Кеворкян: И нищо добро ли не се случи през тези 45 години?
Желю Желев: Нищо!

Българска телевизия, първите месеци на
демокрацията, по памет
Двама млади мъже осъществяват юношеската си мечта: издават "Събрани съчинения" на Кръстьо Куюмджиев (изд. Агенция "Вила"). Първият том включва есета и критика: "Баба Вангя", "Византийски запеви", "Кант и Достоевски", цикъла "Разговори с приятел". Втори ще се появи след седмици - с монографиите за Димитър Димов и Кирил Христов, последният шести ще съдържа и библиографски и редакторски апарат - по всички академични правила.
"Защо да се тревожим, че не сме постигнали това, което сме желали, че не сме станали такива, каквито сме искали, защо да си припомняме, защо да четем Кръстьо, защо не гледаме само напред - в краката си", задава риторично в предговора въпросите си съставителят. Те открили "Кръстьо" в средата на 80-те в Ловешката немска гимназия. "Малкият им затворен кръг" на прохождащи литератори намерил себе си в неговите страници. С човека Куюмджиев не са се срещнали по обясними причини. После животът ги разпилял, те двамата имат въпросната агенция за предпечат, единият превежда от немски, но за други издателства. Влезли под кожата на Куюмджиевата вдовица, тя им предоставила архива му.
Историята е прекалено приказна. Шестстотинте екземпляра на първия том не са нищо, но и това е щрих от чара. Куюмджиев си заслужава приказния сюжет. Единствената печал е, че се вписва в завръщането на махалото. А може да е и така, може точно той да е отрицанието на жеста, с който революционните невротици теглят черти през историята. "60-те години на миналия век!", възкликва предговарящият. Как да коментираме тази чуденка на 30-тинагодишния интелектуалец?
Онези, които ритнаха махалото, вече приплакват: Ама как е възможно!? Махало е, това му е работата, а и част от историята е нейното преговаряне. Клетвите за прочитането на страницата и окончателното й загръщане бяха на невротици. Няма страшно, големи щуротии в тази връзка са невъзможни - вече всичко струва много пари.