:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 397,421,096
Активни 140
Страници 14,224
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Обществената библиотека на Ню Йорк никога не е имала толкова много читатели

Тезата за смъртта на книгата в ерата на интернет е много далеч от истината, казва Ан Торнтън, директор на една от най-известните културни институции в мегаполиса
Снимка: БОРИСЛАВ НИКОЛОВ
Ан Торнтън е директор на една от най-значимите и разпознаваеми институции в Ню Йорк - обществената библиотека. Постът й е втори по ранг след длъжността на президента на библиотеката и носи името на фондация "Андрю Мелън" в знак на благодарност към дарителите. Торнтън се грижи за разрастването и опазването на фондовете, за справочните отдели, за образованието и стипендиите, както и за 87 браншови библиотеки. Ан Торнтън беше у нас за форума "Дигиталната библиотека - технологични и социални проблеми", организиран от фондация "Национална академична библиотечно-информационна система".
- Гжо Торнтън, около вашата институция доста се шуми напоследък заради проекта за обновяване на световноизвестната сграда на библиотеката на 42-ра улица. Обвиниха ви, че ще промените облика на една от последните запазени непокътнати емблеми на Ню Йорк. Разкажете каква е философията и целта на проекта.

- Започнахме трансформация, част от която е ремонтът на основната ни сграда. Идеята е да се създаде нова централна библиотека. Основната сграда е отворена през 1811 г. Тогава в нея са работили изследователи с неуморим дух, имало е специални колекции от уникални обекти, а освен читалнята е имало и заемна библиотека. Тя е била напълно безплатна за всички. Имало е детска секция - място, където родителите да доведат децата си. Днес библиотеката се е разраснала до 87 квартални клона и 4 специализирани библиотеки. Заемната библиотека обаче от край време е в друга сграда срещу централната и днес е сред най-посещаваните и натоварените. Искаме да съберем на едно място на 42-ра улица заемната библиотека и изследователските поделения. В нея ще се намира за всекиго по нещо - за ученици, академици, студенти, за семействата и за обикновените читатели.

- Медиите обаче писаха, че от дворец на културата се готвите да направите луксозен "Старбъкс".

- Това е най-лошото, което съм чувала. И е толкова некоректно и невярно! Събирайки заемната и изследователските библиотеки ще имаме достъп до колекциите, повече специалисти, по-големи пространства за хората, които ще идват, за да мислят и да работят. Да, ще има кафене, но то ще е една съвсем незначителна част от библиотеката. Освен това основната сграда отвън ще си остане точно такава, каквато е и в момента. Няма да променяме или да разширяваме нито една от сегашните публични зали. Всички зали, в които сега хората четат и им се наслаждават, ще си останат същите. Например известната Розова зала, която се е превърнала в нещо като храм за четящите. Това, което ще променим, са площите "зад сцената" - тези, които досега са били достъпни само за служителите или които преди са били публични, но са затворени за читателите от много време насам. На тези зали ще вдъхнем нов живот и ще ги превърнем в нови библиотечни пространства, така че да могат да се използват в бъдеще. Искаме да направим библиотека, която да е за следващите 1000 г.

- Библиотеките са сред първите институции, които пострадаха от бюджетни рестрикции в тежката икономическа криза. Вие също започнахте кампанията "Спрете орязването", след като кметството на Ню Йорк намали парите ви с 47 млн. долара. Как се справяте?

- Нюйоркската обществена библиотека е организация с нестопанска цел, която се финансира в голяма част от дарения, но и от кметството и федералния бюджет. Публично-частното партньорство прави възможно съществуването ни. Но с намаляването на публичните приходи през последните няколко години се наложи да се разделим с 25% от персонала си. Успяхме да оцелеем досега, защото още преди да настъпи кризата, бяхме предприели преструктуриране на библиотечните дейности. Ако не бяхме сторили това, нямаше да издържим на такова значително орязване на бюджета ни, без да понесем значителни щети за библиотеката. Сега се справяме горе-долу добре, но нуждите на нюйоркчани са големи и има семейства, които разчитат на библиотеката. Търсенето е невероятно - никога в историята на обществената библиотека не сме имали толкова много посетители, колкото имаме в момента.

- При катастрофата с урагана Санди миналата година библиотеката се превърна в убежище за хората и в прекия смисъл.

- Библиотеката също трябваше да затвори за няколко дни след урагана, но хората идваха не само защото нямаха ток вкъщи и имаха нужда от контакт за компютрите си, но и за да учат, работят и да продължат да вършат нормалните неща от всекидневието си. Това показа колко значима за града е обществената библиотека.

- Казахте, че посетителите ви днес са най-многобройни в историята на институцията. Как е възможно в епохата на интернет?

- Да, в наши дни, като мислим за книги и библиотеки, в съзнанието ни неизбежно изниква тезата за тяхната смърт. Но тази теза е толкова далеч от истината. При нас повечето хора в залите се дължат отчасти на икономическия срив и на това, че тези, които преди са можели да си позволят да купуват книги и други забавления като DVD и т.н., сега се обръщат към библиотеките. Но читателите идват не само за забавления, а и за да напреднат в работата си, да спестят пари. Ние предлагаме безплатни финансови консултации на хора, които имат бизнес идеи, подпомагаме малки фирми да напреднат чрез финансови и юридически съвети, да имат достъп до информация. Предоставяме и други съществени безплатни услуги - като обучение по компютърна грамотност, по английски език като втори език. Предоставяме чудесна среда за учениците, където те не само са в безопасност, но и имат прекрасни условия да учат. Хората преоткриват какво могат да им предложат библиотеките във всички тези услуги след икономическия срив.

- Може ли да се каже, че след дигитализацията на книгите хората ще започнат да търсят и нови услуги от вас?

- Да, хората, които ще изберат да четат електронни книги - на таблет, смартфон, електронни четци и т.н., ще имат нужда от техническа помощ не само за да разберат кои книги са налични в електронен формат за техните устройства, но също така ще имат нужда от помощ за самите устройства - какъв софтуер им е необходим и прочие. Изобщо всякаква техническа помощ за електронните устройства, която ние им предоставяме безплатно и която се радва на огромна популярност. Периодът в годината, в който имаме най-много електронни сваляния на дигитализирани книги, е точно след Коледа, когато хората получават нови електронни четци или нов смартфон като коледен подарък. Тогава идват в библиотеката и имат нужда от помощ. Затова точно за седмиците след Коледа имаме специална програма, в която са ангажирани повече служители, за да помагаме на читателите да се ориентират в дигитализираните книги, но и в техните устройства.

- С други думи, библиотеките се възраждат като място на общността.

- Определено. И библиотеките, и книгите не са мъртви, няма и да умрат, а напротив - мисля, че ще продължим да преживяваме този ренесанс, що се отнася до желанието за достъп до информация. Без значение как хората ще изберат да четат - на хартия или с електронно устройство, - те ще четат в библиотеките. Библиотеката остава място, където хората могат да се свържат един с друг, с библиотекарите и специалистите, да получат каквато помощ им е необходима, информация, знание. За всичко това все още има глад в САЩ, което е чудесно да се види.

- Каква част от фонда ви е дигитализирана?

- Имаме повече от 60 млн. тома. От тях само 1.2 млн. са дигитализирани, което е нищожен процент. Основното предизвикателство пред дигитализацията са авторските права - дали имаме права да дигитализираме определена творба и да я направим достъпна. Чисто технически също е предизвикателство, защото отнема много време. Не е невъзможно, но изисква много повече ресурси. Не знам дали някоя от основните библиотеки днес е предприела стъпки към масова дигитализация на книгите си. Това е много, много скъпо. Ние участваме в проекта на "Гугъл" и освен тези 1.2 дигитални тома качваме на електронен носител и карти, пощенски картички, снимки и илюстрации от книги. Отделно 3000 книги сме дигитализирали по този проект, но това са стари книги, които вече нямат авторски права. Сега сме се фокусирали и върху дигитализацията на аудиофайлове и видео - най-вече документални материали, които са едни от най-значимите, които притежаваме, от огромна стойност за изследователите и студентите. Например музикалните копия, които имаме, трябва да бъдат дигитализирани, за да се запазят, защото става невъзможно да бъдат използвани вече. Имаме проект за достъп до тези материали, след няколко месеца той ще завърши и ще трябва да решим как да го предоставим на публиката.
9
2865
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
9
 Видими 
17 Май 2013 21:07
Благодря за интервюто Идеите за безплатни финансови консултации на хора, които имат бизнес идеи, подпомагане на малки фирми да напреднат чрез финансови и юридически съвети, да имат достъп до информация; предоставяне и на други съществени безплатни услуги - като обучение по компютърна грамотност, по български като втори език, предоставяне чудесна среда за учениците, където те не само са в безопасност, но и имат прекрасни условия да учат- са много полезни и за българските библиотеки. Дано има и желаещи да ги осъществят, да потърсят дарения, както у нас, така и от чужбина.
17 Май 2013 21:25
***
17 Май 2013 22:04
Restroom_Attendant
17 Май 2013 21:25

Добре де, ама защо толкова злоба и надменност?!? Нали си говорим за книги.
18 Май 2013 08:43
Глупости на търкалета! Американец да чете книги - дрън-дрън! Нали затова имат телевизори!
Една Опра Уинфри не стига с нейния Бук-клъб да научи тълпата да отваря книга. Особено тази част, 50-милионната, дето е на купони...
18 Май 2013 10:08

Затова я обичам тази страна! Никога не съм бил там за съжаление!
18 Май 2013 13:46
Глупости на търкалета! Американец да чете книги - дрън-дрън! Нали затова имат телевизори!

Никога не съди за другите по себе си
18 Май 2013 17:13
Библиотеките са пълни. Например в гр. Ню Йорк една трета от хората нямали интернет у дома (това е към три милиона), в библиотеките чакат на опашка за компютър да си проверят мейла и да търсят работа. Става дума за по-необразовани работници. Разделите за търсене на работа са пълни. Много хора в обедна почивка, пенсионери, студенти, ученици, домакини, болни, полусмахнати, както беше и в НБКМ. В централния клон на NYPL е пълно и с туристи, сградата е паметник, там се чака по 30 мин на заеманата служба като някога в НБКМ. NYPL вече дава и електронни книги.
18 Май 2013 17:23
Глупости на търкалета! Американец да чете книги - дрън-дрън! Нали затова имат телевизори!

Ню Йорк е по-многолюден от България. Това означава, че там има достатъчно много образовани хора, ученици, студенти и пр., които четат - кой по задължение, кой за удоволствие, кой по професия... Друг е въпросът кой какво чете. Не е добре да се лепят така етикети по нациите - американците така, руснаците инак и пр. Редукционизъм, така да се рече. Свеждане на всички под общ знаменател. Все едно да кажем - всички българи ритат мачлета в работно време, говорят просторечно и диалектно и са чели само "Винету"
18 Май 2013 18:02
Това е много елементарна пропаганда!
Всички знаят, че амерканците никога не четат книги а ссамо плюскат бугери.
"СЕГА" веднага да свали тази провокационна статия!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД