:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 422,084,297
Активни 84
Страници 19,596
За един ден 1,302,066
Симптоми

Що е глобализация (Пътепис)

Глобалният живот е вестник, в който човек извършва бягство напред, скача от колонка на колонка и не търси връзки и дълбочина, защото знае, че ги няма
Снимка: Архив "Сега"
Попаднах в Синая, Румъния, на конференция за висшето образование. Синая е стар буржоазен курорт, нещо като румънска Чамкория сред скалистите, невероятни Карпати, но върху островърхите й къщи тоталитаризмът беше оставил сива патина, контрастираща с агресивните цветове на настъпващата пазарна икономика. Мислех си, че това са всъщност вилите на чокоите, които ограбват златото на Остап Бендер, когато той, бягайки от СССР, тръгва за митичното Рио де Жанейро.

На конференцията имаше македонци, сърби, хървати, българи, румънци, украинци, а също и западняци, за които се предполагаше, че трябва да бъдат догодина visiting scholars в съответните департаменти в Източна Европа. Един от тях беше пенсиониран професор по антропология - кръстих го Перушанчо заради разветите бели коси. Лекцията му трябваше да бъде за възможностите на интернет, но той направи пленителна power point презентация за остров Тоби - парче земя, загубено в синевата на Тихия океан около Суматра. От уебсайта на Перушанчо приятелите на Тоби можеха да научат всички необходими им подробности за това коралово място ("всичко за Тоби", "открити тайни на Тоби", "неоткрити тайни на Тоби" и пр.).

Имаше и друг американски професор, малък и напорист глобалист, който ни убеждаваше да вземем японските пари и беше дошъл да ни обясни, че ако искаме да разберем Балканите, трябва да знаем всичко за Индия и Китай (поради глобализацията): той самият не знаеше нищо за Балканите, но твърдеше, че знае за Китай (дали там не твърдеше обратното?). Присъстваше още и г-н Зайцев, руснак с оксфордски английски, който артистично ни разказваше за ситуацията на висшето образование в БРУМ (Беларус, Русия, Украйна и Молдова), подкрепен от непрестанния рефрен на един грузинец: "При нас нещата са в пъти по-зле!"

Заведоха ни на екскурзия до замъка на Дракула, от който трансилванският туризъм прави пари: той беше бутафорен, но кичът по сергиите наоколо беше съвсем истински, същият като в Несебър, а може би и в Абиджан, Джакарта или Валпарайсо.

Вечер конференцията се отдаваше на балканско-румънска екзотика: посетихме разни механи, кръчми и пр., които изглеждаха балкантуристки, имаше оглушителна румънска чалга (манеле) и силна ракия, предлагаше се политически некоректна сланина и много, много месо - чевермета, шишове, пържоли, пръжки, суджуци... Танцувахме береница, сиртаки и рок. По едно време западняците взеха да викат "мечки, мечки" и ние, разбира се, решихме, че става дума за цигани мечкари. Но не - от гората, през дупки в телената ограда, бяха преминали две средно големи кафяви мечки, които посетиха кофите с отпадъци на луксозната механа, похапнаха пред очите ни и по живо и по здраво се прибраха, съпроводени от възгласа на изискан професор от работническия Шефилд: This made my day!

Колкото и глобална да беше тази конференция, налагаше се да я напусна, за



да отида на друго място, още по-глобално



Моя докторантка защитаваше двойната си докторантура в Ница. Да, на Ривиерата, където не бях ходил. Лошото беше, че нямаше добра самолетна връзка, та трябваше да се върна в София с влак. От бюро "Рила" в София ми издадоха прецизен билет, в който пишеше, че пътувам "на 19.30" и пристигам в София "на 6.00", което беше добре, защото самолетът ми през Рим за Ница беше в два следобед. На гаровото табло в Букурещ обаче такъв влак не съществуваше. На информацията ми обясниха на перфектен румънски, че влакът тръгва в 23.30 и пристига в 10.10. Побеснях, но нямаше какво да се прави. Благославяйки бюро "Рила", седнах в чакалнята на букурещката гара, където по дантевски ухаеше на местни човешки тела (но другият вариант беше "Макдоналдс"). В 11.30 се качих на влака и се хвърлих на леглото в спалния вагон. На сутринта се събудих към 9.00, уверен, че съм някъде към Своге. От прозореца попитах едни войници на коя гара сме, а те бодро ми отговориха, че сме в "средата на България". Горна Оряховица. Изстинах и отидох при шафнера, който ме информира, че поради наводнения в Украйна разписанието е променено и по него пристигаме "на 13.05", но със сигурност ще закъснеем. Върнах се в купето и грохнах, представих си как се проваля дисертация на тема "Балкански дебати за глобализацията" и петима френски професори с удължени лица чакат своя железопътен балкански колега... След 10 обаждания по мобилния си телефон най-накрая се свързах с фирма за такси в Плевен: обясних им, че съм на Павликени, да, Павликени, а не например на остров Тоби, че след 45 минути съм в Плевен и искам кола, която за два часа да ме закара на летище София. Чакаше ме. Шофьорът също ухаеше, но караше бързо. Попита ме къде пътувам и като му казах, ме погледна по детински в очите: "Аз никога не съм пътувал със самолет!" Разпитах го, беше си от Плевен, където според него всичко живо емигрирало, а брат му, майка му и баща му били в Испания, работели на зеленчукова борса. На въпроса ми защо и той не е отишъл с тях ми съобщи, че нямал паспорт, всъщност по паспорт той е руснак: майка му била рускиня и той взел също руско гражданство, за да избегне навремето войниклъка. Ама, ето сега... от две години кандидатства - той, дето е половин българин и цял живот живее тука, - ама поради наплива на македонци, молдованци, бесарабци и не знам още какви, дето искат да стават българи, му казали, че ще чака най-малко още една година. Да стане българин, та да отиде и той в Испания.

"На 12.05" бяхме на летище София. Бях се обадил на жена ми, която ми донесе най-необходимото и бебето Павел (7 месеца) на свиждане. За първи път прелитах през родния си град, през очите на транзит-пътника чакалнята на летище София изглеждаше... странно.

Полетях. От самолета съвсем за малко видях един свой щастлив сън - бели облаци плават над блестящото лазурно море и създават усещане за безтегловно, обемно пространство.



Пристигнах на Лазурния бряг,



посрещнаха ме моята докторантка и нейният ръководител от френска страна. Настаних се в хотела и просто не вярвах, че съм пристигнал. Вечерях във френски ресторант - не манджа, някаква поема. Срещу мен на масата красива парижанка (пардон, ницчеанка) ръкомахаше с дълги пръсти. Ница беше разпростряла наоколо палми, високи леки къщи с ажурни балкончета, "Негреску" луксозно сияеше до "Променадата на англичаните", плажът беше с едри камъни, по които почти не може да се ходи. На обяд бях канен с комисията, която яде в мензата - но наоколо шетаха като майчици лели с бонета и обгрижваха професорите със сосове, сиренета, специален хляб, вино.

Защитата беше тежък академичен труд. Мойта докторантка, която и без това е дребничка, а сега беше отслабнала със 7-8 килограма, защото цяло лято, за да се издържа, беше работила по 12 часа на ден в италианска джелатерия, стоеше храбро сама срещу тежкотонажно професорско тяло, което громеше буква по буква нейния текст. Накрая, след като изгони всички присъстващи и спусна дори щорите на прозорците, за да пази секретност, тялото й присъди съответната титла - успех! Празнувахме в друг ресторант - тя ми говореше почти расистки срещу арабите - били непоносимо вкопчени в своята култура.

Тръгнах си на другия ден. На летище Фиумичино, Рим, имах шест часа престой. С всичкия си ум взех експрес "Леонардо" и отидох да видя Вечния град, който не бях виждал. Във влака четох статия за създаването на африканския литературен канон (научих имената на Сийонка, Ачебе и на Нгугу - последното веднага ми стана любимо, и си повтарях "Нгугу, Нгугу", мислейки за бебето Павел), защото се готвех за балканска конференция върху литературните канони в София. По-късно изчислих, че престоят ми в "Рим, открит град" беше около 20 минути - "Сан Пиетро" е величествена, до Колизея успях да изпия една бира за 5.75 евро.

В самолета от Рим за София дълго си говорих с един младеж - аз на английски, той на италиански, - докато се разберем, че и двамата сме българи. Той беше от Брацигово и изнасяше сглобяеми къщи за Сицилия, където ги продаваше... дали на мафията? Обеща да научи английски.

В София се прибрах рухнал. С ужас си мислех, че след два дни трябва да пътувам за Китен, на лятна школа за корените на Европа, където освен традиционните балканци щеше да има, кой знае защо, и младежи от Оломоуц, Чешка република.



* * *



Оломоуц и чешката връзка ме подсетиха. Преди около осемдесет години Карел Чапек в едно есе описва как на гарата в Малайга (така и не разбрах дали става дума за Малага, Испания) му попаднал вестник, в който прочел, че лв Ческе Будейовице били убити 5000 коткиы. Тогава разбрал какво всекидневно чудо е вестникът - на страниците му в непосредствено и най-невероятно съседство застават едно до друго най-несравними неща. лДа се срещнем в Малайга с Ческе Будейовице е чудо - пише Чапек, - а да намериш на една страница театрална премиера и пет хиляди котки е нещо далеч по-фантастично от Али Баба и четиридесетте разбойници.ы

Връщането към Чапек ме накара да ми просветне какви са нещата днес, около век по-късно. А те, както казваше грузинецът, са в пъти по-невероятни. Не на страниците на вестника, а в налудничавите епизоди на собственото си задъхано пътуване човек свързва във фантастичен възел мечки, Негреску, остров Тоби, Плевен и френското академично тяло. Структурата на вестника (онова едно-до-друго на най-различни и хетерогенни новини, свързани само в абстрактната синхронност на лднесы) се е изместила и е станала структура на индивидуалния живот, метафизически изкоренен. Пътуваш със скорост, която слива след-другото в едно-до-друго. Глобалният живот е вестник, в който човек извършва бягство напред, скача от колонка на колонка и не търси връзки и дълбочина, защото знае, че ги няма. Главното е, че има малко време, че утре колонките ще бъдат различни, също толкова интересни/безинтересни, че трябва да се бърза, защото таксито от гарата за летището те чака - и отново Дракула, Нгугу, японски пари, Ница, Китай и Оломоуц, бебе и Китен - четеш разсеяно това шизофренично лАли-Бабаы на собственото си съществуване както преглеждаш вестника - по диагонал, докато под тебе в лазурното пространство плават Сардиния и Корсика.

Така че: що е глобализация? Извънмерният излишък. Онова, което му идва твърде много на човека, налудно пътуване сред непосилните различия на битието, за които има малко, твърде малко време.
83
2306
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
83
 Видими 
01 Октомври 2005 00:22
Его-то на автора е без-мерно!
*
Хедонистичният нарцисизъм на един интелигентен човек.
01 Октомври 2005 00:31
мъхъм
Добро и забавно писание.
Що еглобализация-окрупняване на крупните играчи, отпадане на населението на планетата от благата на живота, разруха и смърт.
Що ти е време?
01 Октомври 2005 00:32
Материалът на броя. Постмодернизъм в действие. Професор доктор Ахасфер.

Чакай да си пусна новото CD с Кени Уилър и ще си налея още едно "Мерло" от Ямбол - добър букет, но киселее. Бутилката е източена като сенегалска таньорка.
01 Октомври 2005 01:00
Какво е Глобализация -
това е когато английска принцеса катастрофира с арабския си приятел в немска кола, преследвана от италиански папараци във френски тунел, оперирана от бразилски лекар (такъв беше май) в американска болница, в резултат на което умира.
01 Октомври 2005 01:17
Пътепис като пътепис, ама отде се взе тая глобализация? Случило му се на Кьосев да пътува малко по начесто, смъкнал агарянския ямурлук, наметнал една белгийска мантия и си рекъл че вече е цял европеец. Ъъъъъ, глобален, исках да кажа.
"Глобалният живот", види ми се, не е като вестник, а като пиенето. Трябва да се почва с малко и да се тренира, иначе ясно - пиянство и вършене на глупости, след туй - махмурлук.
Затуй г-н Кьосев, забавете темпото и ударете една шкембе чорба - помага против махмурлук. След пиене, а надявам се и след "глобален живот".

Но в сравнение с вчерашните семки все пак е читаемо...
01 Октомври 2005 01:23
На г-н Кьосев да му е живо и здраво бебето Павел, и да не се оплаква от живота си - обичам да живея точно с такова темпо.

Детайлът "на 6 часа" беше супер.
01 Октомври 2005 01:27
Глобализацията е идеология на силните, в картинката на съвременната цивилизация.
Другите са лоши ученици, неумели васали или необучени роби.
Според избора на всеки....
Тя е еднопосочен процес, което вече е доказателство за антидемокрация. Близо е по функция на цивилизаторска мисия, но на онази с която са цивилизовали африканците в САЩ...само, че с други средства!
А писанието ти е писание на нарцис, както някой по-горе е забелязал, и няма много общо със заглавието...
01 Октомври 2005 01:28
Остави човека, Оракле. В едно си прав, за шкембе чорбата. При нас е много хубава в Грийн Пойнт, Бруклин, полския квартал, ресторант "Ломжинянка". Но нищо не струва пред червения им борш със зеленчуци.
01 Октомври 2005 01:44
И едно полско ядене - супа (чарвони баршч), бира Живиец, салата (сурувка бяуа капуста), пиле (котлет с курчака с гшибами) и десерт (налешники) е по-евтино от неговата една бира до Колизея. И има полякини, предполагам по-хубави от нисоазките (така се казва, не ницчеанки, по името на популярната в глобализирания свят салат нисоаз).
01 Октомври 2005 01:57
Е, айде сега егото виновно, пък нарциса... Ми опиянил се малко повечко Косев и се възторгнал. Кво толкова? Дай Боже всекиму! Поне спомените му не са отпреди 40 лазарника, както често ни се случва да четем тук.


На мен пък ми хареса детайла с таксиджията-руснак.


01 Октомври 2005 02:07
Mnogo hubavo e ozaglavena rubrikata:
Симптоми
01 Октомври 2005 02:17
Нели, описаното в статията е ежедневие за университетски преподавател и учен сигурно от петдестетте насам. Е, без балканската екзотика с трена и мечките, разбира се.

Трябва вече да се счита за нормално (през 2005 г.) и българските преподаватели да са на колела отвреме-навреме. Но какво общо има това с глобализацията? Откъде дойдоха изводите в статията?

Според мен хора като Кьосев трябва да считат за неестествено и вредно за работата да се задържат в София прекалено дълго време.
Прочее, в тая история не е ли по-невероятното не е че е отскочил до Ница и Рим, изпил една бира за 5.75 евро, че е чул за остров Тоби, а че май не е бил в Горна Оряховица?

През 2008 г. година май ще влизаме в ЕС. Влизането в ЕС не е като приемане на "нов НПК", както някои другари управялващи навярно си представят. Ще има последствия и едно от последствията е че Синай, Рим или Ница няма да звучат екзотично като "див копнеж по Филипините", а делнично, като Горна Оряховица и Китен.


Редактирано от - Oraсle на 01/10/2005 г/ 03:42:14

01 Октомври 2005 03:53
Кьосев, един съвет: Пенсионирай се, стига си фърчал...
... Аз откакто се пенсионирах се чувствам много добре!
01 Октомври 2005 06:01
Нищо общо с глобализацията, просто г. Кьосев изръшнал повечко свят. Едно време така посрещахме служебно министър М. Тагарински на JFK и той възторжено: "за пръв път съм в Америка бе! а преди три дни бях и в Париж!". Разликата е само, че Тагарински е комс. секретар, Кьосев - литератор.
01 Октомври 2005 06:12
Оракле, българският преподавател като правило е не особено състоятелен човек, комуто е било забранявано излизането извън соца до 1989 и за който и до сега всяко пътуване на запад е попадане в рая и изключително събитие. Такова събитие беше и за българските ни пишман държавниц (затуй сме на тоя хал вече 15 години, де).

Не смятам, че вината за радостта на Кьосев е точно у самите преподаватели. Хората като за първи път престъпват някои чуждици граници, и независимо на колко години са, го изживяват по един и същи възторжен начин. Добиват едно по-така, друго...самочувствие на успели в живота. Разликата е, че западните деца до 18 година вече са видели половината свят, а българския преподавател на 45 (или колкото е там) се радва на Румъния. За това е виновна Партията любима, която даряваше само избраниците с дипломатически паспорт и право да пътуват където искат. На всички други, включително и на мен, ни събираха задграничните паспорти, още при завръщането от държавите от СИВ. Така беше в 1982, след завръщането ми от Чехия и Германия, така беше и в 1986 след завръщането ни от СССР. Да продължавам ли? Паспортите ни се издаваха за определни дни и бяхме задължени в същата минута като пристигнем да ги предадем в полицията. Как да не се радват Кьосевци, че пътуват без граници и задръжки?

Извинения за дългото обяснение, амо това е горчивата истина. Надявам се като влезем в ЕС в 2007 (дано не е в 2008, както казваш ти) нещата с ентусиазма вече да са се поуталожили. Предполагам, че помниш как участничка в Мониторския и тукашня форум редовно ни осведомяваше за командировките си и менютата си (закуска, обед, вечеря). Ми кво да правиш, такива са ни учЕните. Не можем да си внесем други.

Редактирано от - Нели на 01/10/2005 г/ 06:14:22

01 Октомври 2005 06:53
Как да не ми хареса, като е искрен и абсолютно точен. И аз много съм се чудил на подобни презентации -Тоби таип... докато бях в България. И ако искате да знаете таината на успеха на "успелия" българин на запад - то тя се дължи на-вече на посредствеността на средния западняк.
*
Честно казано - тая глобализация си е пълен мижи да те лажам - точно колкото и демокрацията. В подкрепа на горното ще ви дам следния пример - ако разгледате статистиката (по раси) на приетите студенти в Бъркли, ще видите че азиятците са 39%, срещу 31 - бели, останалото между всички останали. Та след двадесет години се надявам азиятците в Северна Америка да са по-благосклонни към глобализираните бели, отколкото последните са били спрямо северноамериканските индианци. Между другото, само 0.6% от студентите в Бъркли са потомци на индианците. Ама кои както го разбира...
01 Октомври 2005 07:35
Изглежда това е Кьосев. Добре, че ходи по конференции, та през това време не нанася поражения на студентите.
01 Октомври 2005 07:40
А изразът "моя докторантка" не бях чувал много отдавна - въпреки, че имам достъп до жаргона в СУ - или го чувам само от такива като Кьосев. Как пък не й спомена името на момичето. Освен това да кръщаваш колегите си с "Перушанко" и прочие и до споделяш това с другите е сигурно много "готино" за пред засуканите студенти. Кьосев не може да бъде никакъв джедай, най-обикновен амбицист е той.
01 Октомври 2005 08:04
Кйосев, ако беше много свестен, нямаше да стоиш в БГ. Всичките ми познати, които имаха кадхрност за 5 стотинки, напуснаха БГ, само голи води като тебе са още там.
01 Октомври 2005 08:26
Трогателни и съвършенно неуспешни са усилията на автора да пише забавно.По-абсурдното е, че някои от форумците все пак смятат тези интелектуални напъни за оригинални!?
01 Октомври 2005 08:54
Не, това не е Алеко Константинов! Това е гораздо хуже!
01 Октомври 2005 08:57
Егоцентризмът на Кьосев е забележителен, но пък текстът е много готин
01 Октомври 2005 09:56
Срамота е човек, който се занимава с културология да не е чул имената на Шоинка(прекръстен от автора на Сийонка) и Ачебе - Шоинка е нобелов лауреат за литература и е превеждан в Иностранная литература още преди 20 години. Ачебе е преведен и на български даже. Ако френските му колеги професори видят колко е неграмотен тоя културолог, дето и докторанти готви, съвсем ще им се удължат физиономиите.
01 Октомври 2005 10:45
Вижте ме колко ангажиран човек съм. Глобално!
01 Октомври 2005 11:11
Уоле Шоинка, Нобеловият лауреат, и Чинуа Ачебе са големи писатели и са превеждани далеч не само в "Иностранная литература", но и в България (да речем, сп. "Панорама" от средата на 80-те години.
01 Октомври 2005 13:14
А защо така половината от коментарите се занимават с дреболиите от преживяното, а другата половина - с егото на автора. Това някаква професионална завист ли е или подзаглавието (много добра аналогия на глобалния свят е вестникът ) е причината?! Докато четях, през цялото време си мислех как се връзват географските пътища с човешките. Глобализмът свързва ли ги или фрагментира света и превръща живота в някакво невротично Брауново движение. "Пътепис" в скобите на мен ми звучи като иронична реплика към това, което свикнахме да назоваваме "глобален свят".
Може и да е нарцис Кьосев, обаче има усет за ставащото, улавя го безпогрешно и пише оригинално.
01 Октомври 2005 15:31
Не знам много е мило писание
В духа на първите туристически рекламки от среда към края на ХІХ столетие Тогава Кук започна да организира малките круизчетоа с железницата като извозвал пролетарията до близките достопримечателности с по едно сандвиче в сандъчето за всеки извозван
После се появи легендарният Жул Верн с една сравнително добра контраверсия...Алеко Константинов
И ето постмодерният Кьосев в пърформанса на Бай Ганю Балкански
Много е пост...нали
01 Октомври 2005 15:34
пост е ... ама па всички ницианки са едни дългопръсти ... сигур' са флейтистки :-)
01 Октомври 2005 15:45
Things Fall Apart от Чинуа Ачебе една много хубава книга за Нигерия. Безнадеждно отчаяние има в тази книга, какъвто е живота в Нигерия.
01 Октомври 2005 15:47
Този нахален социално-политико-етно-литературен сноб, що не "земе а се такова, а?" То, аслъ, "СЕГА" умре за такива дърдорещи кратуни!
01 Октомври 2005 16:11
Елегантни закачки над въпрос, който може пестеливо да се формулира с едно изречение. Ако девизът на отминалото време бе: Пролетарии от всички страни-съединявайте се! , то лозунгът на глобалистите би звучал аналогично: Бюрократи от всички страни -съединявайте се!. В известен смисъл, пак се преместваме от Содом в Гомор.
01 Октомври 2005 16:40
1. глобализма е факт. Харесва ни или не, за по малко от 24 часа може да сте навсякуде на планетата. Хората пътуват, работят, всеки по своему, накъдето го носи живота. В това няма нищо странно, макар и да не си представяме още последствята ...
2. Господина който е написал горня пътепис, явно не му се случва често да пътува. И в Ница и в Рим има какво да се види. На мен лично писанието му ми звучи само патетично, по същя начян по който навремето тиражиите разправяха за сападня свят (да именно тиражиите). Жалко, че има преподаватели в СУ, за които пътуването в чузйхбина е такава рядкост, че може толкова да ги зареди емоцйонално. А аспирантката (по настоящем ПхД) заслъжава поне да има име - Калина, Гергана - без значение, защото се е трудило момичето.
В заклучение - има чувството че автора живее в годините в които се носеха такива очила (вижте снимката) и такива ризки. Жалко. А е млад човек. Милят той, на кои ли е бил "моят аспирант"?
01 Октомври 2005 16:52
... с други думи казано - тъпо е да се сътворява пътепис от командировки ... нещо като манджа с "малки тайни" - ерзац работа ... ама има и умилителни неща - това за аспирантката и мръсните чинии ... а па то си е така - миндянщините са прихватливи :-)

Редактирано от - Старшината на 01/10/2005 г/ 16:54:18

01 Октомври 2005 17:26
Е, какво - пътувал, видял, преживял...
Толкова може, толкова написал...
Поне пише интересно и грамотно...
Нарцис бил - че кой от нас, тук пишещите, не е?...
Да е здрав Павел, майка му да роди още юнаци , а баща му да не ни се сърди - такива сме, трудно ни се угажда, от ЕГН-то е, навярно...
01 Октомври 2005 17:37
Не намирам, че неосведомеността на Кьосев относно Шоинка и Ачебе е толкова ужасна. Кръгът на интересите му е другаде, пак добре, че все пак е прочел любознателно имената им и си го казва направо.
Кой от нас може да се похвали с познаване на творчеството на въпросните писатели, без да прибегне до гугъл? А, честно?
Или за други африканци, индуси или, примерно, корейци?

Редактирано от - schidu на 01/10/2005 г/ 17:44:20

01 Октомври 2005 18:10
Май ще трябва редакцията да слага и кратка биография на авторите, с което може би ще поспести един куп глупави коментари.

Александър Динов Кьосев е роден на 17.11.1953 г. в София. Специализира в Прага (1981), Кардиф (1990), Париж (1997) и Будапеща (2000-2001). Регионален директор на летния университет по теория на хуманитарните науки, Сантяго де Компостела, Испания (1998-2000), Академичен директор на Центъра за академични изследвания (1999-2003), постоянен стипендиант на Центъра за академични изследвания (от 2003), ръководител на катедра История и теория на културата при Философски факултет на СУ “Св. Климент Охридски” (2004).


Хайде сега, пак пишете как се опиянявал от едва сега открилата му се възможност да пътува, как не можел да се уреди на Запад (беше преподавател в Германия, между другото), каква му била ризката и прочие умнотии. Тежка комплексарщина ги гази некои хора, няма и да се оправят, и туйто.
Най-важното - поздравления за сина, да му е жив и здрав. Не го знаех, ама аз тия неща все последен ги научавам На тия години, тук и в тез времена да станеш баща, най-малкото смелост се иска, ако не друго.
01 Октомври 2005 20:05
Авторът не е "нарцис", а пич!
Пише интересно.
Нарцисите са се нацвъкали под статията и кой знае защо миришат на "йерихонска роза"(по Швейк).
01 Октомври 2005 20:51
С оглед на горня постинг на д-р Тормозчян, искам да се извиня на автора за глупостите които написах по-горе. За съжаление го причислих (интуитивно, в резултат на впечатлението от пътеписа) в една категория преподаватели (доста голяма) които живеят още в праисторическата епоха и с праисторически манталитет. В случая ме заблуди стила и детайлите, в резултат на което написах горня постинг. Очевидно не съм прав, за което моля за извинение както автора, така и тези, които са прочели глупостите ми. Следващия път ще внимавам повече между редовете за да не слагам в общия кюп хора, които не са за там. Извинявайте.
01 Октомври 2005 21:06
Глобализацията е хубаво нещо за такива "професори", които пътуват по конференции и семинари на разноски на данъкоплатец от високоразвита страна.
.
Глобализацията е хубава и за българите на тоя стадиий на развитие - позволява им да видят свят.
.
Лошото е, че след 10-ина година в ЕС, България ще стане нетен донор и средния Българин ще е принуден да плаща от джоба си разноските на подобни "професори".
.
Освен това глобализация означава, че работните мишки в Китай ще произвеждат всичко, а в България няма да има място за хора, произвеждащи блага, само за кухи професори, хитри менажери, корумпирани политици и ниско-платени сервитжорки.
.
Който произвежда блага ще бъде безработен или в най-добрия случай ще се гърчи под непосилното 50-процентово данъчно-осигурително бреме.
.
01 Октомври 2005 21:16
каква е тази мъдрост, моля ви се, че пътеписи не се пръквали от командировки?
а от какво тогава - от гостуване при роднини- економи клас, едноседмична екскурзия с туристическа фирма в 3 града, или от нещо друго...
01 Октомври 2005 21:53
От командировки и конференции не само пътеписи се пръкват, ами и романи, че и цели поредици, като например много популярните и у нас (в определени среди) академични романси на Дейвид Лодж (английски колега на Кьосев), които той написа след пенсионирането си.

Ето един кратък откъс - за неделно четиво и за осигуряване контекст на пътеписа тъй одуман:

Дейвид Лодж
Малък свят

[...]
- Разбираш ли какво имам предвид? - каза задъхано той, като замахна широко с ръка в презрителен жест. - Този университет е огромен, тежък, монолитен. Тежи около един милиард тона. Усеща се тежестта на тези сгради, притискащи земята. Погледни библиотеката - построена е като огромен склад. Цялото място говори: "Тук се съхранява знанието. Ако го искаш, трябва да дойдеш вътре и да го вземеш." Е, това не върши работа вече.
- Защо? - Пърс потегли отново в лек галоп.
- Защото - каза Морис Зап, неохотно последвал го - информацията е много по-компактна в съвременния свят, отколкото е била. Така е и с хората. Ergо, вече не е необходимо да складираш информация в една сграда или да държиш най-добрите учени, събрани на куп в един университет. Има три неща, които направиха революция в академичния живот през последните двайсет години, макар че много малко хора осъзнават този факт: реактивните самолети, директните телефонни връзки и ксерокса. В наши дни вече не се налага учените да работят в едно и също учебно заведение, за да контактуват помежду си: те си телефонират или се срещат на международни конференции. И не им се налага с часове да се ровят из библиотечните рафтове за данни: всяка книга или статия, която е интересна, се ксерокопира и се чете вкъщи. Или в самолета, на път за следващата конференция. Аз работя предимно в къщи или в самолетите, поне напоследък. В университета ходя рядко, колкото за лекциите си.
- Това е много интересна теория - каза Пърс. - И доста успокояваща, защото нашият университет има много малко сгради и почти никакви книги.
- Правилно. Докато имаш достъп до телефон, ксерокс и субсидия за ходене по конференции, си окей. Включен си в единствения университет, който действително има значение - глобалния университет. Всеки бързащ млад мъж може да види света, като прескача от конференция на конференция.
- О, аз не бързам - каза Пърс.
- Трябва да имаш някакви амбиции.
- Иска ми се да публикувам стихотворенията си - каза Пърс. - Имам и още една амбиция, твърде лична за разгласяване.
- Ал Пабс! - възкликна Мори Зап.
- Как се досетихте? - попита Пърс смаян.
- Какво да се сетя? Току-що видях Ал Пабс да тича пред нас.
- Наистина! - Фигурата, която Пърс бе мярнал по-рано, действително беше Анджелика: тя сигурно беше направила една обиколка и сега се появяваше отново на пътеката пред тях на някакви си сто метра разстояние.
- Това се казва момиче! Изглежда за милиони, изчела е всичко, което можеш да назовеш и наистина може да тича, нали?
- Като Атланта - промълви Пърс. - Хайде да я настигнем.
- Ти я настигни, Пърс, аз съм изтощен.


Редактирано от - Д-р Тормозчиян на 01/10/2005 г/ 22:10:50

01 Октомври 2005 21:58
Морис Зап скоро изостана от Пърс, а той набра скорост, но разстоянието между него и Анджелика оставаше постоянно. Тя хвърли бърз поглед през рамо и той разбра, че тя е наясно, че той я преследва. Те се спускаха по дълга наклонена пътека, която водеше към общежитията. Все по-бърза и по-бърза ставаше крачката, докато и двамата се затичаха в спринт. Пърс скъси разстоянието. Анджелика беше отметнала главата си назад и черната й коса се развяваше зад нея. Гъвкавите й бедра, пленително стегнати в плътно-прилепващ оранжев анцуг, се оттласкваха от настилката, носени от летящите й стъпала. Достигнаха входа на Лукас Хол рамо до рамо и се подпряха на външната стена; задъхани и засмени. Шофьорът на едно такси, което чакаше до входа, пусна широка усмивка и изръкопляска.
- Какво стана с теб снощи? - дишайки тежко, попита Пърс.
- Отидох да си легна, разбира се - каза Анджелика. - В стаята си. Стая 231.
Морис Зап с усилие дотича, гърдите му свистяха и хъркаха.
- Кой спечели?
- Наравно - каза шофьорът на таксито, като се показа от прозорчето на колата.
- Много дипломатично! А сега, можеш ли да ме закараш до "Сейнт Джонс Роуд"? каза Морис Зап и се качи в таксито. - Довиждане, деца.
- Така ли бягате за здраве, професор Зап - с такси? - попита Пърс.
- Е, аз съм отседнал при Суолоу, както знаеш, и не ми се ще да бягам по улиците на Рамидж в часа на най-голямото улично движение. Ciao! - Морис Зап се облегна назад на седалката в таксито и извади от джоба на анцуга си дебела пура и запалка. Той се занимаваше с нея, докато таксито потегляше.
Пърс се обърна да каже нещо на Анджелика, но тя беше изчезнала. "Имало ли е някога такова изчезващо момиче? - измърмори си той раздразнено. - Сякаш има магически пръстен, който я прави невидима".
01 Октомври 2005 22:00
До обяд Анджелика някак успяваше да избегне Пърс. Когато, изкъпан и преоблечен, той отиде в стола на Мартино Хол за закуска, тя вече бе седнала на изцяло заета маса, точно до Демпси. Тя не бе член на малкия керван от участници, които с очебийна липса на ентусиазъм и връхлитани периодично от дъждовни бури, си проправяха път надолу по склона от общежитията към главния корпус за първата лекция на деня. Пърс изчака всички да си тръгнат, постоя напразно още няколко минути и накрая забърза след тях, като веднага беше задминат от колата на Демпси с Анджелика на предната седалка. Двамата бяха замислили, обаче, да закъснеят за лекцията и да влязат на пръсти след началото. Пърс почти не обърна внимание на лекцията, която беше върху проблема за идентифициране на автентичните шекспирови части от текст в "Перикъл", замислен дълбоко върху проблема какво точно искаше да каже Анджелика предната вечер с нейното предложение да изиграят "Нощта на Света Агнес". Това, че му каза номера на стаята си, беше явен признак за него, че тя потвърждава уговорката. Обаче не беше сигурен как е разбрала стиха. Не успя да я мерне в блъсканицата през почивката за кафе и сега се забърза към университетската библиотека да направи справка за текста.
Бързо прехвърли първите строфи за студенината на времето, поверието, че девойките, които си легнат гладни в нощта на Света Агнес, ще видят бъдещите си съпрузи насън, пълната отдаденост на Мадлин на тази мисъл насред празника и веселбата в залата, тайното пристигане на Порфиро, който рискува живота си във вражеската крепост за един поглед на своята любима, момента когато убеждава старицата Анджела да го скрие в спалнята на Мадлин, пристигането на Мадлин и подготвянето за лягане. Пърс се задържа за миг върху строфа XXIV -


"От всичките си перлени мъниста косата си тя освободи,
Затоплени бижута откопча едно след друго;
Разхлаби ароматния корсаж: полека-лека,
Богатата й дреха шумолейки към коленете й се свлече"



- и с пламнали бузи продължи да чете описанието на деликатесите, които Порфиро подрежда за Мадлин, опитите да я събуди с музика на лютня, застанал над спящата й фигура. Очите на Мадлин, отварящи се при появата на съня й и нейното полусъзнателно обръщение към Порфиро. После идваше най-важната строфа:


"Далеч над страстите на смъртния човек
При тези сладострастни думи, се въздига,
Безплътен, пламнал, като трепкаща звезда,
В покоя на сапфирените небеса;
Разтапя се в съня й, както роза
обменя мирис с виолетка - о, сладост!"


Лесно му беше на Морис Зап да държи на неопределеността на литературните текстове: Пърс Макгаригъл искаше да знае дали е имало сексуално общуване или не - въпрос още по-труден за разрешаване, защото той нямаше личен опит, който да използва. Като цяло, беше склонен да мисли, че правилният отговор е утвърдителен и това, че Порфиро по-късно говори за Мадлин като за своя "булка", като че ли приключваше въпроса.
Това заключение обаче само поставяше пред Пърс друга дилема. Анджелика може би го канеше да й стане любовник, но нямаше да му позволи да я направи своя съпруга, поне не в близко бъдеще, така че трябваше да се мисли за непредвидени случаи, ужасяващи и неромантични. Вероятно това никога нямаше да хрумне на Пърс Макгаригъл, ако тъжната история на братовчедка му Бернадет не бе още свежа в паметта му, заедно с критичния коментар на Морис Зап: "Побеснявам, като чуя за момичета, забременели в днешно време". Съответно, въпреки че вътрешно се съпротивляваше, той придаде непреклонен вид на чертите на лицето си и се отправи в търсене на аптека.

Редактирано от - Д-р Тормозчиян на 01/10/2005 г/ 22:11:42

01 Октомври 2005 22:03
Измина дълъг път, за да не би да го види някой заблудил се участник в конференцията, и накрая се намери или по-скоро загуби из центъра на града, сред озадачаващ лабиринт от мръсни, зловонни стълбища, подлези и тротоари, в които местните селяни се изливаха като във фуния нагоре и надолу, над и под огромните бетонни магистрали, вибриращи от трясъка на минаващите превозни средства. Подмина доста аптеки. Някои бяха полу-празни, други - доста пълни за негово успокоение. Накрая, загубил търпение от собственото си малодушие, избра една напосоки и се хвърли безразсъдно напред.
Аптеката изглеждаше безлюдна и той бързо се огледа за обекта на търсенето си, като се надяваше при появата на аптекар да може просто да го посочи. Обаче, преди да намери това, което търсеше, за негов ужас едно младо момиче в бяла престилка се показа иззад барикадата от рафтове.
- Да? - каза тя апатично.
Пърс почувства, че смущението му го стисва за гърлото. Искаше му се да избяга през вратата, но крайниците му отказаха да се движат.
- Какво обичате? - нетърпеливо каза момичето.
Пърс се загледа в обувките си.
- Търся "Дарекс", моля - успя да измънка с глас на човек, когото душат.
- Малки, средни или големи? - хладно каза момичето.
Това беше обрат на нещата, който Пърс не беше очаквал.
- Мислех, че всички са един размер - прошепна той дрезгаво.
- Не-е. Малки, средни или големи - провлечено каза момичето, като си разглеждаше ноктите.
- Добре, средни тогава - каза Пърс.
Момичето изчезна моментално и пак се появи с учудващо голяма кутия, сложена в хартиена торбичка, за което поиска 75 пенита. Пърс грабна пакета - беше и учудващо тежък - пъхна банкнота от един паунд през отвора и хукна навън от магазина, без да изчака рестото си.
В един тъмен и шумен подлез, украсен с графити на футболни запалянковци, и смърдящ на урина и лук, той спря под една крушка да огледа покупката си. Изтегли от хартиената торбичка кутия от картон, върху чиято опаковка имаше картинка на пухкаво доволно бебе в памперс, което хранеха с някаква кашичка. Името на производителя на този продукт бе написано с големи букви - "Фарекс".
01 Октомври 2005 22:03
Що е глобализация?Защо в България се пише и дава само Пътепис на Глобализациятя и не се пише за самата истина!!!Къкъв е замисъла на Световното Ерейско-Американска Олигархия които са Подготвили този заговор срещу човечеството на планетата!!!Богатите ще стават по богати бедните ще ставт по бедни и ще работят да обслужват интереса на богатите и могъщи интернационални групировки!!!Това е самта истина която е в ход и се водят войни да се окупират и използват Енргйните и Природни Ресурси на човечеството!!!Който дъри и комадва енргйните ресурси той ще определя живота на хората по света!!!Това е самта истина и за така уж подготвени тероистични актове които се използват с предлог пред извинение на хората!!!Единствената цел е да се окупират и завземат Енргйните и Природни Ресурси и затова е подготвена тази стратегия от тази световна Ерейско-Американска Олигархия има своя секретна масонска ложа наричаща се Neo Konservator!!!
01 Октомври 2005 22:11
Ей сега чак, като видях мнението на кайлито и на "радикалната партия", се сещам защо вмъкнатата от немай-къде глобализация ме подразни.
Много народ просто няма идея що е глобализация, а писанията на хора като Кьосев, обяснявайки наблюденията си от служебни пътувания с някаква тяхна си, измислена глобализация, меко казано не помагат.

Редактирано от - Oraсle на 01/10/2005 г/ 22:12:49

01 Октомври 2005 22:19
Ако еврейско-американската олигархия започва пъклените си дела с атака към грамотността, явно успява и е редно да и се ядосаме. А Оракъл е прав, ама да не зачекваме тази тема - да оставим уманитарите да се радват и да съзерцават. На тях им е много готино да разсъждават например за културното значение на Интернет и толкова се опияняват, гаче ли те са измислили цялата фамилия IP протоколи. Ако ги слушаш тях, един семинар пиени уманитари е по-важен за Интернет от Cisco.
01 Октомври 2005 22:24
Готин,
искам да споделя нещо с теб.
- Глобализация, не глобализация, но ако се поразходиш из Португалия, която е стартирала процесът на това странно омешване на култури, народи и икономики, ще те шашне нещо. В градовете на всеки 20 метра има огромни плакати на което пише: Нашият Велик Португалски език /A NOSSA MAGNA LINGUA PORTUGUESA - изписвам го от уважение към народа проправил пътя на цивилизацията към глобализацията, но първо се прекланям пред ВЕЛКИЯ СИ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК С ВЕКОВЕ ПО-СТАР ОТ ДРУГИТЕ КРАСИВИ ЕЗИЦИ/.
- В Чехия няма да се колебаят, ако на гости им дойде Бриджит Бордо, да я изпишат това според литературните догми и парадигми във вестниците си по този начин: Бриджит Бордова, защото са велики французите, но братята ни по кръв славяни - чехи са не по-млко велики.
Е, чехите са отличниците на Европа. Те просто имат самочувствие и знаят как да го отстояват. А имат и закони и неписан морален кодекс за защита на прекрасния си древен език!
А, ние, помияри, с промито съзнание, от такива като теб, които бълвочат, сквернят и препикават с чуждици нашия прекрасен древен език, дал култура на чужди народи и с азбука създаден от титани на мисълта и благословен от римския Pontificus Santos /Свети Отец на Рим, благословил азбуката ни и признал единият й създател за Светец/

Бележка до госпожа Башева: Момиче, татко ти възпя езика ни в прекрасните си стихове, я ти що чиниш в този иначе не лош вестник, та и позволяваш от всичкото нагоре да се слобоблудства с Бого угодното дело, известно още като БЪЛГАРСКИ ЕЗИК???
01 Октомври 2005 22:30
Абе, човече, преди да назидаваш, поинтересувай се кой точно Башев е татко на М. Башева.
01 Октомври 2005 22:32
"ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА" Е световно признато Право на НАЦИОНАЛНООТГОВОРНИЯ Капитал да обръща гръб на Нацията си и да ходи ПО СВЕТА където му е най-изгодно/ с най-голяма ПЕЧАЛБА!/ за него!!!
Накратко, "Глобализацията" е КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗЪМ в действие- сиреч, пак е ИЗНОС, но НЕ на Революция/ Комунистически Интернационал!/, а на Капитали!!! А Световната Банка и Международния Валутен Фонд са КАПИТАЛИСТИЧЕСКИТЕ Коминтерна и Социнтерна!!!
Колкото до т.нар. "Свободно движение на хора" и т.нар. "Свободно договаряне/Пазар!/ на Работната Сила"- те са много ИЗГОДНИ за Капитала и затова той ги позволява, толерира и пропагандира! Капиталът е разбрал, че Робът и Крепостникът са с по-ниско КПД, като работещи МУ, отколкото "свободният"/уж!/ Наемен Работник! Което/КПД-то/ наистина е точно така! Поради която и причина се появява на Бял Свят т.нар. Демокрация- сиреч, заради Капатала, а НЕ заради Наемните Работници !!! КАЗАХ!
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД