:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 412,963,618
Активни 101
Страници 15,853
За един ден 1,302,066
Реконтра

Антиреализмът на Дъмет

Всички реки водят към морето, даже Перловец. И пяната си плава отгоре...
В кабинета на финансовия министър влетя Цветанов. Разчорлен, уплашен, в синя рубашка и вратовръзка, която аха да заиграе съчетание с тиква и лента...

- Дянков ошушкал резерва! К'во правим?

Новият финансов министър седеше зад бюрото и решаваше трудно судоку.

- Латентният семантичен анализ показва, че не е необходимо да се формализираме в холистичен деструктивизъм...

- Абе, Томе, к'во ти стана? Знам, че си учил философия, но не можеш ли да говориш човешки?

- Ако се доверим на Бернули и теорията за измерване на риска, когато няма резерв, търсим нови резерви!

- Сиреч, пари нема, действайте! Това ли искаш да ми кажеш?

- Чувал ли си за Кратил?

- Не, що за катил е? Да не е някой от шефовете на ЧЕЗ?

- Древен гръцки философ, който имал наглостта да спори с учителя си. И докато Хераклит обяснявал, че никой не може да влезе два пъти в една и съща река, той твърдял, че човек не може дори и веднъж да цопне в нея. Схващаш ли?

- Не.

- Напрегни неподозираните тайни служби на интелекта си. Според натурализираната епистемология държавата ни е пълен логистичен абсурд. Премиерът всъщност е пожарникар, ти си физкултурник, аз - философ. Никой от нас не си е на мястото, очевидно оставките едва сега започват. И тук стигаме до парадокса на Куайн.

- А кога ще стигнем до бюджета на ГДБОП? Ползват уоки-токи вместо радиостанции.

- Айде стига, в подслушването сте ненадминати. Ако премиерът можеше да чуе всичко онова, което се говори зад гърба му, отдавна и той да си е отишъл...

- Е, ние за к'во сме? Аз лично преглеждам и редактирам поверителните служебни сводки от оперативно подслушване. Обаче парите вече са на свършване...

- Не те ли е срам, Цветанов. Получаваш 100 милиона за подслушване! Повече, отколкото за култура и спорт заедно. Ти си типичен пример за фалогоцентризъм.

- Какво пък е т'ва?

- Все едно, няма да разбереш. Елементаризъм при твърдите частици. Но ще ти дам друг пример за пропозиционално-логическо умозаключение. Ако е истинно, че българите са бедни, при условие че ги управляват калпави политици и аз съм финансов министър, то можем да заключим, че хората са много бедни. Но понеже ти си силов министър, ще ти дам един по-простичък пример за предикатно-логически валидно умозаключение: ако е истинно, че всички хора са смъртни и Бойко Борисов не е човек, то можем да заключим, че Бойко Борисов е безсмъртен.

- Аха, ясно. Само че аз...

Внезапно зазвуча позната мелодия с драматичния тембър на Веско Маринов: "Бъди в живота ми като калинка, излитнала от топлата ми длан..."

Министър Цветанов вдигна телефона с напрегнат суров вид.

- Не, в никакъв случай не отговаряйте на провокациите! Дори да ви псуват на тъща, да! На майка - зависи. Ако ви е достатъчно близка да й припишете два-три апартамента, действайте. Какво направил? Жандармерист се присъединил към протестиращите? Веднага го уволни! Не ме занимавай повече, на съвещание съм!

Цветанов обърса потта по челото и продължи дискусията с новия финансов бос.

- Слез на земята, виж к'во става отвън. Завчера бяха сто хиляди, ама утре като се постопли, ще излязат половин милион. К'во правим тогава?

- Вие, ченгетата, само този въпрос ли знаете?

- Моите хора нямат пари за бензин, за да излязат и хванат наркотрафикантите, ти ми философстваш тинтири-минтири... Пари ми дай, акъл си имам!

- Твоят пословичен антиреализъм е популяризиран още от Дъмет...

- Ха-ха, знам го тоя! - бодро се включи премиерът, влязъл в кабинета както обикновено, без да чука. - Пол Дъмет риташе в Нюкасъл. Трябва да ги викна тия англичанчета срещу Бистришките тигри... Я, парче пица, още е топла! Сигурно е останала от Дянков!

В този момент влетя дежурният по охрана:

- Господин премиер, търсят ви!

- Кой ме търси?

- Протестиращи, напират като река... Всеки миг ще прелее.

- Да почакат долу, имам работа...

Подир две минути дежурният отново влетя:

- Господин премиер, Перловската река!
1703
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД