:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 417,251,659
Активни 89
Страници 7,112
За един ден 1,302,066

Събирането на данни за интернет трафика няма да спре

Въпреки че Съдът на Европа отмени директивата за съхранение на трафичните данни, тяхното събиране ще продължи, защото определени престъпления могат да се разкриват само чрез тях
СНИМКА: ИНТЕРНЕТ
В момента доставчиците са задължени да съхраняват данните в продължение на година. Има опция запазването им да бъде удължено с още 6 месеца.
Когато през 2010 г. българският парламент, тогава доминиран от ГЕРБ, прие законови промени, с които задължи доставчиците на интернет да пазят данни за трафика на своите клиенти в рамките на 1 година, обществото реагира много остро. Различни НПО-та, блогъри и много граждани ясно заявиха, че не искат МВР и ДАНС да ровят свободно в интернет трафика им, а уверението, че няма да се чете съдържанието на съобщенията, не звучеше никак успокояващо. Все пак протестите постигнаха нещо - управляващите се отказаха от директния интерфейс, чрез който МВР можеше да следи и записаха в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), че доставчиците трябва да съхраняват данните и да ги предоставят в рамките на 72 часа при поискване. Операторите трябва да пазят данните в рамките на 1 година плюс още 6 месеца, ако бъдат използвани за разследване. Към тези данни спада комуникацията по имейл, скайп, влизането в интернет сайтове, телефонната кореспонденция.

Тези промени бяха



продиктувани от европейска директива,



вменяваща същите задължения. В началото на април Съдът на Европа в Люксембург я отмени, обявявайки, че тя нарушава правото на личен живот на хората, като директно се "намесва по особено тежък начин в основните права на личен живот и на защита на личните данни". На пръв поглед това значи, че всички правозащитни организации могат да се зарадват, тъй като изискването за съхранение на данни отпада. Всъщност обаче не е точно така.

За да се случи това, решението на съда трябва да бъде "транспонирано" по някакъв начин в българското законодателство. До момента това не се е случило. Въпреки че възможността да се рови в интернет трафика на хората директно ползва МВР, водещо при тези промени ще е Министерството на транспорта и информационните технологии. В момента във ведомството правят анализ на самото решение, казаха от там за "Сега". Все още не е ясно колко време ще отнеме това, обясниха от там.

Т.е. вероятността от министерството да реагират в бърз порядък се свежда до минимум. Другият вариант за законова промяна е инициативата да дойде от народни представители. Засега не е ясно дали това ще се случи. Вероятно всички ще чакат по въпроса да се произнесе Конституционният съд. Институцията бе сезирана от омбудсмана Константин Пенчев, който твърди, че разпоредбите от ЗЕС, регулиращи този въпрос, трябва да бъдат обявени за противоконституционни. Дело бе образувано, а докладчик по него е съдия Румен Ненков, който бе председател на наказателното отделение на Върховния касационен съд.



Единственото реално действие



към момента идва от Комисията за защита на личните данни. В съобщение на сайта си от структурата обявиха, че инициират създаване на работна група за изготвяне на законодателни промени във връзка с решението на Съда на Европа.

Дори и след решение на КС, както и след написването на нови законови текстове обаче събирането на трафичните данни няма да спре. Единствената промяна би могла да е по посока на самия механизъм, т.е. той да стане по-строг. В момента разрешенията за събиране на трафични данни се дават от районните съдилища по места. По принцип съдебен контрол има, но реално съдиите се произнасят само дежурно. Те нямат право да изискват още материали за самия човек, нито пък за престъплението. Т.е. една евентуална промяна би могла да е точно тази - да им се даде право да изискват всички материали по преписките, преди да се произнесат. Такава промяна бе направена миналата година в Закона за специалните разузнавателни средства. Тук обаче възниква друг проблем - това би могло тотално да блокира процеса по даване на разрешения, тъй като много ще го забави. А районните съдилища и без това са най-натоварените в системата.

Друга евентуална промяна е да се даде възможност всеки да бъде уведомяван, че за него са събирани подобни данни от службите. В момента в ЗЕС няма такива текстове.

Иначе събирането на трафични данни няма и не може да спре, категорични са магистрати. Причината е, че има определен тип престъпления, чието разкриване би било невъзможно, ако не се ползва тази информация. Например - компютърните престъпления. Такива данни могат да се ползват и при отвличане. "Ние



оставаме слепи и глухи, ако тази директива не се замени



с друг документ, който да намери баланса между мерките срещу престъпления и спазване правата на човека", казва прокурорът от Върховната касационна прокуратура Илона Кръстенякова.

Друга основна причина да не се прекрати събирането на данни е фактът, че България изрично е поела този ангажимент чрез ратификацията на документ, който е с по-голяма сила от директивата - Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство. Затова сегашните законови текстове просто ще трябва да се заменят с нови. "Ако се действа грубо, бихме могли да направим много грешки", казва прокурор Кръстенякова.

"Европейският съд в Люксембург не казва, че е незаконно да се събират трафични данни, а че в сегашния си вид директивата не дава достатъчно възможности за защита на личните данни", твърди зам.-председателят на Софийския районен съд Анелия Щерева. По думите й в момента съдиите продължават дават разрешения на разследващите да ползват трафични данни, въпреки че директивата е отменена. Съдът се ръководи от националното законодателство, а се очаква и Европейският парламент да замени отменените текстове в директивата с нови. Всъщност отмяната не е довела до сериозни сътресения. Статистиката на районния съд в столицата от последните дни сочи, че тенденциите се запазват.



Всеки ден постъпват между 20 и 30 искания



за събиране на такива данни. Разрешенията са между 30 и 40. Разминаването в цифрите идва оттам, че когато разследващите искат разрешения от съда, те могат да поставят в едно искане имената на трите мобилни оператора или на няколко интернет доставчика. Съдът обаче трябва да се произнесе отделно за всеки един. Затова разрешенията са повече от исканията. Отказите, по традиция, са много малко - средно по 5, рядко надвишават 10 броя.

Още при приемането за промените в ЗЕС през 2010 г. много интернет доставчици заявиха, че оборудването, нужно за съхраняването на данни, ще струва много скъпо и няма да могат да се справят. Няколко години по-късно става ясно, че те наистина не са го направили, но пък и никой не ги е контролирал, нито им е потърсил сметка. Съдии споделят, че дават разрешения за събиране на данни от никому неизвестни доставчици. Разследващите пък признават, че има случаи, когато операторите просто им заявяват, че не разполагат с исканата информация. "На общия фон не са много, но досега не съм чувала някой да е глобен заради това", казва прокурор Кръстенякова. Според нея сигнал за такава нередност трябва да се подаде от органа, поискал данните, т.е. разследващите. Съдия Щерева пък казва, че дейността на доставчиците се контролира от Комисията за регулиране на съобщенията.

На фона на отменената директива обаче това като че ли е малък проблем. След решението на съда усилията на законотворците най-вероятно ще са насочени към създаване на нови текстове, които да гарантират по по-добър начин защитата на личните данни, макар тази граница да е тънка, тъй като няма как хем кореспонденцията да остане напълно неприкосновена, хем МВР, ДАНС и прокуратурата да се доберат до нужната им информация.





СНИМКА: БОРИСЛАВ НИКОЛОВ
Въпреки гражданските протести и решението на Съда на ЕС събирането на трафични данни ще си остане единственият начин за разкриване на определени престъпления. Въпросът е да не се злоупотребява с това.
2270
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД