:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 407,194,961
Активни 138
Страници 19,318
За един ден 1,302,066

Защо му е на парламента собствена социологическа агенция?

Към момента няма структура, която да е отговорна за качеството на законите
Снимка: БГНЕС
Председателят на НС Михаил Миков наистина трябва да създаде час по-скоро звено за оценка на законите.
Напоследък упорито се заговори за закриването на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), който е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Народното събрание. Появиха се и информации за нарушения, които доведоха до кадрови промени в структурата. В едно от последните си изказвания председателят на парламента аргументира закриването на НЦИОМ и с идеята за ново звено към парламента, което да се занимава с оценка на законите. За момент ще оставим настрана това ненужно противопоставяне на двете звена, за да коментираме закриването на центъра.



Кому е нужен НЦИОМ?



Важно е да се отбележи, че аргументите за закриването на НЦИОМ не са толкова в полето на ефективността или въобще работата на центъра, колкото в общата рамка на дебата за функциите на държавата. Това, че в НЦИОМ са открити нарушения (ако има наистина такива), едва ли би било изненада - та в коя държавна структура няма такива? Очевидно има и сериозни проблеми с прозрачността, тъй като центърът дори няма собствен интернет сайт, а бюджетът му не е лесно достъпен. Тези проблеми обаче идват след основния въпрос, а именно - защо му е на парламента да има собствено звено за изучаване на общественото мнение?

Подобен въпрос, отнасящ се до която и да е било държавна функция, винаги може да събуди известни симпатии. Лесно е да се формулира първичен отговор от сорта на "е защо не, хубаво е да има". Да, хубаво е, ама всичко си има своята цена и алтернативи и следва да бъде разглеждано през тази призма. Ако припознаем, че дадена функция е присъща на държавата, например изследването на общественото мнение, то това води след себе си неизбежно появата на някаква административна структура и обичайните разходи/рискове на държавните начинания - тежест за данъкоплатците и риск от политически натиск в работата на съответното звено. Няма как тежестта върху данъкоплатците да е по-ниска или политическите интриги поне малко да се оттеглят от живота ни, ако не преразгледаме държавните функции и не изоставим някои от тях. Всички други козметични оптимизации са временни и не променят много.

Изучаването на общественото мнение е сфера, която съвсем не е резервирана за държавата и отдавна е доминирана от многото частни играчи на пазара. Трудно е да се намерят каквито и да е аргументи в полза на това данъкоплатецът да поеме известна тежест, за да си има държавата собствен център за изучаване на общественото мнение, който не върши нищо по-различно от всички други на пазара.

Дейността на НЦИОМ по същество е търговска, т.е. центърът на практика работи като търговско дружество - конкурирайки се с други агенции за поръчки, но едновременно с това получава сигурно бюджетно финансиране като държавна структура чрез бюджета на Народното събрание. Предвид сигурната бюджетна субсидия, обаче, НЦИОМ няма голям интерес да търси външно финансиране и да разширява дейността си. От друга страна, възлагането на проучвания от парламента и други държавни институции на НЦИОМ, без да се състезава за конкретната поръчка с други подобни (търговски) социологически агенции, създава риск от по-високи от пазарните цени срещу по-ниско качество на крайния продукт. Освен това, предвид специфичната му дейност, а именно проучване на общественото мнение - съществува (а и често се материализира) риск от субективни и нереални резултати, фаворизиращи определени партии и структури, както и парламента като институция.

Предвид търговската дейност на НЦИОМ и по-горе откроените проблеми с конфликт на интереси и т.нар. склонност към субективност заради собствеността му би следвало центърът да се закрие веднага.



А необходимо ли е звено за оценка на законодателството?



Съвсем друга е историята с оценката на законите, която не е просто някаква нова функция на държавата, а на практика е част от законодателния процес. Повече от 90% от законопроектите, внесени и разглеждани от парламента, са придружавани от една-две страници мотиви, които разказват проекта и не дават никаква допълнителна информация, която да убеди заинтересованите страни/вземащите решение в необходимостта от приемането му. Това, от своя страна, затвърждава впечатлението, че проектите на нормативни актове се изготвят без ясно знание какви ще са реалните последици от предложението, без ясна информация какви ще са необходимите разходи за държавата, бизнеса, гражданите и изобщо всички засегнати страни, без провеждане на обществени консултации със засегнатите страни, които да потвърдят/отхвърлят/подобрят конкретните предложения, без информация дали предложенията могат реално да се приложат, контролират и наблюдават от администрацията.

Калпави законопроекти се внасят както от Министерския съвет, така и от отделните депутати, но към момента няма структура, която да е отговорна за качеството на законите. Появата на подобно звено в парламента няма да реши всички проблеми, но може да бъде една допълнителна преграда, която спира лошото нормотворчество. Важно е и една такава структура да не се изпразни от съдържание, като просто прави някакъв правен анализ на текстовете (дали отговарят на европейското законодателство, например), а да изготвя или да следи за наличието на адекватна оценка на въздействието от всеки нов законопроект.

Така че единственото общо между двете предложения е фактът, че става въпрос за две структури към парламента - едната (НЦИОМ), която осъществява чисто търговски функции и трябва да се закрие; и втората (Звено за оценка на законите), липсата на която ще учуди всеки трезвомислещ човек и трябва да се създаде час по-скоро.

Всякакви опити съдбата на едната да се обвърже с другата са манипулиране на общественото мнение или хвърляне на прах в очите за истинските намерения на управляващите.

12
3200
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
12
 Видими 
25 Август 2013 19:14
Навременна статия, закъсняла с години. Прозрачността в "държавните дела" се крие в мъглата на интересите на управляващите (от всички кульори). "Ама кой да ти каже, кой да ти каже?"... Да не отваряме дума - какво ни казват т.н. "управляващи, елит, политици" и вся подобная сволоч...
25 Август 2013 19:17
Разгеле !
Тъкмо се чудехме спрян ли е абонанамента на сорофци - и о, щастие , ИПИ е вече на амбразурата за НЦИОМ.
А кога ще се изцепят другите на хранилка зад граница -" експертите " от Центъра за дискредитиране на демокрацията ?
25 Август 2013 19:27
Абе много пазарници - Ганевци се навъдиха тъдява. Все унуки на бай ви Ганя, ще да са Ако мислите, че този Институт по пазарна икономика не дърпа от бюджета - жестоко се лъжите. Те захлебват от проекти, които пак се плащат от бюджета. Цялата му изява са едни такива статии, с тях те се отчитат. Скоро четох, че Шорош и на "Отворено общество" не дава никакви пари, ами то се финасира с около 40 милиона от бюджета.
25 Август 2013 19:35
Мъка голема за др. Миков.
Как да се обясни закриването на нещо създадено юще през 1989г.
25 Август 2013 21:02
И то с Решение на Политбюро на ЦК на БКП № 2181/20.Х.1989 г. -Натисни тук
25 Август 2013 21:24
Ако вярвах в "световната конспирация", то неизбежно бих привела горната статия, като доказателство за нея.

Само, дето няма конспирация, а обективно съвпадение на интересите на ИПИ и БСП социологията да няма обективна котва за сравнение на резултати, а държавните пари да се използват за частни цели.

Защо трябва да има агенция, която е под държавен, а значи и малко или много публичен контрол и няма интерес да изкривява резултатите от проучванията, докато тези държавни пари могат да се дадат на частните социологически агенции, които ще обявят всеки удобен резултат за който е платено.

Наличието на НЦИОМ пречеше на развихрянето на пазарните отношения - всеки получава такъв резултат за какъвто е платил. Сега вече няма никакъв проблем Бареков не само да е трети в рейтингите, а направо първи... е ако Пеевски се съгласи да му отстъпи или вземе да се скрънзари и не си плати за пръв рейтинг.
26 Август 2013 06:16
Бе на парламента му трябват и социолози и НСИ. Проблема е, че тези същите са слуги и няма да ни кажат истината. Пък и с тез анкетьори роднини... може да нагласят данните, както си щат. Въобще парите пръскани за политически манипулации ме ядосват. Кунева, помня, още си нямаше партия , пък имаше рейтинг Колкото до законите, така и не разбирам защо се сменят през ден и все са недомислени. Явно се търси начин да се намери работа на 240 души, та да вземат заплати. Макар че правителството си прави проектите и спокойно можеха да заседават веднъж на три месеца и да вземат само командировъчни.
26 Август 2013 07:11
... Очевидно има и сериозни проблеми с прозрачността, тъй като центърът дори няма собствен интернет сайт

ПешоГ., НЦИОМ имаше сайт, но го затвориха.
Е, който търси - намира Натисни тук, ама това са подробности.
И въобще, баш-демократите отново бранят... Генералната линия на ЦК на БКП.
26 Август 2013 08:47
Логично Ганев.
26 Август 2013 10:05
Този път "пазарниците" разсъждават правилно.
26 Август 2013 10:31
НЦИОМ е създаден с Решение на Политбюро на ЦК на БКП № 2181/20.Х.1989 г.
НЦИОМ е закрит с Решение на Политбюро на ЦК на БКП № 2013 г.
26 Август 2013 12:56
Институт за пазарна икономика
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД