:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 410,185,666
Активни 119
Страници 34,056
За един ден 1,302,066
Интервю

Управляващите културата са под нейното ниво

Интернет форумите сега изпълняват ролята на Ганковото кафене, смята писателката Силвия Чолева
Снимка: ВЕЛИСЛАВ НИКОЛОВ
Силвия Чолева
Силвия Чолева е родена в София през 1959 г. Завършила е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Води предаването "Артефир" по програма "Христо Ботев" на БНР. Пише поезия, проза, литературна критика. Била е редактор на сп. "Сезон" и главен редактор на сп. "Алтера". Автор е на пет стихосбирки, две книги с есеистични фрагменти и един роман. Сценарист е на един късометражен филм. Преподава писане на есе и други видове текст. Носител на Националната награда за поезия "Иван Николов" и на Наградата "Хр. Г. Данов" за журналистическо представяне на българската литература.







- Г-жо Чолева, радиото е като че ли медията с най-пряка връзка с публиката си. Как се променя през последните години аудиторията ви? Социалното напрежение приближава или отдалечава хората от културата?

- Да, така е, човек чува нещо и вдига телефона, за да каже какво мисли и в ефир или реагира през компютъра. Това обаче се случва по-често, когато става дума за политика, социални и икономически проблеми, а не когато говорим за култура. Смятам обаче, че хората, които се интересуват от нея, стават повече напоследък. Съдя не само по високия рейтинг на нашето предаване, но и по обажданията, по реакциите в интернет и в социалната мрежа. Явно хората имат нужда от друго - обичайно медиите ги занимават само с политика, престъпления, угнетяващ бит. Животът не се състои само от това. Точно социалното напрежение, стресът, в който всички живеем, кара хората да слушат предаването, в което става дума за книги, театър, кино, изложби, кара ги да се замислят кое е важното и кое отминава.

- Това, че избирателната активност намалява, но се множат интернет форумите за политическо говорене, за какво, според вас, е знак?

- Че българите изгубиха смисъл да изразяват вота си. Като няма кого да избереш да те представлява - не гласуваш на избори. У нас прекалено дълго продължи изгребването на мръсната пяна и в един момент стана като да няма край. Няма перспектива. Младите бягат. Средното поколение е отчаяно. Възрастните примирени. Форумите сега изпълняват ролята на Ганковото кафене. По този повод - у Вазов има едно знаменателно изречение: "Но това бяха само платонически викове, на които турците си правеха оглушки, защото ги презираха". Две думи са важни тук - платонически и презираха...

- Изкуството по принцип е прерогатив на по-заможните обществени прослойки. Кой е "таргетът" на българския артефир?

- У нас по-заможните прослойки се интересуват от друго, не от изкуство. От него у нас се интересуват хора, които нямат средства, но правят всичко възможно да не изгубят човешки облик и да отидат на театър, да прочетат книга, хора образовани, макар и незаплатени подобаващо. Най-унизителното в тази държава е отношението тъкмо към тях.

- Като автор понякога Ви вписват в категорията "женско писане". Комфортно ли се чувствате като българската Ерика Джонг с нейните "крещящи поанти", а и всъщност коя е "крещящата поанта" на съвременната жена?

- Женското писане, както и мъжкото, е важно да е качествено. Това знаят най-добре читателите. Естествено, като жена са ме занимавали подобни теми, но това далеч не е единственото, за което пиша. Проблемът на българската литература е, че малко се чете. Предпочита се преводната. В последните години като че ли има обрат, но още има какво да се желае. Важно е да се познава собствената литература. Колкото до жената у нас днес - разгонва й се фамилията, ако добре ме разбирате. Колкото е по-бедно едно общество, толкова по-зле са жените. Или бъркам? Като прибавим и присъщия на географията ни мачизъм... В последните години българските писателки обаче категорично заявиха таланта си, появиха се много добри книги. Мисля, че няма място за притеснение. А колкото до Ерика Джонг - българската култура като цяло е свенлива, срамежлива, затова някои се впечатляват все още от свободното изразяване, а не би трябвало, особено през XXI век. Странно как същите тези "свенливи" хора приемат вулгарността на чалгата...

- Как се променяше представата ви за литературата през годините?

- Не се е променила много. В средата на 80-те осъзнах, че моята гледна точка е обърната на изток и философията на дзен ми отваря нови възможности в писането. В първите ми стихосбирки имаше повече бунт, бях по-директна, докато в последните - "Картички" и "Писма", както и в романа "Зелено и златно" бурята се е уталожила, занимават ме вътрешните процеси в човека, самотата, любовта, смъртта, старостта, как общуваме един с друг, как се нараняваме, интересува ме детайла, фрагмента, дори романа ми се състои от фрагменти... Без да изоставям поезията, която считам за най-висше изкуство, написах преди години две книги с есеистични фрагменти, след това роман, а сега подготвям книга с разкази. Това, което ми се пише, е вид пътепис. Имам вече такъв опит, макар да излизаше от жанра - книгата "Отиване. Връщане". Липсва ми обаче време за пътуване.

- Като автор на ежемесечни обзори на нови книги в различни списания мислите ли, че тези кратки критически бележки, за които популярните медии предоставят пространство, са достатъчни да отразят случващото се в съвременната българска литература?

- Това е голям проблем, защото не само са недостатъчни, ами са направо нищожни. Смятам, че у нас излизат страхотни книги и тези ревюта, които се публикуват, не могат да ориентират читателя. Хората нямат нужда от големи критически рецензии, но поне от текстове, в които да става дума за автора, темата на книгата, героите, контекста, нещо любопитно, ако щете. Как това да стане в 500-600 знака? Медиите са изолирали културата като цяло, а за литературата почти не е останало място - тя не е атрактивна като музиката, театъра, киното, затова - марш в ъгъла. Гордея се, че предаване като "Артефир" оцелява и се развива в този контекст, а също и "Литературен вестник", "Култура", няколко списания, едно предаване по БНТ... и толкоз. Преди години четях редовно вашата притурка за култура, но отдавна я няма, а притурката на "Капитал" избледня и се отдаде на лайфстайла. Въобще "олекотяването", което се налага на културата ни като цяло, желанието "да се впишеш", да е забавничко, полека-лека подменя стойностите, започва да изглежда, че всеки може, всякак може...

- Защо в България не успяват да оцелеят литературните списания? Имате преки наблюдения като главен редактор на "Алтера" до 2009-а и редактор на "Сезон", закрито през 2003-а?

- Много страдам още и за двете. И двете спряха на петата година от безпаричие. Тъкмо вече имаха публика, хората започнаха да ги купуват по-редовно. Никъде културата не може да оцелее на собствени мускули. Смятам, че държавата ни трябва да заяви ясно приоритетите си и да не си измива ръцете, твърдейки, че културата "ще се оправи сама" или че има пазар, който ще реши нещата. Едно литературно списание не може да се издържа само, даже се налага да се финансира от няколко места. При това нито става дума за високи хонорари, нито за големи разходи по издаването. Българската държава в лицето на Министерство на културата, на образованието също, трябва да има цялостна стратегия за културата, за да е разпознаваемо лицето ни в света, а не размито и изкривено, както е сега. Управляващите, включително и в тази област, не са на нейното ниво, посредствени са. Те трудно проумяват, че това е стойностното, което можем да предложим. Но не само история, а съвременна, жива култура. Да осъзнаят също, че културата, особено литературата, дава плодове не днес или утре, тя е натрупване, а то не става бързо. И през това време писателите не ядат листата по дърветата, живеят тук, сега, докато пишат книгите си.
19
3890
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
19
 Видими 
08 Февруари 2013 19:19
Странно как същите тези "свенливи" хора приемат вулгарността на чалгата...

"Чалгата" е пряма, не е вулгарна! Чалгата е и най-миролюбивата и човеколюбива музика защото възпява любовта и само любовта като върховна и основна ценност. Аман от взели се на сериозно самодостатъчни "величия".
08 Февруари 2013 19:24
"Матей 7:1 - Не съдете, за да не бъдете съдени."
Стефан Данаилов,
Вежди Рашидов
са оставили НЕЩО след себе си.
...
08 Февруари 2013 20:48
Кой е Иван Николов? Какво е написал? Чека?
------------------------------
Блогът на Генек
08 Февруари 2013 21:30
Генек,

Натисни тук
09 Февруари 2013 06:41
Форумите сега изпълняват ролята на Ганковото кафене. По този повод - у Вазов има едно знаменателно изречение: "Но това бяха само платонически викове, на които турците си правеха оглушки, защото ги презираха". Две думи са важни тук - платонически и презираха...




Не мисля, че тази позната никому писателка, има умствения багаж да дава подобни категорични оценки за интернет форумите. Аз никога не съм бил съгласен с иронията и пренебрежението на дядо Вазов към Ганковото кафене. Човекът го написал за по-интересно. Но писателката напълно безкритично приема последното като символ за нищоправене и безполезност. А всъщност местата, подобни на Ганковото кафене, темите които са се обсъждали, са били съставен елемент от националното осъзнаване на българина. Историята от онова време показа, че прибързаните действия на революционерите, без да е дадено достатъчно време за изграждане на национално съзнание, доведе и до провал на въстанието и впоследствие до разделянето на България, прибързаната намеса на Русия и накрая свиването на България в сегашните й жалки граници. Една от причините е, че не е дадено достатъчно историческо време за узряване на народа. Видя се и къде хората са били най-подготвени- където е имало Ганкови кафенета и където са се обсъждали родолюбиви теми.
Багажът на госпожата едва ли й позволява да оценява днешните интернет-форуми. Интернет форумите отприщиха свободата на словото, която доста успешно се потъпква в традиционната медия или във вестниците. Журналистите са хора наети и хора на заплата. Те не могат да не се съобразяват с работодателите. Истинската свобода на словото се проявява под статията, във форума, където хората с малки изключения са напълно свободни да изнесат всякаква информация, да представят аргументи, да дискутират. Днес хората не четат толкова статиите, колкото четат форумите под статиите. Какво може да те заинтересува от статиите на Хърсев, например? Предварително знаеш какво може да каже. Но четеш отдолу, защото там пишат по-умни и по-начетени хора от Хърсев, в повечето случаи необременени от изповядваните от автора икономически догми. Читателите вече не могат да си представят статиите от интернет изданията без съответните коментари. За тях статии, където няма коментари, не са интересни.
Предполагам, че госпожа писателката не се интересува от много неща, не чете форуми, не участва във форуми, или участието й е несполучливо и незабелижимо и й се струва, че няма нужда от толкова говорене. Работа трябва да се върши, да се действа, не да се говори. Което показва, че толкова разбира и от работа.
09 Февруари 2013 06:52
- Това, че избирателната активност намалява, но се множат интернет форумите за политическо говорене, за какво, според вас, е знак?

- Че българите изгубиха смисъл да изразяват вота си. Като няма кого да избереш да те представлява - не гласуваш на избори.




Избирателната активност намалява, а се множат интернет форумите, госпожо, защото има пълен дефицит на идеи. Хората са объркани. Проблемът не е, че няма за кого да гласуват, а няма идея за която да гласуват. Няма носители на нови идеи, защото няма идеи. И затова хората започват да обсъждат проблемите и да търсят идеи, или ново разбиране за света, или каквото и да е ново, което може да излезе отнякъде. Абсолютно логично е хората да спрат да гласуват за хора със стари идеи и да се насочат към обсъждане на идеи, към дискусии. Обществото навлиза в някакъв опознавателен период. И няма как да се родят или поне да се разпространят нови идеи, нови начини на мислене, без подобни дискусии. В момента стари идеологии се цепят по всички шевове и се разпространяват или пропагандират нови неща. Положителното е, че масовизираното участие на хората в подобни форуми ги политизира. Означава, че те не са инертни. Че се интересуват, вълнуват. От това неминуемо ще се родят нови хора с нови идеи, нови политически лица. Просто трябва време. Нещата не могат да изкристализират веднага. А ако няма форуми, изобщо.
09 Февруари 2013 09:32
А иначе Иван Николов е градски , от Асково, и беше учител по български език и литература. Поет.
09 Февруари 2013 11:04
Gozambo, напълно съм съгласен и с двата ти поста. Ще опонирам в единствен нюанс: Това, че хората не намирали нови идеи е вярно, но мисля, че хората не са узрели за новите идеи за да ги искат истински ... Опитай да кажеш на една тълпа - "имам нова идея" и ще видиш каква ще е реакцията - хули, освирквания, псувни, че се мислиш за най-умния и т.н., даже няма да те чуята, какво искаш да им кажеш ... Опитай ...

Но по темата ... Няма значение дали харесвам творчеството на госпожата и такива като нея, но непрекъснатото мрънкане за финансиране на "истинското" изкуство вече ми омръзна. Преди година и нещо, тържествено отбелязах последното ми стъпване в театъра - "храма на истинското" изкуство. Беше някакво налудничево щъкане по сцената на полуголи актьори, които псуваха като хамали и не си го вадеха от устата .... Редовете бяха пълни със студенти, вероятно поведени под строй както при нас, кога бяхме войници ... Сценката, режисирана от некакъв си прехвален Морфов ... Ужас! В чалгата няма такава простотия ви казвам, което означава, че чалга е цялото ни т.нар. наше изкуство. Сега въпрос - Защо аз и целокупния БГ народ, включая дедо Дочо от с.Мочо, трябва да плащаме за тази чалга? Че и искат още и още, така както апелира горната интервюирана? Значи, тя има нещо да ни каже, щото по дзен нещо й проблеснало, ОК, но защо аз трябва зорлем да й плащам през моите данъци за нейните прозрения? Защо трябва зорлем да плащам на ония актьори, които се правеха на луди, от моите данъци? Че ако толкова са стойностни тия неща, то аз сам ще отида да си ги купя! Но, сега трика е в друго ... Ако тая горната ме чете тука, веднага ще ми каже, че не съм узрял за висшето им изкуство и приемам такова за масова консумация. Апропо, студенцията най-много аплодираше псувните по сцената на "храма на висшето им изкуство", но понеже е в народния, значи е висше ... Е, добре, ама нали трябва всеки сам да си избира, какво да харесва? Ако те са толкова възвишени, а аз не ги разбирам, в кого е грешката? Веднага да кажа, че чалга не слушам посмъртно, но и театъра е едно умиращо изкуство, което се държи на командно дишане с нашите данъци и в момента в който спре кранчето, то умира. Дали ще загубим нещо? Едва ли ...един харч по-малко ...
09 Февруари 2013 11:16
Хм, дядо Вазов говори за Ганковото кафене.
Тука обаче журналисти от "Дума" споменават Ганкино кафене и пак го приписват на Вазов:
По-обезпокоителна е безперспективността. И тъпченето на едно място. Защото "развитието" на темата за доходите продължава да е във фазата на... Ганкиното кафене. Любителите на Дядо Вазов знаят синоним на какво е Ганкиното кафене.

Натисни тук
Не, не знаем!
09 Февруари 2013 16:51
Да, във форумите всеки може да пише, да даде оценката си за написаното по-горе и да дискутира. Факт. И то прекрасен. Обикновено си личи какво е разбрал от статията, за какво се бори и какво го интересува. А когато не познава материята, автора, интервюирания, не се занимава с основното, а се докача от нещо странично или просто плюе, обикновено води до парадоксални изказвания, разводняване на темата и... загуба на време. Прекарване на време. Чат. Точно като в кафенето.

Форумите (дискусиите) са важни. Това е всеизвестен факт. Новите идеи не се раждат от само себе си.
От своя страна, изкуството винаги е било и ще продължи да бъде една важна част от дискусиите, обществения дебат, от духа на времето, от оформянето и манифестирането на нови идеи и пътища. И именно като такова е важно. Не като нещо, което трябва някой да купи на всяка цена.

И именно заради това клишето с "парите на данъкоплатците" върши работа някому, защото Дочо от с.Мочо се връзва на него. Вземете се поинтересувайте веднъж поне колко е всъщност бюджета за култура на държавата ни, който толкова държите да бъде съкратен. Поне за да знаете колко процента ще спестите на тази подчертавано бедна държава. Може и да го сравните и с бюджети по други направления. Поне за да можете да го позиционирате някъде.
Също така се поинтересувайте каква част от този бюджет отива за опазване на културното наследство и каква за създаване, култивиране на нова култура. Все интересни факти. Цифри, с които се работи изненадващо по-лесно отколкото с банални фрази.

Едно време са казвали, че който не може да чете, се манипулира лесно. Сега повечето хора могат да четат, но ако не се възползват от това умение, само ще говорят безсмислици из форумите и ще заблуждават други като тях.

Или ще отегчат до смърт някой, който би могъл да е полезен на дискусията (форума).

Може също и да се поинтересувате какво всъщност са оставили Ст. Данаилов и В. Рашидов след себе си. А какво е мнението за тяхната работа (като министри) на хората, които се опитват да създават култура днес? Не е нужно някой да е звезда, за да има сериозна роля в развитието на културата на една страна. Най-малкото, че популярността идва като резултат от комерсиална дейност. По-често връзката е обратно-пропорционална.

Прочетете нещо от Силвия Чолева. Чуйте едно нейно предаване. Може пък и да откриете нещо интересно.
09 Февруари 2013 17:33
Gozambo, напълно съм съгласен и с двата ти поста. Ще опонирам в единствен нюанс: Това, че хората не намирали нови идеи е вярно, но мисля, че хората не са узрели за новите идеи за да ги искат истински ... Опитай да кажеш на една тълпа - "имам нова идея" и ще видиш каква ще е реакцията - хули, освирквания, псувни, че се мислиш за най-умния и т.н., даже няма да те чуята, какво искаш да им кажеш ... Опитай ...



Колега, може би не е точна думата "намиране" на нови идеи, когато говорим за българските форуми, макар, че и това се появява отвреме навреме. Нека да уточним, че имаме предвид освен намиране и прокарване на нови идеи. Намерили са ги други, ние сме ги прочели, възприели и се опитваме да ги прокарваме. Т.е. всеки може да прокарва нови идеи и да импровизира. Аз съм участник във форумите отдавна и имам преки наблюдения как се променя съзнанието на участниците. Вярно, много по-бавно, отколкото ни се иска, но се променя. Например, неолибералната и неоконсервативната идеология е почти набутана в ъгъла. Пазарен фундаменталист остана май само Манрико. Не е никак лесно да се избият от главите на хората комунистическите митове и догми, а впоследствие и тези на пазарния фундаментализъм. Но напредъкът е налице. Съгласен съм, че някои хора ще си умрат с един и същ умствен багаж, но когато дискусиите се поддържат живи, новите, младите ще израстнат в среда, където няма единно мнение и където ще се учат сами да мислят и да възприемат идеи според чувствата си. Аз не си спомням някога хората да са дискутирали пред подобни форуми, пред толкова и с толкова хора и толкова свободно. Подобна свобода не е имало нито в пресата, в медиите, нито в научните дискусии в специализираните издания. /По политически и идеологически въпроси/.
Да се върна към личността на интервюираната. Тя, както ще види при рекапитулацията на дискусията, чрез форума може да види как се възприемат нейните идеи и аргументи и как се възприемат на опонентите й. Аз, например, съм неин опонент. И това ще е най-реалната оценка за умствения й багаж. Това е огледалото, в което може да се огледа. Къде другаде, ако не чрез интернет форумите, подобни мислители могат да получат реална оценка за себе си? Тук виждат дали тяхното самомнение е подкрепено от останалите.
09 Февруари 2013 17:47
Gozambo
09 Февруари 2013 18:03
управляващите културата
- това що за птица-звяр е? Поне да се пише "даващите пари за култура" - та да ми се изясни, защото така не се разбира. Държавната политика за културно представяне на България зад граница е едно, спомоществователството на списващите братя и сестри - съвсем друго.
Преди много години един умен мъж ни четеше лекция за вестникарството като начин на оцеляване на пишещите творци. Усмихна се широко и рече, в дивия запад пишещите ядат според това, за което им се плаща, и нямат творчески съюзи. Затова Хемингуей си е публикувал нещата в "Плейбой". И не е станал по-малко Хемингуей от това. Виж, "Плейбой" е спечелил повече читатели. Някак ми убягва желанието на Хю Хефнер за чисто литературно списание, защо ли...
09 Февруари 2013 20:57
Колега, може би си прав за форумите, но ако се обърнем 2о години назад, промяната, ако я има е твърде малка и незабележима. Но сега искам да се обърна към ПанчоПанев, който ме е цитирал и нещо ме сръчка да му отговоря.

Драги ми Панев, обземаме леко подозрение, че сте съпричастен към същата софра на госпожата, което ви прави особено чувствителен към финансовата страна на т.нар. българска култура. Предлагате да се овърголя в цифри и хартии за да видя, колко мизерно се давало за тая култура и на културтрегерите, предполагам. Но не сте ме разбрали правилно. Аз не съм за мизерното даване, аз съм въобще да не се дава, поне по тези неясни схеми. Не ми отговорихте, защо дядо Дочо и баба Дочка, които не са стъпили нито в народния, нито в градския, нито зад или пред канала трябва да дават? Да кажем, че дядо Дочо има крава и пие мляко, но бачка здраво, от сутрин до здрач. Няма лято, няма плаж, има само як бач. Да изкара млекцето за него, бабата, внучката и синчето. И тази горната, която седи на топло в някоя радиорупка, апропо, пак получаващ за това седене от бюджета, сиреч дядото!, иска да потопи човчицата в неговото млекце и то без да го пита. И не само я потопи един път, но иска и още. Дали на дяда й Доча му харесва нейната дзен история, слабо я интересува. Тя си иска млекцето, както недвусмислено се произнася в края на интервюто, че писателите не ядели листа, щото пишат нещо си. Което някак си нахално прозвучава, че едва ли не дядо Дочо й е дъжен да й отлива всяка заран нейния пай, защото тя е заета с писане и не може да дои кравата. Ами напиши го пустото нещо, продай го и яж черен хайвер, ако искаш, както примерно Хари Портъровата авторка!

Ако оставим това настрана, аз съм за нов обществен договор между тези, които произвеждат материалните блага и тези, духовните. Навремето, театрите са пътували от град на град и който им харесва играта, ги възнаграждава. Прости и ясни отношения. Изкуството ходело при хората и те са му се отблагодрявали с толкова, колкото им харесат играта. После, обаче театралите са се изтарикатили и подкукуросали представителите на суверена да вменят на всички, харесат-нехаресат, задължително да заделят една чаша мляко дан за тях, щото тяхната работа била много тежка и важна и отваряли очите на простия народ. Построиха им по една супер разкошен офис на пъпа на всеки град и които иска, моля, да отиде при тях. Резултат от тия терзания обаче няма, но чашата си върви, а и лакомо искат още и още, като всички им са виновни - и управляващи и дедо Дочо и аз разбира се, че не ги разбирам ... Според мен, схемата трябва да е - аторката, обладана от дзен, трябва да хване влака, да отиде на мегдана в селото на дядо Дочо, и да ги просвети тия тъмни балкански кравари, като ги покрие със светлината на източната дзен философия и те да почнат доят кравите по дзен. Краварите, доволни, да си кажат да представители, дайте на таз хубава мома не една, а две чаши от на'що мляко, щото ни напълни душите! Ама, кога ще дойде това времеееее, кога ....
10 Февруари 2013 00:21
Според мен, схемата трябва да е - аторката, обладана от дзен, трябва да хване влака, да отиде на мегдана в селото на дядо Дочо, и да ги просвети тия тъмни балкански кравари, като ги покрие със светлината на източната дзен философия и те да почнат доят кравите по дзен.


Идеята може би може да се развие. Ако не ме лъже паметта, същият онзи Хемингуей, дето безсрамно се продавал на "Плейбой", твърдял, че най-доборото място за работа на един писател е публичния дом, щото се ползва от любовта и компанията на девойките, и барът е отворен денонощно. Същата теза защитава и Стайнбек в "Благодатният четвъртък", спомнете си готвача на "Мечешкото знаме".
Инак при такова количество дзен няма да има мляко.
10 Февруари 2013 09:49
И мое убеждение е - дзенът - в изобилие ,67А
10 Февруари 2013 10:58
67 AF, не знам за госпожата, доколко е на "ти" с дзен, но ти си ми дзен Гуруто ... Ти ми даде Истината ... Ти ми даде Просветлението ... Та си мисля, що не взема да стана един писател? А !? ... Значи, представям си ... Топла лепкава нощ, плаж, океански нежни тюркоазени вълни, палми ... Между палмите бардак потънал в гъст стелящ се дим от опиум ... азиатски нимфи плуващи в полумрак, полузагърнати в полупрозрачни тюлове ... Една ти налива кехлибарено питие, друга му лед слага, трета ... (цензура) ... И тогаз, дедо Дочо дръж се ... че требе да се охарчеш с още едно млекце, ако може и цял гюм, щото творческата обстановка си е скъпа работа .... Еххх мечти ... мечти ... ама за някои реалност ...
10 Февруари 2013 16:43
Добре, че поне мога да се вредя за гуру, щото за хурия не ставам по възраст.
Но винаги има мегдан за творческите натури. Ето, като онзи писател, който поискал от Бога над неговите произведения хората да плачат, да се смеят, да си скубят косите от силни чувства. Злите езици говорят, че писателят още пише инструкциите за потребителите на програмното обезпечение на Майкрософт.
21 Февруари 2013 03:13
Прескъпи Килватер, пиша ти писмо.

Това което стана ясно е, че нямаш никаква представа нито от това което се е случило с изкуството (камо ли на театъра или литературата) през вековете, нито от смисъла на съществуването му. Както и че те мързи да се увъртолваш в цифри, но не и да злословиш по нечий адрес.

В крайна сметка си абсолютно прав - ти нямаш никаква полза такова нещо да се създава в държавата, в която живееш и (евентуално) плащаш данъци.

Добре, нека започнем от личността. Факт, работя във (и силно се интересувам от развитието на) сферата на културата. Издържам се обаче с другите си професионални занимания. Просто защото не е възможно културната дейност в нашата обща родин да ми осигури стандарт на живот, който би ме задоволил - нещо около средна работна заплата. Аскетизмът и постите не са ми присъщи. С това се занимавам единствено, защото смятам, че непросветения човек е роб, а смятам, че да си роб, да правиш някого роб, да прокламираш робство е нещо лошо. Съжалявам, че не се харесваме, но няма как - от двете страни на фронтовата линия сме.

А сега на въпроса - Дедо Бочко VS. Силвия Чолева.

В интерес на протокола, нека кажем, че към момента производителите на храни, животновъдите и земеделците (дедото и бабата, а всъщност напоследък повечето са наши връстници и доста интелигентни хора) продават продукцията си за доста по-малко, но се ползват от доста повече и по-солидни субсидии (държавни и европейски) отколкото дейците в областта културата. т.е. към момента, от твоите пари (данъците които евентуално плащаш) отиват много повече за дедо ти Бочко и стринка му Цоцка, а от техните пари за култура почти нищо не отива, тъй като при ниски приходи данъците всъщност са пренебрежими суми, макар и същия процент. Субсидиите от своя страна не се облагат с данък.

Смятам, че е изключително важно производството в страната в която живеем да бъде подпомагано и развивано, тъй като иначе сме зависими. Това за съжаление не се случва или поне с доста слаби темпове. Но това май не ти е тема. Вълнуват те ТВОИТЕ ПАРИ!!!

Добре, нека се върнем на тях. Даже ще поглезя мързела ти и ще поразровя държавен вестник вместо теб.
Да видим какви части от огромните суми, които ти всеки месец плащаш (нали ги плащаш?) на държавата се изразходват за нещата които те (и не те) вълнуват.

Акцизите например, които са наистина сериозна сума от твоята (както и на дедо ти) заплата отиват директно в министерство на отбраната (по старому на войната). министерство с бюджет за 2013та година... правилният отговор е 1 042 549,0 хиляди лева.

Прекрасна цифра.

Министерство на вътрешните работи със... 1 020 320,0 хиляди лева.

И на този фон имаме министерство на културата в същия бюджет със... у-ла-лаааа! о ужас, каква скръб за българския данъкоплатец!!! 103 684,3 хиляди лева.

Нека споменем и просветата, младежта и науката, този шиш (в който явно нито едно от направленията не е достатъчно важно, за да съществува самостоятелно), на който пържим на бавен огън нашите родители, прародители и разбира се - истински работливите българи!!! и тук, ситуацията е отчайваща - цели 814 592,7 хиляди лева за някакви си три направления в нашата държава.
Цели 80% от сумата, която даваме за МВР!!! тези блюстители на реда, които ежедневно взимат петолевките на дедо ти Строчко, защото кара пил, обискират и задържат хиляди хора и автомобили макар и без основание в интерес на твоята сигурност, арестуват хиляди опасни тинейджъри, които имат цигара марихуана, но не и двеста лева, прибират хиляди от лошите с мерцедесите за да им върнат кокаина или свободата и пребиват твоите събратя, излезли с паветата си да раздадат правдата на площада с гордото име Независимост.

Познавам хора, които, когато им намалят заплатата, са евтини на триците и скъпи на брашното. И нямам проблем с тях. Те са хубави хора. Просто така живеят.
Но с тези, които се опитват да ми обяснят, че това е правилно и така трябва да живея и аз, гледам да нямам много вземане-даване, защото ще се скараме, а от това няма полза. Ако няма дискусия и желание за по-добро опознаване на действителността, за общо решение, никакви нови идеи не могат да се родят, камо ли да се прокарат.

А тези, които непрекъснато ми навират сламката на харчовете за образование и култура, пренебрегвайки гредите на силовите министерства, отричащи ползите от първите и вредите от вторите, са просто демагози с пристрастия към диктатура и царизъм. Хора, за които формулата на робството изглежда като една добра и стегната система, в която всеки "си знае мястото".

поне за мен.

Без капка уважение към гледната ти точка:
Панчо Панев


Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД