Млад българин, преподавател в престижен западен университет, изпраща свои гости чужденци на автогарата в София, откъдето ще отпътуват за Турция. Към групата се приближават двама униформени полицаи - мъж и жена, които питат дали някой говори български. Преподавателят обяснява ситуацията, какви са неговите познати, че са му били на гости, че обикалят този край на света, накъде отиват сега. Междувременно полицаите искат само неговите документи за самоличност. Самият той иска легитимация от полицаите, защото не би си дал документи на хора, които биха могли и да са някакви лъжеполицаи, или пък на лица, които може и да не са на работа и да се опитват да го изнудват. Получава отговор от единия, че е "полицай Петров". Преподавателят казва, че всеки втори се представя за Петров и моли да му се легитимират, както и той го прави. В следващия момент полицаят казва:



"Охо, ти май имаш нещо да криеш, я да те видим какъв си"



Служителят на МВР не се легитимира, взима личната карта на преподавателя и се обажда по радиостанцията. След като получава уверение от колегите си, че лицето е абсолютно чисто и дори няма и пътна глоба, полицаят вади химикал и записва подробно трите имена и данните от личната карта на човека. На въпрос защо го прави, той обяснява, че такъв е редът и работата била "рутинна". Както и че, ако потърпевшият продължава да знае много, срещу него ще се предприемат действия заради неподчинение на полицейски орган и дори едро хулиганство.

Тази история вероятно се е случвала на мнозина. Униформени постоянно проверяват непълнолетни. Ако човек си сложи качулка и върви в района на "Витошка" или пък НДК, то му е гарантирана не само проверка, но и запис в полицейска тетрадка. Това с проверките и записите е честа практика и в метрото и на много други места, а хората посвикнаха полицаи да ги записват в бележници, подобни на халваджийски тефтери.



Едва покрай протестите се появиха гласове, че това е абсурдно,



незаконно и че е лоша практика. Това се свързваше обаче единствено с тезите, че по този начин МВР се опитва да контролира протестиращите, да ги сплашва, да води някакъв регистър. Чак сега се появиха хора, които твърдят, че има нещо гнило, а някои виждат милиционерщина и в новия закон за МВР, чийто проект наскоро правителството вкара за приемане в Народното събрание.

Проблемът обаче е далеч по-дълбок и много по-стар. Последните четири години, а и тези преди тях, със сигурност са белязани с тази абсурдна практика. И текстовете в проекта за нов закон за МВР са абсолютно идентични с действащите. Или иначе казано, не ни чака милиционерска държава, а тя просто винаги си е съществувала. Според чл. 61 от действащия закон за МВР полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице само в няколко хипотези. Една от тях е в случаите, когато има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред. Друг вариант е, "когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно производство". Трети - "при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната".



Възможно е искане на документите "на контролен пункт, организиран от полицията",



или "по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон" - например при данъчна проверка. В закона изрично е записано, че "установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни".

Ако установяването на самоличността е неуспешно - няма документи, няма човек, който да даде сведение за него, - тогава законът дава право на МВР да извърши т.нар. действия по идентификация. Същото може да бъде направено и спрямо лице, което е извършило престъпление или съществуват данни, че е извършило престъпление, както и при "чужденец, търсещ закрила по Закона за убежището и бежанците, е влязъл не по законоустановения ред или е незаконно пребиваващ в Република България". Тези действия по идентификация са твърде строги мерки и до тях определено може и би трябвало да се стига много трудно. Защото при тях



има снемане на пръстови отпечатъци и отпечатъци от дланите на ръцете,



фотографиране на лицето, установяване на външни белези, измервания и изземване на образци за сравнителни изследвания, изземване на образци от биологичен произход за сравнителна ДНК идентификация. Същите действия може да бъдат предприети при така наречената полицейска регистрация. Там отново има възможност за снемане на отпечатъци и вземане на ДНК проба, фотографирани и другите описани по-горе действия. И законът е дотук.

Никъде, в нито един нормативен акт, няма каквато и да е възможност каквото и да е разрешение представител на МВР да може да записва лични данни на лице на улицата. И то само защото не му се е видяло симпатично, било му е съмнително или друго. Още по-укоримо е и обстоятелството, че се записват и имена на хора, за които след проверки - основно по радиостанции, е установено, че няма нищо нередно. Но дори и да има, то не може да се записват имена и да се обработват лични данни заради стари прегрешения.

Няма спор, че навсякъде по света полицията има право да спира хора на улицата, да иска да се легитимират с документ за самоличност. Друг е въпросът, че в цивилизованите държави това на практика изобщо не се прави без повод. Никъде обаче на полицаите не им е дадено право да записват данни в тетрадки с абсолютна неясна цел.

И до момента няма отговор от МВР



какво точно налага записването на имена и други лични данни на улицата



и най-вече какво се прави с въпросната информация. Понякога се изпускат обяснения, главно от записващите редови полицаи, които твърдят, че по този начин началниците им отчитали какво са свършили. И че нарежданията идвали точно от техните ръководители. Но какво става с информацията след това, никой не казва и обществото е в пълно неведение.

Да не говорим, че в много случаи се проверяват и записват имената на непълнолетни - основно ученици, които примерно са се видели съмнителни на някой полицай. И след като нищо не е установено, те им записват личните данни. Защо? А родителите на практика не могат да направят нищо.

На практика здраво се погазва Законът за защита на личните данни. Защото изрично е определено кога може да се обработват лични данни, включително и кога това се прави от МВР. Истина е, че има общи хипотези за обработване като например за целите на защитата на националната сигурност или на обществения ред. Но въпросната порочна практика не влиза в нито една от тях. Затова и повече от естествено е всеки, който попадне в подобна ситуация, да вземе всички данни на съответния полицай - имена и номер, и да подаде жалба както в самото МВР за превишаване на правомощия, така и в Комисията за защита на личните данни за незаконно събиране, записване и обработване на лична информация, защитена от конституцията.

Съмненията, че



МВР събира информация, което изобщо не му е работа,



не са без основания. Още през 1999 г. примерно стана ясно, че вътрешното ведомство трупа информация за приватизацията в страната. На 28-те регионални дирекции било разпоредено да направят анализ на процеса на раздържавяване в своя регион по публикациите в местните медии. В полицейските доклади били посочени броят на публикациите; на коя страница са обикновено; каква е оценката за сделката на съответната медия - одобрение или неодобрение; какво е внушението у читателя за целия процес и преценка - дали една публикация може да предизвика обществено недоволство. В разработките се отбелязвало кои фирми обикновено са в обсега на журналистическото внимание, кое конкретно от процеса се отразява най-много - приватизационната сделка, положението на работещите след това, настроенията в града.

Изобщо информационните фондове са препълнени от данни, чието събиране се движи на ръба на закона и често го прекрачва. И това хитро е заложено в самия закон за МВР. В него се забранява "събирането на информация за гражданите единствено по расов признак или етнически произход, за политически, религиозни и философски убеждения, за членство в политически партии, организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели, както и относно здравето или сексуалния им живот". За всичко друго може.

В същия закон



въпросът за контрола е съвсем бегло засегнат



Там пише, че парламентарният контрол върху автоматизираните информационни фондове се осъществява от постоянна комисия на Народното събрание. Дори не пише коя. Комисията обаче "извършва проверка на критериите и техническите норми за създаване на фондове и може да изисква представителни извадки без посочване на имена и други данни, с които могат да се установят конкретни лица". Тя може да разпореди заличаването на данни, събрани в нарушение на закона. Някой да е чувал да са проверявани тези фондове или пък да е заличавана информация? А може би е крайно време това да се случи?