:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 389,430,845
Активни 143
Страници 16,454
За един ден 1,302,066
Истинската история

Портрет на цар Самуил не се е запазил до наши дни

Хилядолетието от кончината на цар Самуил (997-1014) е търсеният повод за преосмисляне на тази част от българската история
И-НЕТ СНИМКИ
Възстановките на образа на цар Самуил (997-1014), подредени по времето на създаването им. От ляво надясно: Графична възстановка на антрополога Арис Пулянос по черепа от гроб 3 в църквата "Св. Ахил" на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро, 1969 г.; Пластична възстановка на Галина Лебединска от Лабораторията за антропологична реконструкция-Москва по точна отливка от черепа в гроб 3, началото на 90-те години на ХХ в.; Пластична възстановка на Йордан Йорданов от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките-София по точна отливка на черепа в гроб 3, 2008 г. В експозицията на Националния исторически музей-София
Едва започна юбилейната Самуилова 2014 година и не закъсня появата на желаещи да се прочуят покрай знаменателната годишнина. По всичко личи, че хилядолетието от смъртта на цар Самуил (997-1014) ще привлича като мухи на мед всякакви люде чак до октомври. Сигурен съм, че няма да може, а и едва ли ще е нужно, винаги да се отговаря на подобни "приносни" деяния, да се обръща толкоз внимание на безумствата не е възпитателно дори.

През последните дни бяхме споходени свише няколко пъти. Още миналата сряда скопската телевизия Сител ни направи съпричастни към "откритието" на д-р Милан Бошкоски от тамошния Институт за национална история, който твърди, че "аз за пръв път успях да идентифицирам образите [на Самуил и на роднините му в сцените от Украсения препис на "История" на Йоан Скилица]". Като все пак направим тук уговорката, че сведението е в чисто журналистическо писание, където много често се играе на развален телефон, няма как да не се съгласим с въпросното "за пръв път". Съвсем вярно е, че досега никому не беше хрумвало да търси портретни исторически образи в ръкопис, чието завършване като текст се отнася най-рано към самия край на ХI в. - "История" на Йоан Скилица и на Продължителя на Скилица обхваща времето от 811 г. до 1079/1080 г. В добавка ще трябва да се отбележи непременно, че оригиналът на произведението изобщо не е запазен до наши дни. Що се отнася до датировките на Украсения препис, който днес се намира в Националната бибилиотека на Испания, то те са най-разнообразни и единомислие сред изследователите скоро няма да има - от преобладаващото мнение за изработка на тоя точно препис в средата на ХIII в.-втората половина на ХIII в., през границата на ХII-ХIII в. (Атанас Божков, 1972), та чак до средата на ХII в. (N. G. Wilson, 1975), но не и по-рано.

Дори да приемем, че Украсеният препис на Скилица е завършен в най-ранната си възможна дата - в началото на 80-те години на ХI в., тоест точно той да е оригиналът на оригиналите, което няма как да вярно по никакъв начин, то пак от смъртта на цар Самуил ще да са изминали 70 години, което никак не е "непосредствено след смъртта на цар Самуил". И още - при известната ни продължителност на живота в Средновековието е абсолютно невъзможно през 1080 г. да са били живи "преките потомци" на цар Самуил, впрочем знаем със сигурност, че никой от тях не е доживял дори близо до това време.

Поради това, че изработката на Украсения ръкопис на Йоан Скилица е отдалечена в действителност най-малко век и половина от времето на смъртта на цар Самуил, както и поради характера на изображенията там - най-често те са твърде дребни и лишени от подробности, поради което трудно могат да носят портретни черти, досега май никому не беше хрумвало да твърди, че е открил портретите на цар Самуил и на родствениците му в този точно ръкопис, чак до "първия път" на д-р Бошкоски.

Никак не съм уверен, че има нужда да се спирам и на



останалите доводи на скопския историк,



щом главното му основание - времето на съставянето на Украсения ръкопис на Йоан Скилица, бе показано като напълно неотговарящо на истината. Все пак, твърди се, че "портретното" изображение на Самуил е представено трето (от ляво надясно) в сцената със сватбата на Самуиловата дъщеря Мирослава с Ашот Таронит. Вярно е, че над този образ нечия ръка, различна от тази на преписвача, е изписала "Самуил", но първо, надписът е извън изображението, което не е типично, и второ, тази ръка е по-късна от времето на преписвача. Това е причината този точно надпис обичайно да не се взема предвид от изследвачите. Има и още - мъжът, представен в този образ не се отличава по възраст от другите двама мъже до него, те са твърде млади на вид, а цар Самуил е поне 50-тина годишен през 999 г., когато неприятната Мирослава луднала по византийския затворник. Впрочем, всички антрополози, работили с черепа от гроба на цар Самуил на о. Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро, са категорични, че царят умира през 1014 г. след като е вече в твърде напреднала възраст. За Самуиловото рождение ще стане дума друг път, но тук ще трябва да уточним, че той не може да е роден в никакъв случай след средата на Х в., около 950 г. всъщност.



Малко странно е също и облеклото на набедения образ.



Първо, то по никакъв начин не се отличава от това на двамата млади мъже в съседство, разпознавани обичайно като Гаврил Радомир и братовчед му Иван Владислав, никакви владетелски отличия, никаква отлика изобщо не може да се забележи между тия три образа.

Сред еднаквите одеяния на тримата младежи трябва да се отличат особено рунтавите калпаци на главите, точно такъв, червен, носи и предполагаемият Самуил. Далеч е някак от празничния царски костюм тоя калпак, ще се съгласите навярно, но и защото като зажени дъщеря си, човек винаги гледа да си облече някоя по-читава дрешка, така е по нашите краища от памтивека. Това е още едно показание, че образът на мъжа, третият от ляво надясно в сцената със сватбата на Мирослава, не е Самуил, а по-скоро синът му Гаврил Радомир.

Във все тая сцена наистина има представен образ на цар Самуил. Той венчава младоженците Мирослава и Ашот (вж. Атанас Божков, 1972). Неколкократно тук (вж. Свързани текстове) е ставало дума, че във Византия чак до Х в., до намесата на християнската църква в тия дела, венчавката обичайно се извършва от бащата на младоженката. Този обичай несъмнено е бил разпространен и у нас, поне в земите, подложени на силно византийско културно влияние. Впрочем тоя образ в сцената е единствен, който що-годе приляга по възраст на цар Самуил през 999 г., той е и най-възрастният от всички изобразени в сцената мъже.



Не са страшни безумиците, фабрикувани в Скопие,



тоя феномен е по-скоро медицински, но буди недоумение как горната "новина" се появи не само в няколко български всекидневника, известни впрочем с лошата си историческа хигиена, но и бе препечатана на ужасен диалектен български от една информационна агенция с грандомански исторически претенции. Сигурно ще е глупаво да питам работещите по тия места дали би им представлявало някакво затруднение, при друг подобен случай, да се допитат до хилядите читави професионални български историци за коментар на безумици, от интернет-страницата на Сител, например.

Ако ще трябва да търсим портретен образ на цар Самуил, то по-обещаваща изглежда една триумфална рисунка в cod. gr. z17 от Библиотека Марциана във Венеция. Рисунката е в богато украсен византийски псалтир и представя император Василий II (976-1025) като победител. При нозете на императора са представени портретно, по това поне спор не може да има, осем фигури, които са в проскинеза - проснати на земята в знак на почит, на подчинение и на обожание. Не императорският образ, а тези осмината ни интересуват вече повече от столетие. Засега преобладава все още изказаното предположение (Йордан Иванов, 1925), че това са образи на български военачалници, пленени или предали се при завладяването на България от Василий II. Вероятно трябва да се каже преди всичко, че триумфалният портрет на император Василий II в cod. gr. z17 се датира точно в самата 1018 г. или година-две по-късно в най-лошия случай.

През последните години обаче старата теза на Й. Иванов бе пренебрегвана все повече, днес повечето автори смятат мъжете в краката на император Василий II по скоро за византийски сановници, възхитени от подвига на владетеля си (вж. напр. Paul Stephenson, 2004 и др.).

Всъщност имаме наистина златна възможност да разберем как е изглеждал цар Самуил, по пластичните възстановки на черепа му, май няма нужда да търсим нищо повече.

Един нашенски евродепутат пък, избран от партия, чието доскорошно управление бе повече от спорно, ни облагодетелства с осенилата го свише идея да преименува днешния Благоевград в Самуиловград. Не е чудно - какъвто съюзът, такива и (евро)депутатите му, същият чиляк даже назоваваше обекта на идеята си с турското му име - Горна Джумая, но не и с всеобщо възприетото отдавна. Пак не съм сигурен, че трябваше да се обръща внимание тук на такава нескопосна идея.

Нашумя доста и скопският проект да правят филм за смъртта на цар Самуил и за предхождащата я Беласишка битка (29 юли 1014 г.). Абсолютно всички безпогрешно можем да си представим за какво ще се разказва в тая лента, всички малоумия на скопската пропаганда ще намерят достойно отражение. Със завидна лекота мога да провидя, без да съм прорицател, че "научните" открития в годината на цар Самуил ще продължават да се множат чак до края й, ще трябва да се прави каквото е посилно, за да се развенчават. Иначе няма да е честно.



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=682979

http://www.segabg.com/article.php?sid=2011051200040001301

http://www.segabg.com/article.php?sid=2008011700040001301

Изображение на цар Самуил, той извършва венчавката, в сцената на сватбата на дъщеря му Мирослава с Ашот, син на солунския стратег Григорий Таронит през 999 г., рисунка на лист 185 от Украсения препис на "История" на Йоан Скилица, средата на Хтт в.-втората половина на ХIII в.; Национална библиотека на Испания-Мадрид

 Изображение на цар Самуил, той извършва венчавката, в сцената на сватбата на дъщеря му Мирослава с Ашот, син на солунския стратег Григорий Таронит през 999 г., рисунка на лист 185 от Украсения препис на "История" на Йоан Скилица, средата на Хтт в.-втората половина на ХIII в.; Национална библиотека на Испания-Мадрид
Source filename: E:\SYS\AGENCIES\OTHER\INETFOTO\1.2.txt
 Византийски сановници, вероятно, в проскинеза пред император Василий II (976-1025) в триумфалния му портрет, нито един от образите тук, включително и ограденият в червено, който се обсъжда понякога, не е портрет на цар Самуил; лист 3 в cod. gr. z17, 1018 г.; Национална библиотека Марциана-Венеция
35
18817
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
35
 Видими 
19 Февруари 2014 20:07
Котка -
------------------
Сайтът на Генек
19 Февруари 2014 21:02
Всъщност имаме наистина златна възможност да разберем как е изглеждал цар Самуил, по пластичните възстановки на черепа му, май няма нужда да търсим нищо повече

Тцъ. Възстановката по черепа е една от най-смешните "метОди" на планетата земя. Еле пък в ръцете на "добросъвестни" антрополози. Който не вярва, да види възстановката на наш Чъргубиля Мостич, дето изглежда така, както и Чингис хан не е изглеждал. Мостич има вид на човек с не една, ами дор до три монголски майки едновременно. Ама такова било времето. Днес биха го възстановили като аятоллах Хомейни.
Натисни тук, ако си безстрашен, над 18 години и много, ама много искаш да видиш чъргубиля Мостич.

ПП Някой може ли да обясни разумно въз основание на на какви черепни данни цар Самуил е устойчиво плешив (виж картинките)?
19 Февруари 2014 21:10
моята възстанофка:
изходен материал ------------------------------------>
19 Февруари 2014 21:57
Някой може ли да обясни разумно въз основание на на какви черепни данни цар Самуил е устойчиво плешив (виж картинките)?


Не е ли очевидно? На рисунките, които не изобразяват Самуил, той си е с коса, следователно на тия, които го изобразяват, е плешив.
19 Февруари 2014 22:18
Мостич има вид на човек с не една, ами дор до три монголски майки едновременно
Предводителю,
Не знам как е изглеждал цар Самуил, но винаги ми е било интересно как се е стигнало дотам тримата братя на български цар да се казват Арон, Мойсей и Давид... Натисни тук
19 Февруари 2014 22:35
Котка -
19 Февруари 2014 22:42
ПП Някой може ли да обясни разумно въз основание на на какви черепни данни цар Самуил е устойчиво плешив (виж картинките)?


Разбира се, че е бил плешив! Всички успешни владетели тъдява са били лиси, както и не дотам успешните. От новите времена Фердинанд, Борис и Симеон Хасан не са надарени с много прическа, Тодор Христов Живков премяташе стотина косъма напреко на черепа, Бойко Методиев Борисов хитроумно се подстригва ниско за да не Му личи, Сер.гей Дмитриевич прави горе-доле същото. Самоуил определено е бил плешив по грозния начин от възстановките.
19 Февруари 2014 22:42
Алтернативна възстановка на чъргубиля Мостич
19 Февруари 2014 22:57
Добре чъргубиля Мостич възстановен бил е.
19 Февруари 2014 23:44
винаги ми е било интересно как се е стигнало дотам тримата братя на български цар да се казват Арон, Мойсей и Давид...


Ми много просто - царят е бил християнин...
20 Февруари 2014 09:26
Така е. Бил е християнин:

"Първа книга Самуилова".

[1:1] Имаше един човек от Раматаим-Цофим (Тема Рим-София), от Ефремова планина (Стара Планина), името му беше Елкана (Лициний, Никола), син на Иерохама, син на Илия, син на Тоху, син Цуфов, - ефратец (тракиец);
[1:2] той имаше две жени: едната се казваше Ана (Мариниана, Рипсимия), а другата - Фенана; Фенана имаше деца, Ана (Мариниана, Рипсимия) пък нямаше деца.
[1:3] И в определени дни тоя човек отиваше от града си да се покланя и принася жертва на Господа Саваота в Силом (Преслав); там бяха (Илий (Траян Деций, цар Петър І и) двамата му сина Офни (Херений Етруск, Борис ІІ и Финеес (Хостилиян, Роман), свещеници на Господа.
[1:4] В деня, когато Елкана (Лициний, комиторул Никола) принасяше жертва, даваше части на жена си Фенана и на всичките й синове и дъщери;
[1:5] на Ана (Мариниана, Рипсимия) пък даваше особена част (тъй като тя нямаше деца), понеже обичаше Ана (повече от Фенана), макар че Господ бе заключил утробата й.
[1:6] Съперницата й я много огорчаваше, та я караше да роптае, задето Господ бе заключил утробата й.
[1:7] Тъй биваше всяка година, когато тя отиваше в дома Господен: онази я огорчаваше, а тази плачеше (и тъжеше) и не ядеше.
[1:8] И рече й Елкана (Лициний, комит. Никола), мъж й: Ано (Мариниано)! (Тя му отговори: ето ме. И рече й защо плачеш и защо не ядеш, и от какво тъжи сърцето ти? Не струвам ли аз за тебе повече от десет сина?
[1:9] След като ядоха и пиха в Силом (Преслав), Ана (Мариниана, Рипсимия) стана (и застана пред Господа). А свещеник Илий (Траян Деций, цар Петър І седеше тогава на седалището при входа в храма Господен.
[1:10] Тя скърбеше в душата си и се молеше Господу и горко плачеше,
[1:11] и даде оброк, думайки: Господи (Всемощний Боже) Саваоте! Ако Ти погледнеш милостиво на скръбта на Твоята рабиня и си спомниш за мене, и не забравиш рабинята Си и дадеш на рабинята Си дете от мъжки пол, аз ще го дам на Господа (в дар) за през всички дни на живота му; (и вино и сикер няма да пие,) и бръснач няма да се допре до главата му.
[1:12] Докато тя се молеше дълго пред Господа, Илий (Траян Деций, цар Петър І я гледаше в устата;
[1:13] и понеже Ана (Мариниана, Рипсимия) говореше в сърцето си, а устата й се само мърдаха, и гласът й се не чуваше, то Илий (Траян Деций, цар Петър І я сметна за пияна.
[1:14] И рече й Илий (Траян Деций, цар Петър І: докога ще бъдеш пияна? отрезней от виното си (и се махни от лицето Господне).
[1:15] Ана (Мариниана, Рипсимия) отговори и рече: не, господарю мой; аз съм жена, която душевно скърби; вино и сикер не съм пила, а изливам душата си пред Господа;
[1:16] не смятай рабинята си за лоша жена, защото от голямата си печал и от скръбта си говорих аз досега.
[1:17] Отговори Илий (Траян Деций, цар Петър І и рече: иди си смиром, и Бог Израилев ще изпълни молбата ти, за която Го моли.
[1:18] А тя отговори: дано рабинята ти намери милост в твоите очи. И тя тръгна по пътя си, и яде, и лицето й не беше вече печално, както по-преди.
[1:19] И сутринта те станаха, поклониха се пред Господа и се върнаха, та отидоха у дома си в Рама (Рим, София). И Елкана (Лициний, комит Никола) позна Ана (Мариниана, Рипсимия), жена си, и Господ си спомни за нея.
[1:20] След няколко време Ана (Мариниана, Рипсимия) зачена, роди син и му даде име Самуил (Валериан І, цар Самуил), понеже (казваше тя) от Господа (Бога Саваота) го измолих.
[1:21] И отиде мъж и Елкана Лициний, комит Никола) и цялата му челяд (в Силом, Преслав), за да принесе годишната жертва Господу и оброците си (и всички десятъци от земята си).
[1:22] Но Ана (Мариниана, Рипсимия) не отиде (с него), като каза на мъжа си: когато младенецът бъде отбит от гърди и порасне, тогава ще го заведа, и той ще се яви пред Господа и ще остане там завинаги.
[1:23] И рече й Елкана Лициний, комит Никола), мъж й: прави, що ти е угодно; остани, докато го откърмиш; само Господ да утвърди думата (която е излязла от устата ти). И остана жена му и кърми сина си, докле го откърми.
[1:24] А когато го откърми, отиде с него в Силом ПреСЛАВ), като взе три телета (и хлябове) и една ефа брашно и мех с вино, и дойде в дома Господен в Силом (ПреСЛАВ), и момчето с тях; а момчето беше още дете.
[1:25] (И доведоха го пред лицето на Господа; и баща му принесе жертва, каквато принасяше Господу в отредените дни. И доведоха момчето) и заклаха теле; и (майка му Ана) доведе момчето при Илия (Траян Деций, цар Петър І,
[1:26] и рече: о, господарю мой! да живее душата ти, господарю мой! аз съм оная същата жена, която стоеше тук при тебе и се молеше Господу;
[1:27] за това дете се молих, и Господ изпълни молбата ми, за която Му се молих;
[1:28] и аз го предавам Господу за през всички дни на живота му - да служи на Господа. И тя се поклони там Господу.

20 Февруари 2014 09:44
Та като стана дума за преосмисляне: дали Василий ІІ наистина е бил "българоубиец". И защо българите масово са отказвали да воюват и са се предавали в плен, нещо което никога не са правили преди това. А също, защо Василий ІІ дава такава огромна власт на българската църква над много нови територии.
20 Февруари 2014 12:53
Първо искам да уточня, че текстът ми е интересен, доста по-силен и исторически обоснован и нямащ общо с писаниците за кръста от миналите две седмици. Но бих си позволила да обърна внимание на следното , цитирам: "не са страшни безумиците, фабрикувани в Скопие". Нима? Ако това е мнението на гилдията, представлявана от автора, тежко и горко ни. по-скоро съм съгласна с края на текста именно защото не от вчера науката е ползвана услужливо за политичеки цели, 'еле пък историята, но и това не е новост. Новостта в случая, или по-скоро онова, което ни касае нас като държава е използването на собствената ни ситория за антибългарска политика. Ще се изразя с клише, но българската гилдия е крайно време да се вземе в ръце и да разобличи безумствата на скопските историчари от югозапад и фанатизираните неоосманисти от югоизток. Науката не е самотен остров, извисен над всекидневната глупост. Знам че това се набива всеки ден в главите на младите научни работници от БАН и СУ, но няма нищо общо с истината.
20 Февруари 2014 13:46
Не знам как е изглеждал цар Самуил, но винаги ми е било интересно как се е стигнало дотам тримата братя на български цар да се казват Арон, Мойсей и Давид...

че и зет Ашот, че и синът на Арон носи звучното българско име "Алусиан".
20 Февруари 2014 13:48
"Далеч е някак от празничния царски костюм тоя калпак, ще се съгласите навярно, но и защото като зажени дъщеря си, човек винаги гледа да си облече някоя по-читава дрешка, така е по нашите краища от памтивека."

Ще ме извините, г-н Петрински, ама това съждение някак си не подхожда на статията Ви, лековато и несериозно изглежда. Може би леко се самоиронизирате?
Хан, и аз съм се чудил защо имената на комитопулите не са типично български, но колегата Щурчо точно е отговорил - християнски. Като се вземе предвид и арменския им корен (арменците са едни от най- старите християни) всичко си идва на мястото.
В кръга на шегата: "плешивият" образ на цар Самуил много прилича на Шон Конъри и то не само заради плешивостта, устните също. В тази връзка, ако ще се прави филм, да поканим Шон Конъри, филмът само ще спечели.
20 Февруари 2014 13:50
Мачка -
20 Февруари 2014 13:55
но колегата Щурчо точно е отговорил - християнски.


1. Еврейски.
2. Вехтозаветни, тоест юдео-християнски.
3. Християнски поради вехтозаветност.
20 Февруари 2014 14:12
Най-големият паметник на Цар Самуил е Самуиловата крепост в Охрид. Нямах време да се покатеря, но е неповторима гледка над езерото и стария град.
Факт е че християнското население на днешна Р. Македония е с български произход, също че вече 600+ години нейната територия не е част от България. Миналото не се променя с тръшкане и вайкане.
Испанците не реват за отделянето на португалия, Андора и Гибралтар; французи и холандци не си поделят Белгия, нито - съседите на Швейцария си оспорват кантоните.
Абсурдно е отношениятаа ни с най-близките ни роднини-съседи да са най-обтегнати. Блг за вним.
20 Февруари 2014 14:56
С Чъргубиля Мостич, наистина най-вероятно са се пооляли, но действително ли е невъзможна достоверна реконструкция по запазен череп? Такъв метод отдавна се използва доста успешно в криминалистиката, като изобщо нямам предвид холивудските фантасмагории по темата. Няма как да се възстанови цвета на очите, косата и пр., ама поне обща представа за облика на починалия човек се добива. Останалият скелет също дава някаква представа за етническата принадлежност на хората, макар и не толкова изчерпателна, като черепа. От костите съм чувал, че и ДНК при някои случаи може да се извлече, а тези молекули носят често със себе си и историческа информация. Май всичко опира до добрата воля, да се подходи към проблема напълно безпристрастно.
20 Февруари 2014 15:45
Добре чъргубиля Мостич възстановен бил е


Таз рима /и последвалата дискусия/ ми напомни нещо из Записните книжки на Иля Илф:

"Марк Аврелий не еврей ли?"

20 Февруари 2014 15:48
Илф е прото-Йода
20 Февруари 2014 16:00
И пра-папарак: Натисни тук

20 Февруари 2014 16:02
Откраднал е на Дзига Вертов камерата, калпазанинът.
20 Февруари 2014 16:09
Тц, на Дзига е тая, големата Натисни тук, а отгоре е Вертов

/Кадърът е от негов филм, "Човекът с камерата"./

20 Февруари 2014 16:10
20 Февруари 2014 16:32
Испанците не реват за отделянето на португалия, Андора и Гибралтар;

@Азъ
Примерът ви е неудачен.Андора е отделна далече преди края на т.н. Реконкиста и сега се управлява от епископа на Урхел(в Испания) и държавния глава на Франция.Гибралтар става британска колония по време на войната за испанското наследство (тогава и Каталуня губи независимоста си та и до днес).Не са се отделяли.Кастилия и Леон са ядрото на това което сега се нарича Испания.Може да се говори по-скоро за присъединяване на едни или други области по всички възможни начини.
А и да добавя-официален език в Андора е катала.Иначе ви заговарят на кастиляно,френски,английски или руски според това на какъв им приличате.
20 Февруари 2014 16:33
Останалият скелет също дава някаква представа за етническата принадлежност на хората

Не за етническата, за расовата. Евентуално.
Освен това са възможни редица спекулации, дори при най-добросъвестна работа, в зависимост от избраната методика. Имайте предвид, че не е малък шансът за грешка дори в определянето като мъж/жена, камо ли по отношение на по-значителни детайли. В повечето случаи реконструкцията по черепа е по-скоро израз на пожелателно мислене, отколкото отражение на някогашната действителност.
ДНК-то е друга бира, а и то не може да помогне за реконструкцията на външния вид на конкретния индивид. С палеогенетиката, впрочем, също се правят достатъчно шашми. И там нещата се движат (все още) на плаващи пясъци.
20 Февруари 2014 17:07
Баскервил, испанците са по-бедни откъм войни на своя територия от нас, но по нещо си приличаме. Те с арабско нашествие - ние с османско. Респективно те с фламенко, ние с чалга-кючек. Сигурно затуй се разбираме тъй добре.
20 Февруари 2014 17:49

Азъ
20 Фев 2014 17:07
Стига ми това че минавах много години често до едно противобомбено укритие на което има припомнящ надпис от коя война е.А не само Герника е бомбардирана.Барселона също (и не само тя).Сянката на Гражданската война още съществува и не само в паметниците.И това само в 20 век.
За другото може да се сетите от : Натисни тук..
П.П.Може би разбирателството е и по линия на Пакс Романа.Всички сме доста свързани.Повече отколкото изглежда на пръв поглед.
20 Февруари 2014 18:23
Ще се изразя с клише, но българската гилдия е крайно време да се вземе в ръце и да разобличи безумствата на скопските историчари от югозапад и фанатизираните неоосманисти от югоизток.

С'я, дайте да се разберем за нещо. Българската "гилдия" е разобличила безумствата, преди да ги е имало самите тях, и продължава да ги разобличава. Повече разобличение няма накъде. Но ...
... има два вида разобличение. Едното е чрез търсене на истината. Другото е чрез формулиране на собствени безумства. Ние, в България, правим и едното, и другото. Познайте кое получава гластност в "обществото" чрез неговите "морални маяци" - медиите.
Така че по-полека с щенията към "гилдията". Тя си е на мястото. Ако някой иска да чете, да чете. Текстовете са публично достъпни.
20 Февруари 2014 18:53
Г-н предводител на команчите,очевидно смятате че високите научни текстове са предназначени за ширпотреба. Отговорът -е, ами не са. Това е повече от самоочевидно. И да, медиите не са длъжни да се ровят в научни източници и да, професията специалист по Връзки с обществеността не се свежда до кифла с безупречна прическа, пърхаща около вожда си-нормалните научни институции плащат на такъв експерт, именно защото това е специализирано познание и има начин да се общува с журналистите така, че и високия научен текст да стигне до широката публика. Нима г-н Петрински не се опитва да прави нещо подобно? И да, докато ние си правим високата наука, скопките историчари произвеждат артефакти, заместващи истинските факти. Оная история, благодарение на която имат съответните претенции за обезщетения за макенодските евреи, които не сме били спасили, а е трябвало И пр. А ние нека си правим високата наука, лошо няма.
20 Февруари 2014 19:05
izumena,
извинявайте много, но какво ТОЧНО искате?
Да ви се пишат неаргументирани научно-популярни статии, в които мастити учЕни (наричани дори и "казионни" ) да стрелят една след друга свои тези без аргументи*, които евентуално да галят ухото Ви, на принципа: вЕрвайте ми, аз съм мастит учЕн? Това е най-малкото излишно, защото на този принцип са направени средношколските читанки, които имат общообразователна и възпитателна цел и общо взето се справят добре със задачите си. Аз лично умирам от смях от написаното в тях, но то не е писано като за мен. Нямате никакъв проблем да си набавите такива учебници, там българската гледна точка е изказана пределно ясно.
Другият вариант е да си купувате книжки на Йоло Денев, Николай Овчаров, Божидар Димитров, където отново вкратце и без особени аргументи се громят всички (без, забележете!, сърбите). Тези книжки, впрочем, са писани именно с цел громене, но и с една по-висша цел - не само да покажем, че останалите са мушмороци, но и да утвърдим, че сме най-най-великите на тази планета (засега в северното й полукълбо).
__________________________________
*Аргументирането на една теза надхвърля рамките на една научно-популярна статия най-малкото като обем. Задълбоченото аргументиране пък я отпраща в категорията "висока наука", с която, както изглежда, имате някакъв проблем.
20 Февруари 2014 19:07
Бил съм на южното полукълбо. Нищо особено.
21 Февруари 2014 16:40
Май ще трябва да отговоря-при това с повторения. Започвам с първото-предназначени ли са научните статии за ширпотреба-НЕ (вж. предния ми пост). Сам сте изтъкнал аргумент в тази насока, така че не виждам какво толкова неразбираемо съм казала.
Трябва да ли се публикуват научни статии в популярни издания-разбира се, че НЕ. Аргументи в тази насока сте дали вие самият. Впрочем, това за цар Самуил не е научна, а научно-популярна статия, нищо че има позовавания на извори, има си жанрове и пр. Да спестим дългите обяснения-висшата наука, т.е. научните статии, свързани с въпросите, омацани от скопските историчари, са отдавна написани. Да, даже съм виждала някои от тях. Трябва ли да се пишат такива статии-ДА, но не по вестниците (вж. по-горе).
Тук възниква най-неприятния въпрос-ако научните статии не са предназначени за шир-потреба, а те са единствените, в които истината за историческите събития е обоснована с научни аргументи, следва ли че трябва да ришим ползвателите на ширпотребата, демек т.нар. общество, трябва да бъде лишен от истината? Не. Затова съществуват научно-популярните статии-в идеалния вариант те са съкратена и опростена (като изказ, не и като мисъл) версия на научната статия с цитиран източник (за интересуващите се от пълнотата на доказателствата). Друг подход е просто изпращането на декларация, че поредната простотия на скопското историчар е въздух под налягане с цитиране на връзка към научната статия.
Според Вас обаче този вариант не съществува-или правим като макетата или правим висша наука, която е недостъпна за плебса и мълчим и се обвиваме в тайнствена медийна мъгла, или генерираме вампирен туризъм.После не се чудете, защо благодарение на фабрикувани факти някои искат обезщетения за милиони. Няма как да е друго като представителите на висшата наука не желаят да общуват с плебса, дори и когато се налага да му помагат, нищо че той им плаща заплата.
24 Февруари 2014 09:33
Нема да се косиш, izumena.
Нашенските "историчари" са толкова зле, че даже си нямат понятие за един от най-великите български царе, чието име носят градове в Испания и Франция.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД