:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 421,905,511
Активни 1
Страници 4,794
За един ден 1,302,066
Истинската история

От първия убит студент до танковете в Политехниката*

Заключителната фаза на съпротивата срещу хунтата в Гърция започва през февруари 1973 г.
С навити на руло вестници зад решетестата ограда на Атинската политехника студентите очакват танковата атака след 2. 00 ч. на 17 ноември 1973 г. В някои от свитите на рула вестници има тояги от крака на счупени столове. Студентският бунт е разгромен в 3,00 ч., когато танковете събарят главния вход на Политехниката и прегазват част от протестиращите. Много от войниците пропускат бягащите студенти, някои от които намират убежище в услужливо отключените апартаменти на съседните кооперации. Вдясно - студентът по икономика Спирос Петрулас, убит около 22. 00 ч. на 21 юли 1965 г. при студентска демонстрация, е вероятно най-известната жертва на съзнателното полицейско насилие на десните режими в Гърция, много негови колеги ще последват съдбата му по време на военната хунта там до 1974 г. Паметният знак е на лобното му място. Снимка на автора


Вероятно много впечатляваща сред околните ниви е изглеждала сградата на Атинската политехника при нейното откриване през 1873 г., както и всички средищни сгради в града, строени приблизително по това време впрочем. Те всички са строени на празно място, сред обработваемите площи на съседните села, далеч от тогавашното градско ядро. Състоящ се от малки едно- и двуетажни сгради около хълма на Акропола, в градския център доминират джамиите на завоевателите и руините от миналото.

Сградата на Атинската политехника сега е известна на цял свят с трагичните събития, които са сред най-важните световни новини за времето от февруари до ноември 1973 г. Предполагам, че никой, даже историците на архитектурата не биха се впечатлили от изгледа на сграда, която отдавна е символ на борбата за свобода, срещу диктаторите и диктатурите.

Днес, гледана откъм бул. "Патисион" (новото официално название "28 октомври" не се използва във всекидневието), Атинската политехника изглежда като изоставена, централният й вход не се използва на практика след събитията от 1973 г., а сградите са безобразно нашарени с огромни грозни графити. Студентите и преподавателите използват южния вход на комплекса, а околните улици са изпълнени с безброй книжарници и копирни бюра, където се продават пергели, линеали и каквото там е нужно за студентите в едно техническо училище. За трагичните събития отпреди точно 40 години напомнят само възпоменанията всеки ноември в памет на убитите при щурма на Политехниката студенти.



* * *

В Гърция изучаването и преподаването на историята на страната след Втората световна война беше на практика забранено за дълги години. Дори и днес професионалните историци, които се занимават с този период от миналото на страна, са само няколко. За гимназиалните учебници историята завършва през 1945 г., а студентите-историци съвсем отскоро учат за това време само в малък и крайно ограничен спецкурс, предназначен единствено за малкото специализиращи най-нова история. Това ще да е причината гръцките младежи днес да получават сведения за историята на страната си след средата на ХХ в. практически само в домашна обстановка, както е било в безписмените времена.

Официалната държавна позиция бе, че изучаването на времето след 1945 г. разединява нацията, а и историческото отстояние от това време не е достатъчно, за да се погледне то обективно. Такава позиция в историческите факултети на българските висши училища би предизвикала нечувани брожения, невъздържани обвинения и безкрайни скандали.

Така че е ясно, основните източници за изучаването на този период от историята на Гърция са чуждестранни, а там, извън Гърция, и партизанската война в края на 40-те години на миналия век, и времето на военната хунта, и борбата срещу нея, предизвикват небивал интерес.

В средата на 60-те години политическата нестабилност в Гърция става почти неуправляема. Правителствата се сменят необичайно често, при това съвсем не винаги в съответствие със закона. Различните правителства са все десни и всяко свободомислие се наказва с мащабен терор. Икономическото състояние на страната, особено на фона на бурния стопански подем в околните балкански страни, е плачевно, инфлацията е значителна, селското стопанство и търговията са в основата на икономиката, промишлеността е малка, слаба и предимно у чужди компании. Здравеопазването е трагично лошо и безгранично скъпо, огромна част от гърците предпочитат да се лекуват в съседните страни, включително и в България.



Неспирни протести и стачки разтърсват гръцкото общество,



поводи извират всекидневно. От началото на 60-те години на миналия век гръцката полиция започва да използва любимите и днес гранати със сълзотворен газ. При една откровено безлична и твърде декоративна кралска власт, икономическите протести постепенно прерастват в политически, все по-често се издигат лозунги "Долу правителството".

Както е обичайно да се очаква при подобна политическа обстановка, първото което идва на ум, е старата мечта за "твърдата ръка". Курс лекции, четен през март 1966 г. във Философския факултет на Атинския университет, възхвалява ползите от установяване на диктатура в страната, която да спре неспирния вървеж към хаос. Лекциите са в претъпкани зали, отлично посетени от студенти и преподаватели, а понеже е четен в старата сграда на университета в центъра на града - и от висши държавни служители от съседните учреждения, народни представители от намиращата се наблизо сграда на Народното събрание (днес Национален исторически музей), дори от служители на двореца. Чуждестранните кореспонденти и дипломатически представители съвсем правилно преценяват, че десните партии, които са дежурни в управлението на Гърция до 1974 г., и Дворецът подготвят общественото мнение за установяване на военен режим, който се очаква да е не само крайно десен, твърдо антикомунистически, но и промонархически. Само последното се оказва не съвсем вярно.

На 17 април полицията и специалните части прекъсват още съвсем в началото концерт на "Ролинг стоунс", след като Мик Джагър хвърля в публиката няколко стръка червени карамфили, подарени му наскоро. Това е сметнато от специалните служби за комунистическа пропаганда и сигнал за протест, поради което публиката грубо е разгонена от полицията.

Въпреки шумното отричане на възможността за установяване на диктатура, на 21 април 1967 г., малко след 2, 00 ч. сутринта, първите танкове се появяват в центъра на Атина. Скупчени нагъсто, главните държавни сгради, Народното събрание и кралският дворец, са блокирани бързо. Министерствата, дори отдалечените от центъра, са превзети незабавно.



Превратът е бърз и в обстановка на безразличие





В Гърция на власт идва триумвират, съставен от бригадния генерал Стилианос Патакос и полковниците Георгиос Пападопулос и Николаос Макарезос. До сутринта и на следващия ден по цялата страна са арестувани повече от 10 хиляди души, включително националния герой Манолис Глезос и композитора Микис Теодоракис.

Главните превратаджии бързо организират така наречения Революционен съвет, впрочем чак до 1974 г. те ще продължат да обозначават деянието си като "революция". Цел на преврата е премахване на "царящата политическа и морална безнаказаност"*.

Макар триумвиратът Патакос-Пападопулос-Макарезос да управлява привидно колективно, много скоро започва да се установява култ към министър-председателя Г. Пападопулос. Родом от малко крайно бедно селце в една от най-изостаналите части на Гърция в Северен Пелопонес, Пападопулос, както ни уверяват всички съвременни наблюдатели, не притежава никакви политически и държавнически качества. Френският в. "Монд" обобщава способностите му в подробна статия, като заключава: "Пападопулос никак не е способен да възглави партия, нито морално, нито интелектуално".

Въпреки това много скоро, Пападопулос се превръща в ръководител на военната хунта, като събира в ръцете си практически цялата политическа власт, а средствата за масово осведомяване величаят всекидневно неговата "гениалност". Навсякъде в страната, според дипломатически източници от онова време, в села и градове, в държавните учреждения, в училищата, даже по витрините на магазините и в кръчмите са провесени големи негови портрети. Нито за минута не се отделя от охранителите си, а в добавка страда и от клаустрофобия, поради което почти не участва в публични прояви на закрито. Само след три години министър-председателят самонадеяно заявява: "В близко време не виждам никаква причина, поради която да се откажа от абсолютната власт" (в. "Сънди телеграф", 4 август 1970 г.). Впрочем, ще видим и в други подобни случаи, че диктаторите са най-уверени във властта си малко преди да се сгромолясат.

Често се изтъква, че диктаторските режими след Втората световна война наистина идват на власт незаконно, наистина избиват хиляди инакомислещи, но водят страните си към стопански разцвет. Дали това обощение е вярно ще видим друг път, но е истина, че вторият член на режима на "черните полковници", Николаос Макарезос, е несъмнено интелектуалното лице на режима. Ако Гърция успява да се стабилизира стопански и даже да отбележи известен икономически ръст, заслугата несъмнено е негова.

Ако Г. Пападопулос бързо се превръща в лице на режима, а стопанството е поверено на Н. Макарезос, то Ст. Патакос е силовата фигура в гръцката хунта. Силно религиозен, ограничен до глупост, бригадният генерал обикаля страната почти без охрана и често заменя в многобройните маловажни публични изяви страхливия Пападопулос.



* * *



Въпреки масовия терор, на 5 февруари 1973 г. всички студенти от Атинската политехника престават да посещават учебните занятия. На 16 февруари е превзет за някое време Юридическият факултет на Атинския университет. На 21 февруари 3000 студенти окупират за 24 часа централната учебна сграда на Атинския университет. Започва 17-месечната битка за свалянето на хунтата в Гърция.





* Първа част на поредица текстове за диктаторските режими през втората половина на ХХ в.

** Всички прилики със съвременни политически събития в България са исторически закономерни, а не случайни.
26
28828
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
26
 Видими 
20 Февруари 2013 20:18
Иван Петрински
20 Февруари 2013 21:40
срещнали се в пустинята двама водачи на кервани и седнали на раздумка:
- какво яде твоята първа камила?
- еми фурми.
- я-я, какъв съвпадък, какъв съвпадък - и моята! а какво яде твоята втора камила?
- еми фурми.
- я-я, какъв съвпадък, какъв съвпадък - и моята! а какво яде твоята трета камила?
- еми също фурми.
- я-я, какъв съвпадък, какъв съвпадък - и моята! ...
и така до стотната камила.

някой да вижда някакъв съвпадък с историята на съседите?



20 Февруари 2013 22:31
...В Гърция изучаването и преподаването на историята на страната след Втората световна война беше на практика забранено за дълги години...

Много правилно. Понеже има много фалшификации.
Туй нещо требе да се приложи и в България. Изучаването в училищата и тиражирането на псевдо-научната школа на "научните марксисти", требе да се забрани!!!
Крайно време е да се започне изучаването на "Българската старина" от великият Георги Раковски!!!
20 Февруари 2013 22:53
Хе...
Вестникарските измислици са страхотно нещо!
Пападопулос страхливец? Къде ги чете тия работи Петрински?
Участник в съпротивата, блестящ курсант и офицер, отказва помилване и остава до края на живота си в затвора.

Ликвидира политическата проституция, но най-важното, една редица от икономически мерки (опрощаване заемите на дребните и банкова реформа) поставят основата която води до това, че към 80 година съизмеримата с България Гърция, преминала през гражданска война, произвежда в стоково изражение между 2 и 3 пъти повече.
Справка - кой да е от справочниците на партиздат от онова време Страны мира....

Погребението му 1999 г.- четвърт век след като си подава оставката (една година преди края на хунтата). Натисни тук
21 Февруари 2013 05:55
Мда Г-н Петрински е започнал много актуална тема . Вероятно за да направи намек за един от възможните сценарии за развитие на сегашната българска криза. Податки за подобно нещо има от внушените на протестиращите искания да няма партии в бъдеще примерно, а представителната демокрация да се осъществява от някакви (назначени задкулисно от кого?) инициатори (г-жа Пеловска накара косите на умните и далновидните да настръхнат просто) на протестите. Разбира се, външнополитическата ситуация е такава, че едноличната диктатура е невъзможна в гръцкия си вариант. Но това, на което се нагледахме през недоизтеклия мандата, си беше точно пълзяща милиционерска (няма как да е военна) диктатура, размиване на независимостта на властите, диктат над парламента, ужасяваща пълзяща полицейщина в лицето на тъпанарина ЦЦ и т.н. Този "мек" вариант на еднолична диктатура, ентусиазирано подкрепян от продажни и сервилни медии, е по-страшен от "твърдия", бидейки камуфлиран зад прокламирана демокрация и свободи. Още по-плашещото е мълчанието и неангажираността на българските студенти. Вероятно част от тях участвата в протестите, но като общност на студентите не са заявили себе си. Мигар нямат общи искания, мигар не виждат каква е ситуацията в университетите (тук не говоря за разпарцалосани конфликти с конкретно университетско ръководство или решение на конкретен АС). Няма и да има, дорде на продажните студентски съвети някой не им разпореди. Естествено. Но най-плашещото е, че все още има хора (вж. по-нагоре), за които кървавата диктатура е начин за решаване на социални и икономически проблеми. Чети, говедарче, чети! Но не официозните манипулативни хвалебствия на пиночетовщината, диктувани от СБ, МВФ и цялата онази добре платена шайка от Чикагския университет. Намери си и си прочети - има ги и на български преведени - изследванията за истината около диктатурите, за кукловодите на диктаторите, за фалшификацията на икономическия "разцвет" като резултат от това и пр. Е, вярно, книгите са въздебелшки, но ако човек го мързи или не обича да чете, същите работи ги има и в "смлян" формат в тубата. Вдигането на лозунги в подкрепа на диктатури от всякакъв характер, цвят и формат би трябвало да е забранено и наказуемо със закон. По-строг, отколкото за обикнатия от демократите Холокост. Щото Холокостът е само едно от хилядите последици на диктатурата.
21 Февруари 2013 07:27
Ми снощи в "Шоуто на Слави" Академикът Марков, идол на днешната национално мислеща младеж, похвали 19томайците и (впрочем напълно правдиво) намери сходства между исканията на протестите с тяхното дело. "Хлябът е по-силен от свободата" каза той. И в този форум се чуха съжаления, че нямаме армия, която да "извършела необходимото".
21 Февруари 2013 07:47
Чакам да видя Панайотис какво ще каже под тая статия.
21 Февруари 2013 07:52
Ми снощи в "Шоуто на Слави" Академикът Марков, идол на днешната национално мислеща младеж, похвали 19томайците и (впрочем напълно правдиво) намери сходства между исканията на протестите с тяхното дело. "Хлябът е по-силен от свободата" каза той. И в този форум се чуха съжаления, че нямаме армия, която да "извършела необходимото".


Бонго-Бонго.
21 Февруари 2013 08:30
Май трябва да се опитаме да омъдрим нашата Света Мъдрост. За Божията претенции нямаме.

Въпроса не знам до колко занимава Петрински, но е занимавал още Платон.
Това, че не ни харесват диктатурите (подчертавам думичката не ни харесвАТ) не означава, че трябва да се изкривява историческата истина през призмата на идеологическите или философските ни разбирания в ущърб на фактите.
Та... според Платон, ако леко го профанизираме, демокрацията се изражда в демагогия, което води до тирания. Това е естествения ход на нещата.
Не бива да бъркаме тиранията, монархията и диктатурата. Би било като да отъждествим здравословния начин на живот с хирургическото оперативно лечение.
Въпросът е - какво е лечението на едно общество достигнало фазата на демагогията и цялостната деградация?
Не твърдя, че е диктатурата е единствената алтернатива. Само казвам, че без лечение е много възможно да се стигне до тирания - такива са платоновите наблюдения.

И понеже темата е за гр. диктатура да припомним малко фактите.
Само фактите!
Диктаторът, по дефиниция, е избраник за сравнително кратък период от време (Рим - 6 месеца), при извънредни обстоятелства.
Гръцкият преврат от 21 април е резултат от действията на група офицери служещи във службата за предотвратяване на (най-вече комунистически) преврати - малко грубо казано, но не ми се търсят сега материали, а и не ми е работата.
Вземат властта със съзнанието, че ще я имат за ограничен период от време, в известна степен и по твърдения на все още живите участници, подтиквани от тогавашните политически партии.
Сдават властта с подаването на оставки и назначаване на свободни избори ("страхливеца", според Петрински, Пападопулос напуска властта 1 година преди края на хунтата)...
За оставките им допринасят повече кипърските събития, а не толкова студентските вълнения, както днес се внушава - военна хунта не се събаря от митингуващи студенти и то година преди това.
Категорично отказват да напуснат страната - едва ли са били такива наивници да не знаят, че ще бъдат съдени.
Не е известно, на мен поне не ми е известно, някой от тях да се е обогатил лично.
До ден днешен, още живите участници твърдят, че преди тях в гр. нямало демокрация, а партизанщина...
За икономическото състояние на страната преди и след тях е безсмислено да се говори.

Пак да повторя. Не казвам, че това е единственото и безалтернативно лечение на общество в кома.

За чикагската школа... Не е проблем един философски модел сам по себе си. А безалтернативното му прилагане независимо от резултатите. Последното наистина е дивотия!
21 Февруари 2013 09:08
Гръцкият преврат от 21 април е резултат от действията на група офицери служещи във службата за предотвратяване на (най-вече комунистически) преврати - малко грубо казано, но не ми се търсят сега материали, а и не ми е работата.
Там е работата, че гръцкия народ е много ляво настроен. На тях насилствено, с помощта на английските войски, след войната им беше наложена дясна капиталистическа политика, въпреки, че Гръцката комунистическа партия беше водеща по време на окупацията, както впрочем беше в Италия и Франция. Тук не малка роля изигра и Сталин, който искаше стриктно да изпълнява Московските (погрешно наричани Ялтенски) договорености с Чърчил и Рузвелт, първият го изигра с обявяването на Желязната завеса във Фултън, а от там и Студената война. Чърчил се опита през 50-те, след като СССР имаше ядрената и водородна бомба (последната преди американците), да приключи Студената война, но американците начело с Айзенхауер не се съгласиха. Те провалиха и Хелзинските споразумения в края на 70-те, защото искаха Студената война да приключи с тяхно господство. С влизането на английските войски в Гърция и потушаването на въстанието на комунистите беше проведено етническо и политическо прочистване. Сега в Гърция няма официално ни македонци ни българи, въпреки, че около Солун и Беломорието това е било основното население. Всички знаем колко гърци-политически емигранти имаше у нас, а те бяха и в целия социалистически лагер. Но все пак в населението остана чувството за това насилие. Точно едно такова насилие беше и превратът на полковниците.
21 Февруари 2013 09:58
"Онези, които са готови да се откажат от основна свобода, за да си купят малко преходнасигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност" Б. Франклин
Това в отговор на любителите на диктаторите.

Може би още не сте разбрали, какво сте извършили.
21 Февруари 2013 10:43
Марксе,
Етнически прочиствания в гр. са били извършвани. Дори гр. помаци (гръко-говорещи, не българи) са били изгонвани в Турция.
Но никога не е имало масов характер.

Етническата картина на Беломорска Тракия и Македония не се променя, когато пишеш, а 30тина години преди това. След малоазийската катастрофа. По самото крайбрежие гр. населението винаги е преобладавало. По навътре пък се настаняват почти 1 милион малоазийски гърци (при около 4 милионна държава), а и български гърци (примерно от Асеновградско) по бежанските конвенции след ПСВ. Нов приток на емигранти имаме след Константинополските събития и последния е от днешно време.
Това, а не етническите прочиствания променят характера на областта - и по мое мнение - правят я по-азиатска...
Българи още се срещат, но отдавна са незначително малцинство, а и самите те, объркани от пропагандата от всички страни, не знаят какви са...
Една част се самоопределят като славофони гърци, друга - като македонци.
21 Февруари 2013 10:56
ELGRECO,
малка поправка. Цитатът гласи
Those who desire to give up freedom in order to gain security will not have, nor do they deserve, either one.

Тоест
Тези, които желаят да се лишат от свобода за да придобият сигурност, няма да имат нито едно от двете, нито пък ги заслужават.

Има доста хора, които си имат нещо без да го заслужават, но това не им пречи нито на имането, нито да са доволни от това, че го имат. Това, което си пропуснал е, че в края на краищата се губят и двете.

21 Февруари 2013 11:12
venstar
21 Фев 2013 10:56
Мнения: 297
От: Germany
Скрий: Име,IP
ELGRECO,
малка поправка. Цитатът гласи

Може и да си прав, цитата го преписах дословно от Интернета!
П.П. Мисля, че смисъла е същия и при двата варианта.
21 Февруари 2013 11:14

gorro
21 Фев 2013 10:43
Мнения: 128
От: Bulgaria
Скрий: Име,IP

В общи лини бих се съгласил с теб. Но искам да ти задам един въпрос.
Преди време ви писах за един случай в който бях пряк участник. Бях преводач между двама първи братовчеди тук в Гърция. Единият от България и другият от Гърция. Деца на двама братя. И за да няма недоразумение, този брат в Гърция е дошъл от България по ония времена.
И сега на въпроса.
Какви са те?

Аз стигнах за мене до някакво обяснение.
21 Февруари 2013 11:19
По кръв са роднини, а по националност са такива, каквито са по убеждение/съвест. Националността се придобива и възпитава. Затова трябва да сме много внимателни към омразата към други националности. Да не забравяме, че сме преди всичко хора, а в някои случаи и роднини.
21 Февруари 2013 11:29
venstar
2013-02-21 11:19:27
И аз стигнах до същото. Тука на Балканите сме едно семейство.
И сега малко майтап, я си представи след 100г. на наследниците им, да направят от тези изследвания за гените. Ще падне доста смях.
П.П. Но най.важното в момента е, че вие изправихте снагата.

21 Февруари 2013 12:34
Някъде четох, че национализмът произвежда расизъм. Ние отделяме нашата нация от другите, милеем за нея, превъзнасяме я и презираме или мразим другите нации. А самият човек няма никакъв принос/вина, че се е родил в някоя страна и е отгледан с дадено национално самосъзнание.

Ние трябва да уважаваме дедите си и техните идеали, да се стараем да продължаваме техните дела, но не бива да сме роби на вредни стереотипи, само защото дядо ми е умрял за тях. Всъщност, ако имаме възможност да питаме дядо ми защо е участвал във войните за национално обединение, дали бихме искали да ни каже "За да живеем всички българи заедно (е*и ги другите)" или "Да освободим нашите братя от сръбска/гръцка/турска/.. тирания"? Кое е по-близо до идеите на Левски, който сме обявили за най-великия българин?
21 Февруари 2013 13:03
Дедите ни са сражавали за независимостта на Сърбия и Гърция. Раковски, Левски, капитан Петко войвода и още много други.
21 Февруари 2013 13:10
Кой беше казал че всички разбират от история...
За икономическото състояние на страната преди и след тях е безсмислено да се говори.

Безмислено е да се вярва че 3 ма полковници може да оправят икономиката на която и да е страна.

Сега в Гърция няма официално ни македонци ни българи, въпреки, че около Солун и Беломорието това е било основното население.

Сигурно ли е това марксе . Македонци кой броиш? Макетата около скопие ли? Или сите живеещи в земите македонски?
21 Февруари 2013 21:46
Македонци кой броиш? Макетата около скопие ли? Или сите живеещи в земите македонски?
Исках да кажа да ги наричат македонци, а те са си си българи.
22 Февруари 2013 11:02
Марксе ако в Беломорието е имало преобладаващо "македонско" мнозинство по време на окупацията през Втората световна нямаше да се тьрсят кадри от царството за сьздаване на дьржавен апарат.. Както и нямаше да се излузи по терлици окупациония корпус..
23 Февруари 2013 21:11
venstar
21 Фев 2013 12:34
Мнения: 299
От: Germany
Скрий: Име,IP
Някъде четох, че национализмът произвежда расизъм.
Подбирай си четивата бе.. приятел ....
23 Февруари 2013 21:16
timbuktu
22 Фев 2013 11:02
Мнения: 3,031
От: Greece
Скрий: Име,IP
Марксе ако в Беломорието е имало преобладаващо "македонско" мнозинство
Тимбукту, за това какво е било населението и как се е менил неговият състав има огромно количество писани книги ..
Например Стайко Трифонов "Антантата в Тракия" .. или данните от Карнегиевата анкета .. или годишниците на Царство България до 1919 (до тогава Беломорието си е българско)..
Или статиите на проф. Иван Батаклиев от Географския факултет на СУ ..
Да се отваря- да се чете .. мой съвет!
24 Февруари 2013 08:00
sim4o май не си наясно де е беломорието де е македония де е Солун.. почни с някоя карта.. рисувано е по е просто от четенето..
25 Февруари 2013 12:41

venstar
Някъде четох, че национализмът произвежда расизъм.


Sim4o
Подбирай си четивата бе.. приятел ....


Всъщност, оказа се, че съм оплел конците. Това е източника. Не претендира(м) за професионализъм.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД