:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 405,748,798
Активни 186
Страници 20,721
За един ден 1,302,066

Бойко Борисов напусна МВР

Главният секретар на МВР Бойко Борисов е подал рапорт за напускане. Молбата му ще бъде внесена утре в МС от вътрешния министър Румен Петков. Борисов може да бъде освободен само с президентски указ по предложение на правителството.

Миналата седмица лидерът на "Новото време" Емил Кошлуков съобщи, че инициативен комитет от известни личности ще издигне Бойко Борисов за кмет на София. Самият генерал досега обясняваше, че размишлява дали да остане в МВР или да намери друго поприще за изява.

Бойко Борисов стана главен секретар на МВР през 2001 г. Преди това бе бодигард на Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски. На последните парламентарни избори бе избран за депутат от 2 избирателни района, но отказа да влезе в парламента, защото не желае да се занимава с политика.
20
3801
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
20
 Видими 
14 Септември 2005 13:05
14 Септември 2005 14:26
Логичен край на една невъзможна кариера.
14 Септември 2005 15:10
мевере без Бате Бойко е като селски юнак без капа и мустаци
14 Септември 2005 15:26
Смешници на новото време .... Сега ми е ясно, защо се налагаше спешно да се оваканти мястото на георги илиев ... :-))
14 Септември 2005 17:42
Истината е че Румен Петков не иска да дели мегдан с някой с по-висок рейтинг от него. Иска сам да е Бойко Борисов, обаче като го гледам няма никакви шансове. Изобщо, грешка от негова страна, но то пак на неговата глава ще се отрази утре, независимо дали ще си го признае.
14 Септември 2005 17:44
Една мутра по малко в МВР-то.Може пък да спрът показните убийства -знаеш ли?
14 Септември 2005 18:23
Старшината
14 Септември 2005 18:35
Туи българския кретенизъм маи е заразен, по хората ходи. По разни други форуми се ръсят тъпотии за Стоичков, бил Кюрд и тн. Сега Боико Борисов пък мафиот; една мутра по- малко; наемен убиец... Изобщо няма краи българската простотия!
Аиде малко от биографията на Борисов... поне да не ви се смеят на село!
И се замислете върху въпроса, как един "мафиот" ще получи награди от Франция; Германия; Турция; Испания; Европол; ФБР...
Обявяване на благодарност” - 1985 г., 1987 г., 1988 г.;
“Почетен знак III степен” - за конкретен съществен принос при изпълнение на служебни задачи с изключително значение в борбата срещу престъпността, опазването на обществения ред и сигурността в Република България - 2002 г.;
“Почетен знак II степен” - за проявен висок професионализъм и обезпечаване сигурността и обществения ред по време на посещението на президента на Руската федерация Владимир Путин - март 2003 г.;
огнестрелно оръжие - за постигнати високи резултати при изпълнение на служебните задължения - от министъра на вътрешните работи - 2003 г.;
“Кръст за полицейски заслуги с червена звезда” - от министъра на вътрешните работи на Кралство Испания за заслуги към испанската полиция – септември 2003 г.;
14 Септември 2005 18:36
"Сребърен паметен медал” - от министър Соломон Паси -председател на Националния организационен комитет по случай 100-годишнината от установяване на българо-американските отношения;
Почетен медал на френската полиция - от името на президента на Франция и на министъра на вътрешните работи, вътрешната сигурност и местните свободи;
Медал за бойно съдружие - от заместник-директора на ФСБ на Русия;
Почетен жезъл от генералния директор на полицията на Испания;
Сертификат за изключително добра работа и съществен принос в борбата против фалшивото евро - от директора на “Европол” Юрген Щорбек - януари 2004 г.;
Сертификат от Министерството на вътрешните работи и Генералната дирекция на Турската национална полиция за изключително ценен принос в развитието на двустранните отношения между българската и турската полиция в борбата с организираната престъпност и корупцията;
Сертификат за благодарност за изключителен принос в борбата с наркотиците от Службата за борба с наркотиците към Департамента на правосъдието на САЩ".
14 Септември 2005 19:12
Тоя верно е кюрд
14 Септември 2005 20:32
*****

Натиснете тук, за да разберете как да кирилизирате мнението си

Редактирано от - bot на 15/9/2005 г/ 10:38:32

14 Септември 2005 22:14
Дали генералът ще се върне отново като охранителна фирма на пазара на труда? Дали не е по- полезен за МВР като част от него, откоклкото да е на другият бряг? Кой го тласка към мутрите?
14 Септември 2005 22:23
Браво на новия министър. Най-после един политик с характер. Дано го прояви и в борбата с мутрите.
14 Септември 2005 22:55
Номера от "царски" вечеринки... Прави се на почтен пред невежата тълпа, а всички знаят, че е бос на софийската проституция. Жалка мутра!
14 Септември 2005 23:03
Зито, казваш че може би показните убийства биха намалели, това според теб добре ли ще ? може би това би бил знак, че мафията е изчезнала, едва ли
14 Септември 2005 23:42
Zaq
*****

Натиснете тук, за да разберете как да кирилизирате мнението си

Редактирано от - bot на 15/9/2005 г/ 10:38:54

15 Септември 2005 00:38
Kapitanot не ставай смешен и жалък.Борисов съсредоточи в ръцете си наркобизнеса, проституцията, контрабандните цигари. Давали му били награди.ха-ха, и кво от т'ва, бе *****

Натиснете тук, за да се запознаете с Правилата на форума

Редактирано от - bot на 15/9/2005 г/ 10:39:25

15 Септември 2005 17:05
АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ, философ

“НАРОДЪТ НИКОГА НЕ ГРЕШИ!” – ДАЛИ?!
(малък предизборен етюд около изворите на националния нихилизъм на българите)

Васил Левски има в тефтерчето си две думи, в които гневно е изразил напиращия от гърдите му стон на отчаяние - който вероятно го обземал не толкова рядко… спомняте ли си тези думи?! Написал е: “Народе, народеее!!!!”… Петко Славейков пък е още по-категоричен, написал го е в оня стих, който предпочитаме да забравим, но аз ще припомня: “Не сме народ, не сме народ, а… мърша!” Звучи “крайно”, прекалено “провокативно”, обидно е, естествено, да “ни наричат така”, но дали пък не трябва подобни отчаяни възгласи понякога да звучат в ушите ни, особено в решаващи моменти като този, които иде (изборите) – за да престанем с илюзиите относно себе си и да се изпълним с необходимата решимост за бъдещето, смело и трезво поглеждайки на ставащото с нас самите…
Едва ли някой от виновните ще си плати за това, което става в душите ни през годините на тази несвършваща криза, която почва не от… 1989 година насам, а от много по-рано. Но той няма да си плати и затова, защото самите ние не си даваме сметка за какво платихме и още плащаме, а - както изглежда - още ще плащаме… Казано е: “от ума си пати”, това важи не само за индивидите, но и за цели народи. Станалото в тези знаменателни 15 години на нашия български преход към демокрация и свобода е безкрайно показателно за това какви сме и защо живеем така…
От 1944 година например ни обещаваха да живеем един ден в “щастливо общество”, в което всички са “равни”, в което “няма бедни и богати”, и ние, подобно на гъските, клатехме одобрително глава. Наивността ни трябва да е била колосална, щом като за 45 години почти няма опит за сериозно надигане срещу тираничната система, в която живеехме - и каквато историята не помни. Някои от нас дори така я обикнаха, че още им се плаче за нея и сега, след като вече 15 години сме в… “демокрацията”.
“При комунизма нямаше свобода, но поне… стомасите ни бяха пълни!”, гърмят гласовете на “трезвомислещите”, а и по-разсъдливите даже одобрително кимат с глава. Три пъти кажи речи тръгвахме напред към нормалното общество, и три пъти се връщахме, този наш “зиг-заг” ни изигра коварен номер: за всяка нерешителност се заплаща.
Оказва се, че ние като нация така и не знаем какво искаме и за какво живеем.
Никой не твърди, че демокрацията е “раят” или пък… “съвършеното общество”; комунизмът беше такова (там различията и дразнещите особености на личността бяха решително ликвидирани или усърдно се работеше това да стане!) и точно затова ни излезе на носа. При свободата лесно не се живее, но за сметка на това се живее достойно: но май на мнозина от нас достойнството им се вижда… неизгодно. Затова мнозина не се срамуват да викат още по площадите “Много сме! Гладни сме! Искаме някой да ни нахрани!” и дори дрънкаха с тенджерите, а цяла една партия, която има основен дял в отговорността за всичките ни беди, ехидно се усмихваше, насърчавайки подобни емоции. Днес обаче почти никой не е доволен от демокрацията, а това вече е страшно…
Страшно е, защото никога няма да си стъпим на краката и да заживеем достойно, щом като не смеем да поемем смело отговорностите на свободния живот с всичките му изпитания и рискове. Не може държавата (или който и да е на върха й: Т.Живков, Жанчо, Иван Костов или дори Царят!) да бъде “майка-кърмилница”, която еднакво милее за всичките си “деца”, а някои от нас искат точно това. И са недоволни, когато все повече се убеждават, че “благоденствието” на демокрацията ги било подминало, а само ощастливило някои; затова такива искат сега отново да търсят “бащицата”, които всички сито да нахрани, напои и облече. Спомняте ли си когато една женица изплака пред ковчега на Тодор Живков (и пред камерите - за да я чуе цяла България!): “Другарю Живков, никога няма да забравим как хубаво ни хранеше и поеше…!!!”, а лицемерите около нея сълзливо се разплакаха. Тях скъпият изглежда не само ги е хранел и поил, ама хайде… Но дали сълзи не избиха в този момент и по очите и на няколко милиона от зрителите? Не знам, но предполагам, че е било точно така. Ето затова, ако е било така, добро няма да видим скоро (дано съм лош пророк!)…
Вярно е, че за тези години демокрация видяхме какво ли не: и откровени разбойници бяха начело на държавата, и крадоха колкото можаха, и ни лъгаха без капка угризение, и толкова шарлатани в политиката се развъдиха, че човек не може вече да разпознае свестните, и колосално количество мазни банички изядохме, за да не умрем от глад, и се бунтувахме, и злобно мърморехме, и… нищо. В последните години, особено в мандата на Иван Костов, нещата се пораздвижиха напред, но на изборите в 2001 г. шарлатаните отново ни излъгаха, пак взеха връх, а новите управляващи се оказаха маскари, които направиха всичко, за да си “напълнят гушите”, пък ако ще след тях и потоп да дойде. Ето защото сега сме крайно объркани, не знаем на кого да повярваме, а и ще има ли на предстоящите избори някой, който да каже: “Ето, аз съм чист, повярвайте на мене, аз ще ви изведа от тресавището!”?! Е, ще има, всичко ще гърмят това, но на кой ли ще повярва обезвереният народец, дали и този път най-откровените и рафинирани лъжци (надявам се, знаете кои са те!) ще се докопат до държавната власт? Е, ако и този път стане това, аз този път си взимам шапката и тояжката и се махам от България завинаги, да умра където и да е, но поне по-достойно…
Грешката ни като народ е, повтарям: проявавяваме малодушие, не сме решителни, не обичаме свободата със всичките й рискове и изпитания, искаме “малкото, но сигурното”, вместо да се увличаме по “онова, което трябва”, макар че може и да е трудно достижимо. Мънкаме, ръмжим, недоволстваме, но не се прекланяме пред коварствата на живота и не запретваме ръкави всеки да започне да урежда най-напред своя живот, а след това да гледа в… чуждата паница. Поне мнозинството от нас прави така, макар че в последните години се появиха и предприемчиви хора, които възраждат доверието в съзидателната мощ на българския гений. Ето това последното внася надежда, че нещата ще улегнат и ще тръгнат в естественото си русло, стига повече привърженици на свободния и достоен живот се намерят сред нас. Но демокрацията е несъвършена най-вече за това, че в нея решават какво ще бъде не най-добрите, а… ония, които са много. Кои са мнозинство ще се разбере на следващите избори, но мен още сега ме побиват тръпки ако се окаже, че лошите ми предчувствия ще се сбъднат. Ако носталгиците по “прекрасното минало” се окажат повече, ако малодушието отново вземе връх, няма друг изход, а трябва да се мисли за тояжката и торбата: и най-способните сред нас ще загубят заради нерешителността на едни “народни маси”, на които никога не може да се угоди…
Аз знам, че съзнанието за свобода все повече си пробива път в душите и на българите, особено в душите на по-младите от тях (при по-старите ако досега не се настанило, то вече това е непоправимо!). Само в това е надеждата, иначе спукана ни е работата, ще стоим десетилетия наред пред вратите на Европата и ще се умилкваме като просяци там. Ако не се отвратим до дъното на душите си от такава възможност за нашето бъдеще, то това наистина ще ни сполети. Ако не се постигне така желаният прелом в душите на мнозинството от нас, то всички ще страдаме още много, включително и ония, които нямат никаква вина за това - и особено децата ни, особено по-младите.
Нека да направим така, че да не се излагаме повече пред децата си, драги сънародници! Нека да не развращаваме и да не внасяме повече смут и в техните души, и съжаления, че са се родили в България. Нека на тези избори да проявим мъдрост и достойнство и да не мислим за стомасите си, да не мислим… със стомасите си! Те ще са винаги празни, ако си мислим, че… “главите ни са излишни”, нима не се убедихме в това?
Лошото е, че тези, които разбират това, не се нуждаят от убеждаване, а на тези, които не го разбират сами, и убеждаването няма да помогне… Но дано са станали повече тези, които го разбират и без думи! В това е надеждата…

15 Септември 2005 17:17
Васил Левски има в тефтерчето си две думи, в които гневно е изразил напиращия от гърдите му стон на отчаяние - който вероятно го обземал не толкова рядко… спомняте ли си тези думи?! Написал е: “Народе, народеее!!!!”…
.

Прочети отново тефтерчето на Левски.
И изобщо - чети, а не пиши.
Ако може.

Редактирано от - Йори на 15/9/2005 г/ 17:19:07

16 Септември 2005 09:04
Капитанот, това с ордени, медали и почетни грамоти не ми го хвали. Във форума вече обсъдихме лауреати за мир, носители на Стара планина, народни артисти, герои на социалистическия труд. В случая няма значение, дали е бил престъпник. Важни са две неща - все още има висок рейтинг, въпреки, че няма доведени до успешен край разследвания на сериозни убийства. Това са изходните позиции.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД