват да се заселват в поречието на трите реки.

В целия този процес старите илирийци, от които наверно по-късно ще произлязат днешните албанци, всъщност не участват. Те отдавна обитават само трудно достъпните планински земи на днешна Албания, което определя и техния поминък.

Струпването на доста плътни, според археологическите данни, славянски маси от българската група в поречията на Места, Струма и Вардар, както и славяни от сръбската група на север от тези области, неизбежно насочва разселението им и в планинските вериги на запад, чак до бреговете на Синьо море. Днешните наследници на тези славянски заселници са българите в Гора - в днешна Албания и в Косово и Метохия. Включването на тези земи в границите на България стабилизира плътното славянско обитаване на Македония. По Синеморското крайбрежия населението остава пъстро, преобладават гръцки и славянски заселници, примесени нарядко със следи от старото илирийско население.

Едва включването на Македония и на околните области в Османската империя създава предпоставки за ускореното албанско усвояване на нови земи след ХVII в. Този процес обаче допълнително се ускорява в началото на ХХ в., когато започва и организирането на албанците, през 1905 г. е създаден Таен албански комитет в Битоля.

Ново ускорение на процеса на разширяване на албанското землище може ясно да се наблюдава в края на 70-те и в началото на 80-те години на миналия век. Етническите карти ясно показват бурното разрастване на земите с преобладаващо албанско население в Повардарието.

Вглеждането в историята на междуетническите отношения трябва да ни убеди впрочем, че албанското разселване е най-ускорено, когато всички тези области са без граници, включени са в голямо държавно образувание. Сега трябва да е ясно, че включването на Македония в Европейския съюз не само няма да реши никак етническата криза в държавата, както се надяват в Скопие, но напротив ще ускори неимоверно разширяването на албанското землище, при това за сметка, естествено, на заселените със славяни общини. На историята трябва да се вярва, вглеждането в нея дава често нужните отговори на съвременните проблеми.



* * *



През последните две десетилетия междуетническите отношения в БЮР Македония без прекъсване вървяха само в една посока - надолу и назад. Само ви се струва, че така посоките са две, една е - надолу по линията на междуетническото разбирателството и назад към времената на на етническа експанзия и откровено прочистване на набелязаните за албански области.

Изглежда, че и масовата изява на личната междуетническата нетърпимост в Македония достигна най-висото си равнище от век насам. Личните междуетнически връзки в Повардарието отдавна са силно влошени, ако не и напълно прекъснати. Извън незначителната прослойка от албански интелектуалци, живеещи и работещи предимно в Скопие, на практика албанското население ограничава до възможния минимум всекидневното си общуване със славяните в републиката.

Ако не друго, събитията от последните два месеца трябва да са убедили всички, че славянската и албанската етнически общности в Македония трудно биха могли да заживеят заедно и в бъдеще. Въоръженото албанско-славянски противопоставяне от 2001 г. може се струва някому най-сериозният изблик на етническа нетърпимост в Македония, но и тези събития, и събитията от миналия април, когато албански криминални лица, след старателна подготовка избиха риболовците на Железарското езеро до Скопие могат да се оценят и като действия на ограничен брой албанци. Можеше да се предположи, само теоретично, разбира се, че тази част от македонските албанци не изразява точно светогледа на цялата общност. Но албанските държавни знамена, които се развяваха масово миналия ноември окончателно, струва ми се, показаха, че албанците в БЮР Македония не припознават тази държава за своя и определено ще търсят друга развръзка на етническата игра там. Сред екзалтираните крясъци "Етническа Албания" "Чиста Албания" и всякакви други от този вид по улиците на Скопие и във всички общини с преобладаващо албанско население трябва да е станало ясно, че вече дори теоретично няма да можем да се съмняваме в абсолютната масовост на албанския възглед за създаване на трета албанска държава, в земите на Македония.

Впрочем самият албански министър-председател Сали Бериша, заяви на 19 декември миналата година почти направо, че Охридското споразумение е недействащо и забравено, на практика е мъртво. Вече трябва да е ясно май, че македонските албанци разглеждаха Охридското споразумение, което ги спаси от военен разгром през 2001 г., само като примирие. Те използваха времето насетне в изчакване на сгоден политически момент за продължаване на стремежа си към постигане на политическата си цел. Няма съмнение, че изказването на Бериша има ясен подтекст - албанците в Македония трябва да тръгнат по-напористо към разрешаване на политическите си държавнотворчески цели.



* * *



Е, ако особено няколкото северозападни и западните общини в БЮР Македония са на практика вече обособени, ако там границата с Косово е разграден двор, ако всекидневното междуетническо общуване не съществува, ако дори е налице стопански разпад на отношенията между няколкото общини с преобладаващо албанско население и останалата част на БЮР Македония, която е с изключително славянски характер, то в подкрепа на чий интереси трябва да се държи цяла една вече на практика разделена държава?!

Войната на знамената в Повардарието засега не е преминала в истинска само защото все още мощни външни сили държат здраво албанските поводи, но мисля, че никой не знае докога. Може и да е тежко решението за разделянето на БЮР Македония, но със сигурност е най-безболезненото. Или славянското и албанското население там ще се разделят в две отделни държавни образувания по живо по здраво сега, когато това, струва ми се, все още е възможно, или ще го направят със сигурност след време, но ще е по-кърваво. Искрено се надявам да греша.





* Въпросът за историческото развитие на разширяване на албанското землище е изключително специализиран, тук той само е маркиран.
31
18620
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
31
 Видими 
05 Февруари 2013 20:49
Македония за македонците, а албанците да вървят в Албания.
Освен това според новите генетични изследвания - албанците нямат нищо общо с илирийците и генетически имат малко европейски гени.
Брайти поствай на г-н Петрински пак таблицата с хапло групите и генетическите изследвания?
05 Февруари 2013 21:06
Скопската върхушка ебезралична към бъдещето на своята държава. В краен случай ще се прехвърлят в Белград, където повечето имат недвижима собственост. Или на Адриатическото крайбрежие, където имат вили. Нека македонците да се оправят сами, нали искат да са отделна нация. И твърдят, че нямат нищо общо с нас. Слабо ме интересуват!....
05 Февруари 2013 21:21
=======
05 Февруари 2013 21:30
Този брой е от сряда,нали?А какво ще четем в четвъртък?
Иначе Петрински е прав,за съжаление.
05 Февруари 2013 21:46
Иван Петрински
05 Февруари 2013 21:59
Ми то хубаво да се делим (щото каквото и да говорим, македонците са си част от нас) но не са навсякъде обособени областите и градовете. Как да делим Куманово, Охрид и Скопие примерно? И в трите града албанците са доста от населението. Също така е интересно , колко са самите албанци в Македония? Бойкотират преброяванията, емигрират повече от македонците и личното ми усещане е, че официалният им брой е чувствително завишен - с 25-30 %.
05 Февруари 2013 22:02
Шакира е македонка, пише днес македонският сайт "Вечер". Според информационния сайт бащата на световноизвестната звезда Шакира - Уилям Мебарак Чадид бил наполовина ливанец, наполовина македонец.
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1756025
05 Февруари 2013 22:28
По-малка, но по-сплотена Македония би се справила успешно с предизвикателствата на бъдещето


Сплотена от какво - от сърбомански полюции, претенции за изключителност и вакуум в главите ли?
05 Февруари 2013 22:46
славянското и албанското население в БЮР Македония
Петрински, ако ще и хиляди пъти да го повторите, "славяни" няма и никога не е имало. В БЮРМ има албанци от една страна и от друга страна има българи и отродени българи (македонисти). Но такова животно "славяни" няма.
05 Февруари 2013 23:59
... славянското и албанското население в БЮР Македония или ще се разделят мирно сега, или ще го направят по-късно принудително.
...

Какво по-голямо доказателство за фактически разпад на държавността да търсим, щом е налице и стопанско разделение?!
...

... включването на Македония в Европейския съюз не само няма да реши никак етническата криза в държавата, както се надяват в Скопие, но напротив ще ускори неимоверно разширяването на албанското землище ...
...

... събитията от последните два месеца трябва да са убедили всички, че славянската и албанската етнически общности в Македония трудно биха могли да заживеят заедно и в бъдеще.


Изчетох с интерес. Ако е вярно, че историята се повтаря, остава само да се надяваме да се повтори в най-безболезнения вариант.
Петрински,
06 Февруари 2013 01:09
За съжаление, нито България, нито македонските българи, са имали силата да отстояват своите интереси след разпада на Османската империя. Днес, не позванавам други европейски народи с по-дълбоки съмнения в способността си да отвоюват и защитават своята територия от българите и македонските българи.
Последиците няма да закъснеят - под въпрос е не само териториалната цялост на Република Македония, но и в известна степен и на Република България.
06 Февруари 2013 06:33
Българи-горани, българите от Албания, българите от Македония, българи от не_знам_си_къде - хайде стига с тоя наставнически подход. Нека те сами се определят, а не Сульо и Пульо от жк "Младост-4" или жк "Люлин-5" да им казва точно какви са. Може и дедите им да са били до преди 100-200 години българи, но след като те днес не се определят като такива, няма защо да им се обяснява наставнически кои са и какви са...
06 Февруари 2013 07:11
Шакира е македонка,
Голем праз ,какво ги топли това.И Майк Илич/Михаил Илиевски/
е first generation American of Macedonian descent
,ама не го афишират.Защо ли?Натисни тук

плямпало
2013-02-05 22:46:26
има българи и отродени българи (македонисти).
Натисни тук
06 Февруари 2013 09:17
Петрински, ако ще и хиляди пъти да го повторите, "славяни" няма и никога не е имало. В БЮРМ има албанци от една страна и от друга страна има българи и отродени българи (македонисти). Но такова животно "славяни" няма.
Айдяяяя и този се е изходил с простотиите си във Форума. Това е следствие на обратната страна на общодостъпното образование- научи се да чете, ама не да мисли и да анализира не може и чете каквото му попадне. На такива най-големите глупости се загнездят яко в главите. Ти на какъв език говориш бе чожум. В българския език има само около 500-600 думи от прабългарите. Целият речников състав е славянски и някои турцизми и латинизирани думи. Защо можеш да се разбираш със сърби и хървати, пък да не говорим за изключителната близост до руския. Аз без да знам полски съм говорил с полякини, с чехкини, а в Берлин срещнах представители на сорбите там. Е долу-горе се разбираме. Отвори Енциклопедия Британика и виж каква държава е България - от Южно-славянска. И спри да четеш историческата чалга и порнография дето се е изсипала по булевардите у нас.
06 Февруари 2013 10:00
Добра и вярна статия. Лошото е, че подобни процеси текат и у нас.
06 Февруари 2013 10:49
Пълна бъркотия
Петрински нарича живеещите в Македония българи "славяни"
В Гърция ги наричат "славянофони"
Според Маркс++ най-вероятно те са "марксисти"
Някои се изхитряват да ги наричат "Бюрманци" а защо не "югославяни", доколкото преди 1991 имаше понятие "съветски човек"
(Чукчето тоже беше съветски човек)
06 Февруари 2013 10:57
Петрински нарича живеещите в Македония българи "славяни"

Ми типичен пример за политкоректно говорене батВаню. Какво се чудиш? Иначе смятам, че македонския въпрос е една затворена страница в българската история, и, колкото по-бързо разберем това, толкова по-добре. Едно правилно нещо направи тиквата в външополитически план, а именно като отряза бюрмците от подкрепа за членство във все по проблемния ЕС. Е, остават съмненията за гръцко лобиране в случая, но дори и да е така, стъпката беше правилна.
06 Февруари 2013 11:04
Принципно, Петрински е прав, обаче от такова обособяване по етнически признак извършено сега и от сърбоманците яхащи властта в БЮРМа няма полза за България. България трябва да се учи от Румъния как се източва и изсмуква съседна квази-държава т.е. Молдова. Нека още малко се понаиграят шиптърите, а ние да сме готови с мироопазващите сили и бодливата тел, за да не изпуснем нашето си.
06 Февруари 2013 11:15
Да бе, вместо "гъз" да казваме полит-коректното "gluteus maximus"
06 Февруари 2013 11:52
Едно правилно нещо направи тиквата в външополитически план, а именно като отряза бюрмците от подкрепа за членство във все по проблемния ЕС. Е, остават съмненията за гръцко лобиране в случая, но дори и да е така, стъпката беше правилна.

Така е, въпреки че е малко закъсняла реакция. Поне има "топките" да го направи.
06 Февруари 2013 13:35
Ще ни подпалят чергата тия пусти шиптъри, ей ! Светът, и по-специално мекушавата Европа, ще бъде превзета от чалмалиите не с оръжия, а с пишките им ! Косово е само един малък пример за това, какво ни чака, ако не се осъзнае сериозността на проблема и не се вземат съответните спешени мерки за спиране на това ято скакалци. А ЕС нехае и си бърка в носа - скапаняци с умни калпаци (и тлъсти заплати, най-вече ! ) ...
06 Февруари 2013 14:21
Л. Георгиевски няма предвид отделяне на албанските етнически територии от Р. Македония, а даване на широка автономия.
Иначе, както един формец вече отбеляза албанците в самата Албания не са много сигурни, че искат да живеят с косовските си и македонските съ сънародници в една държава.
06 Февруари 2013 14:25
Скопската върхушка е безралична към бъдещето на своята държава. В краен случай ще се прехвърлят в Белград, където повечето имат недвижима собственост. Или на Адриатическото крайбрежие, където имат вили.

А не мислите ли,че това не се отнася и за етническо обособените зони в България???Та кой от българските политици го интересува целостта на България??? Хайде,посочете ми един !!!
06 Февруари 2013 15:09
По отношение мнението на Interceptor, защо албанците изпитват някакво необяснимо страхопочитание към българите се сещам за разказ на дядо ми бивш участник във т.нар.първата фаза на ВОВ през 1944 г.. Та накратко - При настъплението на българската армия някъде по чукарите на Македония група албанци пленяват български войник и след няколкодневни мъчения /по думите на дядо ми имало изрязан кръст на гърдите му/ го захвърлят мъртъв. Нашите обградили албанците в някакъв дол, като взводния командир само им казал - "Момчета, пленници не искам".
06 Февруари 2013 18:14
товарищМаузер 06 Февруари 2013 11:04



Мога да допълня две неща:

1)Не всички области в Мк са ясно разделени по етнос.Струга и Кичево са македонски,а селата около тях албански.
2)Ние с албанците проблеми нямаме-много уважават българите и са приятелски настроени към нас.В бивша Ю обаче не е точно така със съседните им славяни,с несъседните(хървати и словенци) са ок.
09 Февруари 2013 12:55
Mrx
06 Фев 2013 09:17 . В българския език има само около 500-600 думи от прабългарите.
Които май само ти ги знаеш!

500 думи??!?! ..... и е ясно, че са баш от прабългарите?!??????!
10 Февруари 2013 00:39
.
10 Февруари 2013 11:13
"В Греции все есть."
10 Февруари 2013 12:55
.
11 Февруари 2013 15:36
Интересното е че Петрински хич не е склонен да говори за сръбското влияние върху албанците и "славяните" - като това второто - натърти Киркор - е типичното сръбско активно мероприятие - именно те втълпиха в плоскотеменните македонски чутури че именно те са чистите славяни които нямат нищичко общо с "татарите" от България
12 Февруари 2013 10:39
Ролята на България в създаването на антибългарски чувства в Македония
12 Февруари 2013
Виктор Канзуров*


Виктор Канзуров. Снимка: e-vestnik
Прародителят на всички проблеми в отношенията между Република Македония и Република България, е фалшифицирането на историята.
Пречка за добросъседските отношения между двете страни е незнанието от страна на по-голямото число днешни македонски граждани за историческото минало на територията на която живеят, бруталната подмяна на българската история и фалшифицирането на етническото самосъзнание на историческите личности, които самата Република Македония от създаването й като част от югославската федерация след Втората световна война, е провъзгласила за духовен темел на нейното съществуване.

Погрешните факти за историята, които се изучават в македонската образователна система и се разпространяват чрез медиите на югозападната българска съседка, карат повечето македонски граждани, които се смятат за етнически македонци, да са на мнение, че винаги са имали различна културна етнонационална идентичност от българите.

Силата, качеството, убедителността във всеки смисъл на думата, на

Титовската югославска пропаганда,

накара някъде до 50-те, 60-те години на миналия век, повечето тогавашни славяноезични жители на Република Македония, да приемат македонизма като тяхна външна идентичност. Там където външното македонистко чувство не беше последвано с вътрешна убеденост в македонистките интерпретации на историята, югославската система постигна целта си по друг начин. Поради страх (и за голия живот) тя прекъсна диалога (поне по етнонационалния въпрос) на бащите и майките с децата или на дядовците и бабите с внуците. Новите поколения масово приемаха македонистката интерпретация на миналото, бруталната и подмолна подмяна на българската история, като гол факт. В техните очи България ставаше враг, който краде самостоятелната им история и винаги е бил враждебно настроен срещу тяхната от векове съществуваща отделна идентичност.

Не без огромно влияние за приемането на македонизма, беше и чувството на незащитеност,

разочарованост от България,

негативните последици от участието й в Първата балканска война в съюз със Сърбия и Гърция, последвана от националните катастрофи след Междусъюзническата и Първата световна войни, което доведе до ужаси с елементи на геноцид и етническо прочистване на македонското българско население (и не само на него); споменът за борбата на някои български правителства срещу ВМРО (финансово стимулирани от Сърбия, Гърция и от Коминтерна); отделни погрешни и недостойни действия на българската власт през Втората световна война, означаващи недоверие, подценяване и неразбиране на условията, в които са живели местните хора, както и объркването при част от (по-младите) македонци, главно с комунистически настроения, на българската идея за автономия, следователно и държавност на Македония, с македонистки стремежи.

Българската комунистическа партия, с нейното поведение преди, по време и след Втората световна война, изигра немалка, може би и решаваща роля за приемането (с елементи на невиждан фанатизъм) на македонизма от комунистите македонци, а след това и за неговото разпространение сред населението на Вардарска, Беломорска и Пиринска Македония.

Тук вече може да се говори за първи крачки на официална България в създаване антибългарски чувства в (Република) Македония, не че не е имало знаци за това още в XIX век. Например в спомените на Иван Хаджиниколов, в чиято книжарница в Солун на 23 октомври 1893 г. се учредява ВМРО, можем да прочетем неговото мъчително свидетелство (актуално и днес) за това как някои учители от стара България в Солунската българска мъжка гимназия „Св.Св. Кирил и Методий“ са се опитвали да си правят подигравки с македонските българи, описвайки ги с изречението:

„ке ми дайш пари, ке се чинам бугарин“

Иван Хаджиниколов от 1888 до 1892 година преподава аритметика и счетоводство в Солунската българска мъжка гимназия „Св.Св. Кирил и Методий“, така че свидетелството му е от краят на XIX век, което означава, че условията и идеите за етническото отделяне, не се раждат само във враждебните на България страни, но и в самата България, за което тя самата до ден днешен не иска да поеме отговорност.
От обидата „ке ми дайш пари, ке се чинам бугарин“ до затвърдяване на мнението: „Ние не сме сърби, българи и гърци“ има само половин крачка.

Друг много важен момент по въпроса за етническото отделяне българи-македонци, който почти въобще не се знае и коментира в България, е придобитото (още от 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век) при мнозинството македонски (и югославски) граждани

чувство за превъзходство

по отношение на техните източни съседи (и на всички други страни-членки на тогавашния Варшавски договор).
Македонските граждани можеха тогава с югославските паспорти и с евтини пари да изкарват господарски почивки в източноевропейските страни. Едва ли има смисъл да се говори какво означаваше тази разлика в стандарта, във възможността за пътувания и за удовлетворяване на житейските страсти – за македонисткото самочувствие по отношение и в сравнение с обикновения българин. То беше нужно (като нов елемент и аргумент) на югославската и македонската държави за затвърдяване на доктрината на македонизма у македонското население.

Средностатистическия македонец, заслужено или не, придоби чувство за себе си, че е по-ценен, че е по-висока класа от българина.
По-либералната система на югославския път към това, което се наричаше социализъм и комунизъм, в сравнение с другите източноевропейски страни, особено в сравнение с България, беше фактор плюс за създадения вече у не малко на брой македонци навик на подценяване на българите.
Специфичният и могъщ югославски патриотизъм, който беше и социологически феномен, опитно и интелигентно внушаван, опиращ се на харизматичната фигура на Йосип Броз Тито, засилваше самочувствието на македонците и тяхната македонистка (и югославска) идентификация.
Думата българин означаваше нещо обидно, вредно, некачествено и враждебно.
В такива обстоятелства дочакахме рухването на Берлинската стена, 10 ноември 1989 година, първите многопартийни избори в Република Македония, есента на 1990 година…
Югославската мини-империя с кървави дрехи отиде на небесно рандеву със смъртта…


След разпада на Югославия

в балканския регион настъпи коренна промяна на политическата реалност.
Но, говорът на омраза срещу България и българите в македонското общество продължи и продължава. Не се уважават основните човешки права на чувстващите се като етнически българи в Република Македония, не може да се намери начин за печатане на общи учебници по история с България, както и да се организират кръгли маси на които македонски и български учени, историци, публицисти, хуманисти да говорят за българо-македонските отношения, за това какво ни сближава, а какво ни отдалечава (не само в тълкуванията на историята), защо не се намира начин да се направи по-голям търговски, икономически и културен обмен между Македония и България.

Трябва да сме много наивни или нечестни към самите себе си, ако кажем, че вината за това е само на македонската държава. България от началото на прехода и след членството й в Европейския съюз, не успява да се пребори да бъдат преодолени стереотипите за понятието българин в македонското общество. Ясно е, че македонското общество няма доброволно, или по-добре казано, от само себе да приеме тази промяна. Но, вината на официална България за продължителността на тази стереотипизация, не е с нищо по-малка.
Много трудно е човек да започне да се идентифицира, поне като общо потекло и корен с нещо, което подценява или е подценявал. За да приемат гражданите на Република Македония историческите факти, трябва първо да се унищожат

предразсъдъците за българите в техните глави

Какъв е приносът на България в тази посока?
Тук само ще цитирам красноречив коментар, написан под мое интервю дадено за българската интернет медия e-vestnik.bg 2010 г. от читател, не случайно подписал се с името „Сизиф“:
„Каквато и да е историческата истина, не можем да очакваме от македонците да са „фенове” на българското днес. Промиването на мозъци в самата Македония е само едната страна на монетата. За другата не се говори, защото просто не е изгодно на никой в България. Погледнете за каква държава, за каква корупция, престъпност и за каква посредственост и безхаберие става въпрос в милата ни родина през последните десетилетия във всички сфери на обществено-политическия живот. Как искате някой да желае да се родее с нещо подобно? Дали поведението и морала на българските политици, на администрацията по различните институции, на обслужването по курортите, на митничарите и на полицаите по улиците, на стандарта на живот на българите, на разбитите улици и пътища, на тоталната чалгизация на нацията - дали нещо от това може въобще да пасне на нечие разбиране за класа и за висока и развита култура и цивилизация? Елзаските германци са били склонни да се смятат за французи още от 19. век, когато пред тях са стояли примерите на Френското Просвещение и френската култура, наука и политика, на Френската Буржоазна Революция, на Волтер, Русо и Наполеон, защото са имали за пример неща и постижения, с които са били поласкани да се родеят. Има една прост факт – „пътят към истината е най-къс чрез личния пример”. А личният пример на България и на българското е повече от очевиден какъв е. Никой обаче не си дава сметка за този прост факт, когато говори за поведението и отношението към България на съвременните македонци.“

Към тези думи само бих добавил един въпрос - кои хора бяха предопределени, хайде да не се лъжем – от Държавна сигурност, уж да разобличават доктрината на македонизма и


да монополизират македонския въпрос

в българското публично пространство?! Какво направиха те и не е ли вече време да си зададем следващия въпрос – не бяха ли нарочно сложени за да не се постигне нищо, тоест чрез тях, техните (не)дела, тяхната омраза и македонофобия, македонските граждани да подържат стереотипите за българина и България.

Вместо либерален подход, който допуска човек сам да решава собствените си възгледи, в България с коментари по адрес на Македония най-често се явяваха – дирижирано крайни хора, с колективистки разбирания, с искания македонците задължително да бъдат такива, както те са ги замислили. Нищо, че тази Македония от романите на Димитър Талев не съществува вече, нищо, че са създадени разлики в манталитета…

Риториката на самопровъзгласилите се адвокати на македонската българщина, по отношение на Македония, не се различаваше много от тази на някои колеги на Иван Хаджиниколов от Солунската българска мъжка гимназия „Св.Св. Кирил и Методий“ от края на XIX век, не се различаваше от политиката на Александър Стамболийски, на Кимон Георгиев, от това, което последва 9 септември 1944 г.
Тази риторика беше, и е конфликтна. Тя обслужва само интересите на силите и центровете, които не искат добросъседски отношения между Македония и България, и особено не желаят приемането на историческите факти в Република Македония.

Македонското общество трудно приема какъвто и да е диалог, особено по деликатните за него въпроси, защото то не е преживяло катарзис или събитие, което води към прочистване, както обществата на може би всички други източноевропейски посттоталитарни държави са преживяли.


„Отделянето“ от Белград,

създаването на независима и самостоятелна Македония в 1991 г., повече се случи като рефлекс на тогавашните (и сегашни) геостратегически обстоятелства, отколкото като силен вътрешен стремеж, както беше в Словения, Хърватия и Косово. Военният конфликт от 2001 г. от началото приличаше на някаква дирижирана обстановка и беше пломбиран преди да се стигне до крайната болка, преди да се развие масова промяна в съзнанието на хората.

Всяка източноевропейска страна има една или повече дати (от прехода), които са пресечни точки в тяхната по-нова история. Македония е може би единствената страна която няма такава дата, след която нещо коренно се променя в начинът на мислене и работене на хората, а което е нужно и за развитието на един човешки индивид.
Затова стереотипите в македонското общество остават и тежат.

Проблемът на Република Македония е по-различен от проблемите на други бивши комунистически или псевдокомунистически страни. Главното съдържание на македонизма като водеща характерна черта на тази държава не е толкова в това, че той фалшифицира и подменя историята, а в непрекъснатото му състояние на конфликтност. Македонизмът е еквивалент, синоним на конфликтност. За да съществува, той постоянно се храни с конфликтни отношения със съседите, с България, Гърция, Албания, Косово, пък и със Сърбия, но това е едно малко по-деликатно отношение на странна комбинация между сърбоманство, остатъци от югославски начин на разсъждаване и търсене някакво величие и уж някакъв нов, античен македонизъм… По много начини този македонизъм е свързан с великосръбската идеология, неговото състояние на конфликтност е фактически придобито от нея и от мегаломанията на втората, Титова Югославия. И управляващият елит във всички сфери – културни, писателски, политически, бизнес и прочие, се нуждае от такава конфликтност, за да може да манипулира общественото мнение и да се явява като защитник на този македонизъм.

Проблемът в България е, че тези, които се занимават с македонския въпрос,

постоянно излъчват конфликтност

(не само към Македония) и македонизмът ги приема като свои идеални спаринг партньори. България позволи дежурни коментатори на македонската тема да станат хора, които сами по себе си освен с конфликтност, нямат с какво друго да се появяват в медийните среди. Те помагат сърбоманско-болшевишкият македонизъм да оцелее. Самопровъзгласилите се адвокати на македонската българщина, колкото и да знаят историческите факти, не живеят в Македония, нито са живели там по времето на т.нар. социализъм и от прехода насам, не познават психологическата структура на македонизма, защото и самите нямат почти никакви психологически знания, никаква деликатност и нюансираност в поведението си.

Двете крайности чудесно се подържат и си помагат и са за сметка на тези, които истински искат сближаване между двете държави. Дежурните критици на македонизма в българското публично пространство, със своята наглост и отрицателност, подържат стереотипите за българите в македонското общество, които се засилват и с форсирането им и сътрудничество с отбрани от тях българи от Македония, които много често са шовинисти-парадери, доносници на сегашната и бившата македонска Държавна сигурност или са хора, които говорят, че са българи само в България, но не и в Македония.

Духовната нечистоплътност на монополистите по македонския въпрос в България и пилатовското измиване на ръцете на (свястната част от) българското общество от тях и от техните панаирджийски акции, заедно с всички прегрешения на България по отношение на Македония в миналия век, допринася етническото отделяне българи-македонци в Република Македония да се приема не като регресия, а като еволюция. Говоря за една част от исторически ограмотените хора. Докато в езика и разбиранията на по-склонните към пристрастия, а все пак частично научили фактите от историята македонци, това се тълкува с думите:
- Цар Самуил се коронясал като български цар, защото не имало друга корона на която да се позовава;
- Такова е било времето, не сме имали държава (за българското етническо деклариране на македонските възрожденци и революционери);
- Македонската нация и македонският език са признати (а не създадени) в АВНОЮ и АСНОМ (антифашистките събрания на народните освобождения на Югославия и Македония – 1943 и 1944 г.) и прочие.

Като че ли някакъв антибългарски и антимакедонски център много добре дирижира обстановката –


да не се получи шанс за разумен диалог

по историческите въпроси и Македония постоянно да е противопоставена на България. От всички съседни на Македония страни българското присъствие в македонския публичен живот може би е най-малко, а що се отнася до положителни новини, със сигурност е такова.

Македонците с българско самосъзнание, поставили си като цел преодоляването на стената между днешните държави Македония и България, включително и трудната и опасна публична работа на демистификация на историческите фалшификации и противопоставяне на стимулираната от македонската държава в обществото българофобия, досега бяха оставени сами на съдбата и на репресиите от македонския държавен и медиен апарат.
С техните разбирания за историята, те още не са интегрирани в публичния живот на Република Македония, а с критичния им тон към безхаберието на България, се намират между чука и наковалнята и в момента чакат отговор на подадената ръка, от свестните хора в двете държави.

—————————
* Виктор Канзуров e 40-годишен журналист от Скопие, в момента работи на свободна практика. Работил е във в. „Македонско дело”, „Вечер”, „Старт”, „Нова Македония” и интернет изданието „Трибуна” - tribune-eu.com. Следвал е философия в скопския университет “Св. Кирил и Методий”. Може би единственият македонски журналист, който критикува властите в Македония от пробългарски позиции, но не пести критики и към българските власти. За критиките си срещу македонизма и сърбоманството е обвиняван, заплашван и арестуван няколко пъти с измислени обвинения, още по времето, когато Македония е част от Югославия и в наши дни. Настоящата статията се основава на доклад от автора, изнесен на конференцията „Съвременни проблеми и тенденции сред българите в Западните покрайнини и Македония“, май 2010 година, в София.

Натисни тук
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД