:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 410,035,832
Активни 122
Страници 19,837
За един ден 1,302,066
ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

Октоподът, чистачите и плячката му

Мисля за Сноудън - дано се крие добре. Колко ли забележителни неща ще му се случат през годината, която ще прекара в Русия? Понеже изглежда честно момче, споделеният пред света опит за тази година би бил безценен. Дали ще запази само благодарност към приютилата го страна? Или - напротив - ще бъде разочарован от някои особености на руското общество и политика? Ще стане ли фен на президента Путин като Депардийо, или ще засимпатизира на "Пуси Райът" и прочее екстремисти на политическия пърформанс?

Темата за превъплъщения на значими фигури, потърсили убежище извън родината, е предизвикателна. Поетът Йосиф Бродски, напуснал СССР и намерил убежище в САЩ, охотно предлагал сътрудничеството си на службите там. Бил убеден в преимуществата на тази система пред онази, от която избягал. Въпреки това в мигове на самота и лоши прозрения го обземало униние. В "лошия" СССР имало култ към поезията, тоест към най-важното за самия Бродски. Официалните поети четели по стадионите пред многохилядни множества. Дисидентващите пък такива се ползвали с огромното уважение на цели кръгове "инакомислещи". Вървели в самиздат от ръка на ръка като светиня. Йосиф бил възпитаник на тази култура. Надявал се да я открие в свободния свят. Негов кумир бил поетът Уинстън Хю Одън (1907-1973). Одън доста му помогнал в първоначалното емигрантство. Преклонението на Бродски към него било естествено, очаквал да го вижда и у другите. Поне така би било в Русия към фигура от такъв ранг. Какво било изумлението му, когато в университетски стол в САЩ забелязал с какво пренебрежение млади преподаватели загърбват стария Одън, не му обръщат внимание, изтикват го. Бродски бил не просто възмутен, а сащисан.

В неотдавна разсекретени анализи на същите служби пък по повод Александър Солженицин се указва, че те добре проумели дисидента: "Авторът дава да се разбере, че враждебността му към съветския режим не означава преход към западните ценности". Освен това в текст на Солженицин откриват "осъждане на лицемерието и аморалността на Запада".

Сетих се за тези неща, когато прочетох изумителното писмо на Георги Марков до Димитър Бочев. Съветвам ви също да го прочетете - наш всекидневник го напечата със заглавие "Светът се дели на творци и паразити". Авторът на "Задочни репортажи", навеки свързаният с т. нар. "български чадър" писател го пратил на Бочев през февруари 1977 г. Почва така:



"Драги Митко,



...От много отдавна вече не вярвам в "свобода на словото", която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в "независимия" вестник ТАЙМС или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията."

Чух се с Бочев, прочетох и какво отговаря на Марков - че на Запад все пак можеш да потърсиш и други медии, за да критикуваш властта, примерно. А в тоталитарната държава няма други. Освен това, ако занесеш критичен материал срещу Голямата власт, не само няма да го пуснат, ами и теб ще приберат. Което е вярно. Но не прави писмото на Марков по-незначително. Писателят очевидно е претърпял разочарование в Лондон - свързано с идеи, не с пари. Пари си имал и в България. Не това е търсел на Запад. Той разяснява на вероятно угрижения от редакторски пренебрежения към себе си в "Свободна Европа" Бочев: "... както и в "Работническо дело", трябва да се съобразяваш с линията на вестника или радиото. Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите - едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки ... всичко това аз имам твърдото намерение да напиша в един или няколко романа.* ...нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грижа за България и българите. Просто хората си изкарват хляба, както биха могли да го изкарат с отглеждането на таралежи например... Никаква друга кауза освен своята проста и ясна кауза - да си циментираш положението и да не си създаваш неприятности ... истинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито капитализмът, нито тероризмът, нито каквито и да са революционни и контрареволюционни евангелия, а главно (може би дори единствено) това мръсничко, подличко, егоистично добре маскирано, добре гарнирано чувство да си осигуриш своето живуркане, като се присламчиш към някой октопод, който има нужда от тебе да му чистиш пипалата."

По-нататък той дели света не на леви и десни, на добри и лоши, а на творци и паразити. "Селянинът, който сее на нивата, е творец, жената, която ражда и отглежда деца, е творец точно толкова, колкото Айнщайн, Бетовен и Достоевски са творци. Този, който прави обувки, е творец, клоунът на сцената е творец, бръснарят на ъгъла е творец и т.н." Според него обаче творците никога не се съюзяват,



а паразитите - винаги



Мисля си, че са възможни още много деления. Включително такива - на чистачи на пипалата и на разобличители на октопода. С това не искам да обидя чистачите. Те са милиони. Очевидно във фауната на всеки социум има нужда от критична маса конформизъм.

Вторите обаче казват: "Има октопод, твори мръсотийки". Единици са бели врани. Като Сноудън и Марков. Ако октоподът ги побара, му стават плячка - на секундата. Но ги помниш завинаги. Нещо повече - безсмислената иначе дума "величие" само до такива не звънти на кухо.

---

*Вероятно доста неприятно не за режима на Тодор Живков намерение. Смятам, че единственото достоверно днес за смъртта на Марков е, че е убит от тайни служби.
55
6358
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
55
 Видими 
12 Август 2013 20:29
12 Август 2013 21:02
Този неврастеник Сноудън е един "парашутист" в службите на САЩ. Такива проблеми им създаде.
12 Август 2013 21:02
Тайни служби...Хубаво неуточнение...Иначе можеше да се говори за задачата пред емигранта и съдбата му след разобличаването му...Брилянтен ход на "тайни служби" - хем възможният агент ликвидиран, хем убийството приписано на противника...
-------------
Блогът на Генек
12 Август 2013 21:08
Дисидентващите пък такива се ползвали с огромното уважение на цели кръгове "инакомислещи".

Нещо си я оплел! Няма значение дали е вярно или не, дали значи нещо или не. След това, аз не бих написал каквото и да е седмици наред. Ама че писане!
12 Август 2013 21:29
Е, то тази тема (и дилема) съпътства демокрацията от на цар Мидас магарешките уши насам. Намери момчето Сноудън дупка да изока тайните, смутили бедната му душа до умопомрачение.

Тази вечер, чувам, ако не бъркам, генерал Хейдън тълкувал Конституцията по случая до прозрението, че бедният Сноудън не е предател, а само ... дезертьор. Имам нужда да медитирам връз тази идея, белки я осмисля. Види ми се дълбока.

Сноудън е ... лошо управляван риск, мен ако питате. Но пък ... Този риск си иде за ръка с ... полицейщината. Тоталната полицейщина си иска ... апарата. Хем мащабно си го иска, да ви река. При това положение, с оглед ответно мащабно рекрутираните, няма как да не наемеш с достъп до твърде много тайни някой ... слабонервен. И ... изплесва. Човещинка.

После ... После ... тръстиките нашепват. "Ца-аар Ми-иидас и-има магарешки-иии у-шииии ..."

Ако сте забравили, тези уши царят получил, щото когато трябва не слушал когото трябва, щото слушал не когото трябва.
12 Август 2013 21:33
12 Август 2013 21:35
12 Август 2013 21:43
Фърм Ин, тази ли беше в оригинала думата - defector?
12 Август 2013 21:54
12 Август 2013 22:14
Най-впечатлила ме и глобално известна дефекторка е Светлана Йосифовна Алилуева (Lana Peters).

Види се - "папа чересчур баловал дочурку в детстве, а бешено ревновал к мужчинам позже"...



12 Август 2013 22:21
Смятам, че единственото достоверно днес за смъртта на Марков е, че е убит от тайни служби.
И това не е достоверно. Първото медицинско заключение "инфаркт". Чак когато гръмна случаят "Антонов" изведнъж откриха чрез ексхумация някаква "отровна сачма", която абсолютно сигурно не би могла да е българска. От наличната документация става достатъчно ясно, че ГМ не е бил български агент, а съветски, използван за "подстава" в ВВС. Разкриват го след поредното предателство в КГБ, Кулагин се казваше мръсникът, струва ми се. Дълбал съм в биографията на ГМ, такъв не може да е предател и дисидент, вярвал е в комунизма и активно е работил в тази посока.
12 Август 2013 22:36
Кулагин се казваше мръсникът, струва ми се.


Приблизителничко ви се струва.

Оле́г Дани́лович Калу́гин (р. 6 сентября 1934 года в городе Ленинграде[1][2]) — потомственный чекист, бывший генерал-майор КГБ, бывший высокопоставленный руководитель подразделений центрального аппарата и территориальных органов КГБ, общественный и политический деятель заключительного периода перестройки в СССР, народный депутат СССР, в начале 1990-х годов активно участвовавший в деятельности движения «Демократическая Россия».

В 1995 году выехал из России в США, где до этого (в 1994 году) опубликовал разоблачительную книгу «Первое главное управление. Мои 32 года в разведке и шпионаже против Запада», выступал в СМИ и свидетелем на судебных процессах против выявленных и арестованных агентов КГБ-СВР.

В Российской Федерации в 2002 году был заочно осуждён за государственную измену к 15 годам лишения свободы с отбыванием наказания в колонии строгого режима[3], по приговору Мосгорсуда лишён воинского звания, персональной пенсии и двадцати двух государственных наград СССР. Президент России Владимир Путин и ряд сотрудников российских спецслужб называли Калугина «предателем»[4].

Позднее получил статус политического беженца и в 2003 году американское гражданство в США, где в настоящее время постоянно проживает, занимается общественной, преподавательской и публицистической деятельностью...


12 Август 2013 22:50
ГМ е сред авторите на "На всеки километър". Ако си спомняте.
И никой не го е махал при надписите накрая на филма.
Така,че които говорят за "български чадър" да си заврът последния, знаят къде...
12 Август 2013 23:07
Някои малко известни, съвсем човешки детайли около "На всеки километър" и самия ГМ, могат да се прочетат в мемоарната книга на Мария Кюлюмова /вдовица на Костадин Кюлюмов/ "Разговор със сърдития портрет". Малък тираж беше, мисля. Някому, ама кому я дадох - и той ми я затри. А аз... "Само името му забравих. А лицето му не запомних", както се казва.

12 Август 2013 23:10

Единици са бели врани. Като Сноудън и Марков. Ако октоподът ги побара, му стават плячка - на секундата. Но ги помниш завинаги.

Браво авторе
12 Август 2013 23:29
12 Август 2013 23:31
Затова и съм писал "струва ми се". Предателите и на преподавателска дейност са си предатели. Имам склонност да забравям имената на такива
12 Август 2013 23:44
Boatswain Spyder12 Август 2013 23:2, Това с горенето на томовете по делото на ГМ ми се струва доста наивно. Много от нещата са на различни места, в различни страни дори. Историята с чадъра е изсмукана от пръстите, както и "покушението" срещу В.Костов в Париж. Глезените деца на соца, сьтрудници на разузнаването решили сами да емигрират. Хайде холан, вижте какво пише на Руски паметник в София.
12 Август 2013 23:54
12 Август 2013 23:56
13 Август 2013 00:59
.
13 Август 2013 02:55
13 Август 2013 06:56
Георги Марков е творец...
13 Август 2013 07:07
Недостатъчно четене спайдърчо, тясно мислене, слаба обща култура.... уви в този форум вече е норма, така че не се разстройвай.
13 Август 2013 07:25
Аферим, машала, евала.

Boatswain Spyder, ама ти си бил наш човек от ГЕРБ и от Реформаторския блок!
Добро утро, приятелю!
13 Август 2013 07:47
жената, която ражда и отглежда деца, е творец точно толкова, колкото Айнщайн, Бетовен и Достоевски са творци.



Хм, в Столипиново Айнщайнки и Бетовенки, колкото щеш...
13 Август 2013 08:00
Творците никога не се съюзяват.
( За съжаление)
Паразитите, обаче - ВИНАГИ! !!
И айде на Бузлуджа на аванткифтаци!
13 Август 2013 08:01
чадърът е "Красный Октябрь",

Шоколад? Бонбони? Бисквити?
13 Август 2013 08:38
ГМ е сред авторите на "На всеки километър". Ако си спомняте.
И никой не го е махал при надписите накрая на филма.
Така,че които говорят за "български чадър" да си заврът последния, знаят къде...

Вие не знаете каква еуфория беше след излизането на романът "Мъже" на Георги Марков. Тогава беше обявен за най-талантливия автор в България. Хвалби до безкрайност.
Сега няколко думи за свободата. Да в България по това време не можеше да говориш срещу главната линия на Партията и Правителството открито - да речем да излизеш на площада. Но тогава знаеше какво не трябва да говориш. Инак между колегите си говорехме всичко. Сега, а това наблюдавах и в САЩ трябва също да внимаваш какво говориш. В САЩ наблюдавах как доста хора внимават какво говорят. Защо? Защото не знаеш какво мисли твоят шеф, утре той може да се засегне от твоите политически разбирания и да си смени отношението към теб.
Едва ли ще се толерира, да кажем в ВВС поведението на Севда Шишманова, която ходи на протестите и вика "Оставка" на правителството.
Мен, например, сега ме е страх, че някой рецензент на мой проект ще ми даде отрицателно мнение имено на основа на мои изказвания, които той не харесва. Всичко е до хора. Навремето пак казвам се знаеше какво трябва и какво не трябва да говориш, сега не знаеш от къде може да ти дойде неприятността.










13 Август 2013 09:26
Не е лошо на Сноудън да се присъди някаква международна награда. Ей така , да разберат американците , че извън Америка не живеят само овце.
13 Август 2013 11:01
След 1989г.с нетърпение прочетох и даже купих книгите на ГМ. Очаквах, че имам огромен пропуск в читателската си култура. Разочарованието ми бе огромно.
Дори не можа да достигне един писател, например като Виктор Пасков. Колкото до съдбата му като човек, разбира се жалко...Само че, не ме напуска усещането,
след всичко прочетено за другите му дейности, че получил каквото е търсил..
13 Август 2013 12:41
ГМ беше станал твърде неудобен за службите на Нейно Величество още повече, че смяташе да напусне кралството и да отиде в Германия. Нещо повече, даже с приятеля си Бочев, редактор от RFE, бяха избрали и жилище в Мюнхен.


Какви мръсници само! Да затрият човека само за това, че си бил харесал жилище в Мюнхен!
13 Август 2013 12:52
.
13 Август 2013 12:54
.
13 Август 2013 13:02
***

1.5 Желателно е постингите да бъдат във вид на чист текст, и то не разноцветен, като се избягва обилната пунктуация (!!??!, ????? и .....), многото емотикони и ползването на главни букви, което се възприема като викане - повишен тон.

13 Август 2013 13:08
Не виждам нищо по нормално от това хора да емигрират от корумпирания американски олигархичен режим, където 2000 семейства управляват държавата и гласуването е фарс в една от най-демократичните държави на света - Русия!

13 Август 2013 13:09
Точно в целта, Кептъне! Аман от нахални лакей с конски капаци... Но. все пак, да са живи и здрави: - Няма нищо така лошо и негодно, за да не послужи за добър пример!

За сноудън вече писах преди доста време - той е от "нашите" приятели. Използван е за да даде вторият изстрел на близкоизточната "Аврора" пред носа на б'ваната (след първият на Асандж) - че ако не слушка, ще има вече истински разкрития. Докато по-дребните направо ги остракират. Например: - Американският агент от Националната служба за безопасност, автора на разследването "9/11" Филип Маршал и неговите деца бяха успешно отстранени... Така, че сълзите за нещастният сноудън из "демократичната" преса издават много неща. На не последно място е очевадното и противоречието между съдържание на личността му и "мащабите" на "разкритията"...

Не знаех, че ГМ разделял светът на Творци и Паразити, което независимо от него е и моето убеждение. За незнаещите: - генерирането на потомство при паразити не е творчество, а само размножение на паразити.

За Авторът -
13 Август 2013 13:23
...в една от най-демократичните държави на света - Русия!
13 Август 2013 15:14
Благодаря на автора, че благодарение на тази статия прочетох писмото на Марков
13 Август 2013 15:38
Санкюлот, умолявам ви, не крещете. От резки, гръмовити и неприлични звуци ставам агресивна... Пазете се, господине. Аз хапя.
13 Август 2013 15:40
От изказаните мнения за убийството на Г.Марков могат ли да се направят следните изводи:
1. Че авторът не е убит, а смъртта му е някаква случайност?
2. Че разочарованията му в Англия омаловажават "Задочните репортажи за България" и обезсилват критиката на комунизма в тях?
13 Август 2013 17:35
13 Август 2013 17:57
И в МГУ ли казваха "тулски токарьов"?
13 Август 2013 18:20
14 Август 2013 02:00
*
14 Август 2013 05:41
14 Август 2013 05:44
*
14 Август 2013 05:52
И с какво това щеше да направи света по-добър?
14 Август 2013 08:59
И с какво това щеше да направи света по-добър?


Щеше да го направи по-drug, а самия Drug - по-щастлив и налезен. Че повечето е "мрачно животно" - по израз на Радичков.



14 Август 2013 10:49
Много забавно. Колчем се спомене името на Георги Марков и всичките агенти на ДС-особено бившите-скачат като ужилени. Направо им е като вечерна проверка. Също и името Антонов. За последния не си струва да говорим, щото думата тук е за друго. Явно на някоя от безбройните проверки е спусната тезата, че го е затрило Светото Провидение, може би. Гледам, в съседната статия агент Стефчо и той знае повече от синца нас, нали и той е бил на първата редица
Казах, че Сергей Антонов не е убиец на папата, но не казах, че Георги Марков не умря от т.нар. "български чадър", а от съвсем друго. Не трябва да казвам, че "български чадър" няма.
Беше ми приятно наново да прочета "Кой създаде легендата Запад".Чел съм всичко от Марков, а някои текстове знам наизус. Легендарният Марков-най-великият писател , който сме имали от последните 80 години. Инак не си струва да говорим този език. Езикът на убийците му, езикът на омразата, долнотията, ченгетата, чичовците и цялата паплач, населила и опустошила тази красна земя. Голяма им е омразата към Георги Марков. Няма как да е иначе-паплачта си има Христо Радевски, Волгин, Дърева и Стефко. От тях ще остане само стиха"Води ни, партийо любима"–щото тежат колкото единия чепик на Марков. Не, колкото сачмата с рицин.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД