:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 391,771,331
Активни 131
Страници 1,030
За един ден 1,302,066

Добчев сънува "Албена" в Народния театър

73 години след първата си премиера Йовковата пиеса е поставена като класика
"Аз съм се отчаял от нашите артисти, от тяхното отношение към нашия селянин. Щом ги облечеш в потури, те мислят, че трябва да се серсемосват", ядосва се Йордан Йовков през далечната 1937 година. Бил е прав. Първата премиера на христоматийната му пиеса (реж. Николай Масалитинов) през 1929 година, е пълен провал. Играла се 13 пъти за 2 сезона с участието на величини като Кръстьо Сарафов и Георги Стаматов, с Петя Герганова в главната роля, наречена от критиката "истерична гювендия". Еснафското ни общество никак не е било подготвено за сюжети от типа "любов по време на пости".

Добчев поставя пиесата, дистанциран от нея като от истинска класика - след като дълго време я е носил, сънувал, обмислял, строил. Още през 1986 г. в Хасково неговата "Албена" (в ролята Мариана Крумова) рязко се отърсва от клишетата. По-късно, в началото на 90-те, спектакълът му "Грехът Куцар" в "СФУМАТО" доразработи идеята Албена да бъде представена като типологизиран образ - смесица от "секс и святост" (в ролята Деса Красова). Сега сме свидетели вече на крайната, изчистена и обобщена фаза на Добчевото сънуване "по Йовков". Затова нито един от актьорите не се "серсемосва", нито една сцена не изглежда нелепо (въпреки присъствието на жив кон), нито една реплика, произнесена на добруджански диалект, не звучи изкривено.

Сред актьорите най-органични са Атанас Атанасов (Нягул), Йордан Биков (Гунчо Митин), Албена Георгиева (Албена), Красимир Доков (Куцар), Веселин Мезеклиев (дядо Власю), Владимир Карамазов (Сенебирски) и Кръстьо Лафазанов (кметът). Спектакълът е решен в черно-бяла стилистика - зацапани с брашно бели каруци на черен фон, отлична сценографска среда на младия Венелин Шурелов. Музиката е на Асен Аврамов, костюмите са изработени също автентично от Даниела Олег Ляхова. Голям плюс на поетичната постановка са точният ритъм, сбитата композиция, експресията и символът, превърнат в ритуал.

Премиерата на "Албена" е част от юбилейната програма на театъра. Тя донякъде реабилитира националния театър, напоследък позабравил призванието си да поставя българска класика. Но както е известно, една птичка пролет не прави.



Иван Добчев вкара жив кон в Народния театър. Претенциозно, но пък не стои нелепо, даже напротив.

СНИМКА: СИМОН ВАРСАНО
1432
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД