:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 407,193,887
Активни 156
Страници 18,244
За един ден 1,302,066
Истинската история

Имало ли е фашизъм в България?

С Деветоюнския преврат се установява режим, който по замисъл е силно повлиян от фашистката идеология, но дали поради немарливост, дали от мързел, дали от страх, плановете остават недокрай осъществени
Превратаджиите от 9 юни 1923 г. пресъздават свое събиране в дома на ген. Иван Русев (правият вдясно, правият вляво е ген. Иван Вълков) от началото на юни 1923 г. Седнали от ляво на дясно са Димо Казасов, Кимон Георгиев, Никола Рачев, Янаки Моллов, Александър Цанков, Христо Калфов, Петър Тодоров, Цвятко Бобошевски; Национален исторически музей-София
Сред най-обсъжданите исторически въпроси със сигурност е и този за наличието на фашизъм през първата половина на миналия век у нас. Със сигурност този въпрос ще да заема едно от първите три места по честота на обсъжданията в частни събирания. Обичайно разговорите по тая тема, на маса, на излет или на друго някое семейно или приятелско сборище, завършват бурно, със склонност към насилие, с обилие от ярки и кратки неприлични изрази. Споровете по тая тема са винаги на живот и смърт, те сякаш сбират цялата ни неудовлетвореност от битието на страната, личните ни несгоди и нежеланието да продължаваме все така неизвестно докога.

Деветоюнският преврат, от преди точно 90 години, е първият исторически повод, който се обсъжда масово, когато стане дума за български вариант на фашизма. Той пръв ни идва на ум понеже няколко десетилетия на това събитие се спираха твърде често, под път и над път. Не че нямаше защо. Другите два успешни преврата в новата българска история - на княз Александър от 1881 г. и на деветнадесетомайци от 1934 г., далеч не предизвикваха, а също и днес, толкова масови и бурни изблици във всекидневната ни среда.

Както е ставало дума и друг път тук, най-често отговорите на исторически въпроси се дават, включително, за жалост, и в специализираната научна книгопис понякога, в съответствие с политическите убеждения, обикновено формирани в домашна обстановка през ранното ни съзнателно битие, или даже още по рано. Подреждането по важност на историческите събития, основания и съждения, точното премерване на тяхната обективна тежест в историческото развитие, е от изключително значение за достигането до исторически верни крайни изводи. Понеже тоя процес, освен че е много сложен, но е и крайно субективен. Казано иначе, при исторически обсъждания може с лекота да се изведат на преден план предпочитаните събития, основания и съждения с цел да им се придаде по-голяма тежест. Ако този подход е нечестен, или дори злонамерен, то той довежда до съставянето на рязко невярна историческа картина, или най-малкото до нейното гротескно изкривяване. Което, разбира се, е категорично нежелателно за всеки от нас.



* * *

Приказката за "добрия цар", политиката на "силната ръка", мечтата за "добрата сила" владеят умовете на предшествениците ни от зората на човешката цивилизация. Тая добронамерена и доброжелателна сила е призвана да установи завинаги мечтаното благоденствие за всички. Политиката на "силната ръка" обаче най-често предизвиква желание за равно по големина и противоположно по посока противодействие (и по Исак Нютон, 1687 г.), във верността на което често се убеждаваме и в наши дни, дори съвсем наскоро.

Така ще трябва да приемем несъмнено, че "силната ръка" на Александър Стамболийски е в основата на подготвяния Деветоюнски преврат. С едно кратко допълнение - противодействието съвсем не се оказва равно по големина, то по-скоро напомня вандалско отмъщение.

Подготовката за преврата тече много преди средата на 1923 г. Някои непремерено груби прояви на Александър Стамболийски трупат ненавист към него и към управлението на Земеделския съюз, ускоряват допълнително приготовленията, усилват увереността, че е време за решителна разправа с правителството на Земеделския съюз. На 17 септември 1922 г. водачите на наскоро създадения Конституционен блок (на 6 юли 1922 г., от обединението на Демократическата, Обединената народнопрогресивна и Радикалната партия) отнасят голям пердах от оранжеви гвардейци и от случайни селски маси. Събитието е организирано от Комитета за селска диктатура, а негова цел е блокарите да не стигнат до Велико Търново, където е обявен и конгрес на цвеклопроизводителите. Опозиционерите са придвижени до Шуменския затвор, където им е направена известната фотографска снимка.

Впрочем, от началото на 1923 г. земеделското правителство и самият Александър Стамболийски следват ускорен курс към установяване на режим, подобен на диктаторския. Те сякаш умишлено се отказват от всякакви свои съюзници, включително и от съюза с комунистите, повярвали си, че властта им е дадена веднъж завинаги, сигурни в стабилната си обществена основа.

В столицата подготовката е най-старателна, начело са запасния генерал Велизар Лазаров, запасния подполковник Дамян Велчев и още от ръководителите на Военния съюз. В нощта на 8 срещу 9 юни 1923 г. със силите на Военния съюз (от 1919 г.), на Народния сговор (сред създателите му през 1922 г. са и дясноориентирани университетски преподаватели), и с поне мълчаливото съгласие на Двореца са завзети почти мигновенно сградите на държавните учреждения, арестувани са земеделските министри, които са в София, съставено е правителство. На сутринта навсякъде в страната е разпространен Манифест към българските граждани (вж. Извори), подписан освен от министър-председателя Александър Цанков, но също и от новите министри ген. Иван Русев, Боян Смилов, Петър Тодоров, Цвятко Бобошевски, Димо Казасов, Янко Стоянчев.



* * *



Дори когато подробно, доколкото е възможно тук, се вгледаме в политиката на правителствата на Демократическия сговор (10 август 1923-19 май 1934), на власт след преврата на 9 юни 1923 г., пак трудно ще открием друго освен само прилики тук-там с "класическия" италиански модел на Бенито Мусолини. Изглежда, че деветоюнските превратаджии са по-скоро твърде немарливи и недостатъчно талантливи, за да изградят най-трудоемката част на българския фашизъм - създаването на същинска масова фашистка партия. Именно отсъствието на такава партия налага българската форма на фашизъм да бъде определяна най-често като "некласическа" форма на фашистка диктатура, като режим, който си поставя по-скоро авторитарни, а не специфично фашистки цели (вж. Wolfgang Wippermann, Europaischer Faschismus im Vergleich, Frankfurt, 1983 и др.).

Ето защо ще трябва да се откажем вероятно от понятието "военно-фашистки", което се отнасяше доскоро и към Деветоюнския преврат, и към режима, изграден с него. Това впрочем ще е причината да пренебрегнем и понятието "монархо-фашистка" за диктатурата у нас до 1944 г. Разбира се, че тези понятийни уточнения не променят на практика същността на тия режими, тези уточнения са нужни само за постигане на повече научна точност. Независимо как ще бъдат наречени, те си остават брутални, жестоки и човеконенавистнически, а управлението им - неконституционно.

И деветоюнци, и деветнадесетомайци, и царския режим остават с ограничена обществена основа, с изключителни по сила и твърде масови политически противници, а твърде бързото им включване в сферата на влияние на "класическите" фашистки режими в Италия и Германия замаскира тяхното своеобразие (Ал. Тарасов, 2003). Така и деветоюнци, и деветнадесетомайци, и царския режим не успяват да се развият до ярко самостоятелно историческо явление, те си остават авторитарни режими, които използват щедро елементи от фашистката идеология.



(следва)



Извори



"Граждани!

Толкоз желаното и тъй дълго очакваното проваляне на едно насилническо и развратно правителство, каквото бе това на Александър Стамболийски, най-сетне е дело свършено . . .

Новото правителство има за своя първа грижа да обезпечи мира и спокойството на гражданството, да възстанови потъпканите свободи на гражданина, като издигне престижа на държавната власт.

Правителството заявява, че реда и вътрешния мир в страната ще бъдат запазени на ВСЯКА ЦЕНА. Всеки опит за смут, всеко подстрекателство срещу държавата и правителството, всеко посегателство върху правата, имота и честта на гражданите ще бъдат немилостиво наказвани. На армията, жандармерията и на организираната гражданска полиция е дадена заповед БЪРЗО, РЕШИТЕЛНО И НЕУМОЛИМО СЪС ВСИЧКИ СРЕДСТВА ДА ПОТУШАТ всеки опит да се изложи реда в страната и да се накаже всеки, който би противодействувал на властта.

Правителството . . . декларира, че лоялно ще изпълнява договора за мир [от 1919 г.] и че България е чужда на всякакви военни авантюри . . ."

Из "Манифест към българските граждани", подписан от министрите в правителството на проф. Александър Цанков, 9 юни 1923 г.



"Около 2 месеца преди преврата на 9 юни царят ми назначи среща чрез полковник Драганов. Срещата се състоя в Зоологическата градина в една стая . . . Там заварих царя. Той веднага ме попита: "Какво става с армията?". Аз отговорих, че настроението сред офицерския корпус е такова, че може да се изрази в нежелателна проява срещу правителството на Стамболийски . . .

На другия ден докладвах пред Централното управление на Военния съюз срещата с монарха и се направи окончателно заключение, че царят няма да бъде против преврата. Определихме и дата - 8 срещу 9 юни, петък . . . И на 10 юни . . . се представих на царя. Първите му думи бяха: "Вие спасихте България и трона". И тогава напълно се убедих, че всичко, тоест превратът, е станал по негово желание. Когато доложих на новия Министерски съвет, че Стамболийски е убит при опит за бягство, това се срещна от всички равнодушно. Александър Цанков само стана и нервно се изсмя. И каза, че при такива случаи не трябва да се дирят отговорности . . ."

Из изказване на ген. Иван Вълков на съдебно заседание от 23 август 1954 г.

In: "По дирята на безследно изчезналите" на Николай Христозов, 1972 г.
192
28184
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
192
 Видими 
05 Юни 2013 20:10
Ето защо ще трябва да се откажем вероятно от понятието "военно-фашистки", което се отнасяше доскоро и към Деветоюнския преврат, и към режима, изграден с него. Това впрочем ще е причината да пренебрегнем и понятието "монархо-фашистка" за диктатурата у нас до 1944 г.


Петрински, гепи брато.
Тази дискусия приключи юще преди 23г., кога Илчо Димитров обяви на всеуслушание, че фашистка диктатура в България никогаш не е имало. Друг е въпросът,че каскетаджиите не могат да правят разлика между италиански фашизъм и германски национал-социализъм.
05 Юни 2013 20:14
Статията е написана мекичко и нежно, да не би да се обиди някой комунист, че "първото в света антифашистко въстание" няма как да е антифашистко, след като не е имало фашизъм. И някак си срамежливо и с извинение да им обясни, че за да има фашизъм, трябва да има еднопартийно управление на партия, обхванала цялата страна с мрежа от структури, контролиращи изцяло обществения и икономически живот.
В този смисъл фашизъм имаше от 1944 до 1989 г. Нищо, че го наричахме по друг начин.
05 Юни 2013 20:16
Със сигурност този въпрос ще да заема едно от първите три места по честота на обсъжданията в частни събирания.

Тръпна от любопитство да разбера, кои ли са другите две челни места в класацията на Петрински!
05 Юни 2013 20:33
Това че България е обявила война на страни от АНТИФАШИСТКАТА коалиция и си е получила заслуженото много добре показва какво е имало в нея. Както и седемте срещи на цар Борис с Хитлер, както и булевард Адолф Хитлер в София и много други факти.
05 Юни 2013 20:44
Колко удобно - нямало антифашистко възстание, щото нямало монархо-фашизъм. Нямало нито италиански фашизъм, нито пък германски национал-социализъм. Има си хас пък и да е имало в България? И оттам комунягите са виновни!? Ами и ний сме дали нещо мракобесно на света. Пък как ще го наречем, не променя същността му. Ех, мои родни селски идиоти - вместо да гледате съдържанието пак се съсредоточихте върху определенията...
05 Юни 2013 20:53
В този смисъл фашизъм имаше от 1944 до 1989 г. Нищо, че го наричахме по друг начин.

Именно - режимът в България след 1944 има много повече общи черти с фашизма и национал-социализма!
Това всъщност са различни форми на едно и също нещо.
05 Юни 2013 20:54
Не бе, в България е имало марсианизъм, понеже марсианците, нали развийш...
05 Юни 2013 20:55
И оттам комунягите са виновни!?

Тц. Селски идиоти. Констатирано лично от дедо Благоев, кога плачеше, че болшевиките му разсипали хубавата европейска партийка.
05 Юни 2013 20:56
Да не говорим празни пропагандни приказки по инерция и без каквито и да е знания и факти за това дали е имало или не е имало и какъв фашизъм е имало в България. България е била съюзник на Германия и точно обстоятелствата при които тя е станала съюзник е от голямо значение в това отношение. Аз мисля че е няма страна в Европа в която да не е имало привърженици на фашистките - националсоциалистическите идеи. В‌ Швеция също е имало доста привърженици. Аз все пак мисля че националсоциалистическото мислене е чуждо на манталитета на българския народ. В него влизат много абстракции, които не говорят каквото и да е било селския труженик. В една селска страна е мъчно една такава идеология да пусне корени. Селяните мислят много конкретно и прагматично, и абстрактни представи като раси и техните евентуални "културни и морални превъзходства" са извън хоризонта на трезвия селянин.
05 Юни 2013 20:59
Петрински,ставате все по-обективен!
05 Юни 2013 21:06
Е, много е ясно, че е имало фашизъм. Иначе от къде са се взели АБПФК? А?
05 Юни 2013 21:08
Това че България е обявила война на страни от АНТИФАШИСТКАТА коалиция и си е получила заслуженото много добре показва какво е имало в нея.

Не. Това показва само, че следва да се чете и нещо друго, освен "история"- та на БКП.
Страните-участнички наричат Коалицията си The Allies of World War II и Антигитлеровская
05 Юни 2013 21:23
О, мамин...
А може да е националсоциализъм?
Котка -
---------------------
Блогът на Генек
05 Юни 2013 21:27
Другаре!
Нема сегашен български историк, който да твърди, че в България, некогаш е имало фашизъм и фашистко правителство. Те това е положението.
05 Юни 2013 21:27
.
05 Юни 2013 21:28
Ето защо ще трябва да се откажем вероятно от понятието "военно-фашистки", което се отнасяше доскоро и към Деветоюнския преврат, и към режима, изграден с него.


Щом прочетох това (макар и доста плахо и уклончиво) признание готов съм да за автора, въпреки някои изопачавания в текста.
05 Юни 2013 21:29
Мислех да не се намесвам в обърканите сънища, но...
Стамболийски законноизбран премиер ли е?
Не питам дали опозицията му е смятала, че имало фалшификации. Не питам дали "народът" е бил с него или не. Не питам дали "прогресивните военни, интелигенти и политици" са сметнали, че имат някакво право.
Питам - законно избран ли е? Съд касирал ли е изборите? Избори ли са били или преврат?
И кое - закон, правила, морал, демокрация, монархизъм и т.н., дава право премиерът да бъде обявен за свален и заклан?
Какъв фашизъм...Имало е демократичен монархизъм с милитаристичен оттенък...
----------------------------------
Блогът на Генек
05 Юни 2013 21:31
Колко удобно - нямало антифашистко възстание, щото нямало монархо-фашизъм. Нямало нито италиански фашизъм, нито пък германски национал-социализъм.

Сега разбрах. Нашето антифашистко въстание е било срещу фашизма в Италия.
05 Юни 2013 21:34
Мислех да не се намесвам в обърканите сънища, но...
Стамболийски законноизбран премиер ли е?
Не питам дали опозицията му е смятала, че имало фалшификации. Не питам дали "народът" е бил с него или не. Не питам дали "прогресивните военни, интелигенти и политици" са сметнали, че имат някакво право.
Питам - законно избран ли е? Съд касирал ли е изборите? Избори ли са били или преврат?
И кое - закон, правила, морал, демокрация, монархизъм и т.н., дава право премиерът да бъде обявен за свален и заклан?
Какъв фашизъм...Имало е демократичен монархизъм с милитаристичен оттенък...

Уважаеми, другарю о.з. ЗКПЧ,
Моля образовайте се, преди да пишете неуки дивотии!
05 Юни 2013 21:35
И кое - закон, правила, морал, демокрация, монархизъм и т.н., дава право премиерът да бъде обявен за свален и заклан?

Мера, според мера. Такъв е законът на ВМРО.
Лоша, братоубийствена работа, ама...
05 Юни 2013 21:36
Тавагиштите, както винаги, ги нема ник'ви в терминологията. Т'ва фашизъм, комунизъм, нацизъм, диктатура--подхвърлят ги като цирков жонгльор бухалки и, като падат, все ги хващат от погрешния край. Така е, като не се четат книжки, а само лозунги и манифести за призраци, развийш!
05 Юни 2013 21:38
Тукана терена ще се разкаля здраво (сещайте защо), поради което аз последния ред, с дъждобран и много
05 Юни 2013 21:39
Генек, ако искаш, наричай всяка диктатура фашизъм. Така, както започнахме да наричаме всяко нещо, което не ни харесва, "геноцид". Но все пак си мисля, че е добре за различните неща да използваме различни думи.
05 Юни 2013 21:42
Какъв фашизъм...Имало е демократичен монархизъм с милитаристичен оттенък...

Брей, такъв макияж не бях виждал! И оттенъците му оттенъци, и на миризма го е докарал... Само че пъпките на пипане се усещат.
05 Юни 2013 21:43
До последния колега: има научни кръгове, които разглеждат фашизма като просветлена диктатура.
05 Юни 2013 21:44
"Просветлена" много силно казано, да смекчим: развита диктатура.
05 Юни 2013 22:00
Съжалявам, късно усетих иронията в цитата. Но много хора, включително в този форум, смятат така. Мнението ми е към тях.

А в това време сървърът изтреще...
05 Юни 2013 22:09
Научному: - Нямало е фашизъм в България от 1923-та до 1944-та! Ура!
Фашизмът е бил след това (според някои форумни камбанари-викачи). Ба 'ма@му!
И к'во и било тогава - терор, ля! Диктатура е липсвала. Нямало е Диктатор...
Нито Костов е Командира, нито ББ е Буда, Стани-Шев да си гледа униформите, Царят - имотите, банкерите - париците ни, монополите - животеца ни.
На нас - саз! Ма много щастливо си живеем ний, българчетата, начи. Излива ни се чак изот гърлото...
...
(A бе земетръс ли има, святка ли се по София-та, потъна ми коментара в небитието, та писах този, по-мекичък, белким мине през сървъра...)
05 Юни 2013 22:09
Обичайно разговорите по тая тема, на маса, на излет или на друго някое семейно или приятелско сборище, завършват бурно, със склонност към насилие, с обилие от ярки и кратки неприлични изрази.

Мдаа. Петрински пусна кукичката и позна.
Инак, сите събития най-точно и обективно са описани от Георги Марков в книгата "Парола "Сабя".
05 Юни 2013 22:14
Пействам една интересна статия (на части) от 1948 година:
BULGARIA AS A COMMUNIST STATE Soviet troops entered Bulgaria in September 1944 they received a tremendous welcome. Of all nations in Europe, and certainly of all Slavs, the Bulgarians were the most pro- Russian. Unlike Poland, Rumania, or Hungary, Bulgaria had never had any important anti-Russian political movements. There were no large estates, nor any big industrial, banking, or business con- cerns. Trade was mainly, and in the villages almost exclusively, in the hands of the co-operatives. A deep pro-Russian tradition existed in every section of society. So strong were the pro-Russian sentiments of the Bulgarian people that during the war King Boris's Government, which had signed a military alliance with Germany, did not dare declare war on Russia even at the height of the most spectacular successes of Hitler's armies on the Eastern Front. Had the Russians chosen to let Bulgaria's political life develop along its natural lines, post-war Bulgaria could have easily become, by the free choice of the vast majority of its people, the most genuinely pro-Russian country in the world. Nikola Petkov had himself said: 'There is no Bulgarian, whatever his politics, who does not believe that friendly Soviet-Bulgarian relations and sincere co-operation with the Soviet Union represent the founda- tion stone of Bulgaria's foreign policy. The whole Bulgarian nation, and especially we in the Opposition, believe that this policy best guarantees both the peace of the Balkans and the interests of Bulgaria."1 Two months after making this speech Nikola Petkov was arrested as an anti-Soviet conspirator in the service of British and American reaction. He was hanged in September 1947, and the Soviet representative to the United Nations, Andrei Gromyko, in a speech before the Security Council, branded Petkov as 'the enemy of the whole free world*. In Bulgaria the Petkov trial in August 1947 marked the end of the short-lived period of a rela- tively democratic régime during which the Opposition, though constantly persecuted, was still represented in Parliament and was allowed to publish its own newspapers. This period had begun in September 1945, immediately after Petkov's resignation as deputy Prime Minister in the first Fatherland Front Government
05 Юни 2013 22:15
The Fatherland Front had been originally a genuine democratic coalition, formed in 1943 to direct the Bulgarian Resistance. It united the Republican, Agrarian, Communist, and Social Demo- crat parties, as well as a number of influential independents. Petkov's Agrarians were forced out of the Fatherland Front in the summer of 1945; the Social Democrats followed suit, and the Republicans were eliminated as an independent and influential political force in 1946 after wholesale purges in the Army and mass arrests of 'reactionary officers'. The General Election of October 1946, held under conditions of intensified Communist police terror, gave the Communists an over-all majority of 60 per cent. Petkov's Opposition lists, however, received over 1,300,000 votes - a third of the electorate (the highest Opposition vote recorded in Communist Europe after the war). George Dimitrov, the former Secretary-General of the Comintern, became Prime Minister in November 1946, and during 1947 he succeeded in establishing a fully-fledged one-party totalitarian régime. Much has been written in Great Britain regarding the political side of the Petkov trial and execution, for it undoubtedly marked a turning point in Bulgaria's contemporary history. But evidence as to the juridical aspects of the affair was lacking in Western Europe for many months, and only such evidence could make clear the character of the new system of justice in Eastern Europe. Recently, however, the Bulgarian Communists have themselves been dis- tributing in this country an official report on the trial.1 This pub- lication, edited by Dimitrov's Propaganda Chief Vlado Topen- charov, reveals that Petkov was sentenced to death on the charge of inciting two Bulgarian colonels, Marko Ivanov and Boris Gergov, to form a military conspiratorial organization. But Petkov was alleged to have influenced these two colonels to embark on a cam- paign of conspiracy against the State by telling them exactly the opposite: that only constitutional and peaceful means should be used for political warfare! (See pages 89 and 107 of the Communist report.) We also learn that Petkov's much publicized 'confession letter', to which much prominence was given by Communist and pro- Communist circles in Britain, was produced posthumously, nearly three weeks after his death. Petkov's most important wit- nesses were not allowed to appear in Court, because his three Communist Judges ruled that their depositions 'would not be relevant to the correct solution of the case'. (See page 52 of the report.) Finally, the Bulgarian Court of Appeal, in dismissing Petkov's appeal, stated in so many words that his indictment was 'a question of Government policy and Government tactics*. (See page 609 of the report.) After Petkov's execution the mopping-up operations for the final destruction of all non-Communist political forces were quick to follow. By the summer of 1948 not a single Bulgarian demo- cratic leader remained at liberty. Some were tried for 'economic sabotage' and 'reactionary propaganda' and were given prison sentences. Others were arrested and interned without any trial. Those in prison include the Agrarian leaders Dimitar Gichev, Hristo Stoyanov, Kosta Muraviev, and Nedelko Atanassov - all former Ministers. Professor Venelin Ganev, chairman of the Regency Council (i.e., Head of State) of the first Fatherland Front Government, the Radical leader Professor Petko Stoyanov, a former Fatherland Front Minister of Finance, the leaders of the Democratic Party, including the eighty-seven-year-old former Prime Minister Nikola Mushanov, and many other prominent politicians, professors, and journalists are all interned. Some two months ago they were joined by all the Social Democrat Parlia- mentary Deputies, headed by their General- Secretary Kosta Lulchev (who last January dared to criticize in the Assembly the new State Budget, and was promptly threatened *with the fate of Petkov' by George Dimitrov himself).
05 Юни 2013 22:16
No better, in fact much worse, has been the fate of the Republi- can leaders, who during the war played a prominent part in the Resistance. Most of them have been proclaimed 'enemies of the people' and exiled. General Cyril Stanchev, under whose personal command the Fatherland Front forces seized power on the night of 8 September 1944, and who later distinguished himself by leading the armies that fought against the Germans in Yugoslavia, has been given a life sentence. Nearly two hundred other officers are in prison, and over 3,000 have been dismissed. The pro-Communist Socialists have ceased to exist even in the subordinate status under which they were hitherto allowed to function; they have now been completely absorbed into the Communist Party. These various measures of repression have by no means been confined to political circles. Ruthless laws and economic decrees have been passed to ensure the elimination of the 'exploiting classes and the kulaks', i.e. all those who, in towns and villages, still had the temerity to show any signs of independent thinking. In April 1948 Dimitrov announced in a speech that people who did not support the Government wholeheartedly were not worthy to live in Sofia. Within the following three months most of the middle class families were ejected from their homes to make room for 'brigadiers' (non-paid workers on Government enterprises) and 'shock workers' (those who work overtime to increase production). The rationing system itself guarantees the gradual but certain elimination of all non-Government supporters. It has six grades. The biggest rations go to the underground mine workers and 'those considered at their level', i.e. the party bosses and senior Government officials. Then come the surface mine workers and the party smaller fry, followed in turn by heavy manual workers, light manual workers, 'white collar' workers, and finally ordinary private persons. Journalists, writers, musicians, painters, artists, etc., known as 'intellectual workers', receive double food rations and additional clothing coupons, provided, of course, that they have not been expelled from their respective Communist trade unions for reactionary activities. On 21 July the Government issued what is probably the most ruthless decree of its kind hitherto issued in Communist Europe: people who are not 'employed in a way useful to the community' are denied all rations. And as all employment without exception is reserved for trustworthy per- sons, from the Communist point of view, the decree virtually con- demns to starvation all those who are, for one reason or another, on the Government's black list.
05 Юни 2013 22:20
Последната част на статията е озаглавена "BULGARIAN RELATIONS WITH YUGOSLAVIA" и не е толкова интересна. Но заключението е:
To sum up: Western observers can draw three very significant conclusions from an analysis of the Bulgarian political scene today. First, Russia, by way of direct, and now officially admitted, inter- vention in Bulgarian affairs, has set up in the heart of the Balkans a totalitarian one-party régime which in ruthlessness and terror probably surpasses anything the Bulgarians ever experienced under their pre-war Fascist Governments. Secondly, the Tito- Cominform rift has seriously jeopardized Communist plans in the Balkans, as a result of which the formation of a Moscow-controlled South Slav Federation has been postponed indefinitely. Thirdly, the Kremlin leaders do not trust even their most obedient and sub- servient satellite leaders outside Russia; they are certain of their loyalty only when they establish direct Soviet police control of their régimes and their party administrations
05 Юни 2013 22:21
Bulgaria as a Communist State
Author(s): M. P.Source: The World Today, Vol. 4, No. 9 (Sep., 1948), pp. 375-382
Та, според автора от 1948 г., България е имала фашистки правителства преди Втората Световна Война.
05 Юни 2013 22:26
Толкова е тъжно това, че повечето коментирали не могат да схванат смисъла на прочетен от тях самите текст. Според Петрински фашизъм, в неговата италианска или германска форма в България не се е случил или поради некадърност или от мързел на превратаджиите и последващите правителства, с което не мога да се съглася. Според мен има обективни причини фашизмът в България да не се случи в своите италианска или немска форма и причините се коренят в липсата на развит едър индустриален капитал, който да се превърне в основата на такъв тип фашизъм. Затова пък реваншистките платформи и популизъм, начина на политическо действие (превръщането на Парламента във формална инситуция, изпразнена от съдържание), преследването и саморазправата с политическите опоненти са си фашистки по природа.
05 Юни 2013 22:41
Искам да напомня на форумците, че Петрински разглежда събитията и управлението след деветоюнския преврат 1923 г.
Преваратът от 1923 г. идва с лозунга за възстановяване на правата и свободите според Търновската конституция.
Новото правителство има за програма да разпусне избраното с фалшификации Народно събрание и да насрочи нови избори.
И действително, дори след Септемврийското въстание, избори са насрочени и в 21 Обикновено НС се запазва многопартийната система, вкл. БКП(т.с.) имат избрани 8 депутата.
Управляващият Демократически сговор нито цели установяване на еднопартийна система, нито суспендиране или драстична промяна на Търновската конституция, нито промяна на съществуващата държавност с корпоративна държавност от фашистки тип. Т.е. няма ги белезите на фашистките управления в Италия и Испания (на Франко), а още по-малко нацистката версия на фашизма.
Нито пък тогавашните комунисти непосредствено разпознават в деветоюнците "фашистит".

Ето какво решава Висшият партиен съвет на БКП на Партийната си конференция през април 1923 г.:
трудещите се маси от градове и села да бъдат будни и готови и в момента, в който старите партии посегнат на властта и когато градската и селската буржоазия в борбата си за власт разразят гражданската война в страната, да продължат, разширят и водят с най-голяма решителност борбата както против градската, тъй и против селската буржоазия за завладяването на властта и за създаването на .... работническо-селско правителство.


Непосредсвено след преврата на 9 юни 1923 г., БКП (т.с.) дава следната оценка:
{Превратът е} замяна на една военно-полицейска диктатура - тая на селската буржоазия - с друга военно-полицейска диктатура - тая на градската буржоазия.

Очевидно е, че и българските комунисти не виждат фашизма в България през юни 1923 г.
НО, оценката на българските комунисти не се споделя от Московските болшевики. Отначало надеразбирането е по отношение на тактиката. На 14 юни генералният секретар на Коминтерна, Васил Коларов праща телеграма в която инструктира ЦК на БКП. В нея пише:
"Разтревожени сме от известието, че спъвате борбата против новото правителство. Доколкото можем да съдим от тук (от Москва) положението изисква бързи и решителни мерки даже и със Стамболийски, иначе сегашното правителство ще се укрепи и ще смаже комунистите. Обмислете сериозно положението, спомнете си тактиката на болшевиките в момента на Корниловското въстание и действайте без колебание.

Т.е. и до този момент, дори Московското ръководство на партията още не е нарекло преврата "фашистки". Едва, в решението за въстание през септември за пръв път Георги Димитров разпознава фашима в деветоюнци. И това разпознаване, идейно узряване на Партията, е наречено във всички учебници и справочници по история на БКП, издадени от самата БКП, се нарича "прелом в процеса на болшевизация на БКП". Г. Димитров нарича новото правителство за пръв път "фашистко" и се опитва да приложи на практика теориите си за "единния фронт". От всички български политически партии, само обезглавеното и реваншистки настроено БЗНС, и то не цялото, а лявата му фракция се съгласява да участва в "единния фронт".

05 Юни 2013 22:48
Еvernard, oграмоти се за значението на "случването", виж защо е неуместна тази дума и я поправи. След това може да те четем по същество.
Грамотността е ключ за вратата на твоите мисли.
05 Юни 2013 22:52
За фтори път да попитам:
Как може да няма фашизъм, а да има Активни Борци Против Фашизма и Капитализма АБПФК? Те от къдя съ се взели?
05 Юни 2013 22:54
"Мера, според мера. Такъв е законът на ВМРО"

Тъй, нали. Така можело за някои. Не ни харесва някой - режем му главата. А после - ред сълзи, ред сополи. Народния съд, това онова, репресии, терор, бият Паниковски. И не кръвожадните пияници, бягащите на хладно в гората от кърската работа на печено агне и драмска ракия мързеливци "войводи" са го казали, още в Книгата на книгите е казано: "Зъб за зъб, око за око". А мярата трябва да се прилага еднакво за всички. Ама за това се иска малко почтеност.
05 Юни 2013 23:00
Интересен дебат. Пиночет дали бе наричан фашист?! Нали помним как бе ликвидиран Алиенде и какво стана на националния стадион в Сантяго? А дали са фашисти тези, които свалиха законно избрания Стамболийски, заклаха го, отрязаха му главата и я разнасяха по селата за сплашване през 23-та. Дядо ми като местен младежки лидер на ЗМС дни наред след 9 юни се е крил в гората от превратаджийте (местните такива, разбира се), които без да се помайват много са го потърсили в къщи и с часове са изтезавали баба ми да го издаде. Всеки има неговата си истина. За мен тя е, че в България преди 1944 г. е имало един не малък фашистки период.
05 Юни 2013 23:02
Преваратът от 1923 г. идва с лозунга за възстановяване на правата и свободите според Търновската конституция.
Новото правителство има за програма да разпусне избраното с фалшификации Народно събрание и да насрочи нови избори.
И какъв точно е източникът за фалшификациите на изборите? И се чудя дали този източник му е хрумнало, че сговористите са щели да спечелят, ама Стамболийски фалшифицирал изборите? Това ще да е тогавашния Бареков.
*
Иначе не е баш убедително, че сговористите направили преврат,... за да защитят Търновската конституция. И то с подкрепата на царо (който всъщност не е цар ако се водим именно по Търновската Конституция).
05 Юни 2013 23:11
Фашизъм в България може и да нямало, но фашисти е имало. Как така ли? Ами много просто - имитаторът на сериен убиец сериен убиец ли е?
05 Юни 2013 23:15
Братлета, истината е в помирението. Грешка-прошка. Това е.
05 Юни 2013 23:23
Доколкото зная, отдавна както на Запад, така в Русия няма изследователи, които да считат, че в България е имало фашизъм.

Основанията им са, че у нас преди 1944 г. са липсвали основните белези на фашизма - тоталитаризъм, култ към личността, единствена и масова партия и най-вече революционност на господстващата партия.

Съвременните историци са доказали, че "българският фашизъм" е измислен със задна дата от комунистите.
Първоначално, за да "оправдаят" и маскират характера на Септемврийското въстание, което по замисъла на Троцки, Зиновиев и сие е следвало да стане етап от перманентната световна революция - революция комунистическа, социалистическа.
Впоследствие измислицата започва да обслужва толкова много и различни цели на комунистите, че дори и днес има хора, които споделят заблудата
05 Юни 2013 23:27
истината е в помирението. Грешка-прошка.

Е, на кого да простим, бе Щурчо, като не е имало фашисти? Каква прошка, като не е имало грешки ?
05 Юни 2013 23:42
Тъй,тъй ,фашизъм не е имало, но фашизоидни погроми и убийства ,да.Особено пък след недобре и набързо организираното и лошо проведено възстание,когато ,под благия поглед на добрия цар Борис Обединител ,едни " добри родолюбци -патриоти" с "отвращение" избиха и изгориха други едни ,струва ми се истински родолюбци-патриоти.Доста много при това.За периода 41-ва - 44-та години просто са черешката на монархо-фашиската торта. И понеже в книгата на книгите е казано око за око и зъб за зъб нормално последва Народния съд. Прав е колегата казал по-горе,че СЕГА няма да се намери историк ,пък политик хептен,да твърди,че е имало фашизъм след 9.юни 1023г. Шубето е голям страх.
05 Юни 2013 23:43
Какъв фашизъм, какъв комунизъм?
До 9 юни е имало обикновено сопаджийство по чист ориенталски терпит - селски диктатури, дочоолу и пр.
След 9 юни - колене с нож отляво и отдясно - à la bulgare
05 Юни 2013 23:43
Как може да няма фашизъм, а да има Активни Борци Против Фашизма и Капитализма АБПФК? Те от къдя съ се взели?

Ми преди 9.09.1944 АБПФК имало ли е?
05 Юни 2013 23:44
внимателния, .......Не ми се занимава с коментар на простотии!
05 Юни 2013 23:44
Щото знам, че тука във форума много я обичате мойта жена, та искам да ви споделя какво си мисли тя за т. нар. фашистка държава и борците ни против нея. Та, вика, след десетилетия на кръвопролитни войни, национални катастрофи и хиляди свидни жертви, България успява да осъществи със собствени сили, безкръвно, санстефанската си мечта. В същото време, една шепа продажници, за своя лична сметка и в интерес на чужд господар, един от двамата най-големи кръвници, които историята познава, тръгва на въоръжена борба срещу българската държава. За зла участ на българите, пъкленското им дело успява и вече близо 70 години т. нар. комунисти, в различни премяни, пустошат безнаказано бащино ни огнище.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД