:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,827,998
Активни 219
Страници 17,731
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

И Би Би Си, и "Свободна Европа", и Космосът бяха тесни за Георги Марков

Решаващото за него бе свободата и спокойствието да пише, спомня си писателят и журналист Димитър Бочев
Снимка: Юлиан Савчев
Димитър Бочев
---

Димитър Бочев е роден през 1944 г. в Силистра. През 1972 година напуска България и получава политическо убежище в ГФР, където работи като редовен сътрудник на "Дойче Веле". После става и програмен редактор в радио "Свободна Европа". Бил е сътрудник на президента Желев и политически съветник в служебното правителство на Марин Райков. Автор е на няколко романа и на сборници с есета. Наскоро в интернет и медиите доби публичност писмо на загиналия след досег с т.нар. "български чадър" Георги Марков до Бочев, наречено "Светът се дели на творци и паразити". То стана повод да научим повече за приятелството им.

---

- Г-н Бочев, как започнаха вашите отношения с Георги Марков?

- Познавах го литературно още от България, но това едва ли е основание за гордост - кой ли не го познаваше литературно! С радикалния си език, с драматизма на образи и характери творчеството на Георги така драстично се открояваше от лимонадените типажи на социалистическия реализъм, че само неграмотните не знаеха книгите му.

- А кога се запознахте очи в очи?

- Личните ни контакти почнаха служебно в центъра на Кьолн, където беше редакцията на Радио Германия. Българската емисия беше с ограничен финансов ресурс - имаше пари само за едно литературно есе седмично. До моята поява в Кьолн нейде в края на 1973 г. това понеделнишко есе бе резервирано за перото на Георги. След което започнахме братски да си делим есеистичните понеделници.

- Кой беше инициатор на това?

- Тази подялба бе не подарък от администрацията на Радио Германия - тя бе жест на Георги към мен. Тогава бях никой, а Георги бе име - без неговото съгласие мое участие в програмата би било немислимо. Дори да речем, че е харесал текстовете ми и е тръгнал на делбата по чисто художествени подбуди, жестът му е жест на великодушен човек. В онези години Георги съвсем не се къпеше в пари, за да се лиши с лека ръка от половината хонорари. Така продължихме от понеделник до понеделник малко повече от година, след което Радио Германия спря есетата, а мен ме дръпна в Мюнхен "Свободна Европа", където оглавих културната програма "Контакти". Георги стана най-престижният ми сътрудник. Така съдбите ни се оказаха навързани - и литературно, и на битово равнище. Корона на програмата ми бяха "Задочните репортажи". Георги ги пишеше на раздрънканата си портативна машинка "Ерика" и ми ги изпращаше от Лондон. Като програмен редактор моя задача бе да ги редактирам. Респектът ми пред литературното му слово беше толкова поразяващ, че не посмявах да коригирам дори печатните грешчици! За мен няма съмнение, че никога дотогава и никога след това в емисиите на РСЕ, пък и на всички останали българоезични радиостанции, не са звучали текстове с такава въздействаща сила. Неговото мнение за моите литературни опити аз няма да коментирам, защото не искам отново да се червя от неудобство. По-важно е в случая, че, тръгнали от художественото поприще и от общата ни политическа кауза на убедени антикомунисти и демократи, отношенията ни някак естествено и неусетно се превърнаха в едно сърдечно приятелство, което и смъртта не успя да прекъсне. И на което до голяма степен дължа себе си.

- За него има много нещо изписано, но ми се ще да споделите собствени впечатления. Беше ли той действително така силно общителен, или по-скоро това беше привидност, скриваща по-съсредоточен в себе си индивид?

- Георги владееше трудното изкуство да бъде в подобаващи пропорции едновременно и самовглъбен, и светски човек. Да се себепостигнеш, значи да съумееш да съчетаеш в биографията си интровертното и екстровертното начало, това Георги умееше по-добре от всички ни. Не му бяха чужди и нелитературните, плътските наслади, но изживявани от него, те се обагряха духовно, придобиваха интелектуално битие, а нерядко се превръщаха и в сюжети и фабули. Дори когато към края на земния му път заплахите от атентат зачестиха и страхувайки се по човешки от грозящото го убийство, Георги бе принуден да ограничи контактите си с познати и дори с приятели, той си остана стария общителен и общуващ с външния свят човек, човек, който не позволи дискретно пристъпващата от София към Лондон смърт да отрови приживе бита му. Една задълбочена равносметка сочи, че Георги се оказа екзистенциалният победител в този по вапцаровски драматичен двубой между доброто и злото.

- Какъв е конкретният повод за това така прочуло се вече писмо, което Марков ви е изпратил?

- Да ме питате за конкретния повод на писмото, е все едно да ме питате защо хората общуват помежду си. Ами защото са хора, защото топлообменът между човешките същества е сам по себе си висше благо, обезпечавано технически от британските и германските пощи. Това писмо е единствено известното, но съвсем не е единствено. С Георги сме си разменили сумарно стотина писма. Част от писмата на Георги са в архива ми в Германия, други не съм съхранил изобщо.

- Смятате ли, че той наистина е имал намерение да пробва връщане в България? Или да се мести в Германия?

- Какво ти връщане! За връщане като смяна на политическите фронтове от двете страни на Желязната завеса и дума не може да става - Георги никога не би разменил относителната (друга, абсолютна няма) свобода, която Западът му предостави, с несвободата на източните режими. Картината с неговите патриотични сантименти бе далеч по-сложна. Водещ ориентир в пътя на Георги по дъгата на земята бяха не политическите му възгледи, а неутолимата му творческа потребност - когато талантът е по-голям от човека, така се получава. Решаващото за Георги беше свободата и спокойствието да пише - всичко останало беше подчинено на тази му водеща цел. А тази свобода и това спокойствие можеше да му обезпечи само плуралистична Великобритания - не и тоталитарна България. При цялата си критичност към консумативните общества Георги ясно съзнаваше това.

- Но в това писмо той отправя горчиви критики към егоизма и на демократичните общества, към само привидната "свобода на словото". Защо?

- Най-жестокият бич за нас, изгнаниците, беше не гладът, който изгладувахме, и не студът, който изстудувахме - колкото и реални да бяха те. Най-тежкото проклятие за емигранта е носталгията, болката по безвъзвратно изгубената родина. Като всеки от нас и Георги интуитивно търсеше противоотрова за тази отрова. През първите години на емиграцията си той просто хранеше илюзията, че след Априлския пленум родният комунизъм се е поочовечил кое-що - поне дотолкова, че, без да прави компромис със съвестта си, писателят да съумее да запази някак и вълка сит, и агнето цяло, да пише свободно в една свободна страна, без да загуби така жизнено необходимия физически контакт с родината. България присъстваше неотменно физически и в деня, и в съня му. Така беше с всички ни. Зная, съзнавам атавистичния примитивизъм на носталгичната емоция, разбирам колко почвеническа е тази изострена сетивност по земното, но какво да се прави - такова е балканското съзнание.

Що се отнася до смяна на местожителството в рамките на Свободния свят, да, Георги действително мечтаеше да заработи при нас. След дълги усилия и от моя страна пред българските и американските ни директори малко преди убийството му назначаването му като щатен редактор в РСЕ беше решено, но смъртта се оказа по-бърза от администрацията.

- Той има пиеси на английски, публикации там, защо се твърди, че се е чувствал недооценен и в Англия?

- Той беше недооценен литературно не само във Великобритания. Като българи обаче ние би трябвало преди всичко да се запитаме защо беше недооценен у нас, защо си остава недооценен и до ден днешен, защото най-добрите филми за живота и творчеството му са дело на чужденци?

- А защо впрочем?

- Доколкото конфликтът между творец и общност е генетично програмиран, несъвместимостта на писателя с всяка, и с най-добронамерената, институция е нещо естествено. Така че и рамките на Би Би Си, и рамките на Радио Германия, и рамките на "Свободна Европа" бяха тесни за него. На него и Космосът му беше тесен. И идеологическите, и духовните му възгледи бяха възгледите на наистина свободния, на разкрепостения човек.

- Неговата работа в Би Би Си и вашата в "Свободна Европа" наистина ли трябваше да се вместват в определени рамки, зададени от редактора? Какви бяха те?

- По своята политическа природа всички излъчващи на български език западни радиостанции бяха с антикомунистическа насоченост. С този факт трябваше да се съобразяваме всички ние, пишещите за "Дойче Веле", за "Свободна Европа", за Би Би Си и за "Гласът на Америка". Но доколкото, като изключим куките измежду нас, всички бяхме жертви на комунистическия режим, ставаше дума не за съобразяване с линията на радиото, а за едно естествено съчетание на собствената ни кауза с политиката на споменатите радиостанции. Конфликтът беше по-скоро от друго естество: тези радиа бяха говорители не на потребността на източноевропейските народи от свобода, а на западната външна политика, с която нашите възгледи съвпадаха само донякъде. Казвал съм го и друг път: по своята природа Западът не е нито антикомунистически, нито антинацистки - той е само капиталистически. Тъкмо с това ние не успяхме да се примирим. Казано по-простичко, докато за нашите американски, британски и западногермански работодатели ние бяхме прекалено антикомунистически настроени, те бяха за нас недостатъчно последователни в антикомунизма си.
80
4690
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
80
 Видими 
16 Август 2013 21:29
...те бяха за нас недостатъчно последователни в антикомунизма си.


Ами да, така е!

Защото "интереса клати феса".

Те не се посвениха да се съюзят с комунисти като Луканов, а после с Първанов и Станишев - с едничката цел да разкостят България. Икономически, финансово - всякак.

Такива динозаври като Марков и Бочев са били доста странни за КАПИТАЛИСТИТЕ.
16 Август 2013 21:44
Като че ли познавам този човек.
16 Август 2013 22:30
Казвал съм го и друг път: по своята природа Западът не е нито антикомунистически, нито антинацистки - той е само капиталистически. Тъкмо с това ние не успяхме да се примирим. Казано по-простичко, докато за нашите американски, британски и западногермански работодатели ние бяхме прекалено антикомунистически настроени, те бяха за нас недостатъчно последователни в антикомунизма си

И как да бъдат, когато нямат никаква идея какво е комунизъм/социализъм/тоталитаризъм То не може да бъде разказано. То само може да бъде преживяно. Справка - моите репортажи за България във фейсбук и коментарите под тях от приятелите ми от САЩ, Холандия, Великобритания.
16 Август 2013 23:02
То не може да бъде разказано. То само може да бъде преживяно. Справка - моите репортажи за България във фейсбук и коментарите под тях от приятелите ми от САЩ, Холандия, Великобритания.


Ох, ще ме запишете май в сурат-тефтеря... Само да зърна вашите репортажи за България - приятелка ще ви стана. Но вие - какво... Само на гастрол ли сте в България?

17 Август 2013 00:23
Свободата Панчо е на върхът на копието.
17 Август 2013 01:22
.
17 Август 2013 01:37
усуква го един от чистачите на октоподски пипала...

да повторим написаното от Георги Марков:

" От много отдавна вече не вярвам в „свобода на словото“, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия” вестник ТАЙМС, или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, но както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразиш с линията на вестника или радиото. Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите – едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки. Всичко това, което ти говоря, ти вече си го познал. И всичко това аз имам твърдото намерение да напиша в един или няколко романа. Защото нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грижа за България и българите. Просто хората си изкарват хляба, както биха могли да го изкарат с отглеждането на таралежи, например. Единственото, което вълнува и едните, и другите, е сигурността, която работната площадка им дава, т. е. повишенията, пенсиите, разните други удобства, плюс суетата да се наричаш радиожурналист, което при всички случаи звучи по-добре отколкото „таралежовъд“. Така че всяко решение, което те взимат, всяко мнение, което те изразяват, няма нищо общо с истината, правдата, борбата за доброто и съвършенството на човека, любовта, красотата. Не! Никаква друга кауза, освен своята проста и ясна кауза – да си циментираш положението и да не си създаваш неприятности. Все повече ме смайва впечатлението, че истинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито капитализмът, нито тероризмът, нито каквито и да са революционни и контрареволюционни евангелия, а главно (може би дори единствено) това мръсничко, подличко, егоистично добре маскирано, добре гарнирано чувство да си осигуриш твоето живуркане, като се присламчиш към някой октопод, който има нужда от тебе да му чистиш пипалата."
17 Август 2013 01:44
17 Август 2013 01:48
.
17 Август 2013 02:16
CarpeDiem
16 Авг 2013 23:02
гастрол ?
17 Август 2013 06:17
Той е прострелян със сачмата на 8 Ноември 1978 год. и почива на 11 Ноември същата година.

Грешно.Отново милиционерска дезинформация на дати. Покушението е извършено на 7 септември /рождения ден на ТЖ / и е починал на 11 септември.

Писмото на Георги Марков
Натисни тук
17 Август 2013 07:49
Ако поместите иконата, ще видите що прах и паяци са се събрали там...
-----------------------------------
Блогът на Генек


17 Август 2013 08:08
Георги Марков е един от великите българи.
Писмо до Христо Ботев
02.06.1976
Натисни тук
17 Август 2013 09:44
Миналата нощ го слушах по нощния Хоризонт, където каза ни повече ни по-малко, че «режима преди 9 Септември 1944 година е бил рай, в сравнение режима след това»! Не знам в рая да разнасят партизански глави на кол, да убиват деца, да палят къщи на ятаци ...
Абе сбърканяци на рояци. Хубаво отишъл в ГФР, където плащат повече, чувствал се е добре, ама да не дрънка глупости. Аз пак ще спомена за един унгарски професор, с когото 1998г. говорих в Белгия. Топй е избягал от Унгария през 1956г. Последното му изречение беше " и тук нещата не са наред". Реалист е бил човека.
Истина, че през периода 1944г-1956г. е имало доста репресии. Обаче какво е представлявала България преди 1944г. Гражданска война с малка интензивност. След превратът 1923г. убиства по улиците и изчезване на хора, главно земеделци, след Септемврийското възстание и на комунисти (за това четете съветника на цар Борис Лъчезар Лулчев), алед 1926г. започват масови убийства, на земеделци и комунисти. Като прибавим към това избиванията между различните крила на ВМРО - левите Яне Сандански, ген. Протогеров и Тодор Александров, десните Борис Сарафов, Ванче Михайлов (последния е избил около 200 души в Горна Джумая - Македония говорят за повече, освен в другите градове и села). След 1941г. избивания на партизани, ятаци, палени на къщи на ятаци и т.н. Разстрели по улиците, както на комунисти и земеделци, така и на фашистки настроени десни. Това е картината, която е била преди 1944г. След 1944г. пък следват отмъщенията. Лев Главинчев сочен за един от най-активните е бил от ВМРО-Протогеров. Следва Народен съд, който е един трибунал. Всякакви потенциално опасни да всеят неприятности биват изпратени в Белене.
Ловеч и Скравена бяха за криминални, но и там са влезли някои политически. Имено с тези мерки страната беше омиротворена и престъпността сведена до минимум. И ако и сега нещата у нас са си мирни, това се дължи на тогавашните събития. Гледайте протестите в Египет и Турция, вижте нашите.
17 Август 2013 11:25
Кептън Бъди, Маркс
17 Август 2013 11:30
Четохме, че е доста съмнително да е убит от чадър Според един следовател по делото на Георги Марков в съчма не може да се събере количество рацин, което да убие човек. Марков е пиел много. Такива политически умирания винаги се забъркват с неясни обстоятрлдтва.
17 Август 2013 13:15
Да...много са убедителни доводи от сорта: Ама Левски е убил дете!
17 Август 2013 13:33
Не ми е ясно при всичките заплахи за убийство (ако е имало такива) как британските служби не са си мръднали пръста да защитят Георги Марков.
17 Август 2013 13:45
17 Август 2013 15:01
17 Август 2013 15:15
Благосъстоянието на една нация е обратно пропорционално на броя на живите предатели на глава от населението
17 Август 2013 15:37
Нека си джафкат камуняците и пенсионираните милиционери, днешни "скромни" бизнесмени срещу Г.Марков.
Неговите "Задочни репортажи" трябва да се да се изучават в горния курс задължително.
За новите поколения, не за неговите връстници и тези скоро след тях, той е завещал тези репортажи.
Поколенията трябва да знаят истинското лице на " социализма с човешко лице"
Вечна му памет на Георги Марков.

Натисни тук

17 Август 2013 16:12
17 Август 2013 18:06
Чувал съм, че имало лични агенти на Тито, а у нас, вероятно, - border=0 id=img>
17 Август 2013 20:24
Все по-силно съм убеден, че светът съвсем не се дели на добри и лоши хора, на леви или десни, на вярващи или невярващи, а главното деление, което има значение за нас, е на хора, които могат, и на хора, които не могат. С други думи – на творци и на паразити.

- Виждам мотамо потвърждението на моето лично убеждение от доста годи насам за същността на най-важният конфликт в света! Това е подчертаното в цитата от писмото на Г.Марков! Всичко останало е второстепенно и произлиза от това делене на Творци и Паразити. С това и главоломката кои били физическите изпълнители остава на заден план. Наредилите екзекуцията са подизпълнителните служби и от двете страни - тези, за пред плебса уж "врагове". Факт е, че паразитите ръководеха чрез марионетките си и двата "Лагера". А сега след захвърляне на маските - имат глобални претенции и домогвания.

Най-странното е, че циркът за нашите кожи се разиграва пред очите на всички ни и никой не забелязва фарса разиграван нон-стоп.
17 Август 2013 20:57
Разбира се, че Задочните трябва да се изучават, но как да стане, както отроците на бившите велможи са на власт?
17 Август 2013 21:01
17 Август 2013 21:07
.
17 Август 2013 21:13
18 Август 2013 03:03
Бог, да прости Г. Марков.
Подкрепям, написаното от " Mrx " и се питам, що не " пуснат " харесвания от много българи филм, " По дирята на безследно изчезналите " ?!?
18 Август 2013 06:46
Владимир Буковски също казва че антикомунизмът на съветските дисиденти бил непонятен и стряскал западняците.
Дори неговата приятелка Вещицата Маги дълго време смятала че той преувеличава и не му вярвала колко подъл и коварен може да бъде комунизмът.
Едва след като разузнаването И докладвало че стачкуващите миньори все пак получават чуждестранна помощ от Съюза въпреки честната дума на Горби че няма такова нещо и те не се бъркат във вътрешните работи на Кралството, тя му се обадила с едно кратко :
Владимир, Вие бяхте прав.
18 Август 2013 08:11
Той е прострелян със сачмата на 8 Ноември 1978 год. и почива на 11 Ноември същата година.

Това е принос! Грозен, смръдлив, долен, противен, но принос.
Светинята Тодар си остава светиня...
18 Август 2013 08:48
Благо,ето го филма Натисни тук
Благодаря ти,че ми напомни за него.
18 Август 2013 10:57
Бе, VOCI, миньорските стачки не беха ли преди Горбачов?
18 Август 2013 12:21
абдал
Неговите "Задочни репортажи" трябва да се да се изучават в горния курс задължително.
За новите поколения, не за неговите връстници и тези скоро след тях, той е завещал тези репортажи.
Поколенията трябва да знаят истинското лице на " социализма с човешко лице"

Също да се учат и четат и репортажите на Сноудан и Уикилийкс. От 1-ви до 12-ти клас. Много прост народ се народи напоследък, абдал до абдал.
18 Август 2013 12:26
Общо взето Студената война се водеше по този начин Хамериканците избиваха глави на правителства и политици (па и сега продължават -), като иранския премиер, конгоанския Ломумба, Алиенде, че и собствения си президент Кенеди, барабар с брато му. Нашите пък я ударили я не един Марков.
Ама форумния запартък се е мнооо запотил - ВОЧКО, ударената гарга и др. такива боклуци (един ги нарече ла*на, ама не съм аз).
18 Август 2013 12:48
"... всички излъчващи на български език западни радиостанции бяха с антикомунистическа насоченост. С този факт трябваше да се съобразяваме всички ние, пишещите за "Дойче Веле", за "Свободна Европа", за Би Би Си и за "Гласът на Америка".

Че то същото и като даденост и като последствия, беше и в България. Само че, адаптирането към лицемерието на запада носеше и пари, а и възможност от там да се постига ефекта на жиленето по лицемерието в живковизма, да е по-осезателен .
"Но доколкото, като изключим куките измежду нас, всички бяхме жертви на комунистическия режим, ставаше дума не за съобразяване с линията на радиото, а за едно естествено съчетание на собствената ни кауза с политиката на споменатите радиостанции."

На което са се обучили в България.
" Конфликтът беше по-скоро от друго естество: тези радиа бяха говорители не на потребността на източноевропейските народи от свобода, а на западната външна политика, с която нашите възгледи съвпадаха само донякъде. Казвал съм го и друг път: по своята природа Западът не е нито антикомунистически, нито антинацистки - той е само капиталистически."

Ами то отвсякъде се вижда, че позицията на Георги Маркив е антипартократска, антиживковистка - и изцяло против ренегатските и мимикрийни уродливости. Навсякъде доминира отвращението от подмяната, фалша, лицемерието, високомерието и безпардонноста. ТОВА НЕ Е АНТИКОМУНИЗЪМ, А СМЕЛОСТ В ИЗОБЛИЧАВАНЕ НА НОСИТЕЛИТЕ НА ИЗВРАЩЕНИЯТА - В ИМЕТО НА ЦИВИЛИЗОВАНЕ ЗА ИСТИНСКИ КОМУНИЗЪМ. Тъкмо затова и западните служби го убиха.
" Казано по-простичко, докато за нашите американски, британски и западногермански работодатели ние бяхме прекалено антикомунистически настроени, те бяха за нас недостатъчно последователни в антикомунизма си."

Пълна глупост и неумение за ориентиране в историята: западът винаги е бил банково-корпоративно таталитарен. Точно неизменният му тоталитаризъм, в миналото и сега, обуславя принудата всеки който е тръгвал да му противостои - също да е ПРИНУДЕНО тоталитарен. Колкото до "антикомунистически настроени" - толкова "антикомунистически", че линчуват партократските и лидерски лицемерни прояви - единственото заради тяхната пагубност върху социалистическите идеали.
ТОТАЛИТАРИЗЪМ на невидими, непубличи, неизбираеми, а от тук безконтроли - и все по-наднационално безнаказани поради което, глоблни ДИКТАТОРИ, монетаристично и все по-тлобално приватизирали човешките съдби . Срещу "тоталитаритаризъм" в налагане "диктатурата" на вярата в човека и в човеколюбието - чрез авторитарни в голяма степен публични водачи, напълно легитимирани и дори с авторитарността си свръхотговорни.
Именно разобличаването на внасяните деформации (димитровски, червенковски, живковистки и пр) и то разобличаване осмислено изцяло в името на повече истински "комунизъм", всъщност социализъм с човешко лице, доказват защо английските специални служби убиха Г. Маркив. Защото всичко писано от него не целеше отслабването на обществената система в България, а е насочваше към оптимизирането й, на което служеха и критиката , и осветляването, особено ефикасни през таланта на един честен и свръх талантлив писател.
ПП
Доближавал съм се до Г Марков във фойето на един хотел - беше с известен (Попето) представител на службите. Същите служби, които тогава не успяха да го опазят, но го поощряваха, сега мълчат гузно - спрямо абсурдите в обвиненията, че са го убили...
18 Август 2013 13:43
Mrx++
18 Авг 2013 12:21
Мнения: 14,492
От: Bulgaria
Скрий: Име,IP
абдал
Неговите "Задочни репортажи" трябва да се да се изучават в горния курс задължително.
За новите поколения, не за неговите връстници и тези скоро след тях, той е завещал тези репортажи.
Поколенията трябва да знаят истинското лице на " социализма с човешко лице"

Mrx++
Недей да се подиграваш с ника ми, защото скоро научих едно поразяващо проклятие на урду.
Не ме принуждавай да ти го приложа, щото няма да ми пука после как ще се промени жълто-зелената ми аура.

18 Август 2013 13:58
доказват защо английските специални служби убиха Г. Маркив.

Езопе, би ли обяснил с твоята логика защо тези мръсни западни капиталистически служби посегнаха на Г.Марков и Вл.Костов, а оставиха Стефан Груев, Петър Увалиев, Петър Семерджиев, Асен Игнатов,Велко Верин- Димитър Бочев, Димитър Статков, Димитър Инкьов и др. ?
18 Август 2013 15:00

Eisblock
17 Август 2013 20:24

18 Август 2013 15:23
Ей, тука е заприличало на репродукция на Ряпин - "Задунайци пишат новата история на България". Едно такова задушевно и духоповдигателно начинание с много родолюбивост и правдини...ако ме питате мене е грехота да се гаврите с един от малкото правдиви и доблестни българи, ама па кой ли съм аз, та да ме слушате.
18 Август 2013 16:23
трябва да се да се изучават в горния курс задължително.

в детството ми се размина да изучавам и Маркс, и Ленин, и Живков, но явно на децата и на внуците ни няма да им се размине демократично-задължителното промиване на мозъци.
18 Август 2013 16:30
в детството ми се размина да изучавам и Маркс, и Ленин, и Живков,

Сбъркал си темата.
18 Август 2013 16:31
И туй не им харесвам на марксистите, че всичко обясняват използувайки класовия подход. По-интересните книги с историческа тематика издавани по време на соца разбира се бяха превод от руски. Около една трета от съдържанието беше идеологически талаш. Сетих се за това преглеждайки по диагонал мнението на специалиста по всичко маркс++. Той всичко знае и винаги е прав. Такива са те, без исключение чугуни, шогуни, ама далаверата не пропускат. Кастата се поддържа. Колко народ е ощетен от връзкарството и привилегиите им, ама от нахалните каманяки не може да вземе думата. Заради подобни интересчии е пропадала държавата ни толкова пъти. Да им търпим сега пък суперценното правителство. Айдеее ... дин няо.
18 Август 2013 16:40
Сбъркал си темата.

що? нима няма да издадете трудовете на другаря Г.М. в издателство "Партиздат"? да не забравите твърдата корица и златния варак, все пак всяко дете задължително трябва да си ги купи и изучава!
18 Август 2013 16:41
Задочните репортажи ги печатат в Уикенд. Не знам защо. Каквото прочетох, всичко сме си го казвали тогава. За сегашния момент няма никаква стойност. А разни суеци искат да объркват главите на децата с неща, които вече нямат никаква сегашна стойност. като литература не са кой знае какво, за разлика от романът му мъже, който, обаче си беше соц. реализъм.
Въобще сега се издигат едни имена, като Радой Ралин, на когото цялото литературно творчество се заключаваше в "Люти чушки", ама инак беше близък с Тодор Живков, май синовете му живеят в апартаменти дадени му от бай ви Тодар.
Да не говорим за Блага Димитрова, на която по-голямата част от творчеството беше възхвала на Сталин и Червенков, и на края написа един роман "Лице", след като Хрушчов и Живков взеха властта, и понеже беше спрян, обра всички демократски овации.
18 Август 2013 19:38
Браво, Маркс. Точно в това беше проблема. Че всички сме си го казвали, но същевременно никой не се е обаждал. Или за да се обади без да бъде наврян в кучи гъз от същите "приятели", които инак са си го казвали точно същото помежду си, човек трябва да иде зад девет планини и от там да го направи. Уж недостижим, но като се оказва, не съвсем. И тази смърт е един съвсем логичен край на репортажите му. Много важна част от тях.
Затуй сега е големият вой - че не била точно такава истината за убийството. Щото иначе се потвърждава тезата на автора. Че изращенията не били безобидна болест на растежа, както днес искаш да го изкараш със задна дата, а върешно присъща част на оная система. Иначе убийството е стратегическа грешка на каскетите - той беше много по-безопасен жив. Мнозинството се разтърчаха да прочетат какво е написал, повлияни от убийството.
Затуй в сегашния момент има полза репортажите да се прочетат - щото младите, също като Маги не вярват, че е възможно. Не вярват да има един ужасен и лицемерен паралелен свят, в който всички казват помежду си едно, но твърдят "официално" обратното. И да надничат скришом от другата стана на стената със смътна надежда. И ако се чудиш защо днес се надценяват и митологизират качествата на оная система, то е защото като гледаш нещо замъглено в далечината, то се преплита с мечти, митове и слухове и се превръща в тотално отрицание познатото ти чудовище. Което е прекрасно, нали? Само дето не е вярно. Прочети какво са писали за Марков колегите му писатели официално - като членове на съюза на писателите. И чуй днес какво разказват за онези времена същите тези хора, какво са говорели помежду си, какви неща са ги вълнивали. И като се сложат до репортажите на Марков, тогавашните им изказвания и днешните им разбирания, картинката става пълна. Да, трябва да се публикуват и днес тези репортажи, щото се пръкнаха хора, които обясняват на децата как сме щяли да прогоним мутрите, псевдокапиталистите, гочиту, пеефски, боку и местните феодали! Дето са точно метастазите от онова време. Как? със същата онази абсурдна, лицемерна и репресивна структура. И пак ще наденем хомотите. Е нема как да стане. Поне за тези, които са разбрали какво пише в репортажите и са си дали труда да питат майките и бабите си.
19 Август 2013 17:19
20 Август 2013 08:32
Езопе, би ли обяснил с твоята логика защо тези мръсни западни капиталистически служби посегнаха на Г.Марков и Вл.Костов, а оставиха


абидал,
Георги Марков, видимо не само от "Задочните репортажи", не се проявява като, по любимата на запада рецепта, пещерен антикомунист. Още по-малко пък фанатизиран такъв, каквито са днешните западни любимци от конвейра за морални лумпени и ренегатократи. Той се изяви като виден антиживковист, бичувайки партокрацията и лицемерието в което тя се вмирисва - особено с простотиите си. Западните служби не са толкова тъпи за да не видят в репортажите му реалната загриженост за социалистическата родина - особено при стремежа му допринесе за цивилизоването й със смелото си поведение - и никакво възхваляване на капиталистическата кочина. За такова поведение западът никога никого не е обгрижвал. Точно обратното: демонстрирал е разочарованието си - с чадъри и без чадъри. По всички възможни начини. "Задочните репортажи" са кодово име на дейността на достойни хора в Държавна сигурност. Каквито не случайно сега упорито се внушава, че не е имало.
20 Август 2013 08:50
И по кой точно училищен предмет трябва "да се изучават в горния курс" "Задочните репортажи"?! Понеже художествена литература не са. И исторически документи не са. Е? Ще въведете часове по "Антикомунизъм" ли? Където ще се изучават личните писма и упражненията на мноо съмнителните български дисиденти, като задължително ще се премълчава принадлежността им към няколко разузнавания едновременно? А ще включите ли в учебната програма казуса "Сергей Антонов" за разнообразяване на картинката? А часове по "Антикапитализъм" ще въведете ли за равновесие? Би бил много актуален предмет.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД