:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 407,256,676
Активни 87
Страници 3,308
За един ден 1,302,066
Интервю

Любен Дилов-син: В книгата "Слави Трифонов за стърчането" хората ще видят себе си

Историята на "Ку-ку", "Каналето" и "Хъшове" е страхотен реактив за годините на българския преход. Затова седнахме и я записахме, споделя авторът
- Любо, как дойде идеята за тази книга и как протече работата върху нея?

- Цялата история около "Ку-ку", "Каналето" и "Хъшове" плачеше за едно голямо описване. Това са тези 10-12 години на българския преход, които са страшно любопитни и интересни и много ясно и хубаво се виждат с този реактив: едни студенти, които почнаха преди 12 години да правят едно нетрадиционно предаване. Всичко, каквото им се случи - изкушенията, славата, ударите в личния живот и обществения живот, опитите на властта непрекъснато да ги яхне по някакъв начин; техният опит хем да запазят този плам и бунт, с който започнаха, хем да комерсиализират продукта си, да се хранят от този бизнес, да станат професионалисти.

Всичко участници в историята безспорно са изумителни - и Курумбашев, и Воденичаров, и Влади Въргала... Но има един, който безспорно много стърчи. Книгата за това така и се казва "Слави Трифонов за стърчането". Слави стърчи и с доброто, и с лошото си. Стърчи с това, че е изключително типичен български характер - с всичките симпатични и недотам добри черти на един български мачо.



--------

Идеята да превърнем тези истории и събития, тяхната видима страна и тяхното задкулисие в книга е стара, още след разпадането на "Ку-ку". Има обаче и друго. С "Шоуто на Слави" ние всички влязохме в друга битност, официализирахме се изключително много. От бесни кучета се превърнахме в нещо като "Панорама". Тази смяна заплаши да се загуби линията, естественият ход на нещата, кое от къде идва, как се е случило. Човешката памет е много къса. Примерно често чуваме упреци, че не сме толкова хард към сегашните управляващи, колкото бяхме към СДС. Хората забравиха какво ни причини това управление. Как то хвана шепа телевизионери и ги произведе във враг номер едно на държавата - от 1998 г. почти до края на 2000 г., просто им изпи мозъка. Това е добре описано.

---------

Не става дума за цензура, а за форми на преследване. В книгата не се изкарваме борци; просто припомняме, че СДС дойде на власт и с нашата решаваща подкрепа. Има я и либийската история, и газовата война, и това, че ни наричаха "мултаци". Описани са сложните отношения с това шизоидно образование, наречено БНТ - шизоидно не в смисъл, че хората работещи вътре, са шизофреници, а защото в него са преплетени толкова много нерегламентирани самосъзнания - на държавата, на управляващата партия, на творците вътре, на генералния директор, на следващия... Всички тези неща трябваше да се сложат на хартия, за да не се забравят. Аз специално си мислех, че ще пиша тази книга три-четири години - много бавно, напоително, премислено. Но в един момент седнахме и я направихме много бързо - буквално за 10-15 дена. Вътре има по нещо за всеки вкус. Има и много симпатични рисунки, шаржове на Вальо Ангелов.

- Книгата вече беше анонсирана като автобиография. Но на практика ти си авторът. Какво е всъщност положението?

- Слави просто разказва за себе си, за детството си, за това как е видял най-различни неща; аз всъщност се опитах да превърна това нещо в литература. Т.е. запазвайки неговият начин на говор, словоред, език и т.н., съм се опитал да организирам всички тези спомени, които текат като поток на съзнанието не толкова хронологично, колкото в някаква логическа последователност.

------------

Какво значи да се родиш в равнината изобщо, тази равнина горе, около Плевен. Тя е особена равнина. Там наистина имаш усещането, че всяка форма на щръкване се наказва жестоко. И Слави го е усетил страшно добре това като дете и го е разказал много хубаво. Просто има един голям палец, който те натиква обратно в лайната всеки път, когато подадеш глава и щръкнеш там, по тия места. Така започва сюжетът.

---------------------



- Слави признава ли кога за пръв път е решил да не се съобразява със законите на равнината?

- Да, той минава през една голяма промяна в неговия живот - когато установява, че може да весели хората около себе си.

Разбира го в 9 или 10 клас. На някакъв лагер. Има някаква вечеринка. До този момент отношението на света към него е, както го наричат класическите автори, като към нещо, тайно внесено в къщи от котката. Та там, на вечеринката качва се той на една сцена - поради много доброто си музикално ухо почти е наизустил скечове на Петър Добрев, Илия Цоцин и Шкумбата, възпроизвежда ги на сцената - и слиза друг човек, абсолютно друг. След това София, студентските му години, опитите само от дива амбиция да стане добър виолист... Промяната, "Ку-ку", "Каналето", "Хъшове". Има и опити за рекапитулация на случилото се - от височината на собствените му 2 метра и изминалите години.

- Слави наистина е един от най-успешните българи. Но всяко нещо се плаща. Каква е цената, която плаща той и дали това личи от книгата?

- Личи абсолютната разлика между независимост и свобода. Това е една от големите поуки в книгата, макар че никъде не е заявена в прав текст. Защото не върви нито аз да го кажа, нито той, но прозира навсякъде.



-----------------

Цената на независимостта е цената на свободата. Можеш да си роб и да си свободен. Искаш ли да си независим, което е било неговият непрекъснат стремеж, и нашият непрекъснат стремеж, плащаш с жестоката липса на свобода. Не става дума само за тривиалната липса на личен живот и свободно време. Парадоксални неща има в книгата точно по тая тема. Например в публичното поведение. Слави наистина е много агресивен. Той е хулиган дълбоко в себе си и много често би желал да разреши куп проблеми с един елементарен бой. Но това е нещо, което явно не може да стори.



-----------------

Друго подобно нещо е несвободата да разполагаш с парите си, които изкарваш - заради жестоката политика на инвестиране. Това също е проследено детайлно в книгата. С колко пари сме разполагали, но какво той е държал да бъде купено и в какво да инвестираме - в хора, в инструменти и т.н. Той примерно в момента седи върху една огромна купчина от пари, наречена "Ку-ку бенд". Която няма никакъв живот извън тази формация. Нито музикантите сами по себе си, нито инструментите, които притежават. Съвсем скоро купихме една китара с два грифа. Такива китари притежават само още двама души в света. Единият е китаристът на "Аеросмит". На нея свири Цветан Недялков. В книгата добре е развенчан и този мит - че ние сме много богати. Да, факт, ние сме много богати - на инвестиции.

-------------

- Защо наистина щадите царя?

- Не мога в никакъв случай да се съглася, че го щадим. Той е отнесъл точно толкова шеги и скечове за личния си живот, колкото и другите. Шоуто наистина е шоу, което се движи по релефа на действителността - като ракета-пършинг и много точно усеша нагласите. Към царя като личност народът все още питае огромна симпатия. И сякаш още не свързва факта, че сегашното ни състояние би трябвало да се свързва с него, било като обект, било като субект на властта.

Да отбележа, че всички обществени фигури присъстват в книгата с истинските си имена. Но на всички други имената са сменени. Слави изключително държеше да запази анонимността на всички тези, които е срещал в живота си като обикновени хора. Има една глава, която е посветена на мутренските истории. Това е една от най-силните глави - обяснението откъде се взеха тези хора, генезиса им, защото мнозина възприемат Слави като мутра; каква недостатъчност в обществото лекува или пък е неин симптом.

- "Ку-ку", "Каналето" започнаха от тоталния антиконформизъм. "Шоуто на Слави" се превърна в институция. Няма ли опасност в един момент да заговорим за нещо като "дървено желязо"?

- Това са законите на шоубизнеса. Всяко нещо тук се стреми към абсолютното достижение, към абсолютния рейтинг, към абсолютен приход.



------------

Но се знае, че най-сигурният начин да се провалиш е опитът да се харесаш на всички. Доказано е. Но този момент е много естествен. Просто трябва да се появят следващите бунтари. Естествеността идва и от възрастта ни. Слави в средата на октомври празнува 35 г. Не може да си дърт бунтар. Няма такъв. Той е смешен. То е като разликата между младия циник и стария циник. Младият е симпатичен, а старият е нещо, което не пускаш в къщи - защото ще ти развали децата.

----------------



Този момент е много важен и мисля, че Слави се е ориентирал много правилно. Желанието ни е да създадем нови продукти, където да пуснем нови хора. Не просто да им предадем нашия опит, но и да им спестим лошото за тия 12 години.

- Какво ще промени тая книга в живота на Слави?

- От мен може би се очаква да цитирам Хемингуей, Достоевски или Томас Ман. Аз бих цитирал Мадона. Тя казва: "Аз не се променям. Променя се отношението на хората към мен". Мисля, че ще се промени много отношението на хората към Слави. Той ще им стане много по-близък. Той в момента им е в къщи всяка вечер, но не им е близък. Те може би се отъждествяват с него, смятат, че това е моделът на българския успех, българската мечта. В книгата обаче те ще видят себе си. И ще видят кои са ония български качества, които могат да те превърнат в такова нещо, каквото е Слави. И дали биха дръзнали да заплатят цената. В книгата няма самохвалство. В книгата хората ще видят истинския Слави. Като се откриваш, ставаш по-слаб. Но щом си го позволяваш, значи, че си и в някакъв смисъл много по-силен.

- Как гледаш сега на Слави - като на дългогодишен другар или вече и като на твой литературен герой?

- Не забравяй, че той самият е повече от литературен герой от дълго време. Просто такъв е характерът на шоу-бизнеса.

Ето една метафора, която много обичам: зад шапитото на цирка двама души с вили ринат една купчина говна. Чистят на слоновете. По едно време единият много уморен забива вилата в купчината и казва: "Братче, абе какво правим ние с теб тука? Цял живот ли ще ринем лайна?". Другият отговаря: "Верно е, смърди, работата е тежка. Но от друга страна сме в шоу-бизнеса."

Та и ние така.
 
Корицата на книгата "Слави Трифонов за стърчането" на Любен Дилов-син, която ще е на пазара на 9 декември.
5058
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД