:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 402,185,355
Активни 126
Страници 21,122
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Обида

Калин Донков
През последните дни отвсякъде можеше да се чуе необмисленото и обидно "цирк" - за случващото се в парламента. Обидно не за парламента, а за цирка. Мисля, че след всичко, което бе причинено на българския цирк от новата политическа класа, тази незаслужена морална щета прелива чашата. Цирковото изкуство в България е предостатъчно пренебрегвано, унижавано и разорявано, за да бъде подложено днес и на това.

Всъщност



циркът у нас бе на почит през

повечето време от своята славна история



Успокойте се, тази история няма да я разказвам, донякъде защото и не я знам. Но и това, което помня, е за мене достатъчна причина днес да опитам да го защитя. А помня най-картинно пристигането на цирка в Плевен - поредица камиони и фургони, които се настаняват на площада, опъването на избелялото шапито, дневните репетиции на оркестъра и на части от програмата - чуваха се из целия град. Вечерите, в които този град се изреждаше край арената, децата със замиращи сърца - всичко това може и по-поетично да се разкаже, но достатъчно е и само да се нахвърля, за да се съживи в съзнанието на онези, които не са го забравили. Беше време бедно и сурово, само в цирка не се забелязваше идеологизация и груба политика, там изпълняваха номера, които идваха още от изворите на това изкуство, разчиташе се на



универсалния цирков език -

дързост, риск и красота



За гостуванията на цирка обикновено от Беглеж пристигаше дядо. Случваше се да отиде отделно от нас и тогава ходех и с него - било е в годините, когато още влизах без билет. Спомням си, че веднъж преди труден номер под купола водещият програмата обяви, че той се изпълнява с предпазно въже - другарят Червенков наредил всички опасни номера да се изпълняват с предпазно въже. Настроението на дядо се развали, стана мрачен, направо сърдит. Вкъщи възмутено коментираше тази партийна грижа за артистите - помнеше цирка отпреди Девети и отлично знаеше, че предпазното въже не започва с народната власт. Дядо обичаше цирка страстно, в неговата класация на изкуствата той беше номер едно. Там не можеш да се вредиш с връзки, смяташе той -



ако не си майстор,

ще паднеш отвисоко



Смелостта го омайваше, дресурата го развеселяваше и както бихме казали днес - познаваше го и го разбираше, ценеше професионализма.

Вечер се тълпяхме отвън, насядали по зеленясалите камъни на Мавзолея - от шапитото излиташе музика, каквато по онова време не можеше да се чуе отникъде. Джазът на оптимистите работеше като за последно и свиреше парчета, за които в онези години можеше да се иде в Белене. Задължително даваха по един-два дневни концерта и тогава в града се разнасяха песните на тогавашните български звезди Леа и Лиана, Ахинора и Снежка. В свободните дни музикантите отиваха на басейните в Кайлъка и натам се изнасяше половината град - да видят певиците по бански. Тогава вече съм бил по-голям, все по това време съученикът ми Богомил задължително забягваше с цирка и понякога го връщаха чак след седмица-две. Честно казано, изпитвал съм и аз някаква тъга, когато циркът си заминаваше, усещах магнетизма му посред осиротелия от това заминаване Плевен.



Не и дотолкова, че да го последвам...



После построиха постоянния цирк в София. Целогодишна програма, редовно гостуваха световни звезди - руснаци, китайци, италианци. Режисьорът Боби Спиров постъпи на работа там и понякога ме водеше за интересните представления. Запознаваше ме с артисти - ведри, доброжелателни, удивително скромни мъже и жени, на които завиждах: обикаляха света. Излъчваха добрина и Боби ми предоставяше доказателства за това, за тяхната солидарност и състрадателност, за тяхната почтеност, пожертвувателност и щедрост. В много от големите циркови семейства сираци намираха занаят и препитание, получаваха образование в цирковото училище. В цирковата общност имаше силно развита колегиалност, благотворителност и взаимопомощ. Тогава научих широко припомняния днес епизод след земетресението в Скопие: българският цирк, на турне в града, предоставил своето шапито за лазарет и за подслон на пострадали скопяни. Решението, разказваше Боби, спонтанно взела трупата, софийското ръководство одобрило свършения факт.





После Софийският цирк изгоря,

но българският цирк остана



Остана и каламбурът с двусмисления лозунг: "З0 години социалистически цирк". Нямаше обаче дори предчувствие за онова, което ще се случи.

В първите години след промените все още можеха да се срещнат съчувствие и застъпничество за оставения на настъпващата разруха български цирк. В повечето случаи на думи, но все пак... Държавата побърза да загърби това изкуство, което в България имаше и традиция, и публика, и майстори. Загърби го почти демонстративно - може би защото бе изкуство за народа, честно, директно, открито. Все по онова време един човек, когото познавах и за когото бях сигурен, че е неспособен за каквато и да е работа, ми се похвали на улицата, че е назначен за директор на цирка. Вече беше се чуло, че циркът се разпада, а животните мръзнат и гладуват. Беше ясно, че на българския цирк работата му е спукана.

Той обаче отказа да прекрачи в небитието. Един от неговите първенци,



Александър Балкански и неговият частен цирк, останаха в българското художествено пространство



и защитават това изкуство, укрепват го, развиват го. Така че не само заради спомена, а и за настоящето, за бъдещето, искам да кажа: не обиждайте цирка. По какво го сравнявате с "циркаджиите" от парламента? По достойнството ли, по хуманността ли, по майсторството ли, с които циркът се отличава и се гордее? Как ще оприличите това изкуство с парламентарната чалга и как ще поставите дързостта и риска до безотговорността и шикалкавенето, до словоблудството и подгигилкването? Не, колеги, какво ни е направил циркът! Да не си слагаме този грях. Да потърсим някое друго сравнение. Макар че с каквото и да ги сравним тези юнаци, все ще го обидим...

Снимка: "Сега"
Александър Балкански и неговият частен цирк останаха в българското художествено пространство и защитават това изкуство, укрепват го, развиват го.
Снимка: lostbulgaria.com
Сградата на Софийски държавен цирк, построена през 1962 г. и изгоряла през 1983 г.
22
8091
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
22
 Видими 
03 Октомври 2013 19:24

-------------------------------
Сайтът на Генек
03 Октомври 2013 20:01


Признавам - и аз употребявам така думата - но пък само като си представя Д. Атанасова да скача през горящ обръч.. иска ми се да поощря парламентарната им група.
Вземам си бележка, и вече няма да ги наричам така.


А захарния памук, а?
03 Октомври 2013 20:05
КД,
Цирковата легенда Александър Балкански: Паднах от 27 метра и оцелях!
03 Октомври 2013 20:43
И бардак да кажеш не върви. Български парламент е най-точното определение.
03 Октомври 2013 20:48
03 Октомври 2013 21:24
Цирк-цирк, но колко да е ?
Може и превратаджии да се биват, ама КС ги призна за законни. Ннннааа !!!...
03 Октомври 2013 21:37
Вече ще казвам "дъвка балон"

http://www.youtube.com/watch?v=IM0u-EGHEvM
03 Октомври 2013 22:21
Макар че с каквото и да ги сравним тези юнаци, все ще го обидим...

И защо сега обижда юнаците?!
03 Октомври 2013 22:23
Не е много прав. Има цирк и цирк. Като кажеш цирк ГЕРБ и всичко е ясно - какви са циркаджиите, какви са им номерата, И този цирк няма нищо общо с другия цирк, на който ходим като деца.
03 Октомври 2013 22:25
Едно време площадът, където се намираше Софийския цирк - "Македония" се наричаше галено "Трите Цирка" - имаше се в пред вид другите две циркаджийски организации- Профсъюзите (сега КНСБ) и Министерството на земеделието.
Като гледам - Циркът с главно "Ц" може и да е спомен от миналото, но циркаджилъкът и тарикатлъкът са станали основен начин на живот в Байгания....
03 Октомври 2013 23:46
Ало, комунетата, де бре, спрете се малко! Авторът ви говори за жанра Цирково изкуство, а вие като зомбирани си продължавате с простотиите.
04 Октомври 2013 00:15
Г-н Донков, благодаря за свястното четиво.
04 Октомври 2013 00:29
Блестяща защита на цирковото изкуство - рисковано, възвишено, изискващо невероятно майсторство и безумна смелост!
04 Октомври 2013 07:48
Ще прочета разказа в метрото.......
04 Октомври 2013 10:44
Думата се употребява отдавна вместо позорище, излагация и т.н., но най-натрапчивото и широко телевизионно отразено беше "приветствието" на сравнително младия тогава Сергей Дмитриевич Станишев от висотата му на иностранно образован "историк" с дисертация за червеноармейските униформи. И 0г.0д.0ч. трудов стаж преди да бъде поставен гл. изпълнителен клоун на Тройната крадлива ламя.
04 Октомври 2013 13:11
Джазът на оптимистите работеше като за последно и свиреше парчета, за които в онези години можеше да се иде в Белене. Задължително даваха по един-два дневни концерта и тогава в града се разнасяха песните на тогавашните български звезди Леа и Лиана, Ахинора и Снежка.
Айде бе, чак пък толкова - в Белене.През 1968г. аз свирех на Златните пясъци и в оркестъра имаше един, който е свирил с джаза на оптимистите. Чак такива страхотии не е разказвал. Сега всичко по-така се говори, всеки, който е бил по-така, айде го пращат в Белене. Абе трябва да се пише политически коректно, те нашите списуватели са свикнали още от соца на това.
Вкъщи възмутено коментираше тази партийна грижа за артистите - помнеше цирка отпреди Девети и отлично знаеше, че предпазното въже не започва с народната власт.
Да му имам и обидата на дядото на автора, пък чак и за заглавие. А циркаджията, као автора се е стремял да бъде политически коректен.
После построиха постоянния цирк в София.
Първоначално постоянен (дървен) цирк имаше зад статуята на Ленин на площад "Ленин", сега "Света Неделя". Там за пръв път чух песента на Елвис Престли "Kiss me quick". Сега не си спомням кой български певец я пееше, ама със сигурност не го арестуваха и пратиха в Белене. След това построиха този на Солни пазар-алуминий и стъкло. Известно време имаше 2 цирка, след това остана само втория, който през 80-те изгоря, аз го видях как гори от Бай Кръстьо на Витоша. Сега няма ни един постоянен цирк, затова Боцата прави цирк у Парламенто.
04 Октомври 2013 20:52
Сетих се за вица "Трима Тошковци разсмиват България -Тодор Козарев, Тодор Колев и Тодор Живков" и след като се поразрових ето:
http://static.blitz.bg/documents/thumbnails/630/201103/20110302.qjttejookh.jpg
На 26 февруари се навършват 8 години от смъртта на Тодор (Тошко) Козарев, български актьор и цирков артист (1926-2003). Героят му много прилича на Хитър Петър - с китка зад ухото, хармоника и магаре, го превръща в символ на българския клоун за няколко поколения. Тошко умира на 77 години, забравен от родното общество, въпреки че е носител на най-високото отличие за циркова клоунада „Сребърната маска на Грок“.

.................................
06 Октомври 2013 09:37
Mrx++
Сега няма ни един постоянен цирк, затова Боцата прави цирк у Парламенто.

А това на Станишев, Местан/Доган и тяхното непорочно заченато изчадие Пеевски не е цирк а трагикомедия за жалост въвлякла цяла България. И докатото ББ ни разсмиваше неговите "шменти капели" тези ще накарат България да плаче!
06 Октомври 2013 10:41
Г-н Донков, да Ви припомня,
първия който защити българския цирк от сравнението му с парламента, бе Тодор Колев, като депутат във ВНС.
Тогава имаш доста сходна ситуация и това беше едно от малкото му изказвания от трибуната.
Когато излезе и каза на останалите да не обиждат цирка
Буквално каза
- Циркът е изкуство.
Иначе добре написано
06 Октомври 2013 11:40
Чудесно, и ме наведе на мисли за забравени български циркови титани като Лазар Добрич. Някога четох негова мемоарна книжка, със стария правопис, не цензурирана. Повечето е за скитанията му по странство, как спасил половината Сан Франциско през земетресението 1906 г., как се влюбвали в него руски графини - майка и дъщеря... Но наистина е прославял България с цялата си мъжка дързост на "Трапеца на смъртта". След 1944 ръководеше българския държавен цирк... Виждала съм го веднъж, запознаха ме - беше вече пенсионер, фанатичен филателист - и все такава "фога" (както се казваше тогава), един от най-интересните и забравени героико-комични образи на българина по света и нас.

Толкоз да е заслугата на герберските пародийни циркаджии - че предизвика колонката на Калин и покрай нея си спомних за Лазар Добрич... Все е заслуга.

06 Октомври 2013 13:24
Mrx++
е съвременник на кит Голиат, изложен полегнал под шапито на цирка на ул "Найчо Цанов"
07 Октомври 2013 02:39
Чудесно четиво!
Парламентът прави представление. Парламентаристите - хуманоиди с човешки маски жонглират с думи и идеи. Затова народът нарича парламентарното представление "цирк".
Наистина, жалко за сравнението!
Истинският цирк е невероятно преживяване!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД