"Страстите на разума" комай довършва превода на романизираните биографии от Ървинг Стоун - след книгите му за Микеланджело, Ван Гог, Дарвин, Шлиман, Джек Лондон (изд. "Ера"). Зигмунд Фройд е героят му тук.

Почти пълното отсъствие на този род четива от "разкрепостеното" ни книгоиздаване има само едно обяснение: хаос и неориентираност. Доказва го читателската лакомия покрай изключенията. Става дума за биографии-литература, а не за сензационните реплики на масмедийни акценти, които доизцеждат каквото е останало от паричния поток. Добрият стар Стоун е от дяланите камъни в жанра. Леко изнервящата в първите страници обстоятелственост неусетно се превръща в любопитство към детайла, разказвачът изпълнява едновременно няколко роли: на историк, на стенограф, на фотограф, на архивист, на сценограф и, специално заради темата - донякъде на психоаналитик.