:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 408,992,719
Активни 98
Страници 25,712
За един ден 1,302,066

На какво е празник 24 май?

Като се замислим, е празник на действието. Но на просветеното действие
Алек Попов
Предмет на всеки празник, на всяко голямо честване, стават по принцип събития, които излизат от рамката на нормално установеното. Изключителни случки: подвизи, чудеса, избавления. Когато нещо толкова обикновено и широко разпространено като буквите стане повод за празник, човек започва да се чуди, дали зад тържествената фасада не се крие всъщност нещо друго... Проявите на героизъм са изключение. Грамотността общо взето следва да бъде масово явление. Поне в началото на 21-ви век. Но дали само буквите са в основата на това празненство? Дали чрез тях не се опитваме да осмислим идеи и ценности, надхвърлящи тясната историческата рамка, в която обикновено ги поставяме?

През не чак толкова далечната 1851 г., в Пловдив за първи път се организира празник на братята св. Кирил и св. Методий, който скоро се утвърждава в празничния календар на нацията като Ден на българската култура и просвета и на славянската писменост. Има сведения, че подобно тържество е било организирано и в Шумен още през 1813 г. Но целта не е да разказваме историята на празника.

Както през 1813 г., така и през 1851 г. просветата и грамотността в България са по-скоро



кауза на едно образовано малцинство,



отколкото общовалидна норма. По този повод Софроний Врачански възкликва: "Оле, безрасъдство българско и голяма глупявина! Потъмнели и помръкнали от пиянство и не се хванат да се потрудят да доведат един мъдър даскал и наставник, да научат чедата си на мъдро книжно учение... ами ходят като слепи в тъмнина. О, глупави и неразумни човече!... Така ли чинат другите християнски народи, що са учени и мъдри философи. Я погледайте и попитайте какво вършат те. Я вижте те за какво си разнасят стоката. Не я ли харчат за школи и академии и за учение граматическо и философско? И са станали мъдри философи, и хитри, и учени, и се славят и процъфтяват в учението като пролетни цветове? А не са потъмнели и помръкнали роби и под тежък чрем подложени като нас - неучени, безкнижни, невежи, безгласни, безответни като едни скотове?" Българското общество излиза от състояние на вековна летаргия и културна изолация, последвали загубата на независимостта. На този фон събуждането на все по-широки слоеве на населението за интереси, отвъд непосредствените нужди на ежедневието, трябва да е изглеждало като истинско чудо. Празникът е целял да даде израз на тази воля за образование и просвета, с която народът е свързвал надеждите си за по-добро и достойно бъдеще. Става носител на идеята за Промяна. За преодоляване на статуквото, за нов цивилизационен избор.

Но още тогава, в самата зора на просвещението,



дуализмът, заложен в светогледа на българина от дълбока древност,



започва да прокарва разделителни линии между дух и материя. Наред със стремежа към "умствено возвисяване", върви и недоверието към т.нар. учени глави. От една страна, знанието е нещо желано, най-вече заради престижа и възможностите, които осигурява, от друга страна, винаги ще остане съмнението дали наистина си струва парите, времето и труда. Връзката между познанието и сферата на практическото действие като че ли все ще убягва на иначе прагматичния български ум. Макар и интуитивно да се досеща за нея, той упорито отказва да възприеме правилата на тази благотворна симбиоза, защото е свикнал винаги да разделя духа от тялото. Едното е някъде там, другото - тук. Между двете не само няма особена връзка, но се намират в състояние на принципна опозиция. По силата на тази манихейска логика образованието, интелектът и възпитанието спадат към категориите на духа, които нямат особено отношение към реалния живот. Докато материалният свят се управлява от съвсем други закони. За да успееш в него, са нужни едни други качества, свързани по-скоро с демоничната природа на неговия създател. Така неусетно се стига до една парадоксална ситуация: знанието се откъсва от зоната на действието, а действието губи от дълбочината и смисъла на познанието.

Четейки "Записките" на Захарий Стоянов, осъзнаваме, че цялата борба за национално освобождение е белязана от подобно нелепо разделение - между просветители и революционери. Между хора на знанието и хора на делото. Първите подозират вторите в невежество и безразсъдство. Вторите обвиняват първите в нерешителност и страхливост. И макар че в основата на всяко велико дело да стоят именно хората на знанието, често се случва те да изпуснат инициативата и то да бъде продължено от не толкова знаещи, но по-детерминирани и действени личности. По този начин делото може и да преуспее, но има и голям риск да се изпорти. Защото действия, лишени от промисъл, са обречени на провал.



Както историята неведнъж е доказвала...



Под знака на тези смесени чувства към всяка по-висока форма на култура, изкуство и степен на образованост ще премине и почти целият период след Освобождението. В ненужно, а често пъти и напълно деструктивно противопоставяне между добродетелите на простия живот и развалата на ума, вследствие от прекаленото залягане над книгите. Не друг, а същият Захарий Стоянов - сам той блестящ писател и проницателен психолог на народната душа - отново ще напише: "Аз пак казвам, от учените светът ще пропадне. И тая пословица не е измислена от един човек, от едно село - тя е произведение на целия български народ и в онова време, когато и между нас почнаха да никнат учените цанцугере като гъби; и ако не можем да наречен калугерското учение "глас народа, глас сина божия" лъжовно, тогава още по-малко смеем да назовем тоя глас народен неверен, неправеден и пристрастен, но трябва да се съгласим, че тоя глас е глас на праведно отвращение, глас на праведна и свята присъда, произнесена от нашето общество против развалените мозъци и деморализираните сърца на нашите преучени цанцугере". В страха си да не се преучи и да стане непригоден за живота младият български елит ще се окаже неподготвен за сложните игри на историята. Нещо все ще му пречи да разчете картата на времето, да се ориентира в лабиринта от знаци и символи на високата култура, втъкани в европейския начин на мислене. Поредица от грешни, лекомислени избори, подплатени със самоувереност и егоизъм, присъщи на непросветения ум, ще доведат до серия от национални катастрофи. За което народът ни впрочем също има готова пословица: "от ума си тегли". Теглил е и ще тегли, докато не се научи. Но това за съжаление все се отлага, за да се превърне системен проблем на българското общество, независимо от политическите системи, през които преминава. Неспособността му за просветено действие, произтичаща от принципното неразбиране за мястото на духовността в живота.

Духът на Просвещението, родил и нашето собствено Възраждане, е велик именно поради факта, че пронизва всички аспекти на живота - от най-прозаичните, до най-интелектуалните. Той изважда знанието



от лабиринта на средновековната схоластика



и го връща на хората. Превръща го в двигател не само на икономиката, но и на историята. На човешките взаимоотношения. Нищо повече няма да бъде същото. Включително мисленето. Нещата, които само до оня ден са изглеждали естествени и нормални, изведнъж ще станат дълбоко неприемливи - като робството, във всичките му уродливи форми. Нещата, които поколения наред са смятали за непостижими със средствата на разума, ще станат пределно очевидни - като произхода на видовете. Дух на промяната, дух на справедливостта, вдъхновител на революциите и на борбите за "човешки правдини" - това е духът, изпълнил сърцата и умовете на нашите славни предшественици.

На деня, посветен на светите братя Кирил и Методий, на славянската писменост и култура, може би трябва да се замислим за всичко онова, което ни пречи и спира да превърнем познанието в действие и през класните стаи, научните кабинети и библиотеките да го включим директно в кръвоносната система на нашата измъчена от неграмотни експерименти нация. Действие, което би преобразило живота ни, страната ни и нас самите. Защото силата на просвещението се проявява именно в делата - в тях се оглеждат както полетът на мисълта, така и дълбочината на ума. Пак и само по делата му ще познаем и доколко един народ е приел в сърцето си заветите на своите духовни учители. Честит празник!

 "... и между нас почнаха да никнат учените цанцугере като гъби". Захари Стоянов
70
9416
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
70
 Видими 
23 Май 2013 20:59
Това вече е ден за размисъл.
23 Май 2013 21:18
народът ни впрочем също има готова пословица: "от ума си тегли"

Няма. Народът ни има Подвързачов, който толкова сполучлио е превел заглавието на Грибоедовата комедия, че след няма и век преводът се приема вече като народна мъдрост, превърнал се е в крилат израз. Да споменем с добра дума и Подвързачов на този светъл празник и да се поклоним и нему!
23 Май 2013 21:23
Много точна публикация. Когато кретените осъзнаят, че са кретени с низш начин на мислене, а не надарени богоизбрани с висши мисловни функции, ще настъпи постепенно изтрезняване и започне преструктуриране на ценностната ориентация.
23 Май 2013 21:29
Къде сте, бе, цанцугери!
23 Май 2013 21:58
С тази си статия, Алек Попов доказа, че основателно е член на БАН!
23 Май 2013 22:25
Аз пък мисля, че проблемът, който разглежда г-н Попов, е породен от малко по-различни причини, социални в същността си. Особено щом се дава за пример Захари Стоянов - дръзновеното ученолюбиво овчарче революционер, израстнало до положението на значим публицист и литературен патриарх. И именно това овчарче, за което знанието е ценност, си позволява да нарече "учените глави" цанцугери. Цанцугер е любима думичка и на Ботев - идиотът, тръгнал с 200 души да освобождава България. Идиот, защото, видите ли,
действия, лишени от промисъл, са обречени на провал
23 Май 2013 22:44
Де ги сега повече "идиоти" като Ботева и Апостола ?
Такива ни трябват днес.
Честит празник , Българи ! Най-българския. !Той ни отличва от другите народи.
Пазете езика ни, както предците са го пазели по манастири,читалища, в скринове.
Бойко, Мойко, мистър Клийн , Зельо, Теменужкин и не знам кои си- за тях никой няма да си спомня след няколко години , ама внуците ни и децата им ще декламират : "Аз съм българче". Че ти иде да удариш не една , а ракия с индиго.Чак тъщата ти заприличва на Райна княгиня, мамка му.
23 Май 2013 22:44
трябва да се замислим за всичко онова, което ни пречи и спира да превърнем познанието в действие


Това, което пречи на днешните цанцугери да превърнат познанието в действие, е надмеността и самомнението им, които на фона на социалния им статус ги правят жалки.
23 Май 2013 22:56
Интересно щеше да е, ако Попов беше казал на какво е празник 11 май.
23 Май 2013 23:33
Интересно щеше да е, ако Попов беше казал на какво е празник 11 май.

Бърза справка показва, че Алек Попов е завършил Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“ и българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски".11 май е патронен празник на въпросната гимназия.
24 Май 2013 00:10
На какво е празник 24 май?
Като се замислим, е празник на действието

Тцъ.
На буквите е... ако се замислим
24 Май 2013 00:24
На буквите е.
24 Май 2013 01:17
Есето на Алек (мой познат от студентските години) оспорва опозицията "революционери--просветители" и в това дебатиране е именно и неговото съдържание. Аз смятам, че тази опозиция е естествена и не трябва да бъде отричана, демонизирана или пренебрегвана. Полемиката е по своята същност политическа и би трябвало да специфизира практическото и концептуалното: не винаги, по-скоро, много рядко просветителят и революционерът са едно и също лице. Революцията е преди всичко идеологизираната практика на насилието и занаят/технология на премахването на другомислещия, докато просветителството е хуманистичен дискурс, който не следва непременно да мутира в революция. Бихме могли дори да спекулираме, че революцията и просветителството са антиподи дотолкова, доколкото рефлектират различни битийни модуси. Но разговорът е дълъг и не му е тук мястото.
24 Май 2013 02:03
Авторът поставя въпроса неправилно. Мъркюри е по-точна в първото си изречение, по по-натам е оплела ужасно конците.

Според Попов българите не могат да свържат знанието и действието поради "дуализма, заложен в светогледа на българина от дълбока древност": знанието е от Бога, действието - от дявола; хората на действието презират граматиците и цанцугерите.

Още тук може да се възрази, че примерно за о. Паисий простотата на българите е по-мила на Бога от учеността и лукавството на гърците; многознанието е от лукаваго, не от Бога.

В действителност обаче душевността на съвременните българи се сформирала в ново време и не носи разпознаваеми черти от "дълбока древност". Проблемът на българите не е, че са "дуалисти", а че са егалитарно селско-плебейско общество. Това се дължи за османското робство и загубата на военно-земевладелския елит (с неговата "офицерска" чест), на професионалната интелигенция и писмената култура (с което почти се изключва културната приемственост с доосманското време; българинът не знае прадядо си и по мое време в 70-те гг. още не беше вкоренена традицията на фамилните имена), на търговското съсловие и градския живот. Егалитарното плебейско общество не признава авторитети и не умее да ги излъчва. За българите през формационното му време държавата е османският девлет с девширмето, диш хакъ и беззаконието на разбойниците, вярата и църквата са фанариотските "вълци", учението е равносилно на преставане да бъдеш българин и почтен - "пази, Боже, сляпо да прогледа". Ученото е чуждо, не е наше. Нашето - това е рапоня, това е потника. Чуждото - това е съсела, копчеведа.

Захари Стоянов е талантлив писател и калпав чиляк (изучавал съм го, а и съм от у-ще "Захари Стоянов" (основно). Израсъл в първобитния свят на "хаджийската" къшла във Варненско (живели са край- и в днешното с. Тополи, община Варна, а не в същинска Добруджа), Джеджев не успява да преодолее комплекса си пред гражданите и пред израслите в по-интелигентна среда. Харесва най-много Бенковски, подобен нему по среда. Геният на завистта (Елин Пелин) е геният на егалитарното общество, което не търпи издатините. Всички знаем това от форумния си опит толкова добре, за да трябва да ходим по-далече.

Съотв. решението на проблема не е там да "съединим знанието с действието", както метафизично предлага Попов, а да възстановим способността си да излъчваме/признаваме авторитети и да им се доверяваме. Българите някога били високоорганизиран народ, самото дело на старобългарската просвета е пример за това - то е дело на нетипично висоокобразовани и "хиперактивни" владетели-визионери, ръководещи организиран и дисциплиниран народ-winner (пардон, че това звучи малко фашистки...)

Попов не е историк и явно не може да осмисли фактите на образуването на бълг. народност и разпространението на българската преславска азбука - "кирилицата" и преславския език - последният факт е сравним с "испанизацията" на Америка или с русификацията на Сибир, това е факт с "имперски" мащаби. При това мирни имперски - не военни, не търговски, а духовни.

Щом проблемът е в селско-плебейското общество, решението му е в "урбанизацията" и просветата. Недостатъчната цивилизованост се лекува с повече цивилизованост. Дерапонизацията днес е историческа задача (като борбата с богомилството в 10 и 13 в., за който предпочита таказа образност).

Мъркюри, Ботев е вероятно най-религиозният български писател и най-голям моралист, а също е бил и на "ти" с по-развитата тогава цивилизация. От същата кръвна група е и Вапцаров.

Бих искал да завърша с "Върви, народе възродени" или "Хаджи Димитър" на английски, но няма - книжката ни излезе, има я на pdf на нашия сайт gergananyc.com. Днес (вчера) Нели беше наградена от министерството на просветата с почетно отличие "Неофит Рилски" за работата си като ръководителка на бълг. училище "Гергана" в Ню Йорк. Ето и на това е празник 24 май, на двата милиона българи на запад, на които възлагаме частична надежда за спасението на духовна България от чалгата и рапонирането.


24 Май 2013 03:25
"по-детерминирани", "да се изпорти", "образование и просвета" (синоними?)
Нещо в изказа не ми харесва, но може би издребнявам, знам ли.

Честит празник на всички! Дано да го има още дълго-дълго време! И да сме живи и здрави да го празнуваме !
24 Май 2013 03:43

Захари Стоянов е талантлив писател и калпав чиляк[/quote Аий стига бе Фичо, еваларка за останалта част от поста ти...ама за Захари така да се изкажеш, не ти прави чест.Та нали... не мямам думи! Опитвам се да кажа , че Захарий Стоянов е ИНТЕГГРАЛНА част от съвременната Българска държава. Тва възстание дето води до освобождение, СЪЕДИНЕНИЕ , ЛИТЕРАТУРА дет се вика квот се сетиш...с други думи недей така по българските големи мъже на новата ни държавност. С уважение doma
24 Май 2013 06:26
11/24 май е празник на ПИСАНОТО СЛОВО на български език, тъй като "Голи са без книги всичките народи".
Защото:

1. В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.
2. То беше в начало у Бога.
3. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.
4. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците.
5. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.


Словото се превъплъщава. И в действия. Но впоследствие. Действията следват Словото, а не го предхождат.

Честит празник на всички!
24 Май 2013 06:32
Захари Стоянов е талантлив писател и калпав чиляк.

Аий стига бе Фичо, еваларка за останалта част от поста ти...ама за Захари така да се изкажеш, не ти прави чест.

Напротив. Ако трябва да се изказваме обективно и информирано - точно е казано. Човек, който може да си позволи да напише, че Левски би бил щастлив да е адютант на Фердинанд... Харесва ви или не ви харесва, това не е единственият талантлив писател, който е бил "калпав чиляк" (като политическо/обществено поведение на моменти) в историята на световната литература. Едното не е комплементарно на другото. И талантливите не са непременно светци.
24 Май 2013 08:18
фактите на образуването на бълг. народност и разпространението на българската преславска азбука - "кирилицата" и преславския език - последният факт е сравним с "испанизацията" на Америка или с русификацията на Сибир, това е факт с "имперски" мащаби. При това мирни имперски - не военни, не търговски, а духовни.
Фичо е прав. Да не забравяме, че Българиа дълги векове е била една от трите империи в Европа - Византийската, Франкската и след това Германската и Българската империи. И е била единствената славянска империя. Това е най-славното време на България, като православна славянска империя, която дава азбуката на другите славянски народи.
Тук някои се бълничкат с разни прабългари, мирмидонци, и какви ли не,които са оставили само името на държавата. От тяхната култура и език, религия, не е останало почти нищо. А те се оказаха, че по-малко от 1% в нашата кръв. Може би в унгарската и северо-италианската кръв да има повече прабългарска кръв.
Ние сме били велика империя, като православна славянска империя - населението е било славянизирано, както впрочем и населението във Франската и Германската империя германизирано.
За съжаление Западът, с изключение на научните среди, съвсем не желае да популяризира тази историческа истина. А и много у нас, осбено след 1989г. се юрнаха да пишат исторически фантасмагории за българите - нещастниците Добрев, Цветков, Бакалов.
24 Май 2013 09:07
Честит празник!
Най-българския празник!

Благодарност към Редакцията за новия автор на високо ниво, дано го виждаме по-често!
Именитият автор разглежда един исключително интересен аспект на ключово културно явление за българския народ.
Ключов, днес, е и конкретният разгледан проблем.
може би трябва да се замислим за всичко онова, което ни пречи и спира да превърнем познанието в действие

Държавата ни е пълна с майстори по бизнес мениджмънт, даже имаме и много специалисти по публично управление, но тяхното знание НЕ се използва в политическото управление на държавата.
Интересно е коя е причината за това.
Тя определено не е народопсихологическа.
Колкото и да ги тегли форумните мизантропи към такава диагноза.
24 Май 2013 09:08
Чичо Фичо е много по-прави от Алек Попов.
Честит празник!
А Захари Стоянов наистина е великолепен автор и кофти човек.

24 Май 2013 09:15
А Захари Стоянов наистина е великолепен автор и кофти човек.

Вермо бе... На всичкото отгоре и малце русофоб
Послепизз: Честит празник на Духа - на всички българи... Е, и на славяните, де
24 Май 2013 09:17
За чудесната статия и точните попадения в нея - за Алек Попов ! Честит празник на нашите учители -
"Духът и материята" ще си остане вечна тема за вечна полемика. Сама по себе си - безсмислена, схоластична. Трябва да наддумаш съ-беседника си с думи. Лична "сатисфакция" ... Претворяването, прилагането на наученото в практически дела - това винаги е било целта на просветените умове. Започвайки от Христос, през последователите му и стигайки (на наша почва) до Хр. Ботйов, З. Стоянов и мн други след него. Всички те са хора на делата. Повтарям - на делата! Но пък и нищо човешко не им е било чуждо... Примери от други народи - Фауст на Гьоте, на Марлоу.
... Пак и само по делата му ще познаем и доколко един народ е приел в сърцето си заветите на своите духовни учители. Честит празник!...
Дано проумеем и това! Още веднъж честит празник на нашите учители!
24 Май 2013 09:42
Днес (вчера) Нели беше наградена от министерството на просветата с почетно отличие "Неофит Рилски" за работата си като ръководителка на бълг. училище "Гергана" в Ню Йорк.
Честито!
П.П. Прав съм бил в онзиденшния си постинг.
Отделно работата им , на Фичо и Нели, сред българите в НЙ
24 Май 2013 09:48
Захари Стоянов е талантлив писател и калпав чиляк[/quote Аий стига бе Фичо, еваларка за останалта част от поста ти...ама за Захари така да се изкажеш, не ти прави чест.

Не само Фичо мисли така. Аз нямам лично мнение по въпроса, но съм срещал подобна позиция у много авторитетни историци и литературоведи.
24 Май 2013 10:18
Не само Фичо мисли така.
С Фичо сме учили в едно училище. По инициатива на др. Алипиева - директор на у-щето, която Фичо недолюбва, беше създадена изследователска група от ученици (пионери), които да издирят потомци на З. Стоянов, документи, спомени и т.н. Бях първия началник на групата, ходихме насам-натам, срещнахме се с разни хора, в София гостувахме на две възрастни жени (забравил съм какви точно му бяха на Захари), от едната научихме за Захаринка - племенница, живееща в Мюнхен. Вече бях в гимназията, а ако не и по-късно, когато тя гостува в училището. Та, с натрупване на впечатленията и у мен се оформи такова мнение за Захари Стоянов.
24 Май 2013 10:30
Честит празник на Просветата на всички!  Просветата е най-градивната и най-благородна сила на света.  Може сега да сме слабички, глупавички, озлобени и с други кривици, но докато има хора да помнят и разбират този празник, още има надежда за нас.
24 Май 2013 14:19
След безграничната човечност демонстрирана от Захари в Записките, аз не мога да си представя как може личността му да се описва от някого с негативни епитети, а особено днес.
Прочее, мога.
В България има теми и табута, заради които бива оплюван всеки и винаги.
Едно такова табу е задължителната русофилия. Нейното спазване се охранява от свои войни - болшевиките, които се наричат всякак, от леви и комунисти - до демократи и либерали.
Но винаги можете да ги разпознаете безпогрешно по това, че когато български интереси се разглеждат спрямо руски интереси, те неизменно използване на думата "русофоб". И то - като страшно обвинение.
И същността на разговора автоматично изчезва, остава само дебата по това - защо еди-кой-си си позволява да не е русофил. Ама че лицето е българин, ама че нали гледаме за българския интерес - няма значение.
.
А Захари си позволи да опише пространно и с много доказателства, но и с болка, изключително вредното влияние на Руската политика на Балканите върху българското население през десетилетията предшестващи Освободителната война.
Това е в предговора на първото пълно издание на Записките, мисля, че някъде около 1906г.
Имах късмета да ги прочета от една стара варненска семейна библиотека, ако някой го има електронно нека се обади.
Това, че Захари си позволи да защити българския интерес срещу руския е причина за тези кощунствени атаки срещу него.
Но за болшевиките, както знаем, няма нищо свято.
24 Май 2013 14:25
И Раковски и Раковски ....
24 Май 2013 14:50
Ако българите имат един главен проблем, то той е слабостта на Българския Дух.
А няколкото негови проблясъка в началото на 20 век бяха безмислостно смазани.
Ако той беше с нас - щеше да се противопоставя категорично на мизантропски и деструктивни българофобски атаки.
Като тази:
Проблемът на българите не е, че са "дуалисти", а че са егалитарно селско-плебейско общество. Това се дължи за османското робство и загубата на военно-земевладелския елит

Смешни съждения за човек твърдящ, че е завършил висше образование. Прочее, то си е спорно доколко бакалавърството е такова.
Всъщност, тука се сблъскваме с неграмотност получена на по-ниски от ВУЗ образователни нива - гимназията, където по биология се създава представа за гени, наследственост, изменчивост.
Всеки човек с базисна биологична култура, АКО е мислещ, гледа с насмешка на теориите за висши и низши раси, монархизъм, богопомазани родове и т.н. Или разделяне на хората на патриции (умни) и плебеи (прости).
А обикновен факт е, че човешките поколения се сменят през 20 години.
Да, когато сатрапите изколят през '44-'45 цвета на нацията - най-активните 30 000 българи, това се усеща, отразява се, но за следващите 20 години, докато навлязат новите поколения, при които не е правена такава негативна физическа селекция. А след 40 г. вече няма и следа.
А пък да се търси причина в турското робство за днешен манталитет е вече рецидивираща мизантропщина.
24 Май 2013 15:43
дъртреалист
24 Май 2013 14:50
Прочее, то си е спорно доколко бакалавърството е такова ...
...това се усеща, отразява се, но за следващите 20 години, докато навлязат новите поколения, при които не е правена такава негативна физическа селекция. А след 40 г. вече няма и следа.
А пък да се търси причина в турското робство за днешен манталитет е вече рецидивираща мизантропщина

Не съм бакалавър, не съм магистър - прост инженер съм, ама ще ти кажа - не си прав, ама хич не си прав.
24 Май 2013 16:03
Поздрав от Дорис и мен по случай Празника!
Натисни тук
24 Май 2013 17:50
дъртреалист 24 Май 2013 14:50


Но отвъд жълтия Дунав се намира друг свят. Докато параходът е още на стотина метра от кея, някой те поздравява с усмивка - едър мургав полицай, който е бил в Америка и когото срещнахме преди два месеца, когато за пръв път минавахме оттук. Добродушни, непохватни войници те посрещат с усмивка за "добре дошъл" и се правят, че преглеждат багажа ти. Докато стоим там, един добре облечен непознат казва на френски:
- Вие сте чужденци, нали? Мога ли да ви помогна с нещо?
Той не е гид, а просто пътник като теб, но българин и следователно - приятелски настроен. Чудесно е отново да видиш простоватите, невъзмутими и открити лица на тези планинци и свободни хора, а слухът ти да се изпълни с пращящата жизненост на славянската реч. България е единствената страна на света, където можеш да заговориш всекиго на улицата и да получиш любезен отговор - където, ако някой продавач сгреши с рестото, ще те догони до хотела, за да ти върне два цента. Никое чувство не може да бъде по-вълнуващо, че отново сме с истински хора.
...
Джон Рийд, Войната в източна Европа (дневник от 1915).
24 Май 2013 18:14
бонго-бонго
Оня ден си забравих в един магазин портмонето с всички лични документи и тези на колата, плюс ~400 пари.
И вътре има и визитки, но стари. Звъняла жената много, по всякакви сл. тлф и факсове, и накрая ровила всичко и ми намерила актуалния телефон от гражданската осигуровка... Та си ги взех и плюх в пазва, голяма бела щеше... с всичките документи.
Та, тази България я има, но тя по-малко се вижда от жълтите павета.

24 Май 2013 18:25
дъртмасажист
Да, когато сатрапите изколят през '44-'45 цвета на нацията - най-активните 30 000 българи, това се усеща, отразява се, но за следващите 20 години, докато навлязат новите поколения, при които не е правена такава негативна физическа селекция. А след 40 г. вече няма и следа.
Кои са тези 30 000 бе дръто, че не се сещам някой от тях да е бил цвета на нацията. Тези дето в 3 войни вкараха България в 3 катастрофи ли?
1. Първо числото 30 000 си е чиста измислица. Демократеците със зор събраха 9 000 за паметника пред НДК.
2. АЗ не си спомням някои от тези имена, които не са били от правителството-колаборационист на Хитлер и парламентаристите гласували за влизане във войната да е бил цвят на нацията, както и околийски управители и шефове на полицията, които са подготвяли списъците за избиване преди 1944г, да бъде изколен. Тук често споменават Крапчев. Неговият случай, обаче, не е много ясен. Той е бил замесен и в македонските работи и не се знае за какво са го убили. Лев Главинчев, който се сочи за масов убиец същон е бил от ВМРО-Протогеров. Там е имало много отмъщения заради убийствата на десните от ВМРО начело с Ванче Михайлов.
Между другото вземето книжката за БАН и вижте, кои са станали академици след 1944г., общо взето това е бил цветът на нацията и от преди 1944г. Както и народните артисти и народните худошници, писатели и какви ли не.
3. Една голяма част от цвета на нацията беше избита през събитията 1923-25г. Между другото излезе една книга на Лъчезар Лулчев, който е бил съветник на царя. Той действително е бил осъден на смърт от Народния съд . Бях чел, че са му предлагали да го спасят, но той отказал. Книгата е автобиографична. В действителност Лулчев е бил през годините 1923-25 с леви идеи и според книгата неговият герой е бил и тогава осъден на смърт, и тогава той отказвал да го спасят, но две жени го спасяват. Книгата дава много точна картина на събитията 1923-25г.
24 Май 2013 18:26
Да превърнем познанието в действие
или
да превърнем познанието в пари ...
Почти винаги се говори за първото, а се отнася за второто.
В масовия случай познанието и действията осигуряващи много пари, не са съвместват в тялото на един човек.
24 Май 2013 18:41
Кои са тези 30 000 бе дръто, че не се сещам някой от тях да е бил цвета на нацията. Тези дето в 3 войни вкараха България в 3 катастрофи ли?


Натисни тук

Тъмният период продължава от 1944 г. до 1948 г.

Няма почти никакви документи за страшните, кървави и срамни събития от този неосветен период. Малкото, което може да се намери в архивните фондове на МВР, си остава засега секретно, а отварянето на тези фондове започва от 1948 г. нататък. А броят на жертвите от тях говори сам по себе си: 8000 криминални затворници, пуснати на улицата. 30 000 лекари, свещеници, кметове, учители, интелигенти, убити през 100-те дни на червения терор веднага след 9 септември 1944 г. 2000 български офицери, репресирани веднага след връщането им от фронта.

220 000 души, преминали през концлагерите в Белене, Слънчев бряг, Скравена, Богданов дол. 2000 горяни, повечето разстреляни без съд и присъда. 11 000 души, съдени от Народния съд, от които 1500 вече след като са били убити и 300 изпълнени смъртни присъди. Насилствена македонизация на 310 000 българи в Пиринския край. Унищожаване на опозицията и обесването на лидера й Никола Петков.
24 Май 2013 18:49
Чичо Фичо
Чудесен текст!
Май най-доброто от теб, което съм чел
24 Май 2013 18:55
съм срещал подобна позиция у много авторитетни историци и литературоведи.

Че Захари Стоянов бил "калпав чиляк"?
24 Май 2013 19:32
Тези дето в 3 войни вкараха България в 3 катастрофи ли?

Марксе, бъркаш нещо с мащаба. Не става въпрос за 300 човека.
По цялата държава, по села и паланки, всичко грамотно е преследвано от селските пролетарии, и голяма част е унищожена.
Моя лична информация - единия ми дядо се крие 6 месеца(!) по къшлите край село, всеки ден са му носели храна. Приятели го предупредили, че е в списъка за ликвидиране. "Вината" му е, че грамотен и буден човек, държи едната от кръчмите в бедното село, никога не се е занимавал с политка, благ и хрисим човек, той ме научи на Ботевите стихотворения, пееше ми ги по цял ден... Други негови съселяни нямало кой да ги предупреди и просто изчезват.
Другият ми дядо, активен николапетковист, го арестуват, късметлия само с една година затвор, като вероятно е помогнало това, че хранил многократно камчийския отряд, не за друго, а щото Гроздьо Желев някакъв роднина (а тогава родството е имало значение).
Вината му е била, че е грамотен, безумно трудолюбив и трудоспособен, живеел е добре със стотина дка земя, абониран за всякакви земеделски списания, от него гледали кога какво се сее, не е цепил басма на никого.
Баща ми - също жертва...
Но слава богу - живи!
А мнооого други - са убити, без съд. Ей така, защото ти има карес.
24 Май 2013 19:51
За да има баланс в разговора, ще ми се да отбележа вчерашната годишнина от смъртта на комуниста интелигент Христо Кърпачев, убит от полицеските сили на режима преди 1944 г.
Ето негови стихотворения - Натисни тук
Най-известните му стихотворения са "Септември" и "Чавдарци", свързани с антифашисткото комунистическо съпротивително движение.

Септемврийци

Когато на Дунав се мръкне
и сънен Балканът заспи,
отново в полетата бойни
пожара на бунта гори.

Отново вървят септемврийци....
За всеки загинал герой
Те мрачно проклинат: "Убийци,
ний пак ви зовеме на бой!"

Ний искаме пак свободата,
земята и нашия труд,
че ние твориме благата
със сърпа и тежкия чук.

А тихия вятър отнася
гласа на прикрития враг
и глуха закана оглася
селото и дивия град.

Кълнем се в смъртта ви другари,
и във всеки загинал герой,
че скоро часът ще удари,
часът на щастливия строй.

Червено слънце ще грейне
във всички беднящки сърца
И в новия кървав Септември -
кълнем се - ще бием врага!

Чавдарци

Земята на Ботев и Левски
отново е робска земя.
Балканът с хайдушките песни
отново размирно запя.

Кой люби народа поробен
и пази завета велик -
на Левски завета бутновен -
при нас нека дойде войник.

Министри продават народа,
стражари бесилки коват.
Да вдигнем народа в тревога
избитите жертви зоват.

Народната мъка запали
в кръвта ни хайдушки пожар,
затуй сме ний знаме развяли,
тъй както развял бе Чавдар.

Със ботевски пламък в борбата,
на Левски с духа несломим
ний търсим в борбата разплата
и робски вериги рушим

Кой люби народа поробен
и пази завета велик -
на Левски завета бунтовен -
при нас нека дойде войник.

Натисни тук

Натисни тук
24 Май 2013 20:21
За Захарий Стоянов, овчарчето от Медвен, което само се е учило на францужки.
Човекът, подготвил Съединението на България, заедно с Чардафон Велики.
24 Май 2013 20:37
Великолепни са тези стихове, Меркюри, винаги съм ги харесвал и ги преживявам!
И колко съвременно звучат...
Народът отново е в робство!
24 Май 2013 20:59
24 Май 2013 20:59
Охридската книжовна школа - Натисни тук

Мощите на св. Климент - Натисни тук

Мощите на св. Наум - Натисни тук

24 Май 2013 22:09
Чичето кара горе долу добре - па се "изреже". Има си го тоя навик да проявява тая специфична нечистоплътност. Верно е , че Захари Сточнов излишно е фаворитизиран . Верно е , че "Миналото" на Стоян Заимов е в пъти по-добра от "Записките" , но това не е повод да се клепа по иконите. Все пак една от характерните черти на "селско-плебейските" интелектуалци е да нямат уважение към никого и най-вече към народа си . Има един психолог - др Михаилов - и той ги реди в тоя стил . Типични цанцугери. Наистина е свързано със липсата на родова памет и чувство на чест. Но проблема на цанцугерите си е чисто физиологичен - като напълнят главата губят стъпалата , а загубиш ли стъпалата... Абе народа си е много точен в определението за определени типажи
24 Май 2013 22:17
комуниста интелигент Христо Кърпачев

Ето от него:

ОБЯСНЕНИЕ

Защото си родена сред полята,
а си израснала в града,
затуй ли носиш красотата
на свежи пролетни цветя
наред със бурите в света?
Очи си взела от небето,
окъпано от пролетния дъжд,
Снага -
от буките в гората,
коси - от зрелия пшеничен клас,
а твойта младост -
пролетта по нас.
Вървя ли с тебе,
сякаш ме опива
лъхът на цъфнала липа,
говориш ли -
пред мене се разкриват
преминалите бури над света.
Погледна ли те в сините очи,
аз сякаш виждам
утрешния ден
свободен,
волен
и щастлив
като безоблачно небе.
Обикнах те, девойко синеока,
обикнах твойта красота -
букет от родните поля,
обикнах твоето сърце,
препълнено
с омраза
и любов;
обикнах те,
защото си жена
и скъп другар
в живота ми суров.
24 Май 2013 22:33
Той изважда знанието от лабиринта на средновековната схоластика и го връща на хората. Превръща го в двигател не само на икономиката, но и на историята. На човешките взаимоотношения.


Познанието е артифакт. При цялото ми уважение към Знанието и знаещите хора, смея да твърдя че поведението на един човек, и дори на група от хора, се формира не под влияние на знанието, а на гените. Гените са инструментът на Бога чрез който се реализира Съдбата. Социалното е подчинено на биологичното.

Склонен съм да приема това което казва Чичо Фичо. Ерудит, който за разлика от псевдо-интелектуалците от типа на Дмитрий Иванов и Кеворк Кеворкян, може да анализира. Тоест да мисли.

В действителност обаче душевността на съвременните българи се сформирала в ново време и не носи разпознаваеми черти от "дълбока древност". Проблемът на българите не е, че са "дуалисти", а че са егалитарно селско-плебейско общество. Това се дължи за османското робство и загубата на военно-земевладелския елит (с неговата "офицерска" чест),


Мога да приема това само със уговорката че „егалитарното селско-плебейско общество” се е формирало като такова не под влияние на липсата на познание, а под влияние на генетичната структура на населението обитаващо нашите земи. Османското робство, особенно когато е продължило векове със сигурност се е отразило на тази структура. Както, в по-ново време се е отразил например Народния съд (прекъснал генетичния поток от плеада интелигентни (когнитивно качество) и инициативи (характерово качество) Българи, или пък Чернобилското събитие (кръгли глави, окапали коси и агресивност всред родените след него).
Виждал съм много човешки мозъци. Всички са толкова различни. Почти колкото хората. И повярвайте ми - не от липсата или наличието на познание.
Ботев и Левски са различни. Не по познание. А по характер. С други думи – генът.
Изводът: Нищо против познанието. Проблемът е че това е слаб инструмент. Хормонът е много по-силен такъв. А това вече е Съдба. Ние сме подвластни на нея. Не обратното.
24 Май 2013 23:09
[codeЩом проблемът е в селско-плебейското общество, решението му е в "урбанизацията" и просветата. Недостатъчната цивилизованост се лекува с повече цивилизованост. Дерапонизацията днес е историческа задача (като борбата с богомилството в 10 и 13 в., за който предпочита таказа образност). ][/code]

А парадокса е , че именно "богомилските" части на Европа - англиканско-пуританска Англия и лютеранска Германия,Холандия пр. са и гръбнака на т.нар цивилизована Европа. Та добре е хората с претенции да си подготвят домашното а да не пишат глупости на изуст.
25 Май 2013 04:28
"богомилските" части на Европа - англиканско-пуританска Англия и лютеранска Германия,Холандия пр. са и гръбнака на т.нар цивилизована Европа. Та добре е хората с претенции да си подготвят домашното а да не пишат глупости на изуст.

Колко хубаво щеше да е ако беше последвал съвета си! Англиканите и лутераните били "богомили" - може, във въображението ти.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД