:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 406,229,752
Активни 66
Страници 3,444
За един ден 1,302,066
Бележити съвременници на Миряна Башева

Гордост: Дъщерята на Митка Гръбчева

Снимка: Борислав Николов
Иванка Гръбчева и Миряна Башева, април 1999 г.
- Не сме се виждали една демокрация време - как е положението, Ваня*?

- Положението се стабилизира, аз само си го гледам и му се радвам, просто застрашително се подобрява. Никакво сравнение с годините, когато Жожо Данаилов изсра ония лайна...

- ?!

- Бе като снимахме "В името на народа", Жожо дето рече на Рангел (Вълчанов): "Иванка иска фашистки маршове, кажи на жена ти." Имал предвид Яна (Пипкова, втора съпруга на Рангел, музикална редакторка в БНТ), ама като не казал коя поред жена, а Рангел като знае, че ти ми пишеш текстове за песни, ти заръча и 1-2 фашистки марша да отпериш покрай другото.

- Кешки да ги бях отперила... Ти пак работиш с Жожо, а?

- Много са го плюли за братската ни дружба, но той е достоен интелигент. И новият ни сериал "Големите игри" е налице. Къщата ми се обърна на setting с извинение. Всичко тук снимахме и внучето ми играе, и кучето, и гащите ми. Дорде намерим пари, главният актьор стана от 4 на 7 г., клетият. Талантливо дете Йоанчо - и Библията знае, и по Троянската война експерт. Умен: "Лельо, при тебе много ми харесва работата, в тв театър имах 7 страници да уча, а при тебе малко текст, много игра и заплатата по-хубава." Голяма игра му ударихме. Основахме Първа частна телевизия "Ум без граници", детето е генерален директор, продуцент и сценарист. Като я открихме, каза реч: "Драги спонсори! Обръщам се към "Макдоналдс" и "Кока Кола" да осигурят хамбургерите и пиенето." И сюрсценарий написа, той е следният: "Ама ние още ли сме тука? Как ще се измъкнем? Да се опитаме да избягаме! Как не... Защо не? Така, да не говорим за това. Да викаме, може пък да успее някой да ни чуе!... Те викат. Светлина, край."

- Разтърси ме този сценарий. Ние сякаш живеем по него!

- Ех, нали сме рожби на малък, но прост народ. Кирил Христов пише в 5-и том: "За български колективен разум и дума не може да става!" Тук му е мястото да вметна обаче, че пък от американския по-прост въобще нема! Изтрепаха се за книгата на тая шашкънка Моника - как Клинтън не го дигал. В резултат на което положението катастрофално се подобри. Майка ми на такива като него викаше "курек".

- И ти като майка ти си доста индивидуална...

- Аз съм си богът, аз съм си царят, премиерът, портиерът и всичко. Приятели не са ме предавали. Учители съм имала велики. Първо Асен Траянов в Двореца на пионерите. Щях да ставам артистка, но като ме пое Асен, викам - край, режисьор ще стана като Асен, вечна му памет, умееше с децата да работи, по корем се влачехме при него... Баща ми като чу, жив умря - искаше да уча медицина: това за жена ли е, работа ли е, ще ми ходиш безработна - е, те сега натам отиват нещата!... Следвах в Германия при Конрад Волф - неотразим режисьор и педагог. На младини Кони бил много влюбен в Бинка Желязкова и явно от неотразимото впечатление, което му оставила, много обичаше българите. Бинка също е явление, първата жена режисьор на Балканите, ако някой някога си е дал сметка за това. И първият ми мъж, режисьорът Райнер Симон, на много неща ме научи. Аз два пъти съм сполучливо разведена. Баба ти Митка викаше: "Две деца имам - пет сватби направих. Дотука съм!" Много обикна Райнер след развода ни. И приятелите ми обичаше, с които цели нощи безчинствахме. Веднъж дадохме рецитал с мото "Сънувах на баща си двата вола. Бели облачета плуват като агнешки души." Аз казах следната ода, не помня от кого: "И бях във Прага шейсет и осма. И беше юли, месец на хули. Седя над бира, а тя ме прибира. Не мога да схвана сред танци бесни - кои са наши, кои са десни!" Одъртях, осклерозях, туй не забравих, помня само мискинлъци. Друг път бяхме надули Висоцки, заранта Владо Игнатовски си тръгва, майка го зърва и вика: "Тоя ли рева като крън вол цела нощ?" Владо беше поласкан. Майка имаше слабост към лудия физик Петьо Райчев. Щом жена му замине, той тича у нас да пие, а баба ти Митка тича да му грее ракия. След третата Петьо й казва разнежен - како Митке, с тея очилца си като младо гадже. А тя му вика: "Петърчо, като ти грейна още една ракия, ще ме видиш и в пубертета." Тя никога не изказваше възмущения. Само дето като Патриарх Евтимий искаше всичко да знае и да не изпусне важно съвещание. Например през 89-а - Берлинската стена тъкмо ще пада, и си дойде дъщеря ми от Германия. Разправя тя какво става, аз, нали разумница, й викам да е прогресивна, но кротко. Баба Митка и тя: "Силве, да не ходиш на демонстрации, че деда ми викаше - умното куче в мъгла не лае." Силвето се опъна - а ти как си станала партизанка?! Майка помълча, па отсече: "Тогава нямаше мъгла!"...

... Миряно, гордея се, че съм дъщеря на Митка Гръбчева. В моите очи тя си остана едно дърто момиче. Страшно я обичам! Одеве казах, че аз съм си богът и царят. Глупости! Аз съм тъпа овца. Тя ме е направила, каквато съм, ако изобщо съм нещо. Тя честно ми казваше какво са мъжете, какво е политиката, какво е битка и смърт... Не вярваше в бога, ама никак. "Как, вика, да вярвам на християните, дето с една ръка се кръстят, с другата вършат мръсотии?" Туй си спомних, като видях след 10 ноември новите "социалисти", изтъпанени в църква, всеки турил по една свещ пред дюкяна си... По-долна твар от пребоядисан комунист няма! Майка ми от такива побесняваше. Никого не е плашила с пищов, тя казваше - пистолет на мъж се вади, не на лайно. Като слушаше Луканов да разправя, че бил социалист "тррето поколение", псуваше и крещеше: "Трррето поколение пррредател!"... Но тя вярваше в нещо свое. Фанатично беше предана на идеите си, а имаше и някаква по-ранна вяра, която никога не ми формулира. Не знам с нея ли се е родила... Тя била изтърсак в много бедно, ама нямаш идея колко люто бедно, семейство и я продават. Просто я продават на едни заможни роднини, бездетни. Три пъти е бягала от тях, сестро, а е била само на 6 годинки! Накрая дядо ми си я прибрал. Та на джандарите ли после да се даде? Тия 17 дни, дето се е влачила ранена, вяра я е крепила, каква - не знам. Мисля, че тя просто нямаше страх от смъртта. Наричат я терористка, убийца, но тя не се поколеба да отнеме и собствения си живот. Както вярваше, че убива в името на народа, така повярва, че трябва да умре. Че не си заслужава да живее повече. Че смъртта не е по-страшна от живота. Аз съм много горда с моя филм по книгата й "В името на народа", да го заснема беше мой дълг. Георги Данаилов беше сценарист на филма, защото е интелигент и си бяха интересни с майка ми, и за него тя беше явление. Той не обслужваше ничии интереси, а творческата си съвест. А който се плаши от такива филми и от комунистическите идеи въобще, има гузна съвест! Много съм горда с филма и още по-горда с родителите си. Не съм Павлик Морозов, аз ги помня, обичам ги, гордея се с тях, те са с мен и аз им вярвам!...

Тя много страдаше, преди да умре. Не искаше никой да знае колко. От болки беше почти безпомощна. Викам, майко, дай да ти помогна, да те окъпя - не, вика, младо старо не къпе, да се не отврати. На никой не даде да я пипа. Мразеше да охка и да вика, но я чувах нощем как стене. Една вечер ми дойде една приятелка и се заоплаква от свекърва си. В туй време майка иде и вика - бе много ме върти рамото, не мога да спя. Брей, мисля си, хептен го е закъсала, щом си признава. Ама дойде направена, напудрена - ти я помниш, никога не ходеше като слугиня, винаги с панталоните, високите токчета, фризурата, цигарата... Седна и вика на приятелката ми: "Знам ти болката, снаха да не си на тоя свят. Одеве гледах по телевизора за Бойка Вапцарова - и нея курва изкараха! Дигнах телефона на Венера (жена на брата на Никола Вапцаров), па й викам - Венеро, какви ги вършите, ти ли клепаш Бойка, на тебе цар Борис ти е бил кум, ма!" Още подърдорихме, пък тя казва: "Ваня, уморих се, дай ръка да ме отведеш да си легна". Ама аз кретен, дивак, нали накрая все аз акъл й давах, учех я кой е Горбачов, да се изгърби дано, та пак я уча - майко, стани сама, че си се обездвижила. Тя стана и тръгна, но първо каза на приятелката ми: "Жени, мойто момиче, живейте си живота, както го разбирате, и на никого нула внимание". Това й бяха последните думи... И аз, тъпата овца, тогава не разбрах, че тя уж на Жени, а то на мене говорела!

На другия ден, като влязох при нея... 100 таблетки фенобарбитал изгълтала. Пистолетът - настрана, да се види, че не е използван и не е изчезнал. 3000 лева оставила за погребението, с подробности как да я облечем, приготвила си възглавничка, чаршафче, бельо. И няколко бележки, в едната пише: "Обичам ви много"...

Един месец я мъчих в болницата, мъчих и докторите, превърнах се в останки от човек. Тогава разбрах как се умира. Свърши... В моргата - има две морги, едната е за самоубийци, аз света обърнах, но я вкарах в другата. Викам на циганите, дето работят там - да я гримирате, да я нагласите, много красива да бъде, ще ви позлатя! А те: "Ма таа ли е Митка Гръбчева, дето е стреляла? Я каква малка женица... Госпожа, що й не манеш ти златните зъби, че после, ако нещо, да не излезем па ние такива-онакива." Не! Такава си я искам! Тая малка женица... Тя беше личност, тя беше гениална, тя, дето на младини е живяла като куче, била е неграмотна, баща ми я е учил на четмо и писмо, тя четеше като звяр. Тоя дебелият том 5-и на Кирил Христов е от майкините книги... И разни вестничета пачаврени ще ми викат на мене "партизанската дъщеря, режисьорката от бившата номенклатура Митка Гръбчева" - и имената ни бъркат. Обадих се на Тошко Тошев и му викам - много грешите, господине, аз съм режисьорката Иванка Гръбчева, но се гордея, че съм дъщеря на Митка Гръбчева!

------

*Кинорежисьорката Иванка Гръбчева се спомина на 66 г. на 26 май. Разговорът й с Миряна Башева е от април 1999 г.

168
10937
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
168
 Видими 
27 Май 2013 20:38
27 Май 2013 20:48
Големи личности, голям дух!
27 Май 2013 20:56
27 Май 2013 21:31

27 Май 2013 21:38
Големи личности, голям дух!




В интервюто се наблюдава същият стремеж едни други да се хвалим. След като ни националната ни култура не може да прекрачи границата ни с едно филмче, с една песен, с едно стихотворенийце или книга, остава ни последната възможност, едни други да се хвалим колко сме велики.



27 Май 2013 21:40
Ех, нали сме рожби на малък, но прост народ.

Те това е нивото на самоназначилата се комунистическа псевдо-ентелегенция. Пълна гнусотия, простотия и национален нихилизъм.
27 Май 2013 21:41
Когато си много дребен, не можеш да видиш разликата между малко хълмче и Планина.
Нито да усетиш кога пред теб има Личности.

За интервюто - благодаря!
27 Май 2013 21:51
В интервюто се наблюдава същият стремеж едни други да се хвалим. След като ни националната ни култура не може да прекрачи границата ни с едно филмче, с една песен, с едно стихотворенийце или книга, остава ни последната възможност, едни други да се хвалим колко сме велики.


Не е тук мястото да ти опонирам. Не и под този текст. Но ... не си прав. Никак. Националната ни култура многократно е "прекрачвала границата".

Но пък и това въобще не е важното в случая. Националната ни култура е нужна преди всичко именно ... нам. Тук и СЕГА. Преди и в бъдеще. Не да гони Михаля из странство.

И ... добре е да се хвалим един друг. Много е добре. Нужно е. В самата същност на човешката (ни) природа е заложено. Докосване, ласка, насърчение, подкрепа. Да не си сам. Такива едни неща. Прости.
27 Май 2013 21:54
когато Жожо Данаилов изсра ония лайна... 1-2 фашистки марша да отпериш покрай другото....Кешки да ги бях отперила...и внучето ми играе, и кучето, и гащите ми....Изтрепаха се за книгата на тая шашкънка Моника - как Клинтън не го дигал....Майка ми на такива като него викаше "курек"...Одъртях, осклерозях, туй не забравих, помня само мискинлъци....Аз съм тъпа овца....По-долна твар от пребоядисан комунист няма!...Одеве гледах по телевизора за Бойка Вапцарова - и нея курва изкараха!...Ама аз кретен, дивак, нали накрая все аз акъл й давах, учех я кой е Горбачов, да се изгърби дано,...И аз, тъпата овца, тогава не разбрах, ... И разни вестничета пачаврени ще ми викат на мене....





Големи личности, голям дух, а по горните цитати може да се определи точно колко са големи.
27 Май 2013 21:59
Националната ни култура е нужна преди всичко именно ... нам. Тук и СЕГА. Преди и в бъдеще. Не да гони Михаля из странство.




Вам ви стига и чалгата.
27 Май 2013 22:00
Тя била изтърсак в много бедно, ама нямаш идея колко люто бедно, семейство и я продават. Просто я продават на едни заможни роднини, бездетни.




От сой е. Рядко се случва някой да си продаде детето.
27 Май 2013 22:01
Гонзо, не се обаждай от коневръза, тук става дума за хора които вече ги няма сред нас.
Прояви малко почит и уважение, независимо от партийните си пристрастия.
Срамота е!
27 Май 2013 22:01
А за интервюто... тъжно е.
27 Май 2013 22:11
"Как, вика, да вярвам на християните, дето с една ръка се кръстят, с другата вършат мръсотии?"




Комунистите съвсем не отстъпваха по лицемерие. Уж се борили за идеите, а след Девети си дадоха всякакви привилегии. Оказа се, че се борили за себе си.



Фанатично беше предана на идеите си, а имаше и някаква по-ранна вяра, която никога не ми формулира.





Фанатик! Фанатична вяра! Фанатикът не търси истината, не му трябва наука, той просто вярва. И налага с насилие идеите си над другите. И кои са били нейните идеи и нейни ли са били? И доколко са били идеи и вяра, щом не може да ги формулира, или пък не са за казване? Хайде, холан, знаем ги тези идеи. Наричат се привилегии.
27 Май 2013 22:22
Прояви малко почит и уважение, независимо от партийните си пристрастия.
Срамота е!




Не проявявам никакви партийни пристрастия. Проявявам елементарно чувство за справедливост. Не като чувството за справедливост на Митка Гръбчева, която се борила преди Девети за справедливост, а след Девети спряла да се бори, защото справедливостта възтържествувала. Възтържествувала, след като получила една камара привилегии. И тя и роднините й. Със сигурност е имало и по-способни хора от Иванка Гръбчева, но те не са се реализирали именно заради привилегиите на въпросната каста. Какво ще ми се правят на велики сега! Велики са, защото са изяли хляба на другите и са ги разкарали от конкурентната борба. И ще продължават да ни натрапват мненията си от последна инстанция за комунисти, които се пребоядисали и подобни. Какви пребоядисани комунисти? Майка й, баш комунистката, не можела да си формулира вярата, тя ще търси сметка на партийните членове, които не са били привилегировани и които са били в партията защото не им дават да правят кариера ако не са.
Починала, починала, дайте еднин по-семпъл некролог, а не да ми я въздигате във велика личност и велик дух!
27 Май 2013 22:26
Като слушаше Луканов да разправя, че бил социалист "тррето поколение", псуваше и крещеше: "Трррето поколение пррредател!"..


Тъй,тъй. Голям сеир. Я колко поколения вече национални предатели. От времето на татко Карло.
27 Май 2013 22:28
Мразя всичко комунистическо, но се прекланям пред силните хора, даже да са врагове, даже да са фанатици. Поклон на майката!
Скоро гледах един филм за Първата Световна война, когато още е нямало (фашисти + комунисти) - слагам ги в скоби, понеже са едно и също. Имаше едно гробище, където бяха погребани около 190 руснаци и около 220 немци. Погребвали са ги немците. Това е последна почит към доблестния и смел враг.
27 Май 2013 22:29
Gozambo, замълчи. Мина всякакво приличие, мина всякаква мярка. Разбрахме личните ти (и личностни) проблеми, сега просто замълчи.
27 Май 2013 22:36
Починала, починала, дайте еднин по-семпъл некролог, а не да ми я въздигате във велика личност и велик дух!

Ето ти! Като го изгледаш до края, предполагам, ще изтриеш горните си постинги. А може би няма.
Натисни тук
27 Май 2013 22:53




Простотията край няма.И все едни и същи Господи.
27 Май 2013 22:57
Майка имаше слабост към лудия физик Петьо Райчев. Щом жена му замине, той тича у нас да пие, а баба ти Митка тича да му грее ракия. След третата Петьо й казва разнежен - како Митке, с тея очилца си като младо гадже. А тя му вика: "Петърчо, като ти грейна още една ракия, ще ме видиш и в пубертета."


Брей, кво нещо е туй соц-морала. Къде са спали ОФ-активиските!?
27 Май 2013 23:25
Сбогом, Приятелко!
27 Май 2013 23:30
тази поцхиналата детска сценаристка ли е била? не съм видял нищо от нея.
27 Май 2013 23:35
Изключителна интелигентност се лее тука. Нито сте им живели живота, нито сте им водили борбите, нито сте им на акъла за да ги съдите! На мен този начин на изразяване и този стил на комуникация ми е много чужд, но дори не бих си и помислила да съдя хора, които са допринесли с много за българската култура и идентичност. Явно всички въоръжени с клавиатури са много ербаб. Въпросът е ВИЕ какво направихте в живота си преди да съдите другите хора!
27 Май 2013 23:35
Не сме се виждали една демокрация време - как е положението, Ваня*?




Сладки са спомените за времето на привилегиите, когато останалите ти слугуват, затова демокрациите ти се вижда временна.
27 Май 2013 23:53
След тебе злото диша като хрътка.
(Доброто е обществено понятие.)
Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие.
28 Май 2013 00:09
Гозамбо
обречен си да не разбираш по-сложните неща. Не се опитвай - ставаш смешен. А Иванка Гръбчева беше и си остава най-добрия режисьор на детски филми. Който не ги е гледал досега, да не си прави труда. Вече е увреден и няма да му харесат.
28 Май 2013 01:03
На форумните лекета отговарям с думите на Митка:

""Как, вика, да вярвам на християните, дето с една ръка се кръстят, с другата вършат мръсотии?" Туй си спомних, като видях след 10 ноември новите "социалисти", изтъпанени в църква, всеки турил по една свещ пред дюкяна си... По-долна твар от пребоядисан комунист няма!"

В групата на пребоядисаните включвам седерастите пишман-антикомунета!
28 Май 2013 01:26
Мнозина тук ме агитират да коментирам Иванка Гръбчева само в качеството й на режисьор и човек на изкуството. За съжаление, те не са прочели добре интервюто, в което има много политически пристрастия и малко разговор за изкуството. Дори самото интервю започва с въпрос с провокативен политически подтекст и хумор, разбираем между тоталитарчици. Интервюиращият знае какво ще се понрави на бабето. Аз оценявам Иванка Гръбчева като личност, като дух, както започнах в началото, а тази материя излиза извън режисьора Иванка Гръбчева. Оценявам мисловното й ниво, което, както виждаме от интервюто, не е високо. Оценявам нейните идеи и идеали, които, както виждаме, не излизат извън рамките на идеите и идеалите на майка й. А последната пък фанатично вярва, но не може да обясни в какво вярва. Ако Иванка Гръбчева беше говорила само за изкуство и аз щях да коментирам само изкуството. Но след като тя ни поднася безцеремонно примитивните си политически възгледи на човек отраснал и живял в привилегии, то аз реагирам напълно адекватно. Съжалявам, но изобщо нямам намерение да коментирам стойността на филмите й. Интервюто и Иванка Гръбчевите бози не са за филми.
28 Май 2013 01:32
И за да завърша, ако аз работех в редакцията и ценях паметта на Иванка Гръбчева, не бих пуснал подобно интервю на страниците на вестника, от което лъха на непрани гащи. Със сигурност Иванка Гръбчева заслужава повече уважение и провеждане на един по-интелигентен разговор с нея, а не провокирането на долни страсти и махленски език.
28 Май 2013 06:44
За майката и дъщерята -
За голямата българска поетеса Миряна Башева и за редакцията - и благодарност, че са ни сподобили с удоволствието да четем това великолепно, свежо, откровено интервю.
Живи, естествени хора, а не самовлюбени, придаващи си важност, монументи.
28 Май 2013 07:29
. "Вимето на народа"
28 Май 2013 08:04
Gozambo, надявам се, че след цели 9 постинга си успял да кажеш това, което си искал, та няма да се доизясняваш. Аз четох интервюто с голям интерес и намирам за хубава идеята то да бъде публикувано.

Разпознавам в това интервю специфичния изказ на Ваня, та не се чудя на характеристиката на колегата и приятел, покойния Петър Райчев:

Майка имаше слабост към лудия физик Петьо Райчев. Щом жена му замине, той тича у нас да пие, а баба ти Митка тича да му грее ракия.

Пепи не е бил "луд" , а луда глава и Ваня всъщност казва това. Чудя се как са се разбирали с баба Митка, след като той е бил изявен дисидент, и то не на думи, но и на дела.
28 Май 2013 08:18
Фанатик! Фанатична вяра! Фанатикът не търси истината, не му трябва наука, той просто вярва. И налага с насилие идеите си над другите. И кои са били нейните идеи и нейни ли са били? И доколко са били идеи и вяра, щом не може да ги формулира, или пък не са за казване? Хайде, холан, знаем ги тези идеи. Наричат се привилегии.

Гозамбо . На материала за Гръбчева от 24-ти Май писах "некои съображения" и партийните амбразурчици щяха да ме разкъсат - само попържни без нито един аргумент. Може би , щото си имат в главите само една силна и непобедима "Вяра" ?
28 Май 2013 08:23
Леля Ваня беше необикновен режисьор и много необикновен и почтен човек. Необикновен е онзи режисьор, който успява години наред да създава детски филми, които все още могат да се гледат с удоволствие. Да не забравяме какво беше времето, в което са снимани тези филми. А е почтена, защото няма да намерите нормален човек, който да я познава и да не си я спомня с добра дума. Малцина са тези хора, а и малцина биха дали такова интервю - честно и откровено. Повечето хора предпочитат да си спестят най-провокативните мисли, за да не се занимават с реакциите на хората...
28 Май 2013 09:12
М‌итка Гръбчева. Митка Гръбчева е една партизанка и пладнешка убийца. На 3 май 1943 година тя звъни на външната врата на апартамента на о.з. полковник Пантев, адвокат, бул. Евлогий Георгиев (по това време наименуван бул. Хитлер - преименуването на улици и градове на масови убийци е една стара традиция в България, бул. Витоша беше бул. Сталин)‌ и го застрелва с 6 -7 изстрела направо в очите когато той отваря вратата. Това тя с гордост го разправя на ляво и на дясно. Без съд, без доказателства, амо защото е "враг на народа"‌ и "фашист".

Същата другарка Митка е служител на Държавна Сигурност от 1944 до 1960 година
28 Май 2013 09:16
Някой достоен инженер е можело да бъде изхранен, вместо този "илит". Действа деморализиращо. А моралната страна на системата тези партизани не могат да я опазят, щото личи, че са кекави и изпълнители на поръчки. Една пълна пародия.
28 Май 2013 09:16
Gozambo
абе много си се запенил бе момшеее. Разбира се доста народ имаше превилегии, ама не всеки успя да ги реализира. А имаше и хора, които нямаха превилегии и които се реализираха. И сега някои се натруфиха с превилегии. Всите тези политоглози-соровчета, дето взеха все топли местенца. И някои журналисти, и политици, които сега обикалят, като цветарки студията - направиха ги икони, а те си бяха ченгета и преди - Иво Инджев, Бочаров, Агов и доста др.
Какво се пениш не ми е яснои, като цялата тази дандания беше стани-азж да седна. Важното е обаче как е нареодът, а той е много зле сега.
Така, че недей да цвилкиш много, а си стой там в коневръза.
28 Май 2013 09:27
Загледах се в снимката. Прозорецът зад двете госпожи гледа към ул. "Якубица", а сградите, които съзирам, са на любимия ми Физически факултет, в който прекарах 13 години от своя академичен живот. Левият прозорец гледа към бул. "Джеймс Баучер". По соц време пред блока, чак до булеварда ( тогава "Антон Иванов" ? ) имаше една голяма градина. Сега виждам (в Google Street View) , че тя е силно застроена, вероятно в резултат на реституиране на имоти.
28 Май 2013 10:08
Разбирам че другарката Митка се е самоубила. Типично за фанатици и тяхната психика е, че когато те осъзнаят че тяхното фобично пристрастяване към специални представи не става действителност, те сами се принасят в жертва на собственните си халюцинации. Такива примери са самоубийството на Хитлер, самоубийството и убийството на цялото семейство Göbels, самовзривяващите се членове на Ал Кайда и така нататъка.
28 Май 2013 10:10
Бог да прости унищожената ни през 1944-1945г. интелигенция. Липсата й е видна и до ден днешен.
28 Май 2013 10:22
Salman Rushdie
28 Май 2013 10:08
Разбирам че другарката Митка се е самоубила

Ама не си разбрала че е била тежко болна. Че е предпочела смъртта щом не може да бъде борец. Ех, вие...
28 Май 2013 10:36
Ако ти четеш както трябва интервюто, има тясна връзка между разочарованието на Митка от "предателството" на нейните бивши партньори, болеста и сампоубийството.
Трябва да четеш отворени очи а не през червените стъкла на предубеждението, Тома.
28 Май 2013 10:37
Ама не си разбрала че е била тежко болна.

За да го разбере, е необходимо двуцифрено IQ. Което тя (?) явно не притежава.
28 Май 2013 10:43
Те такива борци пребориха България. Сега се чудите откъде ви е дошло.
28 Май 2013 10:53
След като констатирането на моето IQ идва от теб Панайотис, аз го тълкувам като комплимент. За мене щеше да бъде истинско падение ако нещо което пиша ти го оценяваш.
28 Май 2013 11:21
.
28 Май 2013 11:46
Аман от комунистически принцеси и принцове! И оная, татовата. изскачаше като pop up през празничния уикенд отсам и оттам... Множко ми дойдоха! Даже и да е имало някой свестен от тях, явно се е прикривал много яко... Да си ги прибира комунистическият им св. Петър, че дано мирясаме! Да им прощава Господ, аз май не мога!
28 Май 2013 12:02
Salman Rushdie 28 Май 2013 10:08

Салман, пожелавам ти никога да не ти се налага да гледаш как мъчително си отива някой, когото обичаш. Защото тогава може би ще разбереш и самоубийството, и асистираното такова, и просто ще си глътнеш квалификациите за фанатиците. И ще те е ужасно срам за написаното днес.
А може би няма, но това е съвсем друга история.
28 Май 2013 12:07
Друга история е да гръмнат някой когото ти обичаш.
И убиецът да е герой.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД