:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 403,821,632
Активни 131
Страници 13,760
За един ден 1,302,066
КОНСУЛТ

Всеки съсобственик на имот може или да го ползва, или да иска обезщетение

Съсобственик съм на имот, който обаче се ползва от друг човек. Имам ли и аз право да го ползвам или поне на някакво заплащане? Имам ли някакви защити изобщо?

В.Х., София



До съсобственост може да се стигне по много начини и поради много причини. Било то, защото две деца получават наследство. Или когато роднини или приятели построят обща къща на няколко етажа. Или при съпружеска имуществена общност. Или при публична продан на част от имот. Обичайно при съсобственост се стига до делба - било то доброволна или пък съдебна. Това е и най-добрият вариант, при който съсобственици, притежаващи идеални части, се сдобиват с отделни, реални части, с които могат да се разпореждат свободно.

Според чл.30 от закона за собствеността (ЗС) правото на собственост може да принадлежи и общо на две или повече лица - държавата, общините и други юридически или физически лица. Пак там е записано и че частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното. Когато обаче се наследява, то нерядко се получават неравни идеални части. Но при съпружеска имуществена общност или при строеж на обща къща от две лица, обичайно частите са наистина равни.

Иначе в закона е записано, че всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Пак там е изрично разпоредено, че "всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им". И веднага след това - когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване". Това означава, че ако има един имот и единият съсобственик го дава под наем, то и другите имат право да взимат от наема. Или ако не са взимали, писмено да поискат обезщетение в размер на неполученото плюс дори лихвата.

Важно е да се знае, че общата вещ, пък била тя и имот, се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, то може районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, да реши въпроса, да вземе необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ.

При проблеми и спорове със съсобственост има още няколко изхода. Единият е продажба на частта от съсобствения имот. Продажбата на трети лица е възможна само след като се представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложено на другите съсобственици да купят тази част. Писмено трябва и да се декларира, че никой от тях не е приел това предложение. Ако декларацията е неистинска или третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия.

Възможно е да се ползва и чл.34 от ЗС. Според въпросната разпоредба всеки съсобственик може въпреки противна уговорка да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот. Доктрината и законът познават два вида делби - доброволна и съдебна. Доброволната се извършва чрез договор. При него страните прекратяват изцяло съсобствеността върху вещ или право. Той се използва, когато съсобствеността може да се раздели на реални дялове - примерно недвижим имот или земи да се поделят на части, които да могат да се ползват самостоятелно. След като отделните страни по договора се разберат кой какъв дял ще получи, какво ще има в него, може да се пристъпи и към сключването на съответното споразумение. Ако имуществото не може да се раздели на реални дялове, и тук е предвидена възможност за доброволна делба. Нейната форма се използва, когато се дели само една вещ - например апартамент, кола, а съделителите са повече. Всеки от съсобствениците може да иска своя дял в натура - в случая реална част от имота. Ако имотът е неподеляем, той се дава на един от съсобствениците, а дяловете на останалите се изравняват с пари.

Законът казва, че ако имотът не може да се "подели удобно", тогава може да се изнесе и на публична продан и всеки получава за своя дял пари. Отделно от това всеки от съделителите може да участва в наддаването при самата публична продан.

Ако няма доброволност, то се стига до съдебна делба. Всеки може да я поиска чрез иск за делба на съсобствен недвижим имот до районния съд по местонахождението на имота.





6897
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД