:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 408,990,562
Активни 91
Страници 23,555
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Честитка, където и да сте

Калин Донков
Да е честит Денят на солунските двама братя, Празникът на българската просвета и култура, на всички, които пишем и четем под българското небе, както и в българските домове по света. Да е честит празникът на първолаците и на абитуриентите, на всички малки труженици в българското училище, както и на техните родители, на техните баби и дядовци, които съпреживяват вълненията, изненадите и клопките на днешната образователна система. Да бъде честит на техните учители, на студентите и професорите, на академичните старци и на нетърпеливите млади учени, които жертват онова, което всеки в науката й отдава задължително и безвъзвратно - младостта си. Честит да е на безброя от съчиняващи, римуващи, рисуващи и извайващи, свирещи и пеещи, снимащи, режисиращи, раздаващи се на сцената и на екрана, както и на всички, които ги четат, съзерцават, слушат - очаровани, покъртени, обновени. Нека е честит и на колегите от вестникарските страници и от ефира, честито, най-после и на приятелите от "Сега", на читателите на "Сега" - не на последно място, разбира се, и на онези от тях, които в петък преглеждат "Нерви и утехи".

На 24 май ние усещаме душите си осветени, труда ни - забелязан, жертвите ни - изкупени. Винаги съм намирал някак особено това, че на 24 май обикновено падат ослепителни дъждове, най-често с живописни мълнии и оглушителни гръмотевици, понякога преминават в градушки, а веднъж, в Троян, посред манифестацията ме валя сняг.



Отдавам го на специална връзка между този празник и небесата -



някакъв знак, който не мога да разчета, но съм сигурен, че е за нас, част от откровението, в което този ден ни потопява. Сякаш вселената отключва и споделя с нас нещо от своите енергии, без които на нашето поприще тръпката угасва и вдъхновението се топи. Може би дори подтикнат от това, а кой знае дали и не направо подвластен, си спомням за моите учители, както и за събратята си поети, които вече не са тук и са оставили своите страници - с надеждата, че времето ще ги прелиства. Усещам в този ден присъствието на мъже от различни пластове на историята, чувам скърцането на перата им, пращенето на вощениците им, мирисът на неразгадаемите им бои. Преписвачи се трудят над свещените книги, азбукарчета сричат, вековете им пазят тишина. На това поприще рядко някой ще изчезне безследно. По нещо от всекиго преминава в съвременник, в колега, в съратник, дори в съперник и после заимствано, преработено, претопено - по веригата към бъдещето. Със завист споделям, че според мене най-щастливи в това са учителите...

Преди празника ми се обади инженер Стефан Спиров, другар от детинство и съученик от началното училище "Васил Левски" в незабравимия Осми квартал на Плевен. Обсъждали напоследък с Емилиян, със Симеон Гетов и Иван Мангов дали да не съберат онзи някогашен клас - така, на среща. Не искам да ви казвам колко десетилетия са минали от тогава! Хората се срещат по някакви годишнини, но все от завършването на гимназия, на университета. Ние ще събираме класа от началното училище, който тогава и клас не се наричаше, а отделение и който се разпиля още тогава по гимназиите и техникумите на Плевен, "а после и в други градове". Какво ни свързва още, та възниква тази



стъписваща идея, на която обаче отказвам да се засмея?



Свързва ни безсмъртната сянка на нашия учител Доньо Дянков, който остави във всекиго от нас по нещо от своето необикновено сърце. Той беше първият голям пример в нашия детски свят, изпълнен с лишения и запрети. Беше човекът, който ни даваше първите уроци по трудолюбие, достойнство и детска чест. От него научихме, че хората се раждат равни, а отликите между себе си създават чрез своето усърдие, любознателност и постоянство. В онова сложно време, когато ценностите и добродетелите стремително сменяха имената си, той успя да ни предпази от нихилизма и от конюнктурата на отечественофронтовското общество. Имаше традиционни разбирания, традиционни средства - и държеше на тях. Бяхме деца от Горни Плевен, някои между нас горчиво бедни, и часовете в училище бяха единственият шанс за съревнование. Неговата справедливост насърчаваше всички в това.

Търпелив, великодушен, той ръководеше малката ни детска република и внимателно ни отучваше от всичко, на което обърканото време напираше да ни обучи. Когато някой отиваше да го "информира" за пакост или детски зулум (обикновено не повече от счупено стъкло), той изваждаше желязно левче: "Вземи, загдето ми каза!" Отучи ги до един. Така предаде на детските ни души своите мерки за добро и зло и колкото повече растяхме, толкова по-точни и строги ставаха те.

След време разбрах от майка си, че Дянков е бил връстник на дядо ми Павел.



Двама от най-важните мъже в живота ми



бяха родени в една и съща година. И двамата живяха дълго, ще кажа - по-заслужено от всеки друг. Понякога в живота си срещах мъже и жени, които са били негови ученици. Непознати хора, ние се радвахме, че ни свързва това, чувствахме се близки и някак... избрани.

С годините разбрах, че в мен, във всички нас, той е вложил и закрепил своето послание към бъдещето - именно разбирането си за добро и зло, за чест, за усърдие и принос. Какво сме предали ние е вече въпрос на вярност, а и на съдба. Обикновено на 24 май се питам за това.

Спомнете си днес и своите учители. Мъртвите - с добра дума, живите - с честито. Честитката на този празник е голямата награда - в много случай и единствена. За тези, които са ни учили и изградили. И за онези, които по-късно са ни водили през живота с дарба и вдъхновение. Това е и техният празник - където и да са те сега.

31
8531
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
31
 Видими 
23 Май 2013 19:48
Авторът,

23 Май 2013 20:16
Благодаря!

--------------------
Блогът на Генек
23 Май 2013 20:18
.
23 Май 2013 20:44
И на теб, приятелю Калине! Спомени...

И на всички, осенени от празника.

Ще го отбележа в манастир. На трапистинките.
23 Май 2013 20:48
Честит ви празник Жив и здрав да сте и все така да осветлявате душите ни, майсторе на словото !
23 Май 2013 21:08
.
23 Май 2013 21:52
Авторе, сполай ти!
23 Май 2013 22:41
Както винаги и заслужено:
23 Май 2013 22:47
От него научихме, че хората се раждат равни, а отликите между себе си създават чрез своето усърдие, любознателност и постоянство. В онова сложно време, когато ценностите и добродетелите стремително сменяха имената си, той успя да ни предпази от нихилизма и от конюнктурата на отечественофронтовското общество.



Те тука е истината.
24 Май 2013 02:39
С любов на :

Учителката ми от 1 до 4 клас в училище "Елин Пелин", Пловдив - другарката Джурджева. Наскоро, на празник в консулството в Ню Йорк, се разпознахме трима нейни възпитаници: един от консулите ни (не генералния), приятеля ми Зеноп от класа ни някога, и той живее в Ню Йорк, и аз. Това лято ще се опитам да я намеря.

Учителката ми по български език и литература в руската гимназия в Пловдив, Лидия Сребрева, която направи живота ни и до днес по-различен и приказен. Видях я за първи път от 30 години в 2011 и тази година пак ще й отида на гости.

Учителката ми по математика от гимназията ми, която тайно се надяваше да ме накара да кандидатствам с математика в СУ или МЕИ и до последния ден на 11 клас започваше часа с репликата "Нели излЯз" - което означаваше да излеза на дъската или за изпитване, или за преподаване на урока - тя говореше, аз пишех. Втория срок на 11 клас ми беше писала 18 шестици и една двойка (за наглостта да нямам домашна един-единствен път).

Учителката ми по пеене в гимназията, огненокосата другарка Паунова, която направи безвъпросен получател на първи награди хора на гимназията ни на различни конкурси. Първият час в 8-ми клас при нея преминаваше в препитване на бъдещи хористи и като чу фамилията ми каза "ти да не си сестрата на Сашо, сигурно можеш да пееш" . Беше най-недемократичната персона на света, която написа 4 на най-близката ми приятелка защото не пеела добре (но която беше енциклопедия на оперното изкуство и изобщо своеобразен музикален гугъл в 70-те и 80-те години на 20 век), но подготовките ни за концерти бяха едни най-хубавите ми ученически преживявания. Според нейните убеждения, хорът на РЕГ "Иван Вазов" беше еманация на интелекта на училището ни.
24 Май 2013 05:54
"Спомнете си днес и своите учители. Мъртвите - с добра дума, живите - с честито. Честитката на този празник е голямата награда - в много случай и единствена. За тези, които са ни учили и изградили. И за онези, които по-късно са ни водили през живота с дарба и вдъхновение. Това е и техният празник - където и да са те сега."

Честито и на тебе,Калине !
И лека му пръст на моя учител по литература от средното школо ... педантичния учител и голям човек - другаря Алиев.
До гроб ще останат в моето съзнание казаните от него / по повод моя детинска правописна грешчица/ думи :
"Ако беше българче,тази грешка едва ли щеше да направи впечатление на някого.Но ти ... ти нямаш право да допускаш такива грешки."
Мир на праха ти,учителю !





24 Май 2013 08:46
Благодаря Ви г-н Донков, за поетичното слово по повод празника на всички просветени българи. Честит да е този наистина светъл за душите ни ден. На всички пожелавам по-често да си спомняме с благодарност нашите учителители. Жалко, че от призвание, учителството постепенно се превръща само в професия, както и науката, литературата, културата. И нека поне да покажем на децата си, че 24 май е празник, а не само неучебен (неработен) ден.
24 Май 2013 08:51
Честит празник на всички! Да сте живи и здрави уважаеми учители!
Да е жива и здрава моята другарка Петкова, математичка (нищо, че е празник на буквите)! Тя ми показа безкрайната магия на числата, които обичам и до днес!
Другарката Николова, физичка! Вечна му памет на другаря Христов, преподаваше най- интересната и вълнуваща география на света! Ако ги нямаше тях, надали щях да стана това, което съм!
24 Май 2013 09:04
Честит празник, скъпи мои учители !


Натисни тук
24 Май 2013 09:22
Благодаря, авторе! Честит светъл празник на Вас!
Честит празник на моите скъпи учители и приятели, където и да са!
24 Май 2013 09:24
Честит празник на българските учители и на всички форумци!
24 Май 2013 09:33
Г-н Донков, И при мен мнозина ме учеха, ама малцина бяха УЧИТЕЛИ! На УЧИТЕЛИТЕ - с любов! Музикален поздрав с песен от едно любимо произведение (извинявам се, че не е българско )
http://www.youtube.com/watch?v=OG49glGm2Xs
24 Май 2013 09:56
Спомнете си днес и своите учители. Мъртвите - с добра дума, живите - с честито.


За съжаление повечето вече са от първата категория.
Често, когато се връщах в родния си град се отбивах при бившата си класна, учителка по математика. Тя беше любимият ми учител от всичките ученически години и на нея дължа особена благодарност.
Отиде си само на 53 годуни.
24 Май 2013 10:29
Уважаеми г-н Донков,

Дълбок поклон пред човечността Ви!
Честито и на Вас!


24 Май 2013 10:30
Честитка за Калин Донков и за всички четящи!
Поздравления за статията, която ни напомня какъв точно празник е 24 май.
24 Май 2013 10:57
24 Май 2013 12:53
Помня само трима ,от моите учители, които наистина бяха УЧИТЕЛИ. Класната ми др.Маркова, учителката ми по български др.Димитрова ,и покойния др.Радулов. А математичката Запрянова,съпруга на издателя на сп.ТЕМА , Валери Запрянов си беше образец за гадна даскалица.
24 Май 2013 12:56
Добра статия, уважаеми авторе (както обикновено) !
Без духовност - образование, култура и морал, нацията ни е загубена ...

Честит празник на всички форумци !
24 Май 2013 13:54
Честит празник и на тебе, Калине,
и с благодарност за уроците по човещина... !
24 Май 2013 15:49
Както обикновено, великолепно есе!
Честит празник!
24 Май 2013 16:55
Честито и на теб, майсторе! Да ни радваш винаги с такива хубави статии във вестника.
Дерзайте и вие, форумци за просвета! Защото в знанието е ключът към мир, щастие и удохотворение!
24 Май 2013 17:12
.
24 Май 2013 18:10

Не намирам точните думи, но примерно с голямо удоволствие чета писанията на Калин Донков като днешното.
24 Май 2013 18:14
Учителите ...
Има ги всякакви, но някои се помнят цял живот. И аз имах един такъв Учител, както и още няколко Учители, но за жалост почти всики те се пенсионираха с моя випуск. Затова ми е трудно да разбера тези, които по време на последната учителска стачка, имаха силно презрително отношение към учителите.
25 Май 2013 00:32
Страхотно!
Честит празник на всички, които се чувстват одухотворени( ) от досега си с образованието!

===============
а веднъж, в Троян, посред манифестацията ме валя сняг.

Това , вероятно, е било през 1991 г.
26 Май 2013 23:32
В нощта срещу 24 май слушах по БНР репортаж от Враца, с ученици от втори клас, които казаха, че са ученици на г-жа Нели Христова и че ако тя била учила всички, всички щели да бъдат грамотни! Децата наистина имаха правилна дикция, изразяваха се добре и изобщо смисляха! Хареса ми и това, че казваха, че просвета, това било да си добър, а грамотен било нещо друго, и че не било достатъчно човек да е грамотен, а трябвало и министрите и президентите да са грамотни!

Та се сетих с удоволствие за моята учителка от началните класове във Враца, Веса Ангелова (и досега помня подписа й върху свидетелството ми за първи клас - напомняше с нещо конска опашка върху гордо вдигната чернокоса глава, а самата Веса като лице, странно, не помня - и пчеличките на печатите, които ни слагаха в тетрадките), и за това, че когато дойдохме в София, децата тук говореха по-лошо и на различни диалекти, а не правилно като във Враца!

В първи клас бях през далечната 1965 г.!

Та, поздрав и за всички днешни учители във Враца!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД