Изборите, политическите пазарлъци и кризата тласкат част от българските фирми към сивия сектор. Това става ясно от представен вчера анализ на Асоциацията на индустриалния капитал, свързан с неформалната икономика у нас. В 11% от случаите и служителите, и самите фирми признават, че нивото на сивия сектор в техния бранш е между 51-65%. Най-сериозно е положението в строителството, машиностроенето, пощенските услуги и др.

"Изсветляването на икономиката е продължило и през миналата година. Но, за разлика от предходни години, този процес губи скоростта си и остава на почти същите нива както през 2011 г. Данните сочат, че около 25-30% от фирмите у нас работят в сенчестата част на икономиката", заяви експертът проф. Стефан Петранов.

Работата без трудов договор, подписването на контракти за малка сума и плащането на ръка, както и неиздаването на касови бележки продължават да са обичайна практика у нас. Според 16.2% от работодателите тази практика е почти всекидневие, докато според други 36.4% тя е по-скоро често срещана. Любопитни отговори са дали служителите - почти всеки втори твърди, че не знае за такива случаи. Експертите обаче обясняват това с негласната подкрепа на работещите във фирмите, които така стават съучастници на своите шефове.

В същото време почти всеки втори българин е готов да работи без трудов договор, стига да получава допълнително пари, според устна договорка с шефа. Това може да се обясни лесно, смята доц. Емилия Ченгелова. "Хората се убеждават много трудно да не работят на сиво - когато има висока безработица, те са готови да приемат такава работа", смята тя.

Около 30 на сто от фирмите твърдят, че нарушаването на правото на почивки при работниците е често срещано прегрешение. Почти същият е и процентът на работниците, които смятат че правата им са били нарушени. Най-категорични по този показател са заетите в сферата на туризма и здравеопазването. Заради липсата на пари и други възможности обаче те продължават да се трудят, макар да знаят, че шефът им е в нарушение.

Според Петранов не е проблем, когато сивата икономика е в малки размери и е само временна. "Няма как тя да бъде ограничена напълно. В България обаче сивата икономика е най-висока в целия ЕС и борбата с нея е пряко свързана със самото икономическо развитие на страната", отбеляза той.