:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 408,681,513
Активни 129
Страници 15,460
За един ден 1,302,066
Интервю

Проф. Икро Маремани: Комуните сами по себе си не могат да лекуват

Заблуда е, че излекуването е въпрос на добрата воля на наркомана. Хероиноманията не е напълно лечима, твърди италианският специалист
Снимка: Николай Дойчинов
---------------

Проф. Икро Маремани преподава лечение на зависимости във Факултета по психиатрия в университета в Пиза, Италия. Председател е на Европейската асоциация за лечение на опиатна зависимост. По покана на Националния център по наркомании проф. Маремани и двама други италиански специалисти преподаваха три дни безплатно на българските практици. В Италия системата за лечение с метадон се прилага от 80-те години и е най-разгърната в Европа, като обхваща 80 от 170-те хиляди хероинови наркомани. На Ботуша действат и 2000 комуни, работещи заедно с държавните програми за лечение на наркомани.

---------------



- Проф. Маремани, какви са главните заблуди за зависимостта от хероина?

- Хората не осъзнават, че става въпрос за болест, и дори да приемат тази идея, смятат, че пациентът доброволно си я е докарал. Съществува убеждението, че когато човек е зависим от наркотичните вещества, той автоматично има асоциално поведение и трябва да бъде рехабилитиран. Хората си мислят, че ако някой е добре възпитан и има добри морални и социални ценности, няма нужда да прибягва до такива вещества. Заблуда е и че да се излекуваш от зависимост е въпрос на добра воля и самият индивид може да реши кога да промени живота си.

---------------

- А всъщност какво смята съвременната медицина?

- За някои хора търсенето на силни усещания, каквито носят наркотичните вещества, е резултат от дефект в химическите медиатори в нервната система, служещи за доставяне на удоволствие. Има доказателства, че веществото допамин, което пренася нервната възбуда, функционира само при наличието на такива силни вещества. Такъв дефицит съществува при много малък брой хора, но разкрива много важен механизъм, общ за всички наркомани. При лицата, които нямат първоначален дефицит, приемането на наркотиците позволява на системата да функционира по-добре. Но с времето предизвиква същия дефицит и в крайна сметка всички стигат в една съща точка. Тук започва лечението.

--------------

- Какво може да е то?

- Решаването на проблема със създалия се дефицит не означава, че човек няма нужда от социална помощ. При наркоманиите психосоциалната интервенция е крайно необходима. Затова са нужни социално-рехабилитативни структури. Голяма част от пациентите са изгубили своите ресурси, докато са били зависими от наркотичните вещества. Но самата зависимост е болест и не е социален проблем.

- Как е организирано лечението в Италия, как преодоляхте антагонизма между комуни и лечение с метадон?

- Понастоящем в Италия различните помощи, оказвани на зависимите, се осъществяват от специални обществени служби към Министерството на здравеопазването. В миналото комуните и обществените служби бяха независими едни от други, но сега вече не е така. Началниците на обществените служби могат да изпратят пациент в комуна. В Италия не е възможно да се влезе директно в комуна. Комуните се финансират от министерството според броя пациенти, за които се грижат.

- Смятате, че комуните не могат сами по себе си да лекуват?

- Точно така, не могат. Огромното мнозинство от комуните се ръководят от професионалисти, имат и медицински директор, който отговаря за лечението. Обществените служби доставят на комуните необходимите лекарства, ако е необходимо - и метадон.

- Кой отговаря за тези комуни?

- Обикновено църковни лица, свързани в организация под патронажа на Италианската католическа църква. Това е много важно, защото в Италия има два политически полюса - ляв и десен, а в центъра винаги са католиците. Което и правителство да е на власт, участват католиците. Така помощта, оказвана на наркоманите, се запазва при всяко правителство. Организацията, която имаме, е възможно най-добрата. В комуните живеят една десета от хората, които използват услугите на обществените организации.

- А как се лекуват останалите?

- Амбулаторно, никой от наркоманите в Италия не се лекува в болница. Детоксификацията в болница се осъществява предвид на някакво друго лечение - преди пациентът да бъде изпратен в комуна или в затвора и т. н. Не е необходимо човек да бъде детоксифициран, за да влезе в метадонова програма.



------------------------------------

- У нас съществува убеждението, че метадонът е не по-малко вреден от хероина?

- В целия свят съществува това убеждение, защото метадонът принадлежи към същата категория лекарства като хероина и защото е опиат. Но е особен опиат. Историята за откриването на метадона е много интересна, това става случайно.

Метадонът е открит от германски специалисти като замяна на морфина, когато по време на войната Германия губи плантациите за производство на опиум в Япония. Първото име на метадона е било адолфин (в чест на Адолф Хитлер). Метадонът обаче не действал в мозъка като морфина и не бил толкова добър.

------------------



През 60-те двама американски изследователи направили следния експеримент с двама пациенти, затворени в една стая: давали им толкова морфин, колкото искат. Смятали, че в един момент тези пациенти ще кажат - стига! Но това не се случило. Биели се помежду, за да си получат дневната доза, не ядели, не се миели, лежали по земята и експериментът се провали. Понеже пациентите били свикнали на високи дози морфин, за да бъдат детоксифицирани, бавно започнали да им дават орално големи количества метадон. И двамата изследователи усетили, че с метадона пациентите се държали по различен начин - вече не се биели помежду си, поддържали се, очаквали да им се донесе лекарството. Единият започнал да чете, а другият поискал да пребоядисат стаята. Така учените решили, че е по-добре да не детоксифицират тези пациенти, а да продължат да им дават метадон. Двамата пациенти, използвани в експеримента, били токсикомани и криминално проявени. След няколко месеца те се върнали към нормален начин на живот. Същият експеримент бил повторен с още 750 човека и дал добри резултати.

- Метадонът е най-масовото и евтино лекарство, има ли по-скъпи и по-добри от него?

- Удивителното е, че не съществуват по-скъпи начини за лечение, които да функционират по-добре от метадона. Дори лекарствата, които са по-модерни от метадона - като бупренорфин, - не гарантират по-високи резултати, а са много по-скъпи. Проблемът не е финансов. Например старите бета-блокери за кардиопатиите също са евтини, но функционират добре.



----------------------

- Каква е тенденцията при зависимите от хероина в Италия?

- За съжаление броят на хероиноманите при всички положения ще се увеличава. Към старите пациенти се прибавят нови, а от старите никой не се излекува напълно. Намаля обаче броят на хероиноманите, които умират, които извършват престъпления и се увеличиха бившите хероиномани, които са създали семейства и работят. Някои от тях даже достигнаха до високи държавни постове. За съжаление те си остават хероиномани.

- Т.е. окончателното излекуване е мит?

- Не е възможно. Определението, което Световната здравна организация дава за зависимостта от хероин, е: хронично заболяване с рецидивиращ ход. Според учените тази болест не подлежи на излекуване. Това е проблем, защото хората имат нужда да мечтаят, имат нужда от увереност. Политиците им дават такава увереност, католическата църква също обещава, а хората, които казват, че проблемът е сериозен и от него се умира, че човек не може да се излекува, не казват точно това, което хората искат да чуят.

--------------------



- Какво е отношението на медиите и обществото?

- Със сигурност бяха направени гигантски крачки напред в европейските страни. Едно скорошно допитване показа, че населението признава наличието на болестта и се е образовало от медиите. Сега съпротивата срещу лечението е много малка.

- За някои спорът между комуни и психиатри е спор за пари.

- Очевидно. У нас нещата стоят по-добре, защото финансирането идва от една и съща ръка. Решенията за лечението трябва да се взимат от специалистите. Ако се оставят хората сами да избират, може да се създадат фалшиви очаквания. Знам, че в България има голям натиск за въвеждане на свръхбързи начини за детоксификация на пациентите и хората са готови да платят много високи суми за това. Но за съжаление тези интервенции не решават проблема и цената им е прекалено висока.

Не разполагаме с лекарства, които да компенсират липсата на опиати в мозъка. Антидепресантите, невролептиците не разрешават въпроса. Психотерапията сама по себе си често пъти не е достатъчна. От научна гледна точка не съществува противоречие на интереси между учените, терапевтите, лекарите и т. н. Съществуват обаче трудности при съчетаването на тези интервенции и това е предизвикателството пред нас.

- Роднини обвиняват лекари, че забогатяват на гърба на наркоманите.

- Това е възможно е, и то преди всичко когато няма добре организирана научна общност, която да гарантира висок стандарт на услугите. Необходимо е и Министерството на здравеопазването да издава сертификати на провеждащите отделните програми.
3028
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД