:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 400,588,294
Активни 104
Страници 8,302
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Арбитражът решава всеки спор до 6 месеца и много по-евтино от съда

Най-често до услугите ни прибягват мобилни оператори, топлофикационни и ВиК-дружества, както и колекторски фирми, казва председателят на Арбитражен съд-София Драгомир Желязков
СНИМКА: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Драгомир Желязков
Драгомир Желязков е роден в Бургас през 1978 г. Завършил в право в СУ "Св. Климент Охридски". В периода 2005-2010 г. е работил като юридически консултант. От 2011 до 2013 г. е съветник в политическия кабинет на бившия финансов министър Симеон Дянков, след това е началник на кабинета на служебния социален министър Деяна Костадинова. От юли 2013 г. е председател на Арбитражен съд-София при Сдружение за правна помощ и медиация.

------------------



- Г-н Желязков, арбитражът не е особено популярен у нас. За това говори и фактът, че всяка година в обикновените съдилища постъпват стотици хиляди дела, чиято цел е да разрешат всякакви спорове. В този смисъл какво е предимството на арбитража пред традиционното гражданско дело?

- Първо трябва да кажа, че това е съд, но един вид договорен съд. Т.е. страните могат да се договорят, че всички спорове помежду им ще се разрешават пред съответния арбитраж вместо пред гражданския съд. Казвам съответен, защото в България са няколко и трябва да се договори кой точно ще бъде използван.

Арбитражът наистина не е толкова популярен все още. Дълбоко вярвам обаче, че бъдещето му принадлежи. В полза на това твърдение можем да сочим много неща. Основното е, че в Западна Европа и в голяма част от света арбитражните съдилища са много по-популярни и бизнесът като цяло до голяма степен ги предпочита. Стига се дотам, че в по-развитите държави арбитражните съдилища са не по-малко натоварени от техните граждански. Давам пример - арбитражът в Лондон горе-долу се движи със скоростта на Кралския съд. Не поради друга причина, а само заради големия интерес. Арбитражният съд е отлична алтернатива на гражданските съдилища по граждански и търговски дела. Това е тенденцията в световен и европейски мащаб, такава ще бъде и в България. Вече са налице първите стъпки в тази посока.

- Задължително ли е в един договор да има клауза, която да предполага арбитраж, или до този съд може да се стигне без такова условие?

- Масовият случай е да има такава клауза. Тя може да бъде както в основния договор, така и в последващи анекси. Може да е в деловата кореспонденция между страните, стига тя да е подписана и от двете страни. Може да бъде дори във фактурите, които се издават, тя може да е във всеки писмен документ, стига да е подписан от двете страни. Не е задължително този документ да се казва договор, споразумение или както и да е било, стига да има обективирана волята писмено и с подписите на двете страни. Това е достатъчно, за да могат да се възползват от тази възможност.

Има много договори, които не са формални, т.е. не е задължително да сключваме договори за много неща - примерно, ако вие извършите някаква услуга за мен и ми издадете фактура или друг документ, не е необходимо да имаме подписан договор, но на практика сделката се е осъществила, т.е. реална е. И ако аз имам някакви претенции, в самата фактура трябва да е заложена тази възможност. Една фактура не може да доведе до ревизиране на целия договор, но в нея може да бъде записано всичко - че всички спорове около тази доставка или услуга ще се решават пред арбитражен съд.

- Какво следва оттук нататък?

- Масовият случай е чрез арбитражна клауза в писмен документ. Има и две други хипотези, в които е допустимо и възможно арбитражно производство. Първата е, ако ищецът заведе иск и ответникът се съгласи с това делото да се води. Т.е. те нямат арбитражна клауза, но когато се стига до дело, те имат една воля. Третата хипотеза е, когато ищецът заведе дело пред арбитражния съд и в срока за отговор на исковата молба ответникът не се противопостави.

- Мълчаливо съгласие?

- Да, един вид. Това означава, че той приема да се проведе процесът в арбитражния съд.

- Как се избират арбитрите?

- Има два варианта. Споровете могат да се решават в два състава. Първо - от един арбитър по делата с неголяма сложност, по бързите производства, обикновено се решават от един арбитър. Възможно е страните да го посочат дори предварително, ако имат подписан договор и клауза, могат да кажат, че арбитърът ще бъде еди кой. Когато обаче има по-голяма сложност или в договора е записано, делото се решава от състав от трима арбитри. Всяка от страните избира по един от арбитрите, а председателят на съда назначава председателя на състава. Това са двата варианта.

- Единната воля на двете страни да си разрешават спора чрез арбитраж означава ли, че и двете страни са готови на отстъпки?

- Не, спорът има материално-правна част, която е предмет на спора. Другата част е процесуалната или подсъдността. Едното няма общо с другото. След като има спор, всяка страна държи на своето, счита, че е права, иска да получи или да не даде нещо. Хубаво е да се направи разлика между арбитражния съд и медиацията или помирението. Един спор може да се реши по пътя на преговорите, където може би ще има отстъпки. При арбитража си е един спор, където се отива като на спор. Естествено, спогодба е възможна във всеки един момент.

- Колко време приблизително продължава едно производство?

- Нормално между 2 и 6 месеца в зависимост от сложността на казуса. Тук отваряме въпроса за най-голямото предимство на арбитража. Това е бързината. Практиката показва, че основният проблем на българската съдебна система е бързината. Това не е проблем само на нашата система, а навсякъде по света. Общо взето, където и да попитаме бизнеса в развитите страни, отговорът е един и същ: "Съдилищата са твърде бавни". В България говорим за разлика в пъти. Дори да говорим само за една инстанция в най-натоварените съдилища - софийските, арбитражът ги превъзхожда в пъти. А когато говорим за три инстанции, разбирате какво означава това. На практика при нас е само една инстанция и тарифата ни е по-ниска от тази на гражданския съд. Ако приемем, че в държавното съдилище таксата е 4% от материалния интерес, при нас е скала, не е определен процент. Интерес от 5 до 10 хил. лв. е различна сума, от 50 до 100 хил. лв. също и т.н.

- Колко дела има при вас в момента?

- Към шестмесечието са малко над 36 хил. Което ни прави най-големият арбитражен съд в България по брой дела.

- Какви са предимно делата?

- Най-често до услугите ни прибягват дружества, които имат да събират пари. Това са мобилни оператори, топлофикационни дружества, енергийни доставчици, ВиК-дружества и т.н. Други наши потребители на услугата са лизинговите компании. На тях им е нужен титул, с който да започнат изпълнително дело и виждат в арбитража перфектна алтернатива в рамките на месец-два-три да се сдобият с изпълнителен лист и да започнат действия срещу длъжника.

- Мобилните оператори имаха навика да прехвърлят задълженията си към колекторски фирми, които действат доста грубо.

- Тези фирми също използват услугите ни.

- Това означава ли, че се спира практиката на досадното звънене по телефона на длъжниците, заплахите и т.н.

- Струва ми се, че отдавна мина времето на заплахите. Обаждания със сигурност има, но хората вече са наясно, че няма как някой да ги пребие за 20 лв. Арбитражът помага - досега се събираха извънсъдебно със заплахи или чрез дело. Естествено, фокусът беше върху по-евтиното - обаждания и писма. Когато има арбитражно производство, което е в пъти по-бързо, споровете се решават по този начин.

- Как биват уведомявани длъжниците за тези дела?

- Те трябва да дадат съгласие или да не възразят...

- Това означава ли, че това е един нов начин фирмите да спечелят дело, без потребителят изобщо да разбере, че е имало такова?

- Няма как да стане това. Арбитражният съд действа като всеки друг - там има срокове, в които всеки може да предприеме защита, и най-важното - за всяко процесуално действие тече уведомление. Те са като призовките и ние сме единственият арбитраж, който има призовкари. Към момента са 64, което е сериозен арсенал, съвсем скоро ще станат 90. Имаме отговорници във всички райони на страната. Използването на арбитраж не значи, че ищецът иска едно производство да се развие тихомълком. Не го допускаме. Доказателство за това е, че малкото случаи, в които е подавана молба за отмяна на решение пред Върховния касационен съд, което е единственият начин за отмяна, не сме имали случаи Върховният съд да отмени решение заради неспазени процедури.
7
8907
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
7
 Видими 
02 Септември 2013 23:02
Uspeh!
03 Септември 2013 09:07
То хубаво, обаче и двете страни трябва да искат да прикючат бързо. Често едната страна иска да протака.. протака.. протака..
03 Септември 2013 11:45
Тази работа не е цветя и рози, както я представя господина. Гледах филм за подобен частен арбитраж в САЩ. Там във всички договори корпорациите залагат клауза за арбитраж и отказ от съдебно решаване на споровете. Във всички договори- трудови, клиентски, общи условия и където се сетите. И когато се стигне до спор, решенията на арбитрите почти винаги са винаги в полза на корпорациите. Защото те са големите клиенти, от тях зависят парите, и ако арбитърът не реши в техен интерес ще си намерят друг арбитър. Изглежда мечтите на въпросното "Сдружение за правна помощ и медиация" е да въведат този паралелен съд и у нас. И въобще не е сдружение с нестопанска цел. Като гледам ценоразписа на таксите им ще гонят печалбата-тарифата им варира между 30% и 2,5% от заявения материален интерес. Трябвало е да се сложи нещо от рода на "продуктово позициониране" или подобно под интервюто.
03 Септември 2013 18:49
Това е поредния измислен арбитраж - капан за наивници. А т.нар. негов председател май няма и един ден юридически стаж по смисъла на ЗСВ и Закона за адвокатурата. Какво значи "работил като юридически консултант", след като явно не е бил адвокат??? Съветник на министъра на финансите също не се зачита за юридически стаж.
03 Септември 2013 20:05
Имайки впредвид задръстената ни от дела съдебна система арбитражните съдилища са алтернатива която търпи развитие в България и улеснява в значителна степен държавното правораздаване.При една добре изработена от държавата нормативна уредба за контрол на подобен вид институции смятам ,че бизнеса в страната може само да спечели.
03 Септември 2013 20:42
От така прочетеното по- горе коментари ставя ясно, че много хора не са запознати с Международното частно право и по точно с Арбитражния съд. Със сигурно няма да се образоваме ако гледаме филми.
03 Септември 2013 21:02
Имайки впредвид задръстената ни от дела съдебна система
Ами задръстена е, като няма "добре изработена от държавата нормативна уредба", какво друго остава освен да се прави нова ... също толкова калпава.
много хора не са запознати с Международното частно право
Хм, и международното частно право как се произнася за нарушения на национална частна собственост, било то имот, патент или други права?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД