:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 403,258,439
Активни 91
Страници 7,559
За един ден 1,302,066
Предложение

Трябва да върнем професорите си в ЕС

Законът за академичния състав целеше задоволяване на лични интереси за лесно и бързо кариерно израстване
Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
Законът "Игнатов" удвои армията от доценти и професори.


Законът за развитие на академичния състав беше приет от предходното Народно събрание на­бързо, очевидно по-скоро с популистки цели и с оглед задоволяване на лични интереси за лесно и бързо кариерно израства­не. Така в по­след­ните няколко години за­поч­на безпрецедентно роене на доценти и про­фесори, които в повечето случаи остават далече от нивото на науката и дидактиката не само в света, но и в страните от Европейския съюз.

Концепцията на този закон е абсолютно сгрешена - вместо да се намаляват изискванията и критериите, по които да се присъждат научни сте­пени и звания, е необходимо точно обратното - усло­вия за про­фе­сио­нално и творческо реализиране, които да осигу­рят за по-кратко време пови­шаването на професио­налното май­сторство, опит и уме­ние и по този на­чин по-бързо да се изпълнят изискваните високи норми за получа­ване на даде­на научна степен или зва­ние.

Напълно погрешна е и постановката присъждането на научните звания и сте­­­пени да се извършва на университетско ниво, а не на национално. По този на­чин се да­ва възможност това присъждане да става въз основа на ненаучни и не­про­фе­сио­­нални принципи, с което



рязко се обезценява стойността им



като знак за придо­бит професионален ценз. Тази методика е различна от приетата в пове­че­то евро­пейски страни, където това става на национално ниво. Поради това не­съот­вет­ст­вие нашите специалисти се лишават от възможността да бъдат канени като гост-преподаватели или изследователи в други страни от ЕС.

Присъждането на научните степени и звания трябва да става най-малко чрез двуинстанционно производство, като оценката се извършва на профе­сио­нален принцип. Необходимо е втората инстанция да дава професионална оцен­ка по същество, а не само при процедурни нарушения. По този начин ще се избег­нат възникнали по места междуличностни проблеми или конфликт на групови ин­те­реси, в резултат на които могат да се провалят или да се прокарат проце­дури. Втората инстанция също трябва да бъде от специалисти в съответната науч­на об­ласт, кои­то да могат да вземат професионално отношение към изпълнението на изискваните критерии, както и да избират при необходимост например суперрецен­зенти.



Ако присъждането на научните звания става на национално ниво,



тогава мо­гат да се въведат унифицирани норми за заплати за всички висши училища, като за дадена длъжност, например професор, те да се разделят на поднива (Франция) в зависимост от придобити научни степени у нас и в чужбина, проведени специа­лизации у нас и в чужбина, участие в национални и международни научни проекти, години професионален стаж, написани учебни по­со­бия и разработени учебни про­грами за учебни дисциплини и други показатели (включително и оценка от анонимно допит­ване до студентите от съответния курс).

За осъществяване на цялата тази организационна дейност би могло да се използва вече съществуващата Национална агенция за оценка и акредитация, която да се натовари със следните задължения:

а) да организира процедурите по присъждане на научните степени и зва­ния, като композира всяко жури или комисия за провеждане на избора или при­съждане на степен и контролира дейността им;

б) да съставя апелативното жури, което да взема отношение по прове­дените процедури и подадените евентуално кон­те­стации по тях, както и да избира по необходимост суперрецензенти;

в) да разработи изискванията за различните направ­ления в наука­та и изкуството, въз основа на които могат да се присъждат науч­ните степени и звания.



Въвеждането на английския език



като задължителен при написването на авто­ре­­ферата и рецензиите, каквито мнения бяха лансирани в пресата, е не само противо­консти­ту­ционно, защото у нас е ут­върден българският език като осно­вен, но е и без­пред­метно и безсмислено. От една страна, независимо че е написан на ан­глий­ски, авторефератът на докторската дисертация не се раз­про­странява дори в специализираните биб­лиотеки в страната, така че не може да бъде оценен от меж­дународната академична и научна общ­ност поради липса на достъп до него. В то­зи аспект много по-важни са научните публи­ка­ции в наши и между­народни спе­циа­лизирани научни списания и изнесените на международни конгре­си и конфе­ренции доклади и постери, с които са представени научните пости­же­ния на да­де­ния кан­дидат за степен или звание. От друга страна - преводът на английски или допълнителното прера­бот­ване и кори­ги­ране на текста в автореферата и в рецензиите ще удължи проце­ду­рата и ще на­раснат раз­нос­ките по защитата. Разбира се, тук възниква и въпросът защо на английски, а не на френски или на немски език да се пишат авторе­фе­ратът и рецензиите, което показва колко е абсурдна подобна постановка.

Така че ако искаме да запазим интелектуалния потенциал на България на европейско ниво, трябва преди всичко да предоставим възможност на високо ква­ли­фицираните специалисти - преподаватели и учени, да творят при условия, кон­курентни на тези в развитите страни, и да създадем справедлива система за обек­­тивното оце­ня­ване на положения от тях труд в учебния процес и на по­стиг­на­тите научни резултати както в материален, така и в морален аспект чрез при­съж­дане­то на съответните научни степени и звания съоб­разно техните реални твор­чески по­сти­же­ния. Поради това е необходимо още отсега МОН да започне ра­бо­тата по изготвянето на един изцяло нов закон за раз­витие на академичния състав, който да отговаря на европейските норми и да е в съответствие с добрите прак­ти­ки на другите развити страни както от Европейския съюз, така и по света, тъй като той има пряко отношение не само към подготовката на висококва­ли­фицирани специалисти за различните области на живо­та у нас, но и за задър­жа­не­то на мла­дите кадри на работа в България.

----

*Авторът е преподавател във Факултета по химия и фармация в Софийския университет.
38
5465
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
38
 Видими 
18 Септември 2013 19:41
Не може така безотговорно да се твърди, че законът ЗРАС е порочен, защото той постигна основната зи цел - И(г)натов да събори бариерата ВАК и да стане професор! Кво повече ?
18 Септември 2013 20:30
И ваковските професори бяха много, а сегашните безкрайно. Професор е университетски преподовател със степен доктор. Може и да не съм прав , но доцент е същият на хонорар в университета. Иначе професор е ръководител на научното звено Преди 100 година те са били професори, останалите приват - доценти на договор- Георг Зимел. Тук това чисто менеджериално представяне на тази иерархия се замъглява поради масово съмнителен статус не само на ръководителите но и на ръководените от тях звена.
Като няма за редки изключения ясно научно представяне и легитимация освен тази от чуждите научни институции, споровете около ВАК издават корумпираност на цялата система Битката за или против ВАК по същество е битката за власт да бъдат назначавани ръководителите и техните конкуренти. това е научната "политика" до ден днешен. Просто науката тук присъства или като директна фалсификация или скромна следа,инерция от действителните връзки с науката ...по света.
Ужасно е но наистина много бивши продуктивни учени поради реалното си участие в международната кооперация преди, каквото и да се казва за нея, днес са мизерни претенденти за пенсия във вид на работна заплата. Това се отнася до ВСИЧКИ, а не само до хуманитарии. Даже напротив, хуманитариите успяха да се закачат за история на комунизма и тем подобни извъннаучни канали за субсидиране на тяхното мизерно съществуване А физиците и химиците измират с изключение на успели да се закачат овреме за международните мрежи по конкретния проблем
Науката не е идея, не е принцип това е определено обществено тяло-раждасе, развива се и умира. Ето тук в България науката е на смърно ложе. Просто обществото , което се еманципира от ларвата си просто не предполага такова тяло , такъв орган. Вери сори
18 Септември 2013 20:42
Като няма за редки изключения ясно научно представяне


Дима, Димитрову нашу знаете? Неужели... а?!

А за коммент - поздравляю.
18 Септември 2013 20:45
Пропуснах една линия за възможна апологетика на науката - тя е нужна за образование. Нищо подобно. Образованието в днешните общества-не само в България нямат нищо общо с просветителския идеал-да запаля огъня на познанието, на самоусъвършестване. Днешните напъни обучението да бъде "креативно" са обусловени от изисквания на глобалната икономика. Инструментът, който бил правен в училището преди 50 години сега не съотвества Нужен е "самообучаващ се" механизъм Нищо повече. това концентриране на публичното внимание върху способността ученикът да се научава сам да се образова нищо повече от технологична задача за машинната система на производство на нужните характеристики на човешкия инструмент. Науката тук само пречи. Затова в системата се оформят най-малко две плоскости - едната е за стандарат, другата е за елит. Науката просто е същностна характеристика на формиране на елита. Със съответния образователен мениджмънт и конкуренция В България това по принцип е невъзможно Първо, образователната система е изключително стандартизирана и не е предназначена за селекция Науката в тази система се редуцира до "организация и управление на информационни ресурси". Трансляция и ретрансляция- нищо повече. Така наречените подсистеми на специализирано, елитно образование са филтри за изземване на интелектуалния потенциал със съответните организационни ресурси-пари материали, квалификации. Те отново нямат за цел да произвеждат работещи интелекти. Но подготвят за това матряла ..за експорт! Така че в тази сфера няма никаква ниша, никакъв ресурс за възпроизводство на собствено научния потенциал. Възпроизвеждат се говорящи машини, снабдени с допълнителни програми за забавление на учениците с различен вид поп култура.
18 Септември 2013 20:48
Съжалявам но не знам, може не по име, нямам памет за имената, вери сори
18 Септември 2013 20:52
Поради ред умишлени "несъвършенства" на приетия от ГЕРБ и предишния парламент Закон за развитие на академичния състав настъпи тотална девалвация на научните степени и звания. При процедурите могат да се установят конфликти на интереси и търговия с влияние. Девалвацията е най-силно изразена в частните университети и колежи. Библиотекарският университет е типичен пример за учебно заведенние, което бълва в най-голяма степен шменди капели - едни напълно измислени "доктори" и "професори". То за това бяха и промените през 2010 на закона - да се премахнат и малкото останали пречки пред самозванците в науката, за да могат те да защитават "докторски" дисертации и да получават "научни" степени и звания. Небезизвестният Мултак Стоян Денчев след промените в закона стана д-р, професор и ректор на висше учебно заведения, а самия библиотекарски колеж прерастна в университет. Щом и възпитаника на Мосрското училище Цветлин Йовчев е защитил докторска дисертация по защита на информацията ( една много развита и сложна компютърна дисциплина), работите са повече от ясни. Ченгетата и политиците усвоиха нова пазарна ниша в България - науката и фондовете за научни изследвания. Бившия зам.-министър на науката и образованието, а сега депутат от ГЕРБ, Ваня Добрева, изведнъж стана и “доктор на науките“, и “професор“ – пак в същия този библиотекарския университет. Илюстрация на девалвацията е и самия министър Сергей Игнатов, който използва промените в закона за да стане професор, и то точно когато беше прекъснал научната си дейност. Прегледайте имената между народните представители, синдикалните лидери, ръководните администратори на фондации и НПО – пълно е с новоизлюпени доктори и професори след промените на закона.
18 Септември 2013 20:56
Съжалявам за професора.Просто не е в час. Няма нужда от спор. Но едно нещо бих коментирал За английски. Да вярно е - да се преподаваа на български Но преподователят трябва да владее свободно най-малко два чужди езика. Един от които евентуално да е английски Не настоявам защото има интересни дисциплини за които са нужни други Но сам го зная - без английски, дори и пиджън няма как да общуваш. Същото е нужно за студентите- за да четат оригиналите, а не преводите Прекалено много са ментета и некачествени разкази на тема на преводимия материал. та това е Не виждам как
ще се преодолее. Защото нито на входа на тази образователна система нито на изхода не присъстват някакви реални процеси Дълбоко капсулирана и затлачена е и образователната и научната системи.
18 Септември 2013 21:08
Абе я си върнете пак ВАК с "ръководната роля на Партията" и нещата ще си дойдат на мястото.
18 Септември 2013 21:12
"Разбира се, тук възниква и въпросът защо на английски, а не на френски или на немски език да се пишат авторе­фе­ратът и рецензиите,"
Разбира се, тук възниква и въпросът как въпросният професор Добрев не е видял, че 99.99% от статиите в добри списнания са на английски, а не на френски или немски.
Слабо, професоре.
18 Септември 2013 21:27
Откакто учените ора правят наука зарад титли, тя вече служи само за тази цел. То и с просто око се виждат резултатите от "науката" последните 20г. Соларки, перки и всеки месец нов модел телефон. А топлото през зимата и истинското сирене вече са лукс. Прогрес било имало, викат учените.
18 Септември 2013 21:33
Дядо Агафон
Особено научни съвети с 25 човека дето разбират от всичко, макар половината да знаят само руски
18 Септември 2013 21:35
За сравняване с Европейските професори, основното е да се сравнят заплатите, които тук са 5-10 и повече пъти по-ниски. В същност и условията за работа са в пъти по-ниски, някъде първобитни. Ако осигурим условия, тогава можем да поставяме и изисквания като европейските. Тогава няма да е проблем в България да има и европейски кандидати за професори. У нас ниога не е имало добри условия, затова сме си на този хал. И заглавието "Да върнем професорите си в ЕС" е направо смешно. Те никога не са били там, като изключим емигриралите.
18 Септември 2013 22:14
"Които истински се занимава с наука, той няма време да пише дисертации. Който пише дисертации, тай няма враме да се занимава с истиниска наука"
Владимир Кабаидзе, инженер-конструктор /цитирим по памет/
18 Септември 2013 22:16
И какво му е лошото на това, всеки университет да си издига професори? В крайна сметка - професорът е просто лектор. И всеки университет има интерес да си избира знаещи и можещи професори иначе, самият университет ще загуби имидж и никой студен няма да иска да учи там. Отделно самите лектори имат интерес да станат професори в добри университети.

Така, че ако един университет П.У.Т.К.А например избере за професор еди койси, то този еди кой си не е само професор, а професор от П.У.Т.К.А. И това трябва винаги да е в самата титла. Само титла професор няма. Има професор от едикойси университет.

Ако един университет може да си позволи да назначава измислени професори.. ами, че то си е за негова сметка. Същото е и за лекора цанил се в някой измислен университет.



18 Септември 2013 22:20
Отделно, че при сегашния вариант, един професор ще трябва постоянно да си обогатява знанията и ако днес е професор утре може и да не е. Това не е пожизнена титла, както беше преди. Станал професор преди половин век, хубаво, обаче защо пълни главите на студентите с наука от тогава? Къде е съвременната наука?
18 Септември 2013 22:37
Професоре, трябваше да пишете за проблема когато Игнатов вършеше идиотизмите си, а не сега ! Не на всеки му стиска да влиза в конфликт с властимащите. Голяма част от хората в българската наука са големи специалисти, "професионални" и "духовни великани" и затова СУ и БАН са в такова жалко състояние.
19 Септември 2013 00:26
Простотии на търкалета.
Трябват поне 40 години (библейски) за да се промени нещо.

Поздрави от
един емигрирал
19 Септември 2013 03:50
Проф. Александър Добрев е добър лектор и учен. Изпита по органична химия I част е един от най-трудните.....
19 Септември 2013 05:10
"Госдума одобрила реформу РАН вопреки протестам
19.09.13 00:33
Натисни тук
Послушная Кремлю Госдума в среду проголосовала за передачу контроля над научными институтами от Академии наук правительству, проигнорировав уличные протесты учёных, опасающихся за судьбу фундаментальной науки на фоне планов урезания финансирования...."Я солидарен с научной общественностью, что реформа нанесет только вред", - сказал на пленарном заседании коммунист Иван Никитчук.
Согласно исследованию Thomson Reuters, по данным на 2010 год средний возраст членов Российской Академии наук превышал 50 лет, а утечка мозгов не иссякает с начала 1990-х: более 80.000 талантливых и способных учёных покинуло Россию в поисках более высокой зарплаты, финансирования исследований и ради современного научного оборудования."
Абе ужас, и в Русия искат да махнат ВАК. "Отнийде взорът надежда не види", както е казал поетът.
19 Септември 2013 05:55
"Поздрави от един емигрирал"
Сега ще те направят на бъзе и коприва: предател на родната наука!
19 Септември 2013 06:00
"За 2 години 500 мозъци изтекли от БАН
Средната възраст на учените е 49,3 г., а заплатата - 568 лв.
Заради изтичането на мозъци потенциалът на БАН рязко намалявал, докато съставът застарявал. „Средствата от субсидията отиват основно за заплати на научните работници и не остават пари за инвестиции, а с остаряла база не може да се правят сериозни изследвания“, предупреди акад. Воденичаров. В отговор лидерът на ДПС Лютви Местан настоя от кабинета да даде силен знак за качествено нова политика към БАН. Подходът, който поиска той, е „повече пари срещу реформи”. "
Абе не ги ли направихте тези реформи в този БАН, бе!
19 Септември 2013 06:05
Натисни тук
"Каймакът от „мозъци” отдавна е обран. Обикновено за чужбина заминават най-големите отличници."
И не се връщат.
19 Септември 2013 06:17

19 Септември 2013 10:07
авторът услужливо премълчава факта че най способните научни работници избягаха от българия. няколко дузини да са, не са много. останаха 2 ро качество както е казал бойко борисов.
да ги върнат е българия големите мозъци? когато цъфнат налъмите.
19 Септември 2013 10:09
И ваковските професори бяха много, а сегашните безкрайно. Професор е университетски преподовател със степен доктор. Може и да не съм прав , но доцент е същият на хонорар в университета. Иначе професор е ръководител на научното звено Преди 100 година те са били професори, останалите приват - доценти на договор- Георг Зимел.
Оставете какво е било преди 100 години. Науката не е същата, като преди 100 години. Инак статията на химика-органик Сашо Добрев е добра. На онази калинка Игнатов му казваха, че не трябва да превръща званията в длъжности, но неговата задача беше да направи другите калинки от НБУ професори, като анголския професор Гюров, дето Стоян денчев го направи голям доктор на основата на няколко конференции (2 в чужбина и 6 във Враца и София)- не е ясно дали ги е посетил, дали е докладвал или е правил само гъзовей. Въобще всичките кадри на наш Боко бяха от това тесто.
- Аз отдавна съм предлагал (не само аз) професор да се става само въз основата на защитена голяма докторска дисертация, с добавен допълнителен материал от статии, учебници, които не са по темата на дисертацията. След като се получи националното звание професор, вече той може да кандидатства в различни университети и там научните съвети да решават нужен ли им е такъв професор и ако да той да заема съответната длъжност;
- доцент (или асоцииран професор, ако се избере това наименование) да се става с малка докторска дисертация защитена и автореферат върху постиженията на кандидата, да се сложи срок за получаване на званието доцент, да кажем 10 години след малка докторска защита - така е в Германия (8 години), също акредитиран от държавна агенция;
- съответните звена да се акредитират само при наличие на професор или доцент, ръководещ звеното;
- държавната агенция може да разглежда и проектите към Националния фонд за научни изследвания, като се изисква да се атестират големи проекти, за няколко години;
19 Септември 2013 10:16
Инструментът, който бил правен в училището преди 50 години сега не съотвества Нужен е "самообучаващ се" механизъм Нищо повече. това концентриране на публичното внимание върху способността ученикът да се научава сам да се образова нищо повече от технологична задача за машинната система на производство на нужните характеристики на човешкия инструмент. Науката тук само пречи. Затова в системата се оформят най-малко две плоскости - едната е за стандарат, другата е за елит. Науката просто е същностна характеристика на формиране на елита. Със съответния образователен мениджмънт и конкуренция
Абе, как успя да напишеш толкова глупости на такова малко място. Науката винаги е на предния фронт на знанието и това трябва да се преподава, за да бъдат нашите студенти up to date. Изискването към преподавателите за статии в международни списания предполага това, защото там се приемат само работи, които са новости и са в предния фронт на науката.
19 Септември 2013 10:23
Заради изтичането на мозъци потенциалът на БАН рязко намалявал, докато съставът застарявал. „Средствата от субсидията отиват основно за заплати на научните работници и не остават пари за инвестиции, а с остаряла база не може да се правят сериозни изследвания“, предупреди акад. Воденичаров. В отговор лидерът на ДПС Лютви Местан настоя от кабинета да даде силен знак за качествено нова политика към БАН. Подходът, който поиска той, е „повече пари срещу реформи”. "
Абе не ги ли направихте тези реформи в този БАН, бе!
Много оспорват Воденичаров, като учен. Той е повече инженер-приложник, нищо лошо, ама дали има виждане за развитието на науката. БАН не може да се реформира отвътре. Това е все едно барон Мюнхаузен да се издърпа за косата с коня от блатото. Правителството трябва да има виждане как да стане това. Боковите калинки нямаха ний най-малка представ как може да стане това.
19 Септември 2013 10:28
...В то­зи аспект много по-важни са научните публи­ка­ции в наши и между­народни спе­циа­лизирани научни списания и изнесените на международни конгре­си и конфе­ренции доклади и постери, с които са представени научните пости­же­ния на да­де­ния кан­дидат за степен или звание...

Това е най-важното, както и брой цитирания в чужбина.
Всичко друго е ала-бала.

19 Септември 2013 10:36
mick 18 Септември 2013 22:16
Ако един университет може да си позволи да назначава измислени професори.. ами, че то си е за негова сметка.
Във финансов смисъл това явно не е вярно, ако университетът е държавен. В по-широк смисъл изобщо не е вярно, защото даването на образование е дейност от национално значение и поради това трябва да се контролира от държавата. Освен това законът, за който става дума, и правилникът за прилагането му в много случаи не правят разлика между професорите от различните висши училища. Например алинея първа на член 31 от правилника (този член регламентира състава на журитата за защита на дисертация) гласи
Научното жури е в състав пет хабилитирани лица в съответната научна област или научни области по темата на дисертацията. Най-малко един от членовете на журито е професор. Най-малко трима от членовете на журито са външни за висшето училище или научната организация. Научният ръководител е член на журито, ако е хабилитирано лице.
И във второто, и в четвъртото изречение няма уточнение от кое висше училище или научна организация да бъде съответният член на журито.
19 Септември 2013 10:52
Вече не ми се и коментира. Науката е далеч от приоритетите на кое да е правителство (и образованието също!).
19 Септември 2013 11:56
Опасни са тези реваншистки настроения в академичния живот. Академичната среда на е войска, та да говорим за звания - това са само длъжности. Държавен контрол трябва да има само върху придобиването на образователни степени, като последната да е "доктор", и върху възможностите на една академична институция да подготвя за съответните образователни степени и да получава "лиценз" за това. Професорът е очевидно от тази генерация, която още тъгува за ВАК и за възможността конкретно да се разпореждаш с академичната кариера на един човек. Позор!
19 Септември 2013 13:03
Трудно си спомних кой беше лицето Игнатов, но глупостите които натвори(заедно с Пицко) нямат край и няма как да се забравят. Можеше и БАН да няма днес, както я бяха подкарали двамцата.
19 Септември 2013 13:29
REGO, Ваня Добрева е доктор доста преди да стане зам. министър в Правителството на Станишев и депутат и е от БСП.
19 Септември 2013 13:52
Ваня Добрева е доктор на науките от ВАК
19 Септември 2013 17:19
Разбира се, че сме предупреждавали и писали (и аз и много други хора) по времето на Игнатов,
за пагубното въздействие от закона приет по негово време.
http://www.politika.bg/article?id=15760
Да видим сега, как и колко време ще са ни необходими да преодолеем бедствието на игнатовския ЗРАС.
19 Септември 2013 22:24
рязко се обезценява стойността им


Температурата рязко се разгорещи.

Ей такива професори е произвеждала ВАК.
19 Септември 2013 22:52
Професорът настоява да садим повече храсти, белким излезе планираната бройка, ефективни за науката хайвани.
При това ни дередже обаче, кръгът е затворен, уважаеми Учителю.
Помисли още малко за хтемпоралните хаспекти на хперспективата, че и да ми простиш лежерното...
19 Септември 2013 23:33
Тези, който вече са станали професори искат да спират развитието на всички, за да осигуряват себе си. Какво ако професорите (или доцентите) нарастнат неконтролируемо? Нищо! Студентите пак ще ходят в чужбина, където ще получават по-добро образование, а тук ще има старчоци, които ще се кичат със званието професори (сега акад. длъжност), но няма да допускат младите до "свещената позиция". Най-хубавото от всичко е непреодолимостта на времето и всички добревци ще отидат в небитието по обективни причини.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД