:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 413,828,631
Активни 138
Страници 19,626
За един ден 1,302,066
КОНСУЛТ

Ако наследяват деца и съпруг, братя и сестри нямат никакъв шанс

Ако са останали деца и съпруг, но наследодателят не се е разбирал с тях и има брат и сестра, на които е разчитал, те могат ли да наследят нещо?

С. Ф., София



Българският закон за наследството (ЗН) е в сила от далечната 1949 г. И въпреки че е вече на 64 години, няма и дори идея и предложение той да се променя или пък да се прави чисто нов. Смята се, че той добре и сравнително изчерпателно урежда тези много сложни отношения, каквито са определено наследствените. Съществуването на наследяване по закон, на наследяване по завещание са все неща, които почти винаги създават спорове, обект са на всевъзможни изчисления, казуси, хипотези, тълкувания.

В случая става очевидно дума за наследяване по закон, което е сравнително изчистено като схема и процедури. Допреди 22 години в България се наследяваше от наследници по закон, разположени в три реда. Тези редове съществуват и в момента. С промяна в ЗН през 1992 г. бе вкаран и четвърти ред на наследници. И правилото е, че всеки ред изключва следващия в пълна степен. И няма начин, ако има наследник от по-преден ред, лице от следващ ред да наследи каквото и да е.

В първия наследствен ред влизат децата, както и другите низходящи на наследодателя - внуци и правнуци. Тук по правило наследяват децата. Ако те обаче не са живи, но са оставили деца - които ще са внуци или правнуци, тогава именно те ще наследяват. Внуците например изключват родителите на наследодателя дори.

Ако няма деца или низходящи от тях, се преминава към втория ред. При него наследяват пак роднини по права линия. В случая обаче те са възходящи - родителите на наследодателя. Ако и те не са живи, идва третият ред. Той е заложен в чл. 8, ал.1 и ал.2 от Закона за наследството (ЗН). Според разпоредбата, когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части. Ако починалият е оставил само братя и сестри заедно с възходящи във втора или по-горна степен, първите получават две трети от наследството, а възходящите - една трета. Това означава, че третият ред на наследяване по закон включва братята, сестрите, дядото, бабата, прадядото и прабабата. Както се вижда братята и сестрите са чак от трети ред и ако има деца, които са от първи ред, то те не могат да наследят каквото и да е.

Четвъртият ред, който вече стана дума бе вкаран през 1992 г., включва като наследници съребрените роднини от 3-та до 6-а степен включително. Така, когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. Изрично е отбелязано и че по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен.

Според семейното право родството по съребрена линия е връзката между две лица, които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото. Степените на родство при съребрена линия се определят по следното правило: броят се ражданията от единия роднина до общия родоначалник (без да се брои последният) и се събират с броя на ражданията от общия родоначалник до другия роднина. Така най-близката степен на родство по съребрена линия е втора - тук липсва първа. Например брат и сестра са роднини по съребрена линия от втора степен, чичо и леля спрямо племенник са от трета степен, първи братовчеди са от четвърта степен. От същата степен са и чичото и лелята, от една страна, спрямо децата на техните племенници, от друга.

Необходимо е да се знае, че ако има съпруг, нещата с наследяването са малко по-различни. Според ЗН съпруга наследява част, равна на частта на всяко дете. Така ако например починалият е оставил две деца и съпруг, в общия случай те получават по една трета от наследството. Според чл.9,ал.2 от ЗН, когато съпругът наследява заедно с възходящи (баби и дядовци) или с братя и сестри, или с техни низходящи (деца или внуци на братята и сестрите), то той получава половината от наследството. Последното делене е, ако наследството е било открито, преди навършването на 10 години от сключването на брака. Ако обаче имат повече години брак, при същата хипотеза с възходящите, братята и сестрите, преживелият съпруг получава по закон не половината, а две трети. Ако пък няма нито деца, нито възходящи, нито братя и сестри, то съпругът наследява всичко.

Важно е да се отбележи, че горепосочените варианти на наследяване от страна на съпруга е вън от половината от съпружеската имуществена общност, с която той разполага по Семейния кодекс. Всъщност съпругът наследява дялове от половината на починалия съпруг.

Единственият шанс при живи деца да има наследяване на следващ ред е по едно правило, вписано изрично в ЗН. В него законът определя кой се счита за недостоен да наследява, включително и по закон. Такива са лицата, които умишлено са убили или са се опитали да убият наследодател, неговия съпруг или негово дете. За недостоен да наследява се счита и този, който е набедил наследодател в престъпление или пък му е въздействал чрез насилие или измама да направи, измени или отмени завещание, или пък бъде установено, че си е послужил с фалшиво завещание. В тези случаи съответното лице няма да може да бъде наследник и отпада от разпределението.

6507
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД