:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 399,083,258
Активни 84
Страници 8,883
За един ден 1,302,066

Днес е Денят на Ботев и загиналите за свобода

България чества днес Деня на Ботев и загиналите за свободата. На този ден се провежда всенародното поклонение на връх "Околчица". Честването започва с възстановка от Национално дружество "Традиция" на последния бой на четата и гибелта на Христо Ботев. След това Врачанският митрополит Калиник ще отслужи молебен за България.
Очаква се стотици жители на Враца да се изкачат до върха, за да участват в поклонението. Традицията е установена преди повече от столетие, когато Ботеви поклонници от цялата страна се стичали на 1 юни в града, за да тръгнат рано сутринта на следващия ден към планинските върхове, където се разразява последното сражение на легендарната чета, а след него, в падината Йолковица. Към тях ще се присъединят и повече от 860 участници в Националния туристически поход "По стъпките на Ботевата чета "Козлодуй-Околчица".
По традиция точно в 12 ч. в големите градове звучат сирени за едноминутно мълчание в памет на загиналите за родината.
32
2470
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
32
 Видими 
02 Юни 2013 11:34
Атанас Далчев
Надпис

Всички, паднали за свободата
дето и да е, са наши братя —
пак по кръв, но само че пролята.

1956 г.
02 Юни 2013 11:38
ПОКЛОН!
02 Юни 2013 11:43
Материал, съзнателно укриван до скоро, поради създадения ореол на Ботев, че е комунист.

Писмо на Христо Ботев до капитана и пътниците на парахода “Радецки”

“Господин капитан!
Господа пътници!
Имам чест да ви обявя, че в тоя параход се намират български въстаници, на които имам чест да бъда войвода.
С цената на нашия добитък и на нашите земеделски сечива, с цената на големи усилия и с пожертвуване на нашите блага, най-после с цената на всичко, що е най-скъпо на тоя свят (без знанието и въпреки преследванията на властите в страната, чийто неутралитет ние уважихме), ние си доставихме това, което ни беше необходимо, за да се притечем на помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо Отечество — България.
Ние молим Господа пасажерите никак да не се безпокоят и да останат спокойни. Колкото за вас, Господин Капитане, аз имам тежката длъжност да ви поканя да поставите парахода на мое разположение до самото ни слизане, като в същото време ви заявявам, че и най-малкото ваше съпротивление ще ме постави в печалната необходимост да употребя сила и въпреки волята ми да си отмъстя за отвратителната случка върху парахода „Германия“ в Русчук през 1867.
И в единия, и в другия случай нашият глас за бой е следния:
Да живее България!
Да живее Франц Йосиф!
Да живее граф Андраши!
Да живее християнска Европа!”
Х. Ботйов
02 Юни 2013 11:51
Материал, съзнателно укриван до скоро, поради създадения ореол на Ботев, че е комунист.

Книгопродавецо, престани да сееш лъжи и недоразумения под всички теми, независимо дали са свързани с Ботев, или не!
Ако ти СЕГА си налетял на писмото на Ботйова, това не означава, че е било умишлено укривано от теб или от всички останали, които са го чели още в началното учище.
02 Юни 2013 11:58
Поклон на всички, отдали живота си за свободата! (Независимо как са си представяли свободата и как са я разбирали)
02 Юни 2013 12:02
Книжарю, разбираме девствената ти радост от току-що откритото (от теб) писмо, но бих искала да ти обясня, че текстът на това писмо няма общо с идейно-политическите възгледи на Ботев и да се гледа на писмото като доказателство, че не е комунист, капиталист или империалист , си е най-банална свръхинтерпретация. Или пък проекция, приемане на желаното за действително. Понеже: "Плачете за Париж..." не е укривано. Ако още не си го открил за себе си - влез в словото, автори, на Б - Ботев ще го намериш
И хайде засега, че сирените засвириха
02 Юни 2013 12:08
ВЕЧНА ИМ ПАМЕТ!
На всички загинали за свободата на Майка България!
Независимо от националността им...
02 Юни 2013 12:08
Засвирили сирените... Тук, при мене, вкъщи едва-едва се подочу далечен сигналец. При вас как е. Предполагам, че поради новите сигнализации (дето един глас говори нещо, което никой не може да разбере), са редуцирали старата сигнализация. Ако не бях се напрегнала, изобщо нямаше да чуя каквото и да било. Едно на ръка, че колите си се движеха и населението си вървеше.
02 Юни 2013 12:11
И при мен едва се чуваха. А преди се чуваха много силно. Това ще е от новата система, както казваш.
02 Юни 2013 12:20
Натисни тук
02 Юни 2013 12:32
Вчера в Враза имаше странен момент - правят тържествената вечерна проверка - първа рота, втора рота, ..., студентски отряд, средношколски отряд. Та от средношколския отряд рапортуваха - вечерната проверка е проведена .... всички са налице с изключение на средношколците дали живота си за Република България. Цитирам по памет. България е Република от 15 септември 1946 година.
02 Юни 2013 12:39
Е, кое му е странното?
Ти в царство ли искаш да живееш?
02 Юни 2013 12:40
Истината е, че "прочутата" телеграма на Ботев до Париж, с която той приветствува Парижката комуна и обявява на света "комунистическите" си възгледи, изобщо НЕ Е ОТКРИТА в архивите на френските пощи.
След 10. ХІ излязоха обосновани твърдения, че всъщност Ботев въобще не е писал подобна телеграма. А текстът, който ни навираха в очите, фактически е бил изфабрикуван в съответните спец лаборатории - обичайна практика по ония години.....
По същия начин се измисляха и "героичните партизански подвизи" на тоя или оня "силно наш човек", като за целта се привличаха добре подготвени и образовани професионални историци.
02 Юни 2013 13:18
„Близо век и половина България е Ботев и Ботев е България“, заяви в словото си председателят на Народното събрание Михаил Миков/ по известен като Пиуъе със зелуъе/ на връх Околчица във Врачанския Балкан.
" Близо век и половина..."
Хм.А новият джингиби стигнал до Околчица на кон.
02 Юни 2013 13:25
Поклон!
Натисни тук
Майце си Натисни тук
02 Юни 2013 13:33
За да сме точни за Ботев трябва да добавим и това,че е бил офицер-адютант на Садък Паша в Османската армия,защото това не се учи в училище.
Поклон пред падналите герои в борбата срещу комунизъма и капитализъма.
02 Юни 2013 13:43
За да сме съвсем точни и коректни обаче, сме длъжни да кажем, че Садък Паша е всъщност полският революционер Михаил Чайковски
02 Юни 2013 13:49
Днес е Денят на Ботев и загиналите за свобода


Вечна памет на загиналите за свободата на Родината ни- България!
02 Юни 2013 13:50
А текстът, който ни навираха в очите, фактически е бил изфабрикуван в съответните спец лаборатории - обичайна практика по ония години.....

Кажи кой точно е "изфабрикувания текст" и кои още текстове са резултат на "обичайната практика по ония години..." Без да шикалкавиш.
02 Юни 2013 13:57
Тази дата и като употреба
2 юни се отбелязва от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола присъстват и живи Ботеви четници. В годините се правят промени в наименованието на деня. От 1953 до 1988 г. 2 юни се отбелязва като Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма, и в Отечествената война. През следващите две години (от 1988 до 1990 г.) се организират чествания за Деня на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България, а от 1991 до 1993 г. се отбелязва Деня на Ботев и на загиналите за свободата на България.
02 Юни 2013 14:16
Хаджи Димитър

Жив е той, жив е! Там на Балкана,

потънал в кърви лежи и пъшка

юнак с дълбока на гърди рана,

юнак във младост и в сила мъжка.



На една страна захвърлил пушка,

на друга сабля на две строшена;

очи темнеят, глава се люшка,

уста проклинат цяла вселена!



Лежи юнакът, а на небето

слънцето спряно сърдито пече;

жътварка пее нейде в полето,

и кръвта още по–силно тече!



Жътва е сега... Пейте, робини,

тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,

в таз робска земя! Ще да загине

и тоя юнак... Но млъкни, сърце!



Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небе, звяр и природа

и певци песни за него пеят...



Денем му сянка пази орлица,

и вълк му кротко раната ближи;

над него сокол, юнашка птица,

и тя се за брат, за юнак грижи!



Настане вечер – месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен;

гора зашуми, вятър повее, –

Балканът пее хайдушка песен!



И самодиви в бяла премена,

чудни, прекрасни, песен поемнат, –

тихо нагазят трева зелена

и при юнакът дойдат, та седнат.



Една му с билки раната върже,

друга го пръсне с вода студена,

третя го в уста целуне бърже, –

и той я гледа, – мила, зесмена!



"Кажи ми, сестро де – Караджата?

Де е и мойта вярна дружина?

Кажи ми, пък ми вземи душата, –

аз искам, сестро, тук да загина!"



И плеснат с ръце, па се прегърнат,

и с песни хвръкнат те в небесата, –

летят и пеят, дорде осъмнат,

и търсят духът на Караджата...



Но съмна вече! И на Балкана

юнакът лежи, кръвта му тече, –

вълкът му ближе лютата рана,

и слънцето пак пече ли – пече!

02 Юни 2013 14:16
Писмо до Христо Ботев
Георги МАРКОВ
Втори юни 1976 г. Далеч от България
.....И тук е моят първи въпрос, драги Христо Ботев:
НЕ СЕ ЛИ ЧУВСТВАШ ВИНОВЕН?
Не смяташ ли, че е трябвало да се постараеш да останеш Жив и да избягаш от куршума, който те ча­каше над Враца? Не смяташ ли, че трябваше да откажеш да снабдиш синовете на Лойола и братята на Юда с толкова важната и толко­ва полезната легенда за Христо Ботев. И вместо това да им съз­дадеш позорната грижа да те обе­сят те самите. Физически да те обесят. И така името ти вместо швейцарска картичка на всеки режим да стане огромен черен ка­мък, който да тежи върху всички поколения и зловещо да им напом­ня за страшния позор и така може би да спаси мнозина бъдещи Хрис­то-Ботевци. ....

...Оттук нататък с твоето име в уста, боготворейки легендата, всички тия власти и особено се­гашната, щяха да унищожават всеки българин, който дръзнеше поне най-бледо да бъде като теб. „Да живеем и да се борим по бо­тевски" стана лозунг за изкореня­ване на всичко ботевско и за лик­видиране на всички горди и чисти чела. С твоята поезия в уста бя­ха смазани истински поети, с твоята свобода в уста беше наложено най-черно потисничество, с твоята независимост в уста България бе тласкана от една за­висимост в друга, с твоя герои­зъм в уста бяха отречени истин­ските геройства, с твоя безком­промисен характер в уста Бълга­рия бе овладяна от духовни мижитурки и нищожества...

Натисни тук


02 Юни 2013 14:24
Не плачи, майко, не тъжи,

че станах ази хайдутин,

хайдутин, майко, бунтовник,

та тебе клета оставих

за първо чедо да жалиш!

Но кълни, майко, проклинай

таз турска черна прокуда,

дето нас млади пропъди

по тази тежка чужбина -

да ходим да се скитаме

немили, клети, недраги!

Аз зная, майко, мил съм ти,

че може млад да загина,

ах, утре като премина

през тиха бяла Дунава!

Но кажи какво да правя,

кат си ме, майко, родила

със сърце мъжко, юнашко,

та сърце, майко, не трае

да гледа турчин, че бесней

над бащино ми огнище:

там, дето аз съм пораснал

и първо мляко засукал,

там, дето либе хубаво

черни си очи вдигнеше

и с онази тиха усмивка

в скръбно ги сърце впиеше,

там дето баща и братя

черни чернеят за мене!...

Ах, мале - майко юнашка!

Прости ме и веч прощавай!

Аз вече пушка нарамих

и на глас тичам народен

срещу врагът си безверни.

Там аз за мило, за драго,

за теб, за баща, за братя,

за него ще се заловя,

пък... каквото сабя покаже

и честта, майко, юнашка!

А ти, 'га чуеш, майнольо,

че куршум пропей над село

и момци вече наскачат,

ти излез, майко - питай ги,

де ти е чедо остало?

Ако ти кажат, че азе

паднал съм с куршум пронизан,

и тогаз, майко, не плачи,

нито пък слушай хората,

дето ще кажат за мене

"Нехранимайка излезе", -

но иди, майко, у дома

и с сърце сичко разкажи

на мойте братя невръстни,

да помнят и те да знаят,

че и те брат са имали,

но брат им падна, загина,

затуй, че клетник не трая

пред турци глава да скланя,

сюрмашко тегло да гледа!

Кажи им, майко, да помнят,

да помнят, мене да търсят:

бяло ми месо по скали,

по скали и по орляци,

черни ми кърви в земята,

земята, майко, черната!

Дано ми найдат пушката,

пушката, майко, сабята,

и дето срещнат душманин

със куршум да го поздравят,

а пък със сабя помилват...

Ако ли, майко, не можеш

от милост и туй да сториш,

то 'га се сберат момите

пред нази, майко, на хоро

и дойдат мойте връстници

и скръбно либе с другарки,

ти излез, майко, послушай

със мойте братя невръстни

моята песен юнашка -

защо и как съм загинал

и какви думи издумал

пред смъртта си и пред дружина...

Тъжно щеш, майко, да гледаш

и на туй хоро весело,

и като срещнеш погледът

на мойто либе хубаво,

дълбоко ще ми въздъхнат

две сърца мили за мене -

нейното, майко, и твойто!

И две щат сълзи да капнат

на стари гърди и млади...

Но туй щат братя да видят

и кога, майко, пораснат,

като брата си ще станат -

силно да любят и мразят...

Ако ли, мале, майноле,

жив и здрав стигна до село,

жив и здрав с байряк във ръка,

под байряк лични юнаци,

напети в дрехи войнишки,

с левове златни на чело,

с иглянки пушки на рамо

и с саби-змии на кръстът,

о, тогаз, майко юнашка!

О, либе мило, хубаво!

О, либе мило, хубаво!

Берете цветя в градина,

късайте бръшлян и здравец,

плетете венци и китки

да кичим глави и пушки!

И тогаз с венец и китка

ти, майко, ела при мене,

ела ме, майко прегърни

и в красно чело целуни -

красно, с две думи заветни:

свобода и смърт юнашка!

А аз ще либе прегърна

с кървава ръка през рамо,

да чуй то сърце юнашко,

как тупа сърце, играе;

плачът му да спра с целувка,

сълзи му с уста да глътна...

Пък тогаз... майко, прощавай!

Ти, либе, не ме забравяй!

Дружина тръгва, отива,

пътят е страшен, но славен:

аз може млад да загина...

Но... стига ми тая награда -

да каже нявга народът:

умря сиромах за правда,

за правда и за свобода...
02 Юни 2013 14:49
Днес е Денят на Ботев и загиналите за свобода


Но и днес май свободата не е дошла при хората.
Кажи ми, кажи, бедний народе,

кой те в таз рабска люлка люлее?

Тоз ли, що спасителят прободе

на кръстът нявга зверски в ребрата,

или тоз, що толкоз годин ти пее:

"Търпи, и ще си спасиш душата?!"

Натисни тук

И днес се търсят Ботев, Левски, Караджата!
02 Юни 2013 15:30
В МЕХАНАТА

Христо Ботев


Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е, или слава!

Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!

Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин, -
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин, -

грабят от народът гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!

Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро тоя не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!

Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни -
крещим: "Хайде на Балкана!"

Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!

А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!

О, налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!

Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти!
Аз веч нямам мило, ддраго,
а вий... вий сте идиоти!

Продължава да е актуален Ботьов... По едно време даже искаха да махат негови неща от училищните програми, помните ли, май "Политическа зима"... Кажи ми кажи, бедни народе....
02 Юни 2013 15:32
Най-долният ибрикчия Айляк Демирлъ
оскверни за кой ли път Българската Голгота.
Ще му се връща на Айляк Демирлъ.
02 Юни 2013 15:41
Писмо до Христо Ботев
Георги МАРКОВ


Емиграцията е голяма трагедия за Г. Марков, типичен провален емигрант. Разглезен номенклатурчик със спортно БМВ, сътрапезник на Т. Живков, без реална кауза, нямало е как да успее в емиграция.

02 Юни 2013 15:45
Емиграцията е голяма трагедия за Г. Марков

Гроздето е ама много много кисело
Най малко ти може да даваш такава оценка за емигранта Георги Марков.
02 Юни 2013 19:02
Изтръпнах като видях атакаджиите и Сидеров на кон, ужас !
Нищо добро не ни чака.
02 Юни 2013 19:31
От ФБ:
2 ЮНИ

Как си, Христо? Събра ли се вече с Венета?
Тук животът е глупав. Ежедневно си крета.
Вече зная и аз за какво се умира.
Свободата ли? Струва, две кебапчета с бира.
Дали гледаш отгоре с небесната чета?
На Околчица - дъжд. И разгонени псета.
На Околчица - срам. Имаш много поклонници.
Генерали и лумпени, политически конници...
Живи трупове жалят за мъртвите, Христо.
Всенародната кал днес се кланя начисто.
Цветове... Гласове... Знамена... Шарения.
Обещания светли и ...помия до шия.
Как се люби и мрази? Там пишеш ли нещо
или вече не искаш дори да се сещаш.
Много здраве от мен на небесната чета.
Във дванайсет завийте и вие, момчета.
И станете на крак, и за вас помълчете...
Втори юни си струваше всичко, поете!

Яна Крем
03 Юни 2013 01:07
Разбира се, че мога. Г. Марков е пълен провал като емигрант. Не е изключение.
03 Юни 2013 01:46
Раздорите между балканскте народи

Сега ние сме вече в състояние да поговориме за онзи вопрос, за който нашата журналистика е говорила твърде малко, или ако и да е говорила, то сичко, щото е изказала досега, е било повърхностно, косвено и понякогаж даже и пристрастно. Думата ни е за положението на нашият народ относително оние малки държавици, които се приготовляват да бъдат наследници на Турция и които историята призовава да съставят на свободни демократически начала желаната и необходимата дунавска конфедерация. За да бъдеме последователни в разсъжденията си, ние би трябало да направиме кратък един обзор връх сичкото онова, щото се е казало досега за тоя вопрос, но ние не пишеме история, следователно можеме да оставиме това за друго по-удобно време и да преминеме право на самият предмет.

Идеята за южнославянското единство е приняла гражданственост у сичките почти народи на Балканският полуостров (с изключение само на турският) и малко по малко се е простряла даже между враждебните един на други елементи. Европа е забележила това отрадно явление в нашият общи живот и полека-лека е дошла до убеждение, че секи един от тие народи е в състояние вече да бъде господар в своята собствена къща и може да води делата си самостоятелно както в нравствено, така и в политическо отношение.

И наистина, в последньото време Возточният вопрос е влязъл вече в пълната своя сила и чака само първият сигнал на революцията, за да дойде на дневни ред. Даже и нещо повече: и без тоя сигнал ние виждаме, че Европа е захванала да прекарва географически линии през нашите земи и, като-речи, определя границите на сяко едно от интересующите се племена. Почти сичкият европейски печат е съгласен в предположенията си, че Русия, Прусия и Австрия са се споразумели вече помежду си да съставят тритейски съд и да разделят имането на умирающият между отдавна вече пълнолетните наследници. Разбира се, че ако от една страна съдиите не пожелаят да приемат рушвети (а това е твърде съмнително), т.е. ако се не полакомят за Босна, или за Херцеговина, за Цариград или за устието на Дунавът, и ако не обърнат внимание на естествените права и граници на интересующите се племена, т.е. ако оставят Сърбия да осъществи своите патриотически мечтания за Душановото царство, Гърция да усвои Албания и Македония, а Румъния да търси Траянови потомци даже и в габровските колиби, то се разбира, че Возточният вопрос ще да се реши неправилно и това решение ще бъде второ начало на оная страшна, безумна и вредителна историческа борба, която доведе турците в Европа и която твърде лесно може да доведе на Балканският полуостров други някои незвани гости, или по-право да кажем, друга някоя цивилизована орда откъм север или откъм возток. "Завещанието на Петър I" и немското "Drang nach Osten" имат в това отношение голям смисъл за назе. Но види се, че на историческите уроци държавните мъже на Сърбия, на Гърция и на Румъния не обръщат почти никакво внимание. Сърбия със своята идиотическа пропаганда в северозападните страни на нашето отечество - която пропаганда за срам и укор за сръбският народ се продължава и до днес - в продължението на десет години ни е уверила, че под булото на южнославянското единство тя иска да оплете своята собствена кошница и не иска да знае за съществованието на българският народ. Гърция, тая традиционна неприятелка на сичко, щото е славянско, при сичката своя неспособност за държавен живот, употреблява твърде низки средства, за да простре своята народност чак до Балканът, и прави в това отношение доста успешна конкуренция на сръбските патриоти. А Румъния, която в продължението на сичкото свое съществование е хранила и подкрепяла своята народност чрез румънизацията (на) чуждите елементи, а особено българският, днес с още по-голяма енергия извършва това свое "назначение на Возток". Тя гони и преследва българската народност в Бесарабия, препятствува на нашата емиграция да помогне на своето потъпкано и поробено отечество и систематически прелива сичко, щото е чуждо (освен немско), в гърнето на своята дако-ромейска цивилизация. Колкото за последните две държавици, тяхното поведение относително "робовете в Турция" е простително донейде, ако земем във внимание това, че тие и досега още се боят от панславизмът; но за Сърбия - нейното поведение относително "брача бугарима" е глупаво, отвратително и даже необяснимо за свободната дунавска, балканска или южнославянска федерация. Затова при подробното разглеждание отношенията между народностите на Балканският полуостров, ние ще да обърнем особено внимание на Сърбия и ще да се постараем да определим, колкото е възможно по-безпристрастно, нейните отношения към нашият народ. Засега ще да кажеме само това, че дордето се не обяснят и не изравнят тие отношения, то никакво споразумение и никакво съединение е невъзможно между двата братски, съседни и едноплеменни народа.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД