:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 422,087,770
Активни 94
Страници 23,069
За един ден 1,302,066
РАВНОСМЕТКА

Модернизацията уби индустрията на Великобритания

Никоя друга голяма икономика в света не допусна деиндустриализацията, която си позволи Обединеното кралство
СНИМКА: ЕПА/БГНЕС
Бившите премиери Маргарет Тачър и Гордън Браун пред "Даунинг стрийт" през 2009 г. Когато Тачър дойде на власт, промишленото производство осигуряваше 30% от националния доход и даваше работа на 6.8 млн. души. Когато Гордън Браун напусна "Даунинг стрийт" през 2010 г., промишленото производство падна до 11%, а броят на заетите в него - до 2.5 млн. души.


През последните 30 години британската промишленост бе намалена с две трети. По мащаб на деиндустриализацията Великобритания задмина всяка една от големите държави в света. Това бе направено в името на модернизацията. Но какво дойде на нейно място?

Преди да се пресели в Йейл и да стане автор на исторически бестселъри, Пол Кенеди бе израснал през 50- и 60-те години край бреговете на река Тайн (реката, която преминава през град Нюкасъл - бел. ред.). "Това бе свят на шум и мръсотия", спомня си той. Основен отрасъл там е било корабостроенето. Бащата и чичото на Кенеди са работили като котлари и огняри в Уолсенд. Миналата година ученият изнесе лекция, в която сподели впечатленията си за онова време.

"Хората изпитваха дълбоко



удовлетворение от производството на стоки



Това важеше и за онези, които предоставяха услуги - независимо дали местни банкови служители или дизайнери. Когато корабостроителницата "Суон Хънтър" пускаше нов плавателен съд на вода, всички ученици от местното училище идваха, за да видят творението на своите бащи. Когато гледахме през оградата, всеки виждаше чичо Мик, чичо Джим или баща си. Това чувство на цялостна, съзидателна общност бе удивително."

Разхождайки се по Уолсенд преди две седмици, не видях нито един спускащ се на вода или поне строящ се кораб. Гигантската корабостроителница "Суон Хънтър", за която споменаваше Пол Кенеди, бе закрита преди няколко години. На нейно място останаха няколко декара мръсна пустош, за които и досега не се намира купувач.

Сега най-големият бизнес обект на едно от бившите предприятия в Нюкасъл е фирма за химическо чистене. На мястото на друго предприятие има склад с изолационни материали. Директорът Том Кларк на една от съхранилите се все пак фабрики се разходи с мен по крайбрежната улица на Тайн - сърцето на промишлената треска, спомената от Кенеди. "В радиус от няколко километра от нас нищо не се произвежда", констатира той.

Картината е същата из цялата страна - в Северозапада, Мидлендс (Централна Англия - бел.ред), накрая в старите промишлени квартали на Лондон. Но в Североизтока, където преди се добиваха въглища, изливаше се стомана, пускаха се кораби на вода и се правеха още много други неща, упадъкът е в най-концентриран вид. След 1997 г. промишлените работни места в региона са намалели почти наполовина - едно от най-големите съкращения в цялата страна. Това е деиндустриална революция - цели произвеждащи в миналото райони и слоеве са оставени на течението и се носят без посока.

Каква е причината за британската деиндустриализация? До голяма степен тя се дължи на приказките за насоките на развитие на Великобритания, разказвани цели 30 години както от консерваторите, така и от лейбъристите.



Тези приказки се състоят от три части.



Първо, че времената на тежката промишленост завинаги са си отишли. Бъдещето е в работата с главата, а не с ръцете. Второ, задачата на правителството в икономическата политика се състои само в това да не пречи. И накрая, ние трябва да отворим пазара си за други страни, защото нашата върхушка в Уестминстър е убедена, че Великобритания може да победи във всеки вид конкурентна борба.

Сега обаче вече е ясно, че блестящите перспективи на постиндустриалното бъдеще така и не бяха материализирани. Това, което бе представяно като икономическа модернизация, всъщност доведе до упадък на промишлени отрасли, а на тяхно място често не идваше нищо друго.

За да говорим обаче за резултатите от този процес в Североизтока и на други места, нека си спомним всичките обещания, които даваха политиците. В средата на 70-те години медиите, политиците и учените говориха, че Великобритания е в криза. И на въпроса как да се засилят слабите места в британската икономика привържениците на Маргарет Тачър имаха отговор от една дума - конкуренция. През 1974 г. Кит Джоузеф, най-близкият политически съратник на Тачър, държа реч, чиято ключова част бе озаглавена "Растежът означава изменения". Според него в британската промишленост работели твърде много хора, поради което "доходите са твърде малки, печалбите са твърде малки и инвестициите са твърде малко". Проблемът можел да се разреши със съкращаването на персонала и преквалификацията му. След 5 години консерваторите задействаха този процес. Първо, в ход бе пусната програма за икономии и в резултат едно от всеки четири работни места изчезна през първия мандат на Тачър. Последваха приватизация и икономическа политика, насочена към подкрепа на бума в жилищното строителство и финансовия сектор.

Въпреки уверенията на Джоузеф обаче



уволнените инженери на средна възраст



не станаха програмисти. Като цяло те се озоваха на по-лоши работни места или на бунището.

Тони Блеър имаше друг поглед върху проблема. Според него смяната на приоритетите от промишлеността към услугите е продиктувана не от суровата необходимост, а за да се създаде по-оптимистичен образ на Великобритания в света. "Новите лейбъристи" бяха убедени, че бъдещето е в това, което те наричаха "икономика на знанията". Манделсън (Питър Манделсън, бивш министър и еврокомисар, един от идеолозите на "новите лейбъристи" - бел. прев.) обяви Силиконовата долина за свое вдъхновение. Гордън Браун обещаваше за три години да превърне Великобритания в световна столица на електронната търговия.

Отново идеята беше проста - по-голяма част от промишлената продукция може да бъде произведена по-евтино на други места. Бъдещето е в идеите, софтуера и преди всичко в брендовете. Някога британците са продавали автомобили и кораби по целия свят, сега те могат да предлагат култура, туризъм и Лара Крофт (героиня от компютърните игри - бел. ред.)

Странното е, че целият този техноутопизъм идваше от хора, които са се борили с покупки на книга от Amazon. Алистър Кембъл разказва, че Тони Блеър за пръв път се е сдобил с мобилен телефон през 2007 г., след като вече не бе премиер. Ето и първият му есемес, изпратен на Кембъл: "Невероятно, по телефона може да се изпрати текст" (Кембъл е бил шеф на пресслужбата в кабинета на Блеър - бел.ред.).

По това време Великобритания преживяваше най-тежкия промишлен спад сред страните от Западна Европа. Когато Тачър дойде на власт, промишленото производство осигуряваше 30% от националния доход и даваше работа на 6.8 млн. души. Когато Гордън Браун напусна "Даунинг стрийт" (през 2010 г. - бел.ред.),



промишленото производство падна до 11%,



а броят на заетите в него - до 2.5 млн. души.

Тук, разбира се, трябва да се направи едно уточнение. Заетостта в промишлеността зависи от производителността. Колкото повече машини има, толкова по-малко хора ще са необходими за изпълнението на конкретна задача.

Но каквото и да се говори, посочените по-горе цифри са крах по всички стандарти. Както самото правителство признава, никоя друга голяма икономика не е минала през нашия мащаб на деиндустриализация. Немците и французите съумяха да съхранят промишлените си марки Mercedes и Miele, Renault и Peugeot заедно с всичките производствени вериги. Във Великобритания подобно нещо не се случи. Това е лошо от икономическа и ужасно от обществена и културна гледна точка.

Без собствена промишленост Великобритания няма да има с какво да плати за своето място в света. През 2010 г. ние купихме стоки за 97 млрд. паунда повече, отколкото продадохме. Това е най-големият дефицит от 1980 г. По-рано деиндустриализаторите в Уайтхол (в правителството - бел.ред.) твърдяха, че това няма никакво значение - Великобритания просто може да взима повече заеми и да продава активите си на чужденци. Но нещата със зависимостта от чуждите пари не са толкова прости - в един момент чужденците просто ще спрат да ви дават заеми.

Дори най-добрите новинарски истории за деиндустриализацията се оказаха мрачни. През 2005 г. автопроизводителят "Роувър" затвори завода си в Лонгбридж, Мидлендс. Около 6300 служители, включително висококвалифицирани, загубиха работата си. Трима учени проследиха какво се е случило с 300 от тях чрез редовно интервюиране в продължение на три годни. Разбира се, 90% от тях имат друга работа. Много са се преквалифицирали, някои са влезли и в сектора на услугите. С една дума, те са направили всичко, каквото правителството им е казвало. Само че сега годишно те печелят с 5640 паунда по-малко, отколкото когато са работили в завода на "Роувър". А една четвърт от анкетираните признават, че живеят благодарение на спестяванията си или са в затруднено финансово положение.

------------------------------

* Адития Чакраборти е водещ автор по икономически въпроси на в. "Гардиън". През 2005 г. той пусна серия от предавания за Китай в съавторство с колегата си от Би Би Си Ивън Дейвис, с когото спечелиха наградата Harold Wincott за най-добра бизнес програма.





СНИМКА: www.wikipedia.org
Местни жители наблюдават как корабостроителницата "Суон Хънтър" пуска на вода танкера "Отава". Годината е 1964-та.
43
5177
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
43
 Видими 
11 Август 2013 19:19
За овцете и производството на вълна никъде и дума не видях? За 1964 написано, а за 1764 нищо...
11 Август 2013 19:46
Може би това важи за "големи икономики", а какво да кажем за "малките" като България?
Големите се деиндустризираха, а малките ги деиндустри...(ех че мъчна дума!). Виновни са комунистите, разбира се!
А по дядо Маркс система която не произвежда е обречена.
Така е било с робовладелчеството, с феодализма, със "социализма", ще бъде с капитализма.
Така е било, така ще бъде!
11 Август 2013 19:57
Чакраборти значи Император на бенгалски.
Очевидно разбира от индустрии.
11 Август 2013 21:50
Отново идеята беше проста - по-голяма част от промишлената продукция може да бъде произведена по-евтино на други места.


Тази безумна идея е същността на капитализма и тя ще доведе до краха на Западния свят, защото:
...просто може да взима повече заеми и да продава активите си на чужденци. Но нещата със зависимостта от чуждите пари не са толкова прости - в един момент чужденците просто ще спрат да ви дават заеми.

Е, ние този път го минахме за около 20 години...
11 Август 2013 22:06
Костов, чети, глупако....
11 Август 2013 22:19
Ингилизите загубиха индустриалната война срещу Германия юще преди 150 годин. Достатъчно беше да загубят и една от трите световни войни и щеха отдавна да са при бавно-развиващите се страни. Да се благодарят на американците, Ситито и милостта на франсетата, че ги приеха в Общиот пазар. Референдумът за излазянето от него требе бръже да го заборавят.
11 Август 2013 22:28
Интересно! Това вече прилича на истинска конспирация. Остава само да чакаме кога и как ще ни сервират новите технологии, които сигурно са разработили по време на студената война. Представям си как внасяме от Русия антигравитационни тротинетки и си джиткаме на воля.
11 Август 2013 22:59
Днес във Великобритания, утре в САЩ, Канада, Австралия, вдругиден по целия развит свят.
Ама либерастите и другата сволоч още пърдят и боядисват в розово, надайки се да превземат света с деривати, препарати и други винансови л@йна...
11 Август 2013 23:14
САЩ отдавна са по този път.
Ето Детройт Натисни тук някогашната гордост на автомобилната промишленост днес е негърска клоака.
Детройт като Перник като Златна Панега като...
11 Август 2013 23:49
Дорде не обесим всички икономисти няма да се оправим. Икономистът нищо не произвежда, а и не може, обаче му дай да дава акъли на всички, да се меси в разпределянето на баницата и да поучава. Къш мърши некадърни! Марш на нивата, да видите как се копа, да видите, че и за това акъл се иска...
11 Август 2013 23:56
Глобализацията на световната икономика, свободното движение на стоки и капитали е причината и за фалита на Детройт. Следващите няколко години кризата ще се върне и този път няма изобщо да си тръгне. Световната икономика забавя растежа и когато той слезе под една граница ще настъпи не криза, а Депресия. Отделните страни нито световната банка , нито МВФ ще имат ресурса да се борят с нея. Натисни тук
11 Август 2013 23:58
Натисни тукГлобализацията на световната икономика, свободното движение на стоки и капитали е причината и за фалита на Детройт. Следващите няколко години кризата ще се върне и този път няма изобщо да си тръгне. Световната икономика забавя растежа и когато той слезе под една граница ще настъпи не криза, а Депресия. Отделните страни нито световната банка , нито МВФ ще имат ресурса да се борят с нея. Натисни тук
12 Август 2013 00:39
Куманези, и докато погребвате капитализма, да не забравите, да му благодарите. Защо ли? Ами например затова, че имате възможноста, да пишете глупостите си на компютър. Или пък затуй, че някой ще ги прочете на интернет. Затова, че всичката ви техника в къщи е направена с "капиталистическа" технология. А защо не и затова, че утре булката няма да ви вдигне в 4 часа, за да отидете на опашката за кисело мляко. Списъкът е безкраен и оставям на вас, да си го допълните.
12 Август 2013 02:30
Еманация на дееволюцията са никовете "StrikeEagle" и "мужик".
12 Август 2013 02:36
промишленото производство падна до 11%,
Любопитно е що за риба са останалите 89%. Най-вероятно стригане на бивши и нови колонии.
Прочее, нека продават активи. Те да ги използват не могат, но да продават могат. Въобще, комунистите са им криви, че нищо не произвеждат, а само разпределят чуждите 11%. Те и другите 89% са толкоз техни.
12 Август 2013 02:38
Куманези, и докато погребвате капитализма, да не забравите, да му благодарите.
А вие, като разпродавате активи за да богатеете, сетихте ли се да благодарите на комунизма, че ви ги остави в наследство?
12 Август 2013 06:57
Най-после открих смислен материал във вестника! А не мога да разбера защо медиите продължават да ни държат в някакъв измислен свят, в който сме само ние?! Как се търси алтернатива без информация и осмислянето й?! Гледам умните и те на площада да искат морал????? Ало, умните, сядайте си на д-то и търсете изхода за икономиката като четете ден и нощ! Нали знаете английски и други езици и имате компютри? С тези антикомунистически лозунги от 89-та ми паднахте в очите! Елате в 21 век, моля! Престанете да правите циркове и да участвате в игрите на политиците и олигархията. Защото е глупаво..
12 Август 2013 08:21
На крак, о парии презрени,
на крак, о роби на труда!
Потиснати и унизени,
ставайте срещу врага!
Нека без милост, без пощада,
да сринем старий, гнилий строй!
Светът на нас се днес надява,
напред в решителния бой!
Бой последен е този,
дружно вси да вървим,
с Интернационала
света да обновим!
От нийде няма избавление,
от бог, ни цар, ни господар,
във нас е нашето спасение,
в борбата, водена със жар!
Крадецът плячката не връща,
ни властелинът свойта власт,
но ний сме армия могъща,
кой би се мерил днес със нас?
Ний сме армия голяма,
на трудовий, работен свят.
С Интернационала
ще се освободим!
Държавата ни угнетява -
законите са против нас,
богати днес управляват,
беднякът няма равен глас.
Но стига толкова търпение,
ний старий свят ще разрушим.
Във нас е нашето спасение,
с борба ще се освободим!
Но ако ли обезумели
войска изпратят срещу нас,
най-първо стари генерали
да чакат смъртния си час!
Бой последен е този,
дружно вси да вървим!
С Интернационала
света ще победим!

тая песничка не е измислена в китай
12 Август 2013 08:42
Британският работник е много скъп и затуй капиталът избяга овърсийз да гърчи азиатците.
Ясно и просто.
12 Август 2013 09:39
Британският работник е много скъп и затуй капиталът избяга овърсийз да гърчи азиатците.
Ясно и просто.
Като е толкова ясно и просто, на всички що го пишеш. Създаваш само информационен шум.
А инак западняците знаят, че този който произвежда, обикновено е прекарания, а този, който прави търговията и държи финансите обира каймака.
Да ама утре Китай, Русия, Бразилия и Индия, ако сменят долара с друга валута и се обърнат към собственото си потребление, т.е. връщане към социализма и Западът ще остане деиндустриализиран и на голите бани. Никой няма да се нуждае от доларите му, Русия доставя суровините, Бразилия и Индия селскостопанска продукция, Китай индустриалните стоки и кръгът е оформен. Засега те се нуждаят все още от технологии, но и в Китай и в Русия се работи за собствени технологии.
12 Август 2013 09:45
Куманези, и докато погребвате капитализма, да не забравите, да му благодарите. Защо ли? Ами например затова, че имате възможноста, да пишете глупостите си на компютър.
Разбира се, още Маркс и Енгелс са писали, че капитализмът е необходим и трябва да се премине, за да се установят основите на едно ново общество. Имено затова те не са вярвали във феодална Русия. Разбира се те не могат да предвидят всички врътки на историярта. Но това, което са казали е, че историята е непрекъснато движение от едно общество към друго, не може нищио да остане същото и капитализмът ще си отиде, както са си отишли робовладелството и феодализмът. Всичко тече....
12 Август 2013 09:52
Затова, че всичката ви техника в къщи е направена с "капиталистическа" технология.
Я виж етикетчето на която и да е "техника" в дома си. Какво пише - "Made in China". Кой е на власт в Китай - май "куманезите". Ти защо купуваш от тях?
12 Август 2013 10:03
Бившите премиери Маргарет Тачър и Гордън Браун пред "Даунинг стрийт" през 2009 г. Когато Тачър дойде на власт, промишленото производство осигуряваше 30% от националния доход и даваше работа на 6.8 млн. души. Когато Гордън Браун напусна "Даунинг стрийт" през 2010 г., промишленото производство падна до 11%, а броят на заетите в него - до 2.5 млн. души.


Тоя индус е много полит коректен...не смее да каже, че ингилизите от поне 100 години са в упадък, който досега управляваха успешно. Обаче когато си тръгнал по нанадолнището спиране няма, независимо, че си "спечелил" три световни войни.
12 Август 2013 10:05
Я виж етикетчето на която и да е "техника" в дома си. Какво пише - "Made in China". Кой е на власт в Китай - май "куманезите". Ти защо купуваш от тях?


Това е едно. Отделно дюкяна на дядо му, който го храни е пълен до тавана със стоки от комунистически Китай. Ма си трае.
12 Август 2013 10:27
Леко уточнение.
Не модернизацията, а глобализацията се явява в ролята на 'убиец' на индустрии във водещи капиталистически страни.
Интерестното тук е, че група от тях отвръщат на предизвикателството и въпреки по-тежките условия за производство успяват да запазят голяма част от него.
12 Август 2013 10:54
Четете за Англия, мислете за България! Тъжно!
12 Август 2013 10:58
Некои наивни другари споменаха Китай, та да напомним, че благодарение на черния капитализъм, днес, стотици милиони китайци, вече не гладуват. Разбира се, лъвския пай от благата на капитализма се обира от корумпираните другари, коет се е нормално за този тип държави. Въпреки, че полага робски труд 12 часа на ден, 6 дни в седмицата, без медицински и пенсионни осигуровки, китайският работник днес е много по-добре от татко си, строил маовия комунизъм.
12 Август 2013 11:11
Мужик
12 Авг 2013 10:58

Kитайците работят 12 часа, пък ни си имаме безработица, "без пенсионни и здравни осигуровки" пък ние не си ги плащаме и ползваме, "тях номенклатурата ги краде" и средната им заплата стана по-висока от нашата... Да ги ожалиш китайците!
12 Август 2013 11:35
Това е цената на капиталистическото благоденствие. То се осигурява благодарение надуването на балона и трупането на дълг. Капитализма не може да поддържа такъв висок стандарт на живота, какъвто има в "развитите" страни. Индустрията се изнася в бедните региони на света, а благоденствието отива там където има заводи.
12 Август 2013 12:12
Ясно и просто.

Когато си 2 рото всичко ти е ясно.
12 Август 2013 12:43
Затова, че всичката ви техника в къщи е направена с "капиталистическа" технология.
Я виж етикетчето на която и да е "техника" в дома си. Какво пише - "Made in China". Кой е на власт в Китай - май "куманезите". Ти защо купуваш от тях?

А ти защо ползваш Интернет, като е гадно американско-капиталистическо изобретение? Китай, драги, може и да произвежда, но не измисля, или ако измисля, е трагично...
Авторът не е прав - в днешно време не е толкова важно да произвеждаш, а да ИЗМИСЛЯШ, за производството, особено за по-трудоемкото, си има по-изостанали държави като, примерно, нашата. Важно е да бъдеш "на входа" (измислянето) и "на изхода" (продаването) на продукта, и да си прибираш печалбата. Останалото е чиста механика и логистика! Като придобиеш и дял от предприятието (или цялото) което ти произвежда стоката и си прибираш дял печалбата, ето ти работа, ето ти печалба, ето ти всичко...
12 Август 2013 13:14
Създадените изобретения в Поднебесната се използват и до ден днешен от цялото човечство.
Тука обаче става въпрос за Великата Британия, която отдавна е спряла както да "измисля", така и да произвежда.
12 Август 2013 13:25
Авторът не е прав - в днешно време не е толкова важно да произвеждаш, а да ИЗМИСЛЯШ, за производството, особено за по-трудоемкото, си има по-изостанали държави като, примерно, нашата.


Колко емигрантска мъка има по тоя свят, боже...
12 Август 2013 14:39
2007г. Китай беше бна 3-то място по патенти. Япония - 1-ва, САЩ-2-ри Сега може би са по- напред. Великобритания къде е. Който произвежда той въвежда новости в производството. Не може да не произвеждаш, а да въвеждаш новости.
Някои тук продължават да говорят за капитализма, като за Запада. Капитализъм има и на остров Тумбукту и в Танганайка и в Бангладеш.
Западът е богат не заради капитализма, а е капиталистически, защото е станал богат. Капиталите от колониите е трябвало да се вложат и използват. Страни, които са нямали такива капитали (като България) духат супата.
12 Август 2013 14:45
Разбира се, лъвския пай от благата на капитализма се обира от корумпираните другари, коет се е нормално за този тип държави.
На Запад се обира не от другари, а от корумпирани господа, което си е нормално за западните държави.
Въпреки, че полага робски труд 12 часа на ден, 6 дни в седмицата, без медицински и пенсионни осигуровки, китайският работник днес е много по-добре от татко си, строил маовия комунизъм.
Ти вярваш ли в това, когато на Запад ти говорят за положението в Китай, Белорусия, пък и в Русия, много не им вярвай.
В края на Септември очаквам един мой колега китаец. Ще го поразпитам туй-онуй за Китай.
12 Август 2013 14:50
"Хубавото" е че САЩ‌ следват челния им опит. Ние тук ще въртим мангизите на света банчици, борсички - баламите да се морят с управление на заводи. Единствения пробем с тази мъдра схема - парите си имат собствени сили и обичат да се местят по-близо до заводите.
12 Август 2013 15:01

Ей, най-после някой изтрезня. Да видим дали ще го последва достатъчно голяма част от фиркачите, че да спрем да потъваме.
12 Август 2013 15:45
Доста глупости е изрекъл Чакръ-нам койси.
Основна роля в намаляване на производството заема скъпия труд и поевтиняването на транспорта, което при липса на френски синдикати го изпрати първо в източна Европа, после в Азия.
Дали синдикатите ще спасят Францата предстои да видим, ама едва ли.
А това, че машините били виновни намирисва на жив комунизъм.
Аве.. гардиън.
12 Август 2013 15:45
[b]Костов, чети, глупако....[/b]
12 Август 2013 16:06
Важното е, че за някои емигрантчета, фанали дедовия, пардон - капиталистическия за хея с дребното бизнесче - вече се изживяват като великано в економикса от първа инстанция и са готови ако не да станат дясно мъдо на наследниците на Тачър и Рейгин - поне да земат едно министерско кресленцо у мамковината, нищо, че клона понатежа.
Те все още вЕрват, че стоките се самопроизвеждат и че таквизи като тях с един 3-годишен онлайн економикс образование и с малко Гъгъл могат да изобретят не само топлата вода, ами и стидената, че и малко квантова физика. А най-паче са спецове по копането - като голичурковци са копале на плаже с кофичката и дълбоко вЕрват, че все още така става копането и по света.
Драги розово-пръдлювци - бъдете благодарни, че освен възхищающите се по собствения си пъп САЩ - има и други държави, които толкоз наивно вярват, че все пак требе да се бачка, а не само да се попръцква за много пари. И когато в САЩ доди време да се зариват в скъпите, внимателно построени за много пари бункери в десйтвителността от "Лудия Макс" - поне ще има от кого да се научат от кой край се държи лопатата...
Мда....
А, и да не забравя, както бе споменал един колега отгоре - видиш ли економист, адвокатин или политик - първо БОЙ, а после ако мърда - пак!...
12 Август 2013 16:18
Не знам дали е така във всички индустрии, но у нашио сектор по традиция деиндустриализацията, т.е. закриването на даден завод се предшества от процеса на изцеждане на основните производителни мощности, т.нар. "assets sweating". И което е интересно - преди 15 години цитираха британците, като пример за примерни капиталисти, успели посредством "потене" на активите да си съберат финансова водичка за пиене. Е, после като умреха от капиталова жажда, същите списания им написаха умилни епитафии и заявиха претенции за първоткривателство на медицинският факт, че който не пие вода - умира.
12 Август 2013 16:24
другарете тука много се прехласват по кинезите и как там било цялото производство, дори плюс пляс ни озари с мъдрите си мисли. ето едно четиво за размисъл - става въпрос за една от най-големите китайски компании:
Zhang Ruimin, CEO and founder of China’s largest appliance maker, Haier Group, put his finger on the problem. And it doesn’t look good for manufacturing in China.

He should know. In 1984, Zhang was appointed by the city of Qingdao to run Qingdao Refrigerator Factory, a collectively-owned, nearly bankrupt plant that produced about 80 shoddy fridges a month. He hooked up with Liebherr Group, a German manufacturer of mining trucks, cranes of all kinds, other heavy equipment, and well, very expensive fridges. As part of their joint venture, Liebherr offered technology, equipment, and expertise. The brand name would be Qindao-Liebherr (pinyin: Qindao-Libohaier). Hence today’s Haier.

That year, the company had revenues of 3.5 million yuan, at the time about $1.6 million. It took over some local appliance makers, then did what Chinese companies did: it grew exponentially. By 2009, Haier was the world’s number one “Major Appliances” brand based on unit retail sales. In 2012, it had a global market share of 8.6%. But revenue growth, despite a slew of acquisitions, has petered out – up a measly 10.7% to $25.8 billion. Hence Zhang’s desperation.

He fired a warning shot in October 2011, when he explained how he was trying to refocus Haier’s two listed subsidiaries, Qingdao Haier Co. (R&D and manufacturing) and Haier Electrics Group Co. (distribution and channel management). “I’ve been thinking how we could change the operations into a new model that ties R&D directly to the markets, while manufacturing would be taken care of via outsourcing.”

Offshoring!

“In the next 10 years, a major part of our development strategy will be the globalization of our brands and the integration of global resources,” he added. Globalization was suddenly no longer a one-way street for Chinese manufacturers. Now they’d look for the corporate greener grass – lower costs – in other countries. That was October 2011.

“China’s model, which depends on the export of lower-priced products, is coming to an end,” Zhang confessed a few days ago. It wasn’t just wages but the cost of doing business in China. “The world’s factory,” was getting too expensive. The conditions that were the impetus behind China’s phenomenal economic ascend were collapsing.

“We have production plants in 24 locations all over the world,” he said. “But production costs are currently higher only in Japan, the United States, and Italy, compared to China.” These costs would become “a major problem” for his company unless it started building plants in “Southeast Asia and elsewhere” to offshore production. As part of its growth strategy, Haier has acquired appliance makers around the world, including Sanyo Electric Co.’s appliance business in Japan.

Other Chinese manufacturers are doing the same. It shows up in the numbers, from weakening GDP figures, however dubious they may be, to lousy purchasing managers’ indices. Manufacturing, one of the engines of the Chinese economy, has stalled for structural reasons.

It has exposed an industrial nightmare. After years of plowing nearly limitless amounts of borrowed money into building all manner of industrial facilities, these industries are now stuck with backbreaking overcapacity. Prices have collapsed. Entire industries are threatened.

Particularly hard hit are sectors dominated by state-owned manufacturers, abetted by state-owned banks that offered loans for even the most useless projects. Building them contributed to China’s miraculous GDP growth over the years. Now the truth is seeping through the cracks. They’re all in trouble: steel, ferroalloys, electrolytic aluminum, glass, copper smelting, cement, paper, among others, and by golly, shipbuilding (Industry flagship Rongsheng Heavy Industries, deemed too big to fail, already ran aground and is waiting for a bailout).

Overcapacity is such a problem that the government has issued an edict to 1,400 companies in 19 sectors to slash production capacity by December! And it told state-owned banks to work with them – hence loan extensions or more loans. Overcapacity has turned plants into industrial wasteland with no possibility of recouping the investment.
13 Август 2013 02:11
Капитан Немо,

стани емигрант и после пиши за емигрантите.
Има една поговорка за киселото грозде - важи с пълна сила.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД