:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 403,943,004
Активни 125
Страници 10,583
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Вазов не е архаичен, а кинематографичен

Актьорът Стоян Алексиев смята, че най-модерните българи са тези, които са възродили България след Освобождението
Снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Стоян Алексиев
------

Актьорът от Народния театър Стоян Алексиев има зад гърба си над 50 роли във филми като "Закъде пътувате", "Вчера", "Бай Ганьо тръгва из Европа" и други, както и участия в много чужди филмови продукции. Между театралните му превъплъщения са герои като Макбет, Робеспиер, Галилей, Платонов, а от предишния сезон - крал Лир в спектакъла на Пловдивския театър. Носител е на "Aскеер" за главна роля в пиесата на Яна Добрева "Топлината през ноември". Бил е директор на Варненския театър.

-----

- Г-н Алексиев, за вас се знае, че не приемате току-така роля, и то в театъра. Как се решихте да влезете в сериала "Дървото на живота"?

- Опитът ми в сериалитe не е голям, а идеята да се появявам на телевизионния екран, да влизам в домoвете на хората, когато те, гледайки филма, хващат едно, изпускат друго, не ме въодушевява. Рискът да загубиш себе си, идентичността си съществува. Не е важно само да вземеш някакви пари, но и да знаеш с кого си и къде си. Аз бях изключително мотивиран и спокоен, когато навремето снимах в сериала "Селцето" с режисьора Иван Терзиев и по сценарий на Константин Павлов. Получи се прекрасно филмово произведение. И сериалът си свърши работата - раздразни и уплаши комунистическата цензура, затова и тогавашният режим го заключи за дълго време. А днес телевизията, освен че задължително трябва да излъчва честна информация, е важно да дава на хората и храна за душата. А ние сме имали шанса да гледаме телевизионни сериали, които са сред най-добрите световни образци, и знаем как те успяват да ни приковат пред телевизора. Такива сериали, независимо от жанра и историята, която разказват, наистина издигат културното ниво на нацията.

- И как стана с въпросния сериал?

- Когато продуцентите на Dream Team Films ми предложиха ролята на банкера Борис Хаджиконстантинов в сериала "Дървото на живота", взех сравнително бързо решение. Убедих се, че проектът е обмислен добре и че е събран силен творчески екип. Във филма става дума за времето, когато България вече е изградила държавните, политическите и културните си институции след Освобождението, и то с изключителни темпове. И през 1908 година провъзгласява своята независимост. Във връзка с всичко това аз посветих присъствието си в този сериал на двамата си дядовци, единият от които по същото това време участва в борбата на македонските българи за освобождението на Македония. Другият пък вече представя производството си на Международното изложение в Антверпен през 1909 година и получава златен медал.

- Като че ви се услади телевизията, защото предстои да ви гледаме в още един сериал - "Знакът на българина". Какъв е вашият герой този път?

- Участието ми в сериала се получи след тричасов разговор с господин Димитър Недков, автор на трилогията "Знакът на българина". Той е и режисьор на проекта, реализирайки го с продуцентската си компания Story Studios. Приех предизвикателството да се гмурна в история, която се докосва до непознати сфери. Във филма се разказва за тайни общества и за сблъсъка между тях, за легендата за един знак, който се отличава от останалите, един особен знак, чиито корени са в старо учение на Балканите. Моят герой е Кардиналът, чиято власт не знае граници. Но както става ясно, и той е човек. Снимачно е преполовен първият сезон на сериала. Отдавна не съм срещал такъв всеотдаен екип.

- Кога тръгва?

- Очаква се да стартира в началото на идната година по ТВ7.

- Зрителят добре познава гласа ви и от анимационното кино. Например Гру от "Аз, проклетникът" звучи с вашия глас. От известно време пък се занимавате с нещо, което изглежда съвсем различно - аудиокниги.

- Едно от най-важните и смислени събития, които ми се случиха, е срещата ми с Дениз Герганова, която след 25-годишна работа във Виена се завърна в България. Заедно с Джони Пенков създадоха продуцентска къща за аудиокниги. След кастинг ми предложиха да запишем няколко романа на наши автори. Това приключение е един нов опит за мен. Аудиозаписът на книги е нещо съвсем различно от озвучаването на герои от анимационни филми, което аз също безумно обичам. За един актьор да запише аудиороман това е висш пилотаж. Той трябва да се внедри в историята и да я "излъчи".

Първо записахме новото произведение на Алек Попов "Сестри Палавееви". Беше щуро удоволствие за мен да записвам тези 480 минути текст. Това е първият нов български роман, издаден и като аудиокнига на диск и вече е по книжарниците. Можеш да го слушаш като сериал - по 1 час. Когато пък се подготвях за аудиозаписите на издадения вече в пет тиража "18% сиво", непрекъснато слушах музиката, която Захари Карабашлиев споделя, че звучи в романа му. Ще бъде страхотно, ако хората, слушайки аудиокнигата, "видят" този прекрасен роман като на кино. "Романът е обяснение в любов към живота и жената" - казва авторът. Диалозите в романа записахме с чудесната ми колежка от Народния театър Илиана Коджабашева.

А съвсем скоро приключихме аудиозаписите на "Имаго" - най-новия роман на Радостина Ангелова. Интригуващ, нежен, чувствен, безпощаден.

- Освен на диск аудиокнигите ще се предлагат ли и по друг начин?

- Скоро ще заработи и сайт, където могат да се намерят всички аудиокниги на издателската къща. Искам да добавя, че освен съвременни творби записахме също и Вазовите "Немили-недраги" и "Под игото". Направо подскачах, четейки пред микрофона "Под игото". Толкова красив, толкова вкусен език. При това изключително кинематографично написана книга.

- Има и противоположни мнения, че романът звучи архаично и днешните млади хора трябва да го четат едва ли не с речник. И спор дори възникна в обществото - дали творби от родната класика, в които се говори за политически борби, не създават негативни настроения, противопоставяне. Как ще коментирате?

- Вероятно днес шансът, който имаме да комуникираме бързо, да споделяме бързо радости и тревоги или пък да напомняме за себе си, дава възможност на хора без сърца и с болен ум да излъчват своите идеи и те бързо да се разпространяват. За съжаление глупостите им понякога и бързо се реализират. Затова всеки протест срещу глупостта трябва да се подкрепя или поне да не бързаме да го отричаме, защото в България явно ни липсва възпитание да обмисляме нещата безпристрастно от всички страни, потискайки егото си.

- Нека се върнем на "Под игото" - архаичен ли е наистина?

- Аз не мога да се начудя как е съумял този човек - Иван Вазов, в края на 19-и век да направи подобни монтажни връзки между отделните епизоди. Какво ще ми говорят днес кое е модерно и кое е архаично? Неслучайно след написването си романът толкова лакомо се разпространява и превежда в цяла Европа. Смея да твърдя, че няма по-модерни хора от тези, които след Освобождението се заемат да възродят и реформират България в различните сфери - изкуство, архитектура и прочие. В периода 1872-1878 г. в Диарбекир са заточени 200 българи, сред които млади хора, завършили "Роберт колеж", други, следвали в Прага инженерство, учили търговия в Триест, икономисти, учили в Цюрих, Берлин, Париж, юристи, завършили елитни западноевропейски университети, и т.н. Когато от писмата научават, че е избухнало Априлското въстание, те намерили различни начини да избягат от заточението и да се върнат, за да се борят за освобождението на България. Това са онези образовани, модерни личности, които след Освобождението се заемат да възродят и реформират България в различните сфери и да изградят държавните, политическите и не на последно място културните институции.

- А съвременните реформатори в областта на културата на подобаващо ниво ли са според вас? Наскоро министър Петър Стоянович каза, че след като вече е направен опит да се върне влакът на културата обратно в релсите му, сега предстоят нови реформи.

- Как да разбирам "нови реформи", след като досега реформи не са се провеждали? Вероятно става дума за различни методики за дотиране. Реформа може да се направи, когато се мисли в дългосрочен план да се гарантира децентрализацията на културните институти, качеството и да има съгласие за справедливост.

- Основателен ли е според вас изводът на министерството, че само и само да се напълнят салоните, от гилдията са допуснали сериозен компромис с качеството на театралната продукция?

- Това правителство дойде с огромни лъжи и аз не бих могъл да коментирам никакви изводи на което и да е министерство. Сигурен съм, че сред тях има способни личности, но няма как да са полезни в тази компания, която са си избрали. Хората са категорични, че не искат вече лъжи, че управляващите трябва да мислят повече със сърцата си, а не единствено с мозъка, където само тиктакат сметачни машинки.

- Тогава е излишно да ви питам подкрепяте ли протестите на студентите.

- Кого, ако не студентите? Подкрепям ги. Сега те са сираците на българската държава. А къде са бащите на нацията?
16
2796
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
16
 Видими 
15 Ноември 2013 22:14
Той, ако чуе мистър Клий , че подкрепяш протестите - ще видиш ти един Вазов .....
Най-малкото личната карта ще ти искат като влизаш в театъра .Ако въобще те допуснат през кордона .
15 Ноември 2013 23:20
Що си риташ трудовата книжка бе човек, сега Орешарски ще те уволни.

"Грозна гавра скрои парламентарната група на БКП в XIX народно събрание. С дружни усилия комунистите съчиниха пасквил срещу народния поет Иван Вазов.
Червен депутат прочете хулата от високата трибуна на парламента. Вазов беше отречен, обявиха го за "генералисимусът на българския национализъм в областта на поезията".
На 22 юни 1920 г. в камарата е внесено следното проекторешение: "По случай на двойния юбилей на поета Иван Вазов - 50-годишнината от книжовната му дейност и 70-годишнината от рождението му - българският народ, ценейки високо заслугите към отечествената книжнина, култура и общественост на своя велик син, провъзгласява го за народен поет и в знак на признателност определя му едновременно дарение от сто хиляди лева."
"Моля ви да гласувате това предложение единодушно и без всякакви дебати на едно четене", призовава депутатите министърът на просвещението Стоян Омарчевски.
Както всеки друг българин, той е убеден, че заслугите на Вазов към отечеството не се нуждаят от разисквания, доказани са от самата история.
Комунистите обаче са особена порода индивиди.
Тяхната парламентарна група е подготвила бомба, която да взриви жеста на признателност към народния поет.
Една седмица преди въпросното заседание група червени депутати бъркат черен катран, за да оцапат Вазов. В творческия колектив участват майстори на отровния език като Георги Димитров, Христо Кабакчиев и Ламби Кандев. Резултатът е злостен пасквил срещу юбиляря. За четец е определен Митьо Станев от старозагорското село Карабурун (сега с. Знаменосец).
Митьо се е записал за изказване и председателят му дава думата. Ораторът я подхваща тънко, леко и издалеко. "Ние - казва той, - парламентарната група на Българската комунистическа партия и цялата партия, нямаме нищо против изкуството в неговите разклонения: поезия, скулптура, художество. Ние не можем да имаме нищо против носителите на това изкуство."
"Трябва само да бъде червено боядисано", уточнява от място земеделският депутат Христо Манолов. "Ние, казах - натъртва Митьо, - не можем да имаме нищо против носителите на това изкуство, също така и против талантите и способностите на нашите поети и специално на Вазова. Но за нас съществува друг един въпрос; той е въпросът: на кого днес служи изкуството?"
"На буржоазията!", отговарят му от земеделското мнозинство.
Митьо се съгласява и продължава да ниже коминтерновски фрази за ролята на изкуството. "Думата е за Вазова, а не за изкуството", опитва се да насочи мисълта му Никола Пъдарев.
"Аз ще дойда и до него", обещава глашатаят от Карабурун и движи пръст по това, което са му написали: "Какво представлява днес изкуството в цяла Европа? То днес служи на чувствата на умирающата буржоазна класа, която залязва, която захожда, и то се е обърнало на едно песнопение на щенията, на плътските щения, ако искате, на тази класа. Вземете тъй наречените модернисти и вие ще видите, че те възпяват именно доволството, възпяват стремежите в грубочувствената област на днешната класа."
"Какво общо има Вазов с модернистите?", чуди се Минчо Дилянов. Нищо обаче не може да отклони Митьо от червената нишка, която следва. В един момент той признава, че Иван Вазов не е лишен от талант. "Обаче - прави завой четецът - българската поезия в продължение на 30 и повече години е била в услуга на българската буржоазия и като мотив на българската поезия е служило най-много възпяването на националните идеали на България..."
Министърът на просвещението Стоян Омарчевски връчва поздравителен адрес на юбиляра Иван Вазов.
"Значи "Под игото" е буржоазно творение? Срамота!", прекъсва го Ангел Янев.
"...А възпяване на националните идеали на България - то значи възпяване на завоевателната политика на българската буржоазия", надвиква го Митьо.
"Съвършено вярно! Чухте ли сега?", скача Христо Кабакчиев, който е автор точно на този пасаж. "То значи - продължава Митьо, - че поезията у нас се е поставила в услуга на стремежите на българската буржоазия и е служила в продължение на много години на българската буржоазия. В последните войни тя се изрази в една много очебийна, много ярка форма. Тази идея в нашата поезия се изрази в последните години в един шовинизъм."
"Бесен", провиква се Кабакчиев от яд, че е пропуснал да сложи епитета в текста. Тук пледоарията на комунистите прелива в сравнителното литературознание.
Иван Вазов е изправен до стената редом с Кирил Христов и Любомир Бобевски. Двамата са автори на патриотични творби по време на войните за национално обединение.
"Е, добре, Вазов - нека го признаем - слага ръка на сърцето си Митьо, - не стана тъй груб изразител на тази идея, не я прояви в такава форма, както Кирил Христов и Бобевски, но Вазов е генералисимусът на българския национализъм в областта на поезията - това може да се докаже." И ораторът започва да доказва с цитати от книгите на поета.
Депутатската карта на Георги Димитров. Той е в творческия колектив, който съчинява пасквила срещу Иван Вазов.
За да изкара бялото черно, Митьо Станев рецитира стихотворението:

"Пред Бялото море"

Привет вам, класични талази,
привет вам от наший Балкан!
Не идем кат гости на вази,
а стигаме скъпий си блян.

"Кой блян сме достигнали ние, кой блян достигна българският народ? Какъв е този блян: блян на българския трудящ се народ или блян на българската буржоазия?", заслюнчва се от гняв Митьо.
Ламби Кандев тича и му носи кърпичка да се избърше, за да даде верния оговор: "Всичко това са идеали на българската буржоазия и тези блянове са възпети от нашите поети, те са възпети и от първия български поет Вазов."
И без гласовете на комунистите решението за национално дарение е прието от Народното събрание. След гласуването Вазовият довереник проф. Иван Д. Шишманов хроникира: "Само комунистите били по принцип против дарението, защото Вазов бил буржоазен поет. Широките гласували "за", ако и поетът да бил посветил няколко стихотворения на бившия цар и на царица Елеонора."
Иван Вазов моли вестниците "Мир" и "Напред" да опровергаят тази лъжа. На Фердинанд нищо не е посвещавал, а Елеонора е възпял като милосърдна сестра във военните лазарети.
Проблемът на комунистите е, че единственият български "народен поет" не е техен. Иван Вазов бил член на Народната партия и се е отнасял подозрително към левите идеи.
"Вазов се бои от болшевизма", свидетелства проф. Шишманов. От своя страна марксистът Георги Бакалов ни учи как правилно да четем поета: "Ако искаме да разберем отношението на Вазова към социализма и карикатурните фигури, които той дава в своите произведения за социалисти, ние обезателно трябва да имаме предвид класовия характер на неговата поезия, нейната еснафска същност."
15 Ноември 2013 23:41

16 Ноември 2013 01:23
И от мен
16 Ноември 2013 01:42
Моите песни- Натисни тук
16 Ноември 2013 02:06
Стоян Алексиев, Горолом,
16 Ноември 2013 09:26
Горолом
16 Ноември 2013 21:13
Някой може ли да припомни "Травиата" и "Тъмен герой" на Вазов?
Това по повод, от кога е започнала войната между разни измислени герои в един обран хамбар.
На Вазов има издадени 20 тома 1975 г. Кой каквото намери неиздадено, да бъде така добър да го качи в chitanka.info
16 Ноември 2013 21:26
Я малко да подгрея русофобските страсти и вопли, да се чуе квич на сини помияри:
Вот кровавый бой затихнул,
мрак сгущается кругом;
там, в окопе, рядом с сербом
пал болгарин за бугром.

Погубил один другого —
был свинцом штыку ответ.
Гаснут силы; скоро оба,
знать, покинут белый свет.

«Братец, — серб сказал устало, —
можешь ли меня узнать?» —
«Йово, я... Вот это встреча...
хороша!.. Бог свел опять.

Жалко мне тебя, беднягу:
ведь оставил малышей». —
«Брат, спасибо... ум мутится...
Ну, напомни — кто ты, чей?

Прежде где с тобой встречались?» —
«Тот Алексинацкий бой.
Помнишь? Шли мы против турок».
«Ты ведь Петко? Братец мой,

брат, прости!.. но я-то помню,
как ты жизнь тогда мне спас.
За твое у нас здоровье
свечи ставили не раз».

«О, спасибо, Йово...только
ты мне крепче отплатил.
Мы погрызлись, как собаки...
лишь бы нас Господь простил!

«Йово, брат, я умираю...
Грудь мне жжет! Пылаю весь!» —
«На, испей воды из фляги,
и умру я тоже здесь».

«О, прощай! Спасибо, Йово.
Тут могила будет мне!..» —
«Нет же, как братья, вместе ляжем —
позабыться в вечном сне».

Потемнело. Ночь сгустилась.
Мглой сырой обволокла
охладевшие навеки
неподвижные тела.
16 Ноември 2013 22:22
НА РУСКИТЕ ВОИНИ


О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука? Защо сте
дошли на полята балкански
немили, неканени гости?

Желали би вас възхитени
да срещнем со сълзи и с китки...
Но идете вий настървени,
на грозни зовете ни битки!

Желали би вас да прегърнем
и тоз път сърдечно, горещо.
Но взорът ви свети зловещо...
Как ръце сега да разгърнем?

О, руси! Аз друг път ви славях
за подвиг велик и чудесен,
високо ви ликът поставях
във мойта душа, в мойта песен!

Вий някога знаме Христово
развяхте за благо човешко –
строшихте ни игото тежко,
а днеска ни носите ново!

И пак не ви мразим (не крия:
обича ви още народа);
но любим и свойта свобода,
стократно любим я ния.

За тоз кумир ние се бием
и с чужд, и със близък упорно
и няма ний врат да превием
пред никакво иго позорно!

О, колко ви, братя, жалея!
О, как би желал, братя клети,
свобода и вам и за нея
кат нас да живейте и мрете!

1916
16 Ноември 2013 22:26
Запорожец, Чий е преводът? Възможно ли е да се барне тук-там заради ритъма?
16 Ноември 2013 22:32
О, колко ви, братя, жалея!
О, как би желал, братя клети,
свобода и вам и за нея
кат нас да живейте и мрете!

1916


Една година по-късно се сбъдва пожеланието на народния поет. Не точно както си го е представял, признавам - той би осъдил новата форма на свобода. Но за сериозно мнозинство руси и неруси в СССР се сбъдна многовековен блян. И живяха, и мряха в негово име. Велик е Вазов! Велик е българският народ!

Велик е и руският!

17 Ноември 2013 07:15
Горолом
15 Ное 2013 23:20


17 Ноември 2013 09:27
Всичко в България и се обръща наопаки. Даже и нашето Військо Запорозьке се оказва не Військо Запорозьке, а москалі.
17 Ноември 2013 09:34
Генералу Колеву:

Добруджанската конница

Не конница - морски
вълни побеснели,
сонм зверове горски
от гняв пощръклели;

не конница - буря
от бесни демони,
що всичко катуря
ил тъпче, ил гони;

не конница - хала
от саблен звек, блясък,
от цвил, ура - цяла
от топот и трясък,

блян вихрен понесен
над степ ековита,
ужасната песен
на конски копита!

Не конница - лава
в димящи талази,
в прах, гръмот и слава
летящи витязи!

1916
17 Ноември 2013 10:24
Седерастка вехтория...да не говорим, че от Вазов кино не става, а трябва да се чете...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД