:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 399,034,899
Активни 87
Страници 11,350
За един ден 1,302,066
Писмо от “България” 1

Левски

Димитри Иванов
Тук имаме духовен живот, читателю драг, читателко мила. Проглушиха ми ушите да пустословят за Левски. Още преди 19 февруари тази година един милионер взе да се тупа в гърдите как циганите откъртили парче от паметника на Левски да го продадат за скрап, ама милионерът откупил парчето за 100 пъти повече пари, отколкото струвало като скрап. После на авансцената излязоха да се надвикват лидерите на патриотарските партии - и те да олигавят светлия образ на Апостола. Един, Плевнелиев се казва, вярва, че в предишен живот бил ирландска овчарка, а в настоящия живот продавал хороскопи, за да печели от кретените, които питат "Вие коя зодия сте?". Тоя сегашен президентин на България обясни, моля ти се, как дякон Левски вярвал в Бог. Не връх на нахалството, ами на тепегьозлък... не зная турски, баба ми знаеше, но тепегьозлък по ми харесва от нахалство. Радой Ралин ми казваше "Чок селям", като се срещнем. Да се чудиш защо се дразнят патриотарите от тв новините на турски и българските турци да си агитират на турски предизборно.

Уф, загубих си нишката на мисълта. Ура, намерих си нишката и продължавам. Тепегьозлък е президентът Плевнелиев под портрет на Левски фасони да продава и да купува имоти в Гърция. Да олигавя портрета като ирландски сетер. Красиви и умни кучета са, но... спирам, че да не си загубя пак нишката.

Писателите не паднаха по-долу от патриотарите. Радичков се оля по телевизията, че "тефтерчето на Сорос е чисто като тефтерчето на Левски". Радой Ралин не се оля, понеже не можеше, той не можа да напише роман и филмов сценарий за Левски, замълча за Левски като комунист на разпит. Той си и беше комунист с партийна книжка с всичко, както си му беше редът, преди да се издигне до придворен шут, когато на карикатуриста Тодор Цонев му арестуваха карикатурите за Тодор Живков.

Тук, читателю драг, читателко мила, има един добър писател. Той се казва Антон Дончев и той написа един хубав роман "Време разделно". Как ятаган ще ти отнесе главата, ако не нахлузиш фес на главата. Фесовете се казват фесове, понеже ги правели в Мароко в град Фес. Живеещите там евреи се казвали Фес, Фаси, Паси, били очарователни събеседници с пиперлия език и свръхпоносимост към лютите чушки. Ще поднеса извинения на Соломон Паси, ако се наложи, но знам, че няма да се наложи.

В Димитровград (предишния Цариброд) откриха бюст-паметник на Левски, направен от скулптора Валентин Старчев. Казвам името на скулптора, защото медиите казаха само за спонсорството на строителна фирма "Трейс" и кои политици и интелектуалци и други дървеняци какво казали на техния дървен език: ректорът на СУ проф. Иван Илчев, началниците на Сърбия и на България Ивица Дашич и Пламен Орешарски, тамплиерите в България начело с Румен Ралчев, проф. Благовест Сендов, министърът на културата д-р Петър Стоянович, проф. Божидар Димитров и други професоря и интелектуалци.

Ух, стана ми едно интелектуално, казваше, прозявайки се красивата пловдивчанка реставраторка на стенописи Ина с огромните синьозелени очи, а забраненият поет Константин Павлов нищо не казваше, само се подсмихваше.

В Цариброд и писателят Антон Дончев казал дежурните глупости, но умерени глупости, той е умен човек и писател. Научих, че имало партия ПОМАК, която не знае мяра в глупостта. ПОМАК била неправителствена организация. Те казали на всички европейски институции за дискриминацията на българите мюсюлмани и как Антон Дончев бил "бездарен писател" и как романът "Време разделно" бил манипулативна и поръчкова книга. Ай сиктир, казвам аз, който не зная турски.

Чок селям, каза Радой, хайде да пиеш един чай вкъщи, после ще вървим на моста. Не пих чай, щото Радой не ми даваше да пуша при него и защото ми даваше чай от гореща вода с пет давилови капки и една капка валериан и защото не исках да посрещам "царя" на Орловия мост. Левски бил за република, пък Радой - за "царя". Щях да му кажа, че Ренесансът не бил царство, а република на писмената, Republique des Lettres, но не му казах, защото не исках да пия чай с давилови капки и валериан. Навръх годишнината от обесването на Левски, когато куцо и сляпо обясняваше какво бил Левски... Стоп! Куцо и сляпо е политически некоректно. Самоцензурирам се така: Навръх годишнината от обесването на Левски, когато Сульо и Пульо обясняваше... Пак на става. Европейските ни преводачи няма да могат да преведат Сульо и Пульо. И аз не мога, между нас казано, антр-ну-соа-ди.

Я да я караме през просото, както казваше Джоко Росич. За последен път го видях, когато се засякохме на пазарчето на Ситняково, дето е досами румънското посолство. Седнахме да пием по едно с гръб към отсрещната фасада, да не гледаме надписа със спрей "Кур за Левски". Джоко каза: Две капки. Недей да се пулиш, две капки. Сипах си две или три капки вода "да ми отворела" ракията в чашата. И Джоко Росич каза: Наздраве, другарю подполковник!

Поласках се, че Джоко е чел писмото ми как о бозе почившият вестник "Демокрация" - имаше такъв вестник, списван от Йордан Василев, дето беше женен за Блага Димитрова, и Волен Сидеров, дето сега е женен за патриотарството, ме разобличи, че съм подполковник от шпионажа. На Ситняково Джоко изпи немалко ракии с три капки вода и не се напи, но медийните отрепки го разнесоха, че се бил напил.

С Джоко сме набори 1932-ра, но едва през 1950-те той дойде в България от Сърбия или Югославия - имаше такава държава, преди да я разбишкат. Хубава държава беше, преди да я разбишкат, както сега разбишкват Украйна. В една книжарница в Белград си купих дебелия Уебстер и западни книги, каквито в София не можех да си купя. Купих ги с динари от роднини на Джоко, дадох му тук левчета. Често се засичахме в коридора на тавана на старата сграда на радио "София", новата я нямаше още, стаичките на "Предавания за чужбина" бяха на тавана. Джоко беше преводач говорител в предаванията на сърбохърватски, аз на английски. "Хайде", казваше той, кимвайки в посока на Орловия мост. "Без мен този път", отказвах аз да гребем заедно на нашата ял-четворка на езерцето "Ариана". "Защо?" "Защото мартеничките."

През февруари купувах стотици мартенички от най-малките и най-евтините, слагах ги в пликове, плюнчех пликовете с език да ги залепя, понеже такива бяха тогавашните пликове. Мартеничките ги пращах на радиолюбители от цял свят, които бяха уловили в ефира радиоемисията от София на английски и ни бяха пратили снимки как я слушат, аз пък им изпращах мартенички с кратък текст какво е мартеничка. Те ми благодаряха за мартеничките, искаха да им пратя български пощенски марки и аз им пращах. Съжалявах, че не можех да съм както обикновено с Джоко. След тренировката сядахме на тревичката до прогнилото кейче на мизерното езерце "Ариана" до Орловия мост и изпявахме нашия химн "Гребеме ние в ял-четворки, гребачи ние се зовеме". Буквите "г" и "р" ги спестявахме.

Джоко игра в сто филма, чуждоземни и туземни, с такъв глас и присъствие, че ще спука екрана. Няма вече като Джоко по света и у нас. Не псувахме пред Джоко, понеже той, син на сърбин и българка, можеше да надпсува всички ни, сърбите еша си нямат, като псуват. Казвам ви го като човек, когото са псували на всякакви езици, включително на бенгалски и на урду. Аз като порасна и стана голям, ще завеждам катедра по псувнология. Не ми се смейте, сега в цивилизования свят преподават всякакви специалности. Това е свобода на мисълта, ако искате да знаете. Благовъзпитаните госпожици, джентълмени, читатели, коректорки да не четат следващия абзац - ЕМБАРГО! беше кодовата дума на всичките 27 информационни агенции, които четях.

Когато се видяхме за последно на пазарчето в Ситняково, аз не питах Джоко толкова ли е изпаднал, че да се снима в телевизионни реклами. Нямаше да ми каже, той никога не се оплакваше. Той ми каза "Много стана важен ти, бе. Окачиха ти орден." "Ма и теб те накичиха със същия орден "Кирил и Методий" първа степен", контрирах. "Ма теб те накичиха и с орден "Стара планина" първа степен, и то с лента", затапи ме той. "Е к'во като е с лента? Аз без т'ва не си нося закарфичени ордените на ревера, камо ли на шия с лента."

Виж кво бе, графе... Не ми викай граф... Нали си конт някакъв? Наследствен бе, простак... Ти си простак. Виконт. Разликата е колкото между фелдмаршал и фелдфебел. Ами забоди си ордена на жартиера. Не знаеш ли, че има Орден на жартиерата? Знам. Ама нямам жартиери. Е, анджак. Дали са ти с лента да си го вържеш на хуя. Щото, ако го закарфичиш, ще боли.

Едно време умеели да пишат писма. Нали се сещаш, читателю драг, читателко мила за "Персийските писма", за Lettres persanes, дето на английски ги превели Persian Letters. Тоя Монтескьо, дето написал писмата през 1721-ва, още се позовават на него, нали той измислил разделението на властите на три: законодателна, изпълнителна и съдебна. Ла сепарасион де пувуар. През 1721-ва, а ние още не сме постигнали едната да не меси на другата.

Майстор писмописец бил тоя Монтескьо. Алистър Кук написа повече писма от него в седмичната си рубрика по BBC "Писмо от Америка", но е гола вода в сравнение с Монтескьо. Аз пък съвсем съм гола вода с моите писма. Но нито Монтескьо, нито Алистър Кук ще ти кажат как чествахме Левски, а пък аз ти казвам, щото съм все още тук засега. Като форумец ми каже, че писмата ми са тюрлюгювеч, пускам си рапсодия от Брамс. Рапсодиите се състоят само от една част, която е мешавица от различни музикални мотиви, ритми и настроения. Тюрлюгювеч, превърнат в музика. Аз не питам като Франсоаз Саган "Обичате ли Брамс". Пуснете си Рапсодия в синьо на Гершуин, форумци, щом ви се привижда американофобия.

Аз харесвам тюрлюгювеч с 21 натурални неща в гювеча, пък вие яжте американски кюфтета от месо, гъчкано с хормони и антибиотици и с генномодицифирана гарнитура. Написах миналата сряда колко тъпо беше в Брюксел едно време и е тъпо сега, а форумец, вероятно страдащ от хемороиди или простата, заехидничи по мой адрес - там лекуват по-добре тези болести. Ма виновен ли съм аз, че ги нямам болестите на този форумец, дето съди по себе си?

В Катуница, когато препиеха братовчедите ми Запрян, Васил и Йордан, майка им, леля Сийка, ги изправяше на крака за нула време да ходят да орат и да копат. Стискаше конски фъшкии и от сока им даваше да пият. Чудодейно беше това лекарство. Айде чао, както казват италианците. Кашкавал иде от качо кавальо, конско сирене. Не знам това защо го казах.



DI copyright
222
43436
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
222
 Видими 
25 Февруари 2014 19:44

Толкоз!
---------
Сайтът на Генек
25 Февруари 2014 19:53
Той се казва Антон Дончев и той написа един хубав роман "Време разделно"

не е хубав този роман, много е патетичен
същият като изхвърлянията покрай Левски е
аз дори го намирм вреден, ама нейсе
25 Февруари 2014 19:53
Мноого ми хареса!
Да сте жив и здрав още дълги години, г-н Иванов! За да мога да се наслаждавам всяка сряда!
25 Февруари 2014 19:58
Счупи се писуара на етажа, та ходя в съседната сграда. Нови кенефи, нови писуари ама уж лускави уж американски мокриш си краката. Та така с Монтескьо, мислител. Сега мислителите мислят на англииски, ама си опикават краката. Та така и с Украйна - мислители.
25 Февруари 2014 20:11
Джимо, жив да си!
25 Февруари 2014 20:12
Джимо,
25 Февруари 2014 20:14
Навръх годишнината от обесването на Левски, когато куцо и сляпо обясняваше какво бил Левски...


Незрящи и хора с двигателни проблеми обясняваха колко остро око притежават, как високо скачат и бърже тичат. Политкоректно да ги наречем възрастни хомосексуалисти със склонност към присвояване.
25 Февруари 2014 20:17
Бачи , днес си цял Ейяфляйокутл !!!
Благодаря за хубавите вторници !
25 Февруари 2014 20:18
Т.е. дърти крадливи педераси. И педераски, да нема дискриминация.
25 Февруари 2014 20:21
Тоя Монтескьо, дето написал писмата през 1721-ва, още се позовават на него, нали той измислил разделението на властите на три: законодателна, изпълнителна и съдебна. Ла сепарасион де пувуар. През 1721-ва, а ние още не сме постигнали едната да не меси на другата.

Монтескьо е пораснал през 1721, други по-късно ....
25 Февруари 2014 20:45
Благодаря!

Това за кашкавала ме заинтригува. Конско сирене? Може би от кобилешко мляко? Прабългарите в Италия?
25 Февруари 2014 20:47
Кефиш, Джимо

А колкото до това:
да не гледаме надписа със спрей "Кур за Левски"

благодаря ти, че слагаш и този мотив в есето.

Най-сетне трябва да се намери светъл ум в тая сбъркана държава, който да обясни, защо в Италия, където идиоти по стадионите има не по-малко отколкото в България, все пак липсва футболен клуб Гарибалди...
25 Февруари 2014 20:53
Мислех че Украйната ще чепкаме.
25 Февруари 2014 20:55
Един познат казва, че в нашата литература има четири романа - "Под игото", "Железният светилник", "Тютюн" и "Време разделно". Останалото са опити - кога успешни, кога не толкова...
Но, разбира се, за да оцениш една творба трябва да имаш нещо в главата и сърцето, а не да тролиш патетично-истерично...
------------------
Сайтът на Генек
25 Февруари 2014 21:04
Харесвам начина на писане на Димитри. По нещо ми прилича на художник-импресионист, който с 2-3 мазки създава обемен образ. Няколко думи за Джоко Росич и той вече е в съзнанитето ни с капките вода в ракията и ордените. Споделям частично и мнението му за "Братя Василеви", който откупи остатъците от бронзовите грифони. Просто Василев, с излизане от сянката, о*ра доброто си дело. Ама ние българите сме си такива: ако не се потупаме до посиняване по гърдите - значи нищо не сме направили.
25 Февруари 2014 21:05
Един познат казва, че в нашата литература има четири романа - "Под игото", "Железният светилник", "Тютюн" и "Време разделно


...и "Под игото" не е хубав роман, другите два са
25 Февруари 2014 21:06
След прочитането на "Време разделно" оставаш с едно тягостно чувство за много дълго време. Според мен това произведение не заслужава раздутата си слава. Кураж е нужен на българина. Как за толкоз години не се появи един свястен политик, бе? Айде, да ги кълцат като гърците, поне на 200 бройки. И да вървят пеш мискините.
25 Февруари 2014 21:11
Димитри Иванов

Браво, подполковник! ( но полковником вам не быть )

Натисни тук
25 Февруари 2014 21:14
...и "Под игото" не е хубав роман, другите два са

Момче, казва се :
– На мен не ми хареса ... и т.н.

25 Февруари 2014 21:15
..и "Под игото" не е хубав роман, другите два са


Утре чакайте секундантките ми.
25 Февруари 2014 21:15
Не, не е хубаво "Под игото", направо е гнусен роман. Така разправяше по вестниците и оня шекспировия преводач шурбанов, а после се оказа ченге доносчик.
25 Февруари 2014 21:16
Е, анджак. Дали са ти с лента да си го вържеш на хуя. Щото, ако го закарфичиш, ще боли.


ДИ, види се темата ти е ... болезнено интересна, та ...

"Закарфичването" е било ритуал на знатните воини майя - жертвоприношение пред боговете на собствената си плът и кръв. Лесно е да извадиш сърцето на врага или да отсечеш главата му с обсидиановия меч. Това жертвоприношение е малко ... по-друго, така да река.

Ако се чудиш как след такова (многократно при това) самоосакатяване воините не са умирали в мъки от инфекции, то тайната е в прашеца от царевична плесен, който са използвали за раните си. Да, антибиотик, природен.

Натисни тук

One of the first to recognise the distinction was Diego de Landa in a 1566 manuscript:
"At times they sacrificed their own blood, cutting all around the ears in strips which they let hang as a sign. At other times they perforated their cheeks or the lower lip; again they made cuts in parts of the body, or pierced the tongue crossways and passed stalks through, causing extreme pain; again they hewed at the superfluous part of the penis, leaving the flesh in the form of two floppy ears. It was this custom which misled [engaño] the historian-general of the Indies to say that they practised circumcision."[11](original translation)

Инструмента ...
Натисни тук

Манипулацията ...
Натисни тук

Прочее, види се, древните са носели знаците на доблестта си ... на оная си работа. Без лента. С мечове. Обсидианови.

Антропология.
25 Февруари 2014 21:17
Ей, как спонтанно скочихме трима на Улиулиан!
25 Февруари 2014 21:26
Отдавна не е било толкова 'хейтърско'. Не можах да го дочета.



25 Февруари 2014 21:28
Ей, как спонтанно скочихме трима на Улиулиан!

а пък един друг даже ме нарече момче,
като връх на потресанието
нищо де, ама не са хубави, ни единият, ни другият
ех, животът е неописуем
25 Февруари 2014 21:28
Отдавна не е било толкова 'хейтърско'. Не можах да го дочета.

и аз
25 Февруари 2014 21:33
Ей, да знайте от мене, не е лесно да си редактор на ежедневен вестник. Всеки ден трябва да излиза, няма как. И като няма за поместване нещо свястно, пълниш го с какви ли не глупости. Дотук добре, читателите проявяват разбиране, ама съответните автори започват да се вземат на сериозно. На такива им викат графомани.
25 Февруари 2014 21:34
За брат Василев: цялата ни прогресивна общественост търсеше цяла седмица кой е откупил грифоните от Левски паметник. Кога накрая Василев се появи и разказа случката - ама ти що се хвалиш бе?
За 19 февруари: кога "най-видните хора от селото" вземат думата по митинги и телевизии - кой си ти та да говориш за Левски бе?
То каквото ни е селото такива са ни и големците, ама няма угодия.
ПП: Радичков беше ведър идеалист.
25 Февруари 2014 21:34
Има го този момент.
25 Февруари 2014 21:35
Бате Джимо, как го можеш и правиш на един дъх това писане!!!

Разликата е колкото между фелдмаршал и фелдфебел.
Много фелдфебели в държавата. Един фелдфебел/старшина, който благодарение на ДС израстна след години до лейтенант/ стана шеф на комисията по досиетата. Че и във Форума сума ти фелдфебели, което ме ядосва и натъжава повече.
Още веднъж, днес силно се възхищаваш от искрените и смели мъжкари, но и силно мразиш неграмотниците и пошлите.


25 Февруари 2014 21:38
Sviatoslav Richter - Brahms Rhapsody G Minor Op.79/2Натисни тук
Джордж Гершуин - Рапсодия в синьо Натисни тук

Благодаря за писаницата

..........................................
Поздрави от Варна Натисни тук
25 Февруари 2014 21:38
чай от гореща вода с пет давилови капки и една капка валериан

Всъщност, това не е лош чай, два спиртни извлека от две билки, валерианата успокоява, а давиловите какпки са спиртен извлек от опиум, приятно действа.
Преди, под името лауданум, 10% опиум в спирт, е бил пенкилер. Давилови капки са предписвали при стомашни неразположения и болки, заради наркоманите не се продава вече.
25 Февруари 2014 21:41

Кашкавал иде от качо кавальо, конско сирене. Не знам това защо го казах.

Щото не е хубаво да подминаваме кавалерията...
25 Февруари 2014 21:47
Димитри Иванов е късметлия, поне няма да види предсмъртната агония на България.

Dying Nation
25 Февруари 2014 21:48
Преди, под името лауданум, 10% опиум в спирт, е бил пенкилер.


Решаваща роля играят двайсетина капки лауданум в завръзката и късната развръзка на романа на Уилки Колинз /зет на Чарлз Дикенс/ "Лунният камък"!
25 Февруари 2014 21:55
Локмаруху, афионец ... Тегли си въ
25 Февруари 2014 21:59
Димитри Иванов е късметлия, поне няма да види предсмъртната агония на България.


Завиждате ли? Лесно постижимо, ако ви е мерак. Знам няколко елементарни, семпли, недраматични, битови средства за постигане на тъй лелеяния жребий.

25 Февруари 2014 22:04
Югославия - имаше такава държава, преди да я разбишкат. Хубава държава беше, преди да я разбишкат, както сега разбишкват Украйна.


Кога ли ще разбишкат "Святата и чиста република" на дякона?
25 Февруари 2014 22:11
Ние сме достатъчно малки, че да бъдем разбишкани. Не виждам кой от големите ще спечели нещо от това. Просто ще си вкара повече неизвестни в уравненията. Пък и щом евреите купуват, няма страшно. Засега.
25 Февруари 2014 22:23

А, цвиля от кеф.
А за QSL картичките - шапо.
25 Февруари 2014 22:24
"Лунния камък" е про-криминале, жалко че после жанра заби в ДНК-анализите.

Иначе в най-хубавите български романи бих сложила и "Осъдени души"... Не знам защо, може би защото там няма българи ...

Ако разсъждавам "логично", както казват в софийската община за градския транспорт .....

Стигам до заключението, че най-добрия български писател е ветеринар

Г-н Иванов, моите почитания
25 Февруари 2014 22:32
Димитри, този път си железарка!
А на Генек да кажа, че такива юнашки присъди за литературата дават само партийни велможи или закоравели сноби. Това да каже на познатия си. В българската литература има още много прекрасни романи - "Осъдени души" на Димитър Димов, "Антихрист", Легенда за Сабин, княз Преславски", "Иван Кондарев" на Емилиян Станев, "Нощем с белите коне", "Синият залез" и "Везни" на Павел Вежинов, "Цената на златото" на Генчо Стоев, "Преди да се родя и след това" на Ивайло Петров... Ей-така, само за да изброя някои. Щото списъкът може да бъде продължен още доста.
25 Февруари 2014 22:42
Не, Генек цитира само "патриотичните" ли .. в този смисъл е цитата.

Но аз не бих направила такова тематично деление.
25 Февруари 2014 22:45
Е, хайде, Марго, говори за повече или по-малко успешни опити. Не се юрвай да оправдаваш една кръгла глупотевина.
25 Февруари 2014 22:47
***
25 Февруари 2014 22:48
Аз
безкрайно уважавам себе си
и държа да ми се вярва без знамения.

Всичките засегнати от мен
полуискрено,
полунарочно
питат
колко струвам.

Колко струвам?
Сигурно ще сбъркате.

Стойността си
сам ще изчисля
марксически:
Тя е равна
точно на труда
изразходван
в себепроизводството ми на човек.





© Константин Павлов
25 Февруари 2014 22:58
Сърбите псувните ги имат като нашето "егати". Истинска псувня за тях е като псуват на слънце, хляб и бог.
25 Февруари 2014 23:05
25 Февруари 2014 23:07
Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора.
Господарската трапеза беше сложена, както по обикновение, под лозата, между бистрия и студен чучур на барата, който като лястовичка пееше, деня и нощя, и между високите бухлати чемшири, що се тъмнееха край зида, зиме и лете все зелени. Фенерът светеше, окачен на клончето на едно люлеково дръвче, което приятелски надвисваше миризливите си люлеки над главите на челядта.
А тя беше многобройна.
До бай Марка, до старата му майка и до стопанката му седяха около трапезата рояк деца - големи и малки, които, въоръжени с ножове и вилици, опустошаваха мигновено хлябове и блюда. Те напълно оправдаваха турската дума: сомун душманларъ.
Бащата хвърляше от час на час добродушни погледи на тия запъхтели работници с остри зъби и несъкрушими воденици, усмихваше се и казваше весело:
- Яжте, татовата, да порастете! Пено, налей паницата пак!
Слугинята отиваше при чучурчето, дето изстиваше руйното вино, наливаше и донасяше дълбока фарфорова паница. Бай Марко я поднасяше на децата, като казваше благоразположено:
- Пийте бре, маскари!
И паницата изреждаше всичкия народ. Очите на народа светваха, бузите се зачервяваха и той си облизваше с наслаждение устните. Тогава Марко се обърна към жена си, която се понавъси неодобрително, и каза строго:
- Нека да пият при мене - да не са жедни за вино. Аз не ги ща да станат пияници, като пораснат.
Марко имаше свой практически възглед за възпитанието. Човек малообразован, от прежното време, той със своя естествен здрав смисъл разбираше добре човешката природа и знаеше, че онова, което се запрещава, по силно се желае. По тая причина, за да ги заварди от наклонност към кражба, той поверяваше на децата си ключа от ковчега с парите.
- Гочо, иди отвори севлевия сандък и ми донеси кесията с минцовете!
Друг път поръчаше на другиго:
- На, татовата, иди ми отчети от панерчето с жълтиците двайсет рубета, та да ми ги дадеш, като се върна. - И излизаше.
Въпреки обичая на повечето бащи по онова време, додето обядват, да държат прави децата си, уж да ги научат на почит към старите, Марко винаги туряше своите на софрата. Също и кога имаше гости, той викаше синовете си да присъствуват.
- Нека да добият господарски нрави - обясняваше той, - а не да се дивят и гушат пред хората като Анко Разпопчето.
Дико Разпопчето се спряпаше от срам, колчем срещнеше човек в панталони от черно сукно.
Като беше постоянно слисан с търговските си работи, Марко само на трапезата виждаше народа си вкуп и тогава допълняше възпитанието му по доста своеобразен начин:
- Димитре, не пресягай пред баба си на софрата, не бъди такъв фармасонин.
- Илия, не дръж ножа като касапин, не коли, ами режи човешки хляба.
- Гочо, що си се разкопчал като ахиевски читак? Па хвърляй феса, кога сядаш на софра. Косата ти е пак порасла като на тутраканец; иди при Ганка да ти я остриже - казашки.
- Василе, сбери си дългите мотовили, да се сместят и други хора. Кога идем на полето, там се разтягай.
- Авраме, ти ставаш от софра, без да се прекръстиш, протестантино!
Но само когато беше разположен Марко, наставленията му имаха такъв тон; сърдит ли беше нещо, на трапезата царуваше гробно мълчание.
Дълбоко набожен и благочестив, Марко полагаше голяма грижа да вдъхне у синовете си религиозно чувство. Вечер, доде изчетеше повечерката си пред иконостаса, големите бяха длъжни да присъствуват на молитвата. Дойдеше ли неделя и празник, всички трябваше да идат на черква. Това беше закон неотменим. Нарушението му донасяше буря на къщата. През едни велики пости той поръча на Кира да иде да се изповяда, понеже на сутринта щеше да се комка. Киро се върна скоро скоро от черква.
Той не беше нито помирисал попа.
- Изповедà ли се? - попита баща му недоверчиво.
- Изповядах се - отговори синът.
- При кой поп?
Киро се смути, но отговори самоуверено:
- При поп Еня.
Той излъга; защото поп Еню беше млад поп и не изповядваше.
Марко усети тозчас лъжата, скокна сърдито, улови сина си за ухото и го изведе така на улицата. После го потири до черквата, дето го предаде на изповедника, поп Ставря, с думите: "Отче духовниче, изповядай това магаре!" И сам чака в един трон, дор трая изповедта.
Още по-строго се отнасяше към ония, които изоставяха училището. Сам остал прост, Марко обичаше учението и учените. Той беше от реда на ония родолюбци, жъдни ревнители на новото умствено движение, с грижите на които, в късо време, България биде засеяна с училища. Той имаше доста мъгляво понятие за практическата облага, която можеше знанието да донесе на тоя народ от земледелци, занаятчии и търговци. Марко гледаше угрижено как животът не даваше ни работа, ни хляб на ония, които излазяха от училище. Но той чувствуваше, със сърцето разбираше, че в науката се крие някаква тайнствена сила, която ще промени света.
Той вярваше в науката, както вярваше в бога, без разсъждение. Затова и залягаше да й бъде полезен, по силите си. Той имаше едно славолюбие - да бъде избран училищен настоятел в градеца си - Бяла черкова* И всякога беше избиран, понеже се ползуваше с обща почет и доверие. На тая скромна обществена длъжност Марко не щадеше ни труд, ни време, но бягаше от всички други, често съпрежени с власт и облага, а особено - от конака.
25 Февруари 2014 23:08

КОЛКО неща, за които БЪЛГАРИЯ ЖАДУВА ...
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД