:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 413,827,970
Активни 142
Страници 18,965
За един ден 1,302,066
Репортаж

Как оцеляват предприемачите в Палестинската автономия

След споразумението от Осло за мир с Израел китайските стоки нахлуват и задушават местните
СНИМКИ http://palestinespeaks.files.wordpress.com
Фабриката "Хирбави Текстилс" в Хеброн.
Да намериш доволен предприемач в палестинските земи тези дни не е лесна задача, особено в Хеброн. Но не е и невъзможно. Вземете например "Хирбави текстайлс", намираща се на хълма над града, който някога е бил важен регионален център на търговията. Присъствието на израелските заселници отдавна е осакатило търговията, превръщайки важна част от традиционния пазар в забранен район за палестинците. Тази тъжна история обаче е известна отдавна.

Много по-малко се говори за оцеляването на единствената фабрика в автономните земи, която произвежда "куфия" - иконичния палестински кариран шал, известен като любим на Стинг и Дейвид Бекъм. Основана през 1961 г., компанията преживява тежки моменти през деветдесетте, но почти чудотворно успява да остане на крака.

Навлизайки в сградата, е трудно да не се влюбиш на момента в 16 тъкачни стана "Сузуки" на фабриката. Изглеждат древни, но и в добра форма, произвеждат впечатляващ кинетичен шум, който може да се сметне за палестинска песен за упоритостта.

Ето я историята накратко. Някога "Хирбави текстилс" е била процъфтяваща компания, но през 1993 г. е сключено споразумението от Осло и започва началото на "мирния процес". Палестинският пазар се отваря за световната конкуренция и китайските производители пристигат на сцената. Техните куфии целенасочено са по-нискокачествени - направени са почти изцяло от полиестер вместо от памук. Но са и много по-евтини. Джуба Хирбави, който е наследил бизнеса от баща си Ясер, се проваля в опита да се състезава с тях.

Компанията му е била почти единствената, която се е борила - скромното, но жизнено палестинско производство, съществувало преди Осло, буквално е пометено след това. Някога голямата обувна индустрия в Хеброн е бледа сянка в настоящето.

Между 2004 г. и 2010 г. фирмата е практически нефункционираща. Но тогава палестинските шалове стават модерни, англо-саксонската преса открива малката фирма, пише някои трогателни истории за нея и Джуба Хирбави и партньорите му разбират, че притежават уникален продукт.

"Допреди това правехме компромиси с качеството, за да запазим цените ниски, но тази тактика щеше да се провали при всички случаи", казва той. "Осъзнахме, че никога няма да бием китайците в тяхната игра и решихме вместо това да направим качеството наша запазена марка. Сега правим по-скъпа стока от китайската, но нашият продукт е по-добър - той е почти изцяло направен от памук. Клиентите ни знаят това, оценяват го и са готови да плащат за него, особено във Франция и Съединените щати."



Значи всичко е добре, щом свършва добре



Но не съвсем. Размерът на производството бледнее, когато го сравним с този от най-добрия период на компанията. "Сега сме добре, но не печелим много", казва Хирбави. "Това важи за всички палестински предприемачи и работници. Приходите и заплатите са шокиращо ниски, всеки, който има възможност и няма политически предразсъдъци, предпочита да работи за израелците. Чел съм, че в палестинската икономика са налети много пари. Къде са тези пари сега?"

Много палестинци се питат същото. От 2007 г. насам икономиката на Западния бряг расте благодарение на парите на западните донори. За нея не е имало граници - двуцифрен растеж, луксозни хотели и ресторанти в Рамала и маниер на консуматорство, което започва да наподобява западния.

Миналата година тази икономика изпада в колапс. Една от причините може би е световната криза; но друг много важен фактор със сигурност е спирането на чуждите ресурси. Причината за него вероятно е сравнително успешният опит на Палестинската автономия да получи статус на наблюдател в ООН. Израел и САЩ, както и страни като Холандия, бяха сериозно против това и последствията за палестинската икономика скоро показаха, че тя е изцяло зависима от политическите обстоятелства.

Междувременно американският държавен секретар Джон Кери полага непрекъснати усилия да й даде начален тласък в контекста на подновените мирни преговори. Действията му обаче се свеждат до повтаряне на едни и същи ходове и възобновяване на инвестициите, които изпълваха предния период на икономически растеж. Тези инвестиции обаче лесно могат да бъдат спрени отново при появата на нежелано политическо развитие.

Според палестинския икономист Насър Абделкарим икономиката в Палестина "беше и все още е управлявана" от фалшивата идеология на фаядизма. Терминът идва от името на Салам Фаяд, международноизвестен и уважаван представител на Световната банка. От 2007 г. до април 2013 г. той бе палестински премиер и в същото време - от 2002 г. до 2012 г., с някои прекъсвания, министър на финансите. Фаядизмът гласи, че икономическият растеж, сигурността и институционалната власт ще бъдат основите на бъдещата палестинска държава. Кой би искал да противоречи на това?

Насър Абделкарим иска. Според него някогашните добри икономически параметри винаги са били заблуждаващи.



Фаядизмът се базира на "свободния пазар"



"Този модел просто не работи за нас." Палестина няма нищо общо с Великобритания или Швеция. Свободният пазар се базира на свободните хора, но палестинците не са свободни. Те живеят в окупирана територия. Свободният пазар е основан на предпоставката, че пазарът е единен и няма вътрешни препятствия.

"Е, думата, с която не можем да опишем икономиката си, е "единна". Има икономика на север, в центъра и на юг от Западния бряг, има икономика на Ивицата Газа, има икономика на палестинските бежанци, има икономика на палестинската диаспора и не забравяйте икономиката на нелегалните еврейски заселници."

А и дори палестинската икономика да бе хомогенна, пак нямаше да изпълни критериите на свободния пазар. "Как можеш да си сигурен в свободното движение на хора и стоки, когато дори не можеш да контролираш собствените си граници? Ние не сме свободни да търгуваме с когото поискаме, защото Израел взима това решение, както решава и кои са стоките, които ни е позволено да внасяме."

Абделкарим казва, че икономиката е неразделна част от войната, която Израел води с палестинците. "Терминът "дивиденти на мира", който Нетаняху и специалният пратеник Блеър използват, казва всичко. Ако се подчиняваме на израелските изисквания и интереси, дивидентите ще бъдат изплащани и ще имаме изкуствен политически просперитет. Ако не - дивидентите ще бъдат оттеглени и икономиката ще пропадне. Това е ситуация на почти пълна зависимост."

Каквото и да е решението, то със сигурност не е палестинската кампания за бойкот на продуктите от еврейските селища, твърди Абделкарим. Според него те ще увеличат цената на окупацията, но няма да повлияят на Израел достатъчно, за да донесат действителна промяна.

"Единственото нещо, което ще помогне, е Америка и ЕС да спрат финансовата си подкрепа за Израел. Искам да кажа следното на западните активисти, които търчат из Палестина тези дни: харесвам ви, но се разкарайте. Няма полза да протестирате тук. Протестирайте в Брюксел и Вашингтон, протестирайте срещу собствените си лидери. Защото те определят нашето бъдеще."

Насер Абделкарим

 Насер Абделкарим


И-НЕТ СНИМКИ
Основателят на фабриката за куфии Ясер Хирбави в магазина си.
1
2384
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
18 Февруари 2014 22:44
Една дълга статия която задава накрая вечния въпрос: "Кой ми сра в гащите?"
Колко било лошо че 90% от палестинската икономика се базирала на чужди помощи...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД